МОТИВИ
по НАХД №527 по описа на Карловски районен съд
за 2017г.
Производството
е по реда на чл.378 от НПК.
Районна
прокуратура гр.К.е внесла в съда за разглеждане постановление, с което прави
предложение обвиняемият А.С.Н. с ЕГН: ********** *** да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК за това, че:
На
14.09.2017г. в гр. с., обл. П.е управлявал моторно превозно средство – товарен
автомобил марка “Ф.”, модел “ЛТ35Д” с рег. № ***, без съответно свидетелство за
управление на моторно превозно средство, като деянието е извършено в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, а именно с
Наказателно постановление № 16-1030-008396 от 18.11.2016г. по описа на ОДМВР П.,
сектор „ Пътна полиция“, връчено на 01.09.2017г.,
влязло в законна сила на 11.09.2017г. – престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
В
съдебно заседание представителят на РП К.поддържа предложението, като счита, че
обвиняемият А.С.Н. ЕГН: ********** следва да бъде признат за виновен в
извършване на инкриминираното деяние, освободен от наказателна отговорност и да
му бъде наложено административно наказание глоба в размер към законодателно
определения минимум, а именно 1200 лв.
Обвиняемият
А.С.Н. ЕГН: ********** се явява лично,
признава се за виновен, дава обяснения с които не оспорва фактическата
обстановка, описана в постановлението на РП К., изразява съжаление за стореното,
моли за снизхождение, като поиска от съда
размера на глобата да бъде определен в рамките на законодателно определения
минимум от 1000 лв.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, а именно: разпит на обвиняемия
от съдебното и досъдебното производство, разпит на свидетелите И.Г.Т. и Д.С.Н.от
досъдебното производство, АУАН /л.3/, протоколи
за разпит на свидетели, копие на Наказателно постановление №16-1030-008396
/л.8-9/, Справка за нарушител/водач /л.10-14/, характеристична справка /л.20/, справка съдимост /л. 23/,
справка от ОДМВР Перник, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият
А.С.Н. е роден на ***г***, с адрес за
призоваване в страната: гр. ***, *** *** с ЕГН:**********. От приетата по делото справка съдимост на
обвиняемия Н. /лист 22 от досъдебното производство/, съдът намира като
установено, че същия не е осъждан, както и, че не е бил освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК.
Обв. Н.
притежавал СУМПС № ********* с придобити категории В, М, АМ.
От
приетата по делото справка от ОДМВР П.и от справката за нарушител/водач от
сектор ПП при ОДМВР гр.П.относно обвиняемия Н. съдът намира като установено, че
същия е неправоспособен водач, тъй като срока на валидност на СУМПС му е
изтекъл на 29.08.2015г. и не са подавани документи за издаване на ново СУМПС. На
01.09.2017г. СУМПС на Н. е отнето на осн. чл.171, т.4
от ЗДвП.
С
наказателно постановление /НП/ № 16-1030-008396 от 18.11.2016г. по описа на
ОДМВР П., сектор „ Пътна полиция“,
връчено лично на Н. на 01.09.2017г., и влязло в законна сила на 11.09.2017г., обв. Н. бил наказан по административен ред за нарушение по
чл.177, ал.1, т.2, пр.2, във вр. с чл. 150 от ЗДвП, за това че управлява МПС
без да притежава СУМПС.
На
14.09.2017г. автопатрул на РУ на МВР гр.К.в състав полицаите И.Г.Т. и Д.С.Н. изпълнявали служебните си задължения по
опазване на обществения ред и контрол по безопасността на движението, като
извършвали обход на територия на гр.с. със служебен автомобил. Около 12:05 часа по ул.“***“
забелязали пред тях да се движи товарен автомобил марка „Ф. ЛТ-35Д“ с рег. № ***. Те
решили да извършат проверка на
горепосочения автомобил. Застигнали го до
кръстовището на ул.“***“ и ул.“***“ в гр. с. и го спрели с подаване на
звуков и светлинен сигнал. Поискали документите на водача на моторното превозно
средство. Същият предоставил единствено
личната си карта, от която служителите на РУП К.установили самоличността
на водача - А. С.Н. ЕГН:********** ***. Св. Т.и св. Н.попитали обв.
Н. дали притежава свидетелство за
управление на МПС. Той им заявил, че същото му било отнето от органите на МВР
поради изчерпване на всички контролни точки.
След проверка в ОДЧ при РУ на МВР гр.К.органите
на реда установили, че действително
обвиняемият А. С.Н. ЕГН:********** *** е неправоспособен
водач и не притежава СУМПС. На място св. Д.Н.съставил на обв.
Н. АУАН с бл. №436505/14.09.2017г. за
извършените от него административни нарушения по ЗДвП. Н. се запознал с акта,
като при съставяне, предявяване и подписването му не направил никакви
възражения.
След проверка в сектор „Пътен контрол“ при РУ
на МВР гр.К.се установило, че на обв. Н. е било
наложено административно наказание за управление на МПС, без съответно
свидетелство за управление с Наказателно постановление №
16-1030-008396/18.11.2016г. по описа на ОДМВР П., сектор „Пътна полиция“, което му е било надлежно и лично връчено
на 01.09.2017г. и влязло в законна сила на 11.09.2017г.
Било
образувано бързо производство № 538/2017г. по описа на РУП К.против обвиняемия Н.
за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
Привлечен
като обвиняем А.Н. признал вината си и изразил съжаление от извършеното.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събрания в хода на
досъдебното и съдебното производство доказателствен материал, като
доказателствата са непротиворечиви, взаимно допълващи се и анализирани в своята
съвкупност не налагат различни изводи. Както от показанията на свидетелите Т.и Н.,
така и от обясненията на обвиняемия Н. се установява, че на 14.09.2017г. в гр. с.,
обл. П.последния е управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил
марка “Ф.”, модел “ЛТ35Д” с рег. № ***, без съответно свидетелство за
управление на моторно превозно средство, като деянието е извършено в едногодишния
срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление, а именно с Наказателно
постановление № 16-1030-008396 от 18.11.2016г. по описа на ОДМВР П., сектор „
Пътна полиция“, връчено на 01.09.2017г.,
влязло в законна сила на 11.09.2017г.
От
така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема от правна
страна следното:
Обвиняемият
А.С.Н. ЕГН: ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 343в, ал.2 от
НК.
От
обективна страна, на 14.09.2017г. в гр. с.,
обл. П.е управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил марка “Ф.”,
модел “ЛТ35Д” с рег. № ***, без съответно свидетелство за управление на моторно
превозно средство, като деянието е извършено в едногодишния срок от наказването
му по административен ред за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление, а именно с Наказателно постановление №
16-1030-008396 от 18.11.2016г. по описа на ОДМВР П., сектор „ Пътна полиция“, връчено на 01.09.2017г., влязло в
законна сила на 11.09.2017г.
Безспорно
е установено извършване от страна на обвиняемия на фактически действия по
„управление на автомобила”, което е „всяка една манипулация и боравене с
уредите, приборите и механизмите му”. Налице е и другият признак от обективна
страна – обвиняемият е извършил деянието предмет на разглеждане в едногодишния
срок, след като е наказан по административен ред за управление на МПС, без да
притежава правоспособност.
Престъплението
по чл. 343в ал. 2 от НК е на формално извършване. За съставомерността му от
обективна страна е достатъчно да са налице следните три условия: 1) деецът да е
неправоспособен водач на МПС; 2) да е наказан по административен ред за
управление на МПС без съответното свидетелство за правоуправление и 3) да е
извършил същото деяние в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното
постановление, с което му е наложено административното наказание по пункт.
Както се прие за установено и трите елемента в настоящия случай са налице. В
резюме - разпоредбата на чл.343в, ал.2 от НК изисква от обективна страна деецът
да е управлявал МПС в едногодишен срок от наложеното административно наказание
за това, че е управлявал МПС без свидетелство за управление. Горната разпоредба
е приложима за всички случаи, когато лицето е вече санкционирано по
административен ред на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за управление без
свидетелство - както в хипотезата, когато свидетелство за управление на МПС не
е издавано на водача, така и в хипотезата, когато е отнето, както е в случая
поради изтекъл срок на валидност или поради изчерпване на всички контролни точки.
От
субективна страна, деянието е осъществено при пряк умисъл, тъй като обвиняемият
е съзнавал обстоятелството, че е наказван вече по административен ред за такова
деяние и, че в едногодишен срок от наказването му, на процесните време и място
отново управлявал МПС. В трайната практика
на ВКС се приема, че чл.11, ал. 2 от НК с алтернативно очертания в него волеви
момент разграничава умисъла на пряк и евентуален само при резултатните, не и
при формалните (на просто извършване) престъпления. При безрезултатните
престъпления умисълът може да бъде само пряк и никога евентуален. Необходимо е
деецът да съзнава обществено-опасния характер на своето деяние и въпреки това
да иска да го извърши /Решение № 102 от 23.02.2005 г. по н. д. № 912/2004 г.,
II н. о. на ВКС/. В този смисъл обвиняемият е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал
настъпването им. Съзнавал е, че има влязло в сила наказателно постановление
/връчено му лично на 01.09.2017 година/, с което е наказан по административен
ред за управление на МПС без свидетелство за управление на МПС и въпреки това,
без да притежава свидетелство на 14.09.2017 г. е управлявал горепосочения
автомобил.
Двата
престъпни състава на престъпленията по чл.343в, ал.1 и ал.2 от НК, макар и
самостоятелни, боравят с единни понятия за правоспособността на дееца като
водач на МПС и правото му законосъобразно да осъществява такава дейност, за
което притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство
/СУМПС/. Транспортната дейност следва да се разглежда свързано с правата на
гражданите на свободно придвижване, на работа, свързана с транспорт на пътници
или стоки, било в рамките на Европейската общност или извън нея, но като се
отчита характерът на регулираните обществени отношения и правомощията на
държавата да въведе определени ограничения чрез националното си законодателство
на това право да се управлява МПС чрез правилата за контрол и осигуряване на
пътната безопасност. Или - за разрешаване на разглеждания проблем от значение е
не само вътрешното ни законодателство, но и норми от Общностното
право в Европейския съюз, част от който е и Република България. На тази база
следва да се разрешат въпросите относно правоспособността на водача и защо
следва да притежава валидно СУМПС.
Съгласно
чл.150а, ал.1 от ЗДвП „за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС,
валидно за категорията към която спада управляваното от него превозно
средство”, т.е. според категорията на управляваното от него МПС се съобразява
дали притежаваното от него СУМПС е „съответно”. От друга страна, съгласно
чл.157, ал.1 от ЗДвП, той получава и контролен талон към това СУМПС и определен
брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Този талон съпътства
СУМПС и може да бъде отнет при съставяне на акт за констатиране на
административно нарушение (АУАН) по ЗДвП,
който го замества за един месец от съставяне на акта.
Правното значение на СУМПС е
изяснено в чл.3, ал.3 от ЗБЛД, като тези, издадени от българската държава на
нейните граждани имат силата и на документ за самоличност. Основното
предназначение на СУМПС обаче е удостоверяване на правоспособността на лицето
да управлява МПС от дадена категория. Като страна-членка на ЕС, България е
транспонирала в националното си законодателство изискванията на Директива
2006/126/ЕО на ЕС от 20.12.2006 г., изменена с Директива 2009/113/ЕО на
Комисията от 25.08.2009г., Директива 2011/94/ЕС на Комисията от 28.11.2011г., съответно
съгласно § 2 от ПЗР на ЗБЛД (преименуван ЗБДС, ДВ бр.82/2009 г.) и § 35, т.3 от
ДР на ЗДвП (ДВ.бр.54/2010г.). И докато ЗБЛД урежда „…условията и реда за
издаване, ползване и съхранение на българските лични документи.”, включително
СУМПС, то ЗДвП урежда – „…изискванията за правоспособност на водачите на ППС,
... както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за
нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове.”, като целта е „да се опазват животът и здравето на
участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се
опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда
от замърсяването от МПС.”. Дадено лице ще придобие правоспособност за
управление на МПС по правилата на ЗДвП, за което има правото да получи,
съответно държавата е длъжна да го снабди със СУМПС по реда, установен в ЗБЛД
за да може да удостовери „правоспособността за управление на МПС”. Съгласно
този закон, СУМПС като български личен документ е собственост на държавата
(чл.2) и то се предава на органа, който го е издал при изтичане на неговата
валидност (чл.10, ал.1, т.5 от ЗБДЛ), т.е. той е „индивидуален удостоверителен
документ за правоспособност за управление на МПС” от „категорията/иите, за които е валидно” (чл.50, ал.1 и чл.53, ал.1, т.10
от ЗБЛД), като сроковете за валидност са определени в двата цитирани закона,
съобразено с посочените директиви на ЕП и на ЕС и Комисията на ЕС. С §1, т.2, б.”ж” от ДР на ЗБЛД е дефинирано
какво е „нередовен български личен документ” – той е такъв, ако е с изтекъл
срок на валидност, а съгласно чл.81, ал.2, т.6 от ЗБДЛ - притежателят му
подлежи на санкция по административен ред, ако „използва нередовни български
лични документи”. С ал.1, т.7 на същия член е наказуемо и неподаването в срок
до 30 дни на заявление за издаване на ново СУМПС при промяна на постоянното
местоживеене на лицето от едно населено място в друго. Изводът е, че със ЗБЛД
се урежда документооборотът и ползването на БЛД, и
съответно се предвиждат санкции при нарушаване на свързаните с това правила.
За разлика от ЗБЛД, ЗДвП и приетите
въз основа на него други подзаконови нормативни актове предписват правила,
свързани с управлението на МПС. И докато СУМПС удостоверява правоспособността
на лицето да осъществява такава дейност, придобиването и запазване във времето
на придобитата от лицето правоспособност се свързва с усвояването на определени
знания и постигане на умения от него на основата на определени минимални
стандарти за физическа и умствена годност за управление на съответните ППС,
което намира своето отражение при първоначалното издаване или при периодичното
подновяване на СУМПС, което според цитираната Директива на ЕП и ЕС, инкорпорирана
в законодателството ни, ще даде възможност за „редовен контрол за съответствие”
с тези минимални стандарти за постигане на посочените цели, общи за ЕС, поради
което те „следва да съвпадат с подновяването ..... и да се определят от срока
на валидност на СУМПС”. По този начин, всяка държава-членка на ЕС,
съобразявайки установените за общността срокове за административна валидност на
СУМПС може да ги и намали за по-ефективен контрол върху годността на водачите
на МПС, включително и само за дадена категория МПС с оглед специфичната
отговорност на водачите им. Поради това следва да се приеме, че изискването за
„съответно свидетелство за управление на МПС” значи да е валидно както с оглед
на срока на неговата „административна валидност”, така и за „категорията МПС”,
което се управлява от водача.
Когато
дадено лице не е провело обучение и не е издържало изпит за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, то безспорно не притежава такава и
нарушава чл.150 от ЗДвП при управление на МПС. Приравнено на него е и
правоспособен водач, който съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП „губи придобитата
правоспособност” заради отнети всички контролни точки. Разумът на това
законодателно решение е, че щом той е допуснал множество нарушения на правилата
за движение, довело до отнемане на тези всички контролни точки, то има проблем
с неговите знания и умения при управлението на МПС и затова следва да ги докаже
наново с ново обучение и проверовъчен изпит.
Съдебната
практика е утвърдила в множество решения на ВКС, че чл.343в, ал.2 от НК е
приложим за всички случаи на управление на МПС без съответно СУМПС – както
когато такова не е издавано на водача, така и когато то е отнето на някакво
основание. Не е „съответно“ и СУМПС с изтекъл срок на валидност, тъй като
водачът не е доказал след изтичане на срока наличието на съответствие с
минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на МПС от
съответната категория, което се доказва със съответните документи, изисквани от
контролните органи в съответствие с националното законодателство. При просрочие на валидността на СУМПС и управляване на МПС
извън този срок водачът първоначално носи административно-наказателна
отговорност (уредена в чл.171, ал.1, т.2, във вр. с чл.150а от ЗДвП), а когато
в едногодишен срок от наказването му по административен ред продължава да
управлява МПС без „подновено” СУМПС, той осъществява състава на чл.343в, ал.2
от НК. Поради тези обстоятелства за това престъпление не е предвидена в чл.343г
от НК и санкция по чл.37, ал.1, т.7 от НК – лишаване на водача от право да
управлява МПС, тъй като при подновяване на СУМПС той следва да докаже пред
контролните органи съответствието с минималните изисквания за издаването на
СУМПС и едва тогава може да осъществява транспортна дейност било за себе си,
съобразно със свободата на придвижване в рамките на общността или извън нея,
било като работа. Разумът на законодателя да не предвиди такава санкция за тези
водачи е както защото те нямат или са загубили правото за управление на МПС,
така и защото не са доказали в съответния срок годността си да го упражняват.
Задължение
на водача, в частност обвиняемия, е да докаже пригодността си за управление на
МПС чрез притежаване на валидно за категорията на управляваното такова СУМПС, а
това означава и то да е в срока на административната му валидност, за да е годен
удостоверителен документ за тази му правоспособност.
Обвиняемият
е имал съзнанието за невалидността на СУМПС, за което вече е бил наказан по
административен ред и е следвало да направи необходимото за подновяването му,
като докаже със съответните документи пригодността си за управление на МПС от
категорията на добитата от него правоспособност, което явно не е сторил.
За
извършеното престъпление по чл.343в, ал.2 от НК е предвидено наказание лишаване
от свобода от една до три години и глоба от 500 до 1200 лева.
Видно
от приложеното по делото свидетелство за съдимост, обвиняемият Н. е неосъждан и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. С
престъплението не са причинени имуществени вреди, което да налага тяхното
възстановяване.
В
случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, тъй като
същата е императивна и са налице всички изискуеми от закона предпоставки. Ето
защо, съдът освободи от наказателна отговорност обвиняемия Н. за извършеното и
описано по–горе престъпление и му наложи административно наказание глоба по
чл.78а, ал.1 от НК.
Разпоредбата
на чл.78а, ал.1 от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лева.
При
определяне размера на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на
деянието, личността на дееца, цялото конкретно своеобразие на обстоятелствата,
при които е извършено престъплението и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
– чистото съдебно минало, признанието на вината, критичното отношение,
съжаление, тежък социален статус, а като отегчаващи отговорността обстоятелства
– наличие на предишни нарушения на правилата за движение по пътищата.
Отчитайки
горното, съдът наложи на обвиняемия А.Н. административно наказание глоба при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, в минималния законоустановен размер, а именно 1000 /хиляда/ лева,
съобразявайки имотно и материално състояние на дееца /безработен/. С така
определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се въздейства преди
всичко превъзпитателно върху обвиняемия, за да спазва в бъдеще установения в
държавата правов ред и целите на наказанието ще се постигнат в пълнота.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Гюрай Мурадов/
И.П.