Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 18.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на трети
ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 4266 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по предявен от С.Е.С. срещу З. „А.“ АД иск за осъждането му да заплати сумата
от 100 000 лева (съгласно увеличение на иска в съдебното заседание на
03.11.2017 г), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 07.11.2013 г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че на 07.11.2013 г. по АМ „Хемус“ в посока от гр. София към гр.
Ботевград П.А.Т.управлявал л.а. „Волво“, модел „ХС 90“ с ДК № ********в
нарушение на правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП с попътно
движещия се и управляван от ищеца л.а. „Рено“, модел „Клио“ с ДК № ********.
Вследствие
произшествието С.С. получил контузия и охлузване на поясната област, със
счупване на ляв страничен напречен израстък на трети поясен прешлен, контузия
на лицето със счупване на носни кости, контузия на бял дроб в десни белодробни
полета 9 и 10, хемоторакс в дясна гръдна половина, мозъчно сътресение,
охлузване на крайниците, дискова протрузия на ниво Л 4-5, дискова протрузия на ниво
Л5-ЕС1.
След ПТП
С. бил транспортиран в УМБАЛ „Царица Йоана-ИСУЛ“ ЕАД с болки в кръста и корема
и в гръдно-лумбалния отдел на гръбначния стълб.Спешно била извършена
лапароцентеза и настанен в КАИЛ за активно наблюдение и интензивно лечение. Не
можел да става и от това тялото му треперело, чувствал силни болки в гърба от
залежаването, тъй като не можел да се завърти настрани. На 12.11.2013 г. бил
изписан, но продължил да се лекува в домашни условия и да приема медикаменти.
Напълно обездвижен бил в продължение на два месеца, като се налагало да ползва
помощта на близките си. До момента все още бил в тежко състояние, със
затруднено движение на снагата и силни болки в гърба и кръста, в невъзможност
да се обслужва сам. Силно се влошило не само физическото, но и психическото му
състояние. Предстояло и провеждане на рехабилитация за възстановяване
движенията на снагата.
С влязла
в сила присъда П. Т. бил признат за виновен в извършване на престъпление при
управление на МПС на 07.11.2013 г.
За
управлявания от П. Т. л.а. „Волво ХС 90“ имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, поради което моли
съдът да осъди ответника да заплати исковата сума от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП.
Ответникът
З. „А.“ АД е подал отговор на исковата молба, като оспорва претърпените от
ищеца вреди. Възразява за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на С.С.,
който бил без поставен обезопасителен колан.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
валидно сключен към 07.11.2013 г. договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между собственика на л.а. „Волво“, модел „ХС
90“ с ДК № *******и З. „А.“ АД, с което застрахователят се е задължил да покрие
в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Наличието на валиден към датата на произшествието договор е
обстоятелство, отделено като безспорно между страните в производството с
определение от 18.10.2016 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който
застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя
се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
С влязла в
сила присъда от 14.01.2015 г. по НОХД № 5154/2014 г. по описа на СГС, НО, 15
състав П.А. З. Т. А.е признат за виновен в това, че на 07.11.2013г., около
18.30 ч. в гр. София, при управляване на моторно превозно средство – л.а. марка
„Волво“, модел „ХС 90“ с ДК № ********по платното за движение на автомагистрала
„Хемус“, в посока от гр. София към гр. Ботевград, нарушил правилата за движение
по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП: „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“ като реализирал ПТП в
попътно движещия се по автомагистрала „Хемус“ л.а. „Рено“, модел „Клио“ с ДК № ********
и по непредпазливост причинил смъртта на пътника от лек автомобил „Рено“
Константин Павлов Павлов и средна телесна повреда на водача му С.Е., изразяваща се в контузия на белия дроб,
в десни белодробни полета 9 и 10 и ограничен излив на кръв - хемоторакс
в дясната гръдна половина, довело до разстройство на здравето, временно опасно
за живота – престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 3, б. „б“, пр. 1 вр.
ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Влязлата
на 30.01.2015 г. присъда е задължителна за граждански съд относно извършването
на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това за
решаващия съдебен състав е задължително приемането за установено на
обстоятелството, че П.А. А.е извършил посоченото деяние, съставляващо по
престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 3, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1 вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, пряката причинна връзка между деянието и
настъпилите в резултат на него вреди, включително вината на водача на
увреждащото МПС.
Спорни
по делото са въпросите относно приносът на ищеца за претърпените от него вреди
и размера на обезщетението за болки и страдания от уврежданията вследствие
процесното ПТП.
Според
заключението на изслушаната по делото комплексна авто-техническа и медицинска
експертиза, изготвена въз основа на всички събрани по делото доказателства, С.С.
е управлявал л.а. „Рено“, модел „Клио“. Скоростта, с която се е движил л.а.
„Волво“ – 173 км/ч и ударът, нанесен с тази скорост довели до създаване на
ударен импулс с много висока стойност и съответно до „тотална“ деформация и
деструкция на каросерията на л.а. „Рено“. Пътуващите в ударения автомобил били
подложени на въздействието на инерционните сили, създадени от действието на ударния
импулс и на пластичната деформация на купето на автомобила, при което
свободните пространства около телата на пътниците намаляло.
Към
момента на удара управлявалият л.а. „Рено“ С.С. бил с поставен предпазен колан,
което се потвърждава и от показанията на св. Д., очевидец на състоянието на
ищеца непосредствено след инцидента. Д. лично е възприел поставения от С.С.
предпазен колан. В този смисъл възражението на ответника за принос на С.С. за
претърпените от него увреждания поради непоставен обезопасителен колан са
неоснователни.
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Паричният еквивалент на този вид обезщетение
следва да бъде съобразен с характера и тежестта на вредите, интензитетът и
продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта
на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Според
вещото лице д-р М.С. е претърпял контузия на главата, мозъчно сътресение с
пълна загуба на съзнание, контузия на гръден кош, контузия на бял дроб с
контузионно огнище в долни десни белодробни сегменти, ограничен десностранен
хемопневмоторакс, контузия в поясната област със счупване на ляв страничен
израстък на трети поясен прешлен в съчетание с лявоконвексна сколиоза и
счупване на носните кости без значима дислокация.
Проведено
е било 5-дневно болнично лечение, първите дни в реанимационни условия. Провели
се изследвания и консултации, диагностична лапароцентеза (оперативно отваряне
на коремна стена), комплексно инфузионно и медикаментозно лечение при активно
наблюдение на жизнените и лабораторни показатели.
В пряка
причинна връзка с уврежданията били изпитаните от С. интензивни болки и
страдания пред първите 30 дни, все още значителни пред следващите 30 дни и
продължаващи и до момента. В несъмнена връзка с получените при процесното ПТП
увреждания били болките в кръста и гърба с излъчване към левия крак, които
имали радикуларен характер и се дължали на дискова патология на поясно ниво –
дискова протрузия със стеснение на невралните отвори на нива Л4-Л5 и Л5-ЕС 1.
Срокът на
нетрудоспособността бил до 4 месеца за физически и до 3 месеца – за нефизически
труд.
Тежкото
здравословно състояние и невъзможността за самостоятелно обслужване на С.С. се
установява и от показанията на разпитания по делото свидетел Емил С., баща на
ищеца. С. разказва, че болките на сина му продължили четири месеца. Докато бил
на легло му помагал в хигиенно-битовото обслужване. На работа С. се върнал
около година след инцидента. Получавал кризи, при които му изтръпвали краката и
се налагало да приема обезболяващи. Имал болки и в корема. Носът му бил
деформиран и след инцидента имал постоянна хрема. Оплаквал се и от световъртеж.
Изпитвал и психически дискомфорт от това, че се налагало баща му да помага в
грижите за шестмесечното му дете, тъй като не можел ад вдига тежко. Преди
произшествието нямал болки в кръста, а сега се налагало да носи колан.
Като
съобрази възрастта на пострадалия – 25 г. към датата на ПТП, политравматичните
увреждания, поставили временно живот му в опасност, липсата на пълно
възстановяване и трайните последици за общото му здравословно състояние,
неудобствата, които е изпитал от принудителната чужда помощ и дискомфорта от
непълноценното бащинство поради забраната за вдига тежести и съпътстващите това
физическо действие кризи, съдът намира, че 80 000 лева е справедлив размер
на обезщетението. За определянето му в посочения съдът съобрази конкретните икономически
условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент – 07.11.2013 г.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал. 3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.) застрахователят
заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Законната
лихва върху обезщетението от 50 000 лева следва да бъде начислена от
датата на увреждането – 07.11.2013 г. За горницата до 80 000 лева следва
да се зачете основателното възражение на ответника за частично погасяване на
акцесорната претенция по давност. Увеличението е направено на 03.11.2017 г.,
към който момент е изтекла тригодишната давност за мораторни лихви от
07.11.2013 г. до 03.11.2014 г. Поради това върху сумата от 30 000 лева
мораторните лихви се дължат от 03.11.2014 г. до окончателното изплащане.
Тъй като
ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, на основание чл.
83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът З. „А.“ АД дължи да заплати по сметка на СГС
сумата от 3 200 лева държавна такса по делото, 240 лева депозит за експертиза
по делото и 24 лева депозит за призоваване на свидетел.
На
представителя на ищеца – адв. В. О., осъществил правна помощ и защита на С.С.,
съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, се дължи адвокатско
възнаграждение 3 484.80 лева, съразмерно на уважената част от иска.
На
ответника се следват разноски в размер на 475.20 лева от общия размер от
2 376 лева (2076 лева възнаграждение за процесуално представителство и 300
лева депозит за комплексна експертиза).
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, З. „А.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.Е.С., ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания,
получени при ПТП, настъпило на 07.11.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата
от 50 000 лева от 07.11.2013 г. до окончателното изплащане, а върху сумата
от 30 000 лева – от 03.11.2014 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „А.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
СГС сумата от 3 200 лева държавна такса, 240 лева депозит за експертиза и 24
лева депозит за призоваване на свидетел по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв., З. „А.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. В.В.О., с адрес ***
сумата от 3 484.80 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.Е.С., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 475.20 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: