РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 24.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №1173 по
описа за 2020 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.92 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
бул.”Проф. д-р Петър Дертлиев” №25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор ***, срещу Г.К.А. с ЕГН ********** ***
по чл.99 във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и договорите
във връзка с чл.92 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за
задълженията и договорите за признаването за установена дължимостта на следните
суми: 1) 568.33 лева (петстотин шестдесет и осем лева и тридесет и три
стотинки), представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит
от 14.01.2017 г. (сключен между Г.К.А. и „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ”ООД,
което на 01.07.2017 г. е прехвърлило своето вземане на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД,
като последното дружество го е прехвърлило на 01.10.2018 г. на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ООД, а от своя страна то го е прехвърлило на
заявителя на 03.05.2019 г.), заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на заявлението по пощата (06.12.2019
г.) до окончателното плащане. 2) 33.36 лева (тридесет и
три лева и тридесет и шест стотинки), представляваща договорна лихва за периода
от 10.07.2017 г. до 27.11.2017 г. 3) 64.94 лева (шестдесет и четири лева и
деветдесет и четири стотинки),
представляваща законната лихва за забава
за периода от 10.07.2017 г. до 06.12.2019 г. 4) 25.50 лева (двадесет и пет лева
и петдесет стотинки), представляваща такса за оценка на досие за периода от
17.07.2017 г. до 27.11.2017 г. 5) 98.52 лева (деветдесет и осем лева и петдесет
и две стотинки), представляваща такса за услугата „кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода
от 17.07.2017 г. до 27.11.2017 г. 6) 229.95 лева (двеста двадесет и девет лева
и деветдесет и пет стотинки), представляваща такса за услугата „кредит у дома“
за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за
периода от 17.07.2017 г. до 27.11.2017 г., а също и за направените в настоящото
и заповедното производство разноски. В исковата си молба ищцовото дружество е
посочило, че на 14.01.2017 г. е сключен договор за потребителски кредит между „ПРОВИДЕНТ
ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ”ООД и ответницата, по силата на който е предоставена сума в общ
размер на 2103.82 лева, от която дължимата главница е в размер на 1150 лева, като
е уговорено заплащането на договорна възнаградителна лихва в размер на 157.10
лева, на такса за оценка на досие в размер на 57.50 лева, на такса за услугата
„кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя в размер на 221.77 лева и такса за услугата „кредит у дома“
за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя в
размер на 517.45 лева; задълженията по договора са станали изискуеми с
изтичането на крайния му срок, т.е. на 27.11.2017 г. Със заплатената от
ответницата сума в размер на 1148.16 лева са погасени главница в размер на
581.67 лева, договорна лихва в размер на 123.74 лева, такса за оценка на досие
в размер на 32 лева, такса за услугата „кредит у дома“ за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя в размер на 123.25 лева и
на такса за услугата „кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя в размер на 287.50 лева, като освен
претендираните суми се дължи и законната лихва за периода от 10.07.2017 г. до
06.12.2019 г. в размер на 64.94 лева; извършени са няколко прехвърляния на
вземането, като последният купувач е заявителят; настоява се за признаването за
установена дължимостта на процесните суми, както и присъждането на сторените
разноски.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея не е получен писмен
отговор от ответницата.
В молбата
си от 13.11.2020 г. процесуалният представител на ищцовото дружество е посочил,
че от събраните по делото доказателства се установява основателността на ищцовата
претенция по основание и размер; настоява за уважаването на исковете и
присъждането на сторените разноски.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове са процесуално
допустими и частично основателни.
Съгласно представените по делото документи
на 14.01.2017 г. е сключен договор за кредит между ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ”ООД и ответницата, по силата на който е предоставена сума в общ размер
на 2103.82 лева, от която дължимата главница е в размер на 1150 лева, като е
уговорено заплащането на договорна възнаградителна лихва в размер на 157.10
лева, на такса за оценка на досие в размер на 57.50 лева, на такса за услугата
„кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя в размер на 221.77 лева и на такса за услугата „кредит у
дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя
в размер на 517.45 лева; задълженията по договора са станали изискуеми с
изтичането на крайния му срок, т.е. на 27.11.2017 г. Съгласно намиращите се по
делото документи на 01.07.2017 г. вземането е било прехвърлено от първоначалния
кредитор на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД, като последното дружество го е прехвърлило
на 01.10.2018 г. на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ООД, а от своя
страна то го е прехвърлило на заявителя на 03.05.2019 г. Според неоспорените
твърдения на ищцовото дружество ответницата е заплатила общата сума в размер на
1148.16 лева, с която са погасени главница в размер на 581.67 лева, договорна
лихва в размер на 123.74 лева, такса за оценка на досие в размер на 32 лева, такса
за услугата „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
на кредитополучателя в размер на 123.25 лева и такса за услугата „кредит у
дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя
в размер на 287.50 лева. Ответницата не е изпратила писмен отговор на исковата
молба и не е представила доказателства за други заплатени суми. Затова
предявените искове за установяването на дължимостта на неплатения остатък от
главница в размер на 568.33 лева, заедно със законната лихва върху нея от
датата на подаването на заявлението по пощата (06.12.2019 г.) до
окончателното плащане, както и 33.36 лева договорна лихва за периода от
10.07.2017 г. до 27.11.2017 г., са основателни и трябва да бъдат уважени.
Претенцията за дължимостта на сумата от 64.94 лева, представляваща законната лихва за забава за периода от
10.07.2017 г. до 06.12.2019 г., също е основателна, доколкото е в значително
по-нисък размер от изчислената с помощта на лихвения калкулатор за изчисляване
на законна лихва на интернет – сайта на Националната агенция по приходите
законна лихва върху сумата от 568.33 лева за по-краткия период от датата на падежа
на последната вноска (27.11.2017 г.) до 06.12.2019 г., която е 116.83 лева.
Безспорно ответницата – физическо лице има
качеството потребител по договора за потребителски кредит. Исковете за
дължимостта на следните суми - 25.50 лева, представляваща такса за оценка на
досие за периода от 17.07.2017 г. до 27.11.2017 г.; 98.52 лева, представляваща
такса за услугата „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя за периода от 17.07.2017 г. до 27.11.2017 г.;
229.95 лева, представляваща такса за услугата „кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от
17.07.2017 г. до 27.11.2017 г. - са неоснователни. Уговорката за събиране на
посочените по-горе такси е нищожна поради противоречие със закона и добрите
нрави. Относно таксата за оценка на кредитното досие не са изложени никакви
обстоятелства за кои конкретни действия на кредитора същата се дължи, за да
може да се прецени нейното съответствие с чл.10а) ал.1 от Закона за
потребителския кредит, съгласно който кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит; това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните относно предоставянето на паричната сума и нейното връщане; чл.10а)
ал.2 от Закона за потребителския кредит изрично забранява събирането на такси и
комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита. В
настоящия случай не е посочено за какви конкретни действия се дължат посочените
такси, както и в какво се изразява услугата, предоставяна срещу тези такси.
Освен това става ясно, че посочените такси не са допълнителни услуги по чл.10а)
от Закона за потребителския кредит, тъй като оценката на кредитното досие,
предоставянето на кредита в брой по местоживеене на длъжника и събирането на
погасителните вноски по кредита по местоживеене на кредитополучателя са
действия по усвояването, управлението и връщането на кредита, поради което за
тях кредиторът не може да изисква заплащането на допълнителни такси предвид
забраната на чл.10а) ал.2 от Закона за потребителския кредит във връзка с
чл.143 т.3 от Закона за защита на потребителите.
На
основание на чл.78 от ГПК на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени
заплатените и поискани по гр. дело №1173/2020 г. по описа на ДРС разноски съразмерно
на уважената част от исковете, т.е. в размер на 146.96 лева (от 125 лева внесена
държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение).
В
съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно
дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
поради което ответницата трябва да бъде осъдена да заплати разноските по частно
гр. дело №4478/2019 г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част от
установителните искове, т.е. в размер на 48.99 лева (от 25 лева държавна такса
и 50 лева юрисконсултско възнаграждение).
Водим
от горното, на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 във връзка с чл.240 ал.1
и ал.2 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.92 от Закона за
задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК в отношенията
между страните по делото, че Г.К.А. с ЕГН ********** *** има следните неплатени
парични задължения към „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Проф. д-р Петър Дертлиев” №25,
офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор ***,
(за които е издадена Заповед за изпълнение №2165/12.12.2019 г. по частно гр.
дело №4478/2019 г. по описа на ДРС): 1)
568.33 лева (петстотин шестдесет и осем лева и тридесет и три стотинки),
представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит от
14.01.2017 г. (сключен между Г.К.А. и „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ”ООД, което
на 01.07.2017 г. е прехвърлило своето вземане на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД, като
последното дружество го е прехвърлило на 01.10.2018 г. на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ООД, а от своя страна то го е прехвърлило на заявителя
на 03.05.2019 г.), заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването
на заявлението по пощата (06.12.2019 г.) до окончателното плащане. 2) 33.36 лева (тридесет и
три лева и тридесет и шест стотинки), представляваща договорна лихва за периода
от 10.07.2017 г. до 27.11.2017 г. 3) 64.94 лева (шестдесет и четири лева и
деветдесет и четири стотинки),
представляваща законната лихва за забава
за периода от 10.07.2017 г. до 06.12.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул.”Проф. д-р Петър Дертлиев” №25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис
4, представлявано от изпълнителния директор ***, срещу Г.К.А. с ЕГН ********** ***
искове за установяването на дължимостта на следните суми (за които е издадена
Заповед за изпълнение №2165/12.12.2019 г. по частно гр. дело №4478/2019 г. по
описа на ДРС): 1) 25.50 лева (двадесет и пет лева и петдесет стотинки),
представляваща такса за оценка на досие за периода от 17.07.2017 г. до
27.11.2017 г. 2) 98.52 лева (деветдесет и осем лева и петдесет и две стотинки),
представляваща такса за услугата „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в
брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 17.07.2017 г. до
27.11.2017 г. 3) 229.95 лева (двеста двадесет и девет лева и деветдесет и пет
стотинки), представляваща такса за услугата „кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от
17.07.2017 г. до 27.11.2017 г.
ОСЪЖДА Г.К.А. с
ЕГН ********** *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Проф. д-р Петър
Дертлиев” №25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор ***, направените разноски по гр. дело №1173/2020 г. по
описа на ДРС съразмерно на уважената част от исковете в размер на 146.96 лева
(сто четиридесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки), както и направените
разноски по частно гр. дело №4478/2019 г. по описа на ДРС съразмерно на установените
като дължими суми, т.е. в размер на 48.99 лева (четиридесет и осем лева и
деветдесет и девет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: