Решение по дело №593/2020 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260035/8.9.2020г.                                                 08.09.2020 година                                   град Ямбол

 

 В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд,                                                             ХVІ граждански състав

На двадесет и първи август                                                  две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав:

 

                                                                                          Председател: Георги Георгиев

 

при секретаря И. Г.,

като разгледа докладваното от съдия Георгиев

гражданско дело № 593 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба,предявена от В.Г.Х.,ЕГН ********** *** против „Баджо МН“ ЕООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,к-с „Зорница“ бл.5,вх.В,ап.29, представлявано от Д. Н. Д., с която се претендира постановяване на решение, с което ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от  480,91 лв./след изм. на иска/ представляваща обезщетение по чл.224,ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на общо 23 дни, от които 18 дни за периода 31.05.2016 г. до 31.12.2016 г. и 5 дни за периода 01.01.2017 г. до 06.03.2017 г. и за сумата от 418,18 лв./след изм.на иска/ представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220,ал.1 КТ,ведно със законната лихва върху сумите от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът В.Х.  твърди,че съгласно трудов договор № ***/31.05.2016 г. изпълнявал длъжността „***“ при ответника с основно месечно възнаграждение в размер на 420,00 лв.,като  срокът на уговореното между страните предизвестие при прекратяване на трудовия договор бил определен на 20 дни,като имал право и на 30 дни платен годишен отпуск.

Със заповед № ***/06.03.2017 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл.328,т.11 КТ,считано от същата дата, като  на работника не били изплатени от работодателя  обезщетение за неспазения срок на предизвестието,както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на общо 23 дни.

Претендира се уважаване на исковете чрез присъждане на исковите суми, ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

             В съдебно заседание ищецът се явява лично, поддържа исковата молба, сочи доказателства и моли за постановяване на неприсъствено решение.

 Предявени са  искове с правно основание чл. 358 КТ,вр.чл.220,ал.1 КТ и чл.224,ал.1 КТ.

 В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В първото по делото с.з. същият не се представлява, редовно уведомен. Не сочи доказателства.

           По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

            Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.  В процесния случай тези предпоставки са налице. Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Налице е и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

            Вероятната основателност на исковете се установява от ангажираните от ищеца доказателства. Видно от представените писмени доказателства – копия на трудов договор № ***/31.05.2016 г. безспорно се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищецът е изпълнявал длъжността „***“ при ответника, с основно месечно възнаграждение в размер на 420,00 лв.,с полагаем платен годишен отпуск 30 дни и срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор 20 дни. Със заповед № ***/06.03.2017 г. е прекратен трудовия договор,считано от 06.03.2017 г.,на основание чл.328,т.11 КТ, като в същата не са описани какви обезщетения следва да се изплатят на работника.

            Съгласно чл. 224 ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Правото на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение замества реалното ползване на платения годишен отпуск и съществува, доколкото работникът или служителят има право на такъв. Съгласно приетото в Решение № 12/11.11.2010 г. по конституционно дело № 15 от 2010 г. определение, отпускът е време, през което работникът или служителят е освободен от задължението да предоставя работна сила на работодателя. Правото на платен годишен отпуск възниква от момента на постъпване на работа по трудово правоотношение, докато правото на ползването му по правило е предпоставено от изискване за трудов стаж (чл. 155 от КТ).

Вещото лице е изчислило,че отпускът който се полагал на ищеца за времето от 31.05.2016 г. до 06.03.2017 г.,при уговорен 30-дн.платен годишен отпуск бил в размер на общо 23,от които 18 дни в периода 31.05.2016 г. до 31.12.2016 г. и 5 дни в периода 01.01.2017 г. до 06.03.2017 г. За посочените 23 дни брутния размер на обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск по чл.224,ал.1 КТ бил в размер на 480,91 лв.,като се дължало ДДФЛ в размер на 10 % върху сумата. Поради това, че задължението за заплащане на обезщетение е изискуемо, искът следва да бъде уважен в предявения размер.

Съгласно разпоредбата на чл.220 ал.1 КТ - „страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срока на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието”. В настоящия случай, трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед от 06.03.2017 г., на основание чл.328,т.11 КТ. В случай, че предизвестие се дължи по силата на закона, но страната заяви, че не желае  срокът да бъде спазен изобщо, то ТПО се прекратява в момента на достигане на изявлението до другата страна или в момента, който страната  е определила като дата на прекратяване на ТПО и последната дължи заплащане на обезщетение по чл. 200 КТ.

 Липсват данни или доказателства работодателя да е заплатил на работника дължимото обезщетение. Размерът на претенцията се установява от приетата и неоспорена ССЕ,като вещото лице е установило,че за 20 дни,съгласно уговорения срок за предизвестие,брутния размер на обезщетението по чл.220,ал.1 КТ бил в размер на 418,18 лв.,като дължимия ДДФЛ бил в размер на 10 % върху посочената сума. Искът е основателен и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.Сумата следва да бъде присъдена в едно със законната лихва от датата на исковата молба.

 Ето защо, съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

           С оглед изхода на спора  на ищеца се дължат разноски съгласно разпоредбата на чл.78,ал.1 ГПК,но с оглед ,че такива не са направени на същия не следва да му бъдат присъждани такива.

            На основание чл.78,ал.6 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЯРС държавна такса в размер на 100,00 лв. за предявените два кумулативно съединени иска и сумата от 150,00 лв. възнаграждение за вещо лице.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Ямболският районен съд

 

Р ЕШ И:

 

           ОСЪЖДА „Баджо МН“ ЕООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,к-с „Зорница“ бл.5,вх.В,ап.29, да заплати на В.Г.Х.,ЕГН ********** *** сумата от 418,18 лв.,представляваща дължимо брутно обезщетение по чл.220,ал.1 КТ,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 04.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

 

 ОСЪЖДА „Баджо МН“ ЕООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,к-с „Зорница“ бл.5,вх.В,ап.29, да заплати на В.Г.Х.,ЕГН ********** *** сумата от 480,91 лв.,представляваща дължимо брутно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на общо 23 дни,от които18 дни в периода 31.05.2016 г. до 31.12.2016 г. и 5 дни в периода 01.01.2017 г. до 06.03.2017 г. по чл.224,ал.1 КТ,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 04.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

 

     ОСЪЖДА „Баджо МН“ ЕООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,к-с „Зорница“ бл.5,вх.В,ап.29, да заплати държавна такса в размер на 100,00 лв. и съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 150 лв. по сметката на ЯРС.

 

     Препис от решението да се връчи на страните.

             Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: