№ 4204
гр. София, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. Й.А НАУМОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. Й.А НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110217759 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-027863 от 20.11.2023г.,
издадено от Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на
основание чл.185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) за нарушение по чл.20, ал.1 от
ЗДвП на К. Д. Т. е наложена „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева.
Срещу Наказателното постановление К. Д. Т. подава жалба чрез адвокат Д.. В жалбата
се посочва, че Наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено
при процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Поради това се иска СРС
да отмени Наказателното постановление и да присъди направените по делото разноски.
По делото е депозирана молба от К. Т. чрез адв. Д. с вх. № 95288 от 22.03.2024г., в
която се заявява, че нарушението е описано бланкетно в процесното НП, тъй като е
преповторена нарушената разпоредба и декларативно било написано „поради недостатъчен
контрол върху управляваното ППС“. Според жалбоподателя не е ясно и точно описано в
какво се изразява нарушението и липсвали доказателства за осъществяването му. Не било
пояснено какъв точно смисъл е вложен в понятието „недостатъчен контрол“, нито са
посочени действията или бездействията на нарушителя, които да са в пряка причинно –
следствена връзка с настъпилото ПТП. В молбата се заявява, че реализирането на ПТП не е
само по себе си доказателство за осъществен контрол, тъй като ПТП може да настъпи по
много причини. Поради това се приема, че Актът и Наказателното постановление не
отговарят на изискванията, визирани в чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Изтъква се
и това, че ПТП не попада в обхвата на хипотезата на чл.20, ал.1 и чл.185 от ЗДвП. Поради
това се прави извод, че липсва съответствие между описаното нарушение и нарушената
1
правна норма. Според жалбоподателя не може да се направи категоричен извод дали именно
недостатъчният контрол е в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП, тъй като
чл.20, ал.1 от ЗДвП се прилага само когато липсва специална норма. Посочва се, че
актосъставителят и наказващият орган не са взели предвид, че лекият автомобил се е
движил неправилно върху релсовия път, по който следва да се движи само трамваят. Ако
лекият автомобил се е движил правилно /успоредно на релсовия път/ се твърди, че е нямало
да се стигне до ПТП. Претендира се вина на водача на лекия автомобил за това, че не е
обезопасил пътника – дете с предпазен колан, както и за това, че при десен завой не е
сигнализирал другите участници в движението с мигач. На следващо место в молбата с вх.
№ 95288 от 22.03.2024г. се казва, че актосъставителят не е имал правомощия да състави
АУАН, а административно – наказващият орган не е имал правомощия да издаде
обжалваното Наказателно постановление. Претендира се и за ограничено право на защита на
Т.. Моли се съдът да отмени обжалваното Наказателно постановление и да се присъдят
направените по делото разноски за адвокат в размер на 700 лева.
Пред СРС жалбоподателят не се явява лично, но се представлява от адв. Д., който в
съдебно заседание на 26.03.2024г. заявява, че поддържа жалбата и молбата – допълнение към
жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 05.06.2024г. адвокат Д. пледира за
отмяна на Наказателното постановление поради неговата неправилност и
незаконосъобразност. Защитата иска да се присъдят направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лева. Въпреки, че адв. Д. заявява, че поддържа
съображенията си от молба от 22.03.2024г., той преповтаря доводите за бланкетно описание
на нарушението, за преповтаряне на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, за това, че
декларативно било написано „поради недостатъчен контрол върху управляваното МПС“, без
да е ясно и точно описано нарушението и да има доказателства за осъществяването му.
Отново се заявява, че ПТП-та не попадат в обхвата на чл.20, ал.1 и чл.185 от ЗДвП и че
липсва съответствие между описаното нарушение и правните норми. Според адв. Д. от
разпитите на полицаите се установявало, че автомобилът, с който жалбоподателят се е
ударил, се е движил по трамвайната линия, въпреки че отстрани на платното е имало място
за преминаване на автомобила, макар и да е имало спрените и/или паркирани превозни
средства. Поради това се пледира за отмяна на обжалваното Наказателно постановление.
Въззиваемата страна Началник Сектор към ОПП – СДВР не се явява и не изпраща
представител пред СРС, който да вземе становище по спора.
По делото са депозирани писмени бележки от гл. юрк. СТ. с вх. № 126578 от
16.04.2024г. С тях се иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди
процесното НП като правилно и законосъобразно. Претендира се да са спазени сроковете за
съставяне на АУАН и НП, като се твърди и двата акта да са издадени от оправомощени лица.
Според гл. юрк. СТ. в случая са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, в Акта и в
Наказателното постановление били налице всички изискуеми реквизити, съдържали се
конкретни фактически обстоятелства на извършеното нарушение и същото било в пълнота
описано. Правната квалификация на нарушението била правилно определена и
2
кореспондирала на установеното от фактическа страна. Твърди се правилно да са приложени
и санкционните норми. Процесуалният представител на въззиваемата страна счита, че
всички съставомерни фактически обстоятелства са посочени в НП, като фактическата
формулировка и правната обосновка на обвинението позволявали формиране на еднозначни
правни изводи за волята на наказващия орган. Наказаното лице е можело да организира
адекватно защитата си. Твърди се, че липсата на описание или неточното посочване на
определено обстоятелство, свързано с извършеното нарушение, което не е елемент от
обективната страна на изпълнителното деяние на нарушението, не водело до
незаконосъобразност на Наказателното постановление. Според гл. юрк. СТ. издаденият
АУАН е редовен и следва да се приложи чл.189, ал.2 от ЗДвП. Събраните доказателства
безспорно сочели, че е налице и че е доказано по безспорен начин административното
нарушение на правилата за движение по пътищата. Наложената глоба била в пълна степен
съобразена с целта на налагането й. Поради това се иска от съда да потвърди Наказателното
постановление и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Освен това в писмени
бележки с вх. № 126578 от 16.04.2024г. гл. юрк. СТ. прави и изрично възражение за
прекомерност по отношение на поисканото адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
На 30.10.2023г. към 10:40 часа К. В. М. управлявал лек автомобил „****“ с рег. № ****
в гр. София, по ул. „Цар Симеон“, с посока на движение от ул. „Хисар“ (от бул. „К.
Величков“) към ул. „Хайдут Сидер“. В колата била и пътничката К.К. М.а. Автомобилът се
движел на право. На кръстовището с ул. „Вита“ превозното средство спряло преди
пешеходната пътека, тъй като по нея пресичали пешеходци. В момента, в който се
освободила пешеходната пътека, М. забелязал, че зад него приближава трамвайна мотриса с
№ ТМ 2052, управлявана от К. Д. Т.. За да направи път на трамвая М. предприел маневра да
се отклони в дясно, тъй като управляваният от него автомобил бил в района на трамвайните
релси. К. Т. видяла лекия автомобил „****“, но решила, че ще може да мине покрай него без
да го удари и заради това не предприела спиране. Достигайки до МПС с рег. № ****, макар
автомобилът да се намирал отстрани на трамвайните релси, тъй като бил на осевата линия,
той бил ударен от трамвая. Ударът между двете превозни средства станал на кръстовището
на ул. „Цар Симеон“ и ул. „Вита“, между предната част на трамвайната мотриса и задната
част на лекия автомобил – в областта на задна броня, заден ляв калник и ляв стоп. В
следствие на удара пътничката от колата К.К. М.а получила открита рана на главата, заради
което била откарана в болнично заведение.
Местопроизшествието било посетено от двама служители на ОПП – СДВР –
свидетелите Б. и К.. След като снели сведения от участниците в ПТП, св. К. изготвил
Констативен протокол на ПТП с пострадали лица. След прегледа на пострадалото лице в
болница, в Протокола било вписано, че е отказано образуване на досъдебно производство.
На 30.10.2023г. свидетелят Р. Б. (в присъствието на св. М. К.) съставил Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 1136208 от 30.10.2023г.
3
на К. Д. Т. за това, че на 30.10.2023г. в 10:40 часа в гр. София, по ул. „Цар Симеон“ с посока
на движение от ул. „Хисар“ към ул. „Хайдут Сидер“ К. Т. управлявала пътно превозно
средство /ППС/ трамвайна мотриса с инв. № ТМ2052 и на кръстовището с ул. „Вита“ поради
недостатъчен контрол върху управляваното ППС при спиране реализира пътно –
транспортно произшествие /ПТП/ с попътно движещия се пред нея лек автомобил „****“ с
рег. № ****, управляван от К. В. М., като в следствие на удара пътничката в лек автомобил
„****“ К.К. М.а получава травма в областта на главата - същата е прегледана на място от
екип на Спешна помощ и е откарана с линейка в УМБАЛСМ „Пирогов“ за преглед;
изписана с работна диагноза : открита рана на други области на главата; водачите са
изпробвани за употреба на алкохол и пробите им са отрицателни; издаден е Констативен
протокол; има отказ от образуване на досъдебно производство. В Акта е посочено, че К. Д.
Т. е нарушила чл.20, ал.1 от ЗДвП. Препис от Акта е връчен на Т. срещу подпис на
30.10.2023г.
Въз основа на този АУАН срещу К. Д. Т. е издадено процесното Наказателно
постановление № 23-4332-027863 от 20.11.2023г., с което Началник Сектор в ОПП - СДВР на
основание чл.185 от ЗДвП е наказал Т. за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП с „глоба“ в
размер на 20 лева.
Това Наказателно постановление е получено от К. Т. на 24.11.2023г. и е обжалвано с
жалба, подадена чрез адвокат Д. по пощата на 07.12.2023г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства : показанията на свидетелите Б. и К.; АУАН Серия GA № 1136208
от 30.10.2023г.; плик от жалба; скица; Констативен протокол на ПТП с пострадали лица;
справка картон на водача; Заповед на Директора на СДВР с № 513з-12708 от 28.08.2020г.;
Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13318 от 28.10.2019г. и с № 8121з-
1632 от 02.12.2021г.; Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г. и писмо от ОПП – СДВР с
вх. № 94611 от 21.03.2024г.
Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не анализира
приложената на лист 6 от делото Докладна записка, тъй като по своето естество този
документ съдържа свидетелски показания, които, обаче, не са дадени устно и
непосредствено пред съда, а в писмен вид и като такива те не представляват свидетелско
показание. Освен това трайно установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017г.
на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) счита, че Докладната
записка не представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не
могат да служат като доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на
извършването му.
При така направеното уточнение следва да се посочи, че в основата на фактическите и
правните изводи на съда следва да бъдат поставени показанията на свидетелите Б. и К.. Те се
явяват относими, информативни, еднопосочни и звучат достоверно. Освен това те намират
опора в АУАН Серия GA № 1136208 от 30.10.2023г., скицата и Констативния протокол на
ПТП с пострадали лица. Поради това СРС дава вяра на приобщените по делото гласни
4
доказателства. Съдът не споделя трактовката на адв. Д., че от показанията на единия
свидетел се установявало, че въпреки спрените и/или паркирани автомобили, отстрани на
платното е имало място за преминаване на лекия автомобил, тъй като такова твърдение
липсва в показанията на разпитаните от съда свидетели. Б. и К. твърдят, че са били
изпратени на местопроизшествието от оперативния дежурен, което означава, че те не са
очевидци на самото ПТП, както и на обстановката на пътя в момента на неговото
настъпване. Това, че към момента на пристигането на полицейските служители на
местопроизшествието е имало място за преминаване на автомобилите не означава, че е
имало такова и към момента, в който е реализиран ударът между трамвая и лекия автомобил.
Поради това наведените в тази връзка доводи от адв. Д. не се споделят от съда.
Не намира подкрепа в свидетелските показания и твърдението на защитата, че водачът
на лек автомобил „****“ не бил обезопасил пътника с предпазен колан. Изрично св. Б. казва
пред СРС, че не знае дали детето е имало поставен колан, а св. К. заявява, че няма спомен
дали водачът на лекия автомобил е казал дали лицето в МПС-то е било с колан. Поради това
СРС не приема твърденията на защитата за доказани от събраните по делото гласни
доказателства. Писмените доказателства пък са неинформативни за коментираното тук
обстоятелство.
Приложените по делото АУАН, скица и Констативен протокол на ПТП с пострадали
лица са взаимно допълващи се, обективни и достоверни. Поради това СРС ги кредитира.
От съвкупната преценка на показанията на свидетелите Б. и К., АУАН Серия GA №
1136208 от 30.10.2023г., скицата и Констативния протокол на ПТП с пострадали лица се
установява, че на 30.10.2023г. в 10:40 часа в град София, ул. „Цар Симеон“, с посока на
движение от ул. „Хисар“ (от бул. „К. Величков“) към ул. „Хайдут Сидер“, при кръстовището
с ул. „Вита, е било реализирано пътно – транспортно произшествие между трамвайна
мотриса с № ТМ 2052 (управлявана от К. Д. Т.) и лек автомобил „****“ с рег. № ****
(управляван от К. В. М.), като в следствие на удара пътничка от лекия автомобил – К.К. М.а
е получила травма на главата. От Констативния протокол на ПТП с пострадали лица се
установява още, че в следствие на ПТП са настъпили щети в предната част на трамвайната
мотриса, както и задната броня, задния ляв калник и задния ляв стоп на лекия автомобил. От
показанията на свидетелите, Констативния протокол на ПТП с пострадали лица, скицата и
АУАН се доказва, че двете превозни средства, участващи в ПТП-то, са се движили попътно
като лекият автомобил е бил от дясно на трамвайната мотриса и пред нея. От показанията на
свидетелите Б. и К., както и от скицата следва, че ПТП е настъпило след като на
кръстовището на ул. „Цар Симеон“ и ул. „Вита“ лекият автомобил е спрял да изчака
преминаващите по пешеходната пътека пешеходци, в момент, в който трамвайната мотриса
е приближавала към лекия автомобил, като МПС с рег. № **** се е отклонил в дясно, за да
освободи релсите, но е бил на осевата линия и съответно бил ударен от трамвая.
Не намира опора в цитираните по-горе гласни и писмени доказателства твърдението на
защитата, че лекият автомобил е правел маневра завой на дясно без съответната
сигнализация с мигач. Отклонението на дясно, за което свидетелства Р. Б., не е завой на
5
дясно, а промяна в траекторията на лекия автомобил към дясната част на пътното платно, за
да се освободят релсите, както изисква чл.19, ал.1 от ЗДвП. Поради това и този довод на адв.
Д. не се споделя от съда.
Настоящият съдебен състав дава вяра на писмото от ОПП – СДВР с вх. № 94611 от
21.03.2024г., тъй като е обективно, достоверно и намира опора не само в Констативния
протокол на ПТП с пострадали лица, но и в АУАН, и в показанията на свидетелите,
разпитани от СРС. От съвкупната преценка на тези гласни и писмени доказателства се
установява, че е било отказано образуване на досъдебно производство.
Справката картон на водача, Заповедите на Директора на СДВР и на Министъра на
вътрешните работи, както и Актът за встъпване в длъжност са обективни и достоверни
писмени доказателства, които имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Поради това съдът ги кредитира и установява, че К. Д. Т. има и други предишни нарушения
по ЗДвП. Въз основа на Заповед на Директора на СДВР с № 513з-12708 от 28.08.2020г. и
показанията на св. Б. се установява, че актосъставителят Р. Б. Б. е заемал длъжността младши
автоконтрольор в ОПП – СДВР. Като такъв по силата на точка 2.1., вр. 1.3.2. от Заповед на
Министъра на вътрешните работи № 8121з-1632 от 02.12.2021г. той се явява компетентен да
състави АУАН. От Заповедите на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13318 от
28.10.2019г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г., както и от Акта за встъпване в длъжност от
29.10.2019г. следва, че Даниела Дескова е Началник на 03 Сектор „Административно
обслужване“ към ОПП – СДВР и съответно може да издава Наказателни постановения, вкл.
и процесното НП. Поради това съдът приема, че конкретните АУАН и НП са издадени от
оправомощени за това лица.
Приложеният на лист 4 от делото плик от жалба има достоверна дата. Поради това
съдът го кредитира и приема, че жалбата срещу процесното НП е била изпратена по пощата
на 07.12.2023г., което означава, че е депозирана в срока по чл.59, ал.2, вр. чл.58д, т.1 от
ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ съдът достига до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че от направения по-горе анализ на
приложените по делото Заповеди на Директора на СДВР и на Министъра на вътрешните
работи, както и Акта за встъпване в длъжност, следва, че конкретните АУАН и НП са
издадени от оправомощени лица.
В случая се твърди нарушението да е извършено на 30.10.2023г. Нарушителят е бил
установен на същата дата, като и Актът е съставен на 30.10.2023г. Наказателното
постановление е издадено в рамките на месец след Акта. Поради това съдът приема, че са
6
спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и по чл.52, ал.1 от ЗАНН.
Конкретният АУАН е подписан от актосъставителя и от един свидетел, който е
присъствал при установяване на нарушението. Поради това следва да се приеме, че при
съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Доколкото Актът е
съставен пред нарушителя и му е връчен екземпляр от него срещу подпис, съдът приема, че
са спазени и изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и чл.43, ал.5 от ЗАНН.
Въпреки това, обаче, СРС счита, че е допуснато нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН,
респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в Акта и в НП е посочено с думи, че К. Д. Т. е
управлявала трамвайната мотриса и поради „недостатъчен контрол“ върху ППС „при
спиране“ реализира ПТП в лек автомобил „Ситрое Берлинго“. Понятието „недостатъчен
контрол“ е прекалено общо. За да е описано нарушението по разбираем за нарушителя
начин, срещу който той да може да организира защитата си, следва в Акта и в Наказателното
постановление да е посочено какво конкретно водачът на трамвайната мотриса /в случая – К.
Т./ е направила или е пропуснала да стори, за да се стигне до удар с лекия автомобил.
Посочено е само, че при спиране е настъпило ПТП-то, но не е записано какво е станало в
хода на въпросното спиране, за да се стигне до удара. В АУАН и в НП няма данни за
действията /маневрите/ на водачите на двете превозни средства, между които е настъпило
ПТП, респ. къде са били един спрямо друг. От описанието на нарушението в Акта и в НП не
става ясно как е настъпило ПТП-то между попътно движещи се превозни средство и „при
спиране“ на едното от тях. Поради това правилно адв. Д. възразява, че нарушението не е
ясно, точно и пълно описано. Не са посочени и обстоятелствата, при които нарушението е
реализирано. Вместо да е описано нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП е цитирана
терминология от закона, но това не означава, че деянието е фактически конкретизирано.
Поради това съдът счита, че Актът и Наказателното постановление са останали с
непопълнена фактология. Горното води до извода, че обвинението за извършено нарушение
по чл.20, ал.1 от ЗДвП е неясно и е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като
е невъзможно К. Д. Т. да разбере административното обвинение, срещу което следва да
организира защитата си.
Визираното по-горе нарушение е от категорията на съществените и винаги ограничава
правото на защита на санкционираното лице, поставяйки го в невъзможност да разбере в
какво го обвинява административно – наказващият орган и да организира по адекватен
начин защитата си. Това е недопустимо, доколкото с АУАН и с Наказателното постановление
се очертават пределите на административното обвинение и последното следва да бъде ясно,
конкретно и да съдържа всички признаци от обективната страна на вменените нарушения.
Гореизложеното означава, че следва да се отмени процесното Наказателно постановление на
формално основание - без да е необходимо обсъждането на спора по същество.
Въпреки това съдът ще изложи мотиви и по съществото на спора – с оглед бъдещия
съдебен контрол, както и във връзка с доводите на жалбоподателя и неговия адвокат. От
направения по-горе доказателствен анализ съдът установи, че К. В. М. е управлявал лек
автомобил „****“ с рег. № **** в гр. София, по ул. „Цар Симеон“, с посока на движение от
7
ул. „Хисар“ (от бул. „К. Величков“) към ул. „Хайдут Сидер“, като на кръстовището с ул.
„Вита“ е спрял, за да изчака преминаващи по пешеходната пътека пешеходци. В този
момент зад лекия автомобил се е приближавала трамвайната мотриса, управлявана от К. Д.
Т.. За да изпълни задължението си по чл.19, ал.1 от ЗДвП (за да освободи релсовия път по
възможно най-бързия начин) водачът на лекия автомобил е предприел отклонение в дясно. В
този смисъл са кредитираните по-горе свидетелски показания. Това означава, че
релевираните от защитата доводи относно поведението на водача на лекия автомобил и
съпричастността му към процесното ПТП, са неоснователни, тъй като М. е предприел
възможните действия за бързо напускате на релсовия път.
Според кредитираните по-горе свидетелски показания Т. е видяла лекия автомобил, но
е решила, че ще може да мине покрай него без да го удари и заради това е продължила
движението си направо. Според свидетелските показания лекият автомобил не е бил на
трамвайните релси, а отстрани на тях - на осевата линия. Въпреки това, доколкото ударът е
обективен факт, съдът приема, че водачът на движещото се отзад превозно средство не е
съобразил габаритите на трамвайната мотриса и на лекия автомобил, както и взаимното им
разположение по ширината на пътното платно и заради това е настъпил ударът между
задната лява част на автомобила и предната част на трамвая. Горното показва, че водачът на
трамвайната мотриса не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е
управлявал. От субективна страна Т. е действала виновно – по непредпазливост. Тя е
съзнавала, че се движи зад лек автомобил, който е в близост до трамвайните релси, била е
длъжна и е могла да предвиди, че ако не спре може да удари лекия автомобил, но въпреки
това не е преустановила движението на трамвая /не го е спряла преди да стигне до лекия
автомобил/ и е ударил МПС с рег. № ****. Явно Т. е действала със субективната увереност,
че няма да настъпят съставомерните обществено-опасни последици.
Гореизложеното показва, че ако нарушението беше подробно и ясно описано в АУАН и
НП, то би било доказано от обективна и субективна страна и на основание чл.185 от ЗДвП
съдът би приел, че правилно на виновното лице е наложена «глоба» в размер на 20 лева. Но
доколкото в случая е допуснато съществено процесуално нарушение - обжалваното
Наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според приложения на лист 30 от делото
Договор за правна защита и съдействие Т. е платила на адв. Д. в брой сумата от 700 лева
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК и с оглед изхода на делото,
органът, издал процесното НП, следва да заплати на жалбоподателя направените от него
разноски за един адвокат. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – при глоба до 1000
лева минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева. В случая уговореното
и изплатено възнаграждение на адв. Д. е над тази сума, а именно 700 лева. С писмени
бележки с вх. № 126578 от 16.04.2024г. процесуалният представител на въззиваемата страна
8
е направил изрично възражение за прекомерност по смисъла на чл.63д, ал.2 от ЗАНН.
Поради това и доколкото адвокатът на жалбоподателя не е участвал в повече от две съдебни
заседания пред СРС и на основание чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения не му се дължи допълнително
възнаграждение за всяко следващо заседание след второто, а и защото самият правен спор
не се отличава с фактическа или правна сложност, съдът прие, че следва да уважи искането
за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, но частично – до размера на
минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. за сумата
от 400 лева. За разликата над 400 лева до претендираните 700 лева - искането за присъждане
на разноски в полза на жалбоподателя следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-027863 от 20.11.2023г., издадено от
Началник Сектор към Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл.185 от
ЗДвП за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП на К. Д. Т. е наложена „глоба“ в размер на 20
(двадесет) лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на К. Д. Т. с ЕГН
**********, с адрес : **** сумата от 400 лв. (четиристотин лева) за направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя за разликата над 400 лева до претендираните 700 лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9