Р Е Ш Е Н И Е
№ 260015/16.10.2020г.
гр. Д.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д. – 1
състав, на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в открито
съдебно заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : Антони Николов
като разгледа докладвано от
съдията АНД № 231 / 2020 г. по описа на РС – Д., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна
жалба от И.Й.И., ЕГН: **********, срещу НП № 23 – 0000636 / 26. 06. 2020 г. на
Директор РД – АА – В.. Със същото на жалбоподателя:
- за нарушаване разпоредбата на чл.
87, т. 2 от Наредба № 33 от 03. 11. 1999 г. за обществен превоз на пътници
и товари на територията на Република България и на основание чл. 93, ал.
1, т. 1 от ЗАП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
две хиляди лева.
Жалбоподателят моли съда за
цялостна отмяна на атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални
нарушения, необоснованост.
Жалбата е подадена в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно
призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител.
Поддържа жалбата.
Въззиваемата страна,
редовно призована, в съдебно заседание не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка :
На 27. 05. 2020 г. в землището на гр. Д., област В.,
възз. И.Й.И. управлявал товарен автомобил с ДК№ СА 15 04 ТА, кат. N
3, с
прикачено полуремарке с ДК№ ******, кат. Д 4, по маршрут гр. Д. – гр. Д., извършващ
обществен превоз на товари. Свид. Й.Р.Й. *** преустановил движението на
моторното превозно средство, като при извършената проверка установил, че водача
не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. Съставен бил
АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били
депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел
констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото
писмени материали, които кредитира като единни, последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и
компетентно дадени, кореспондиращи с приетата фактическа обстановка и относими
към предмета на доказване. Следва да се отчете незаинтересоваността на
свидетеля от изхода на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Съдът счита, че производството
е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от
категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна. АУАН е съставен
от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити,
лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган,
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено. Фактическата
обстановка и правната квалификация са еднакво отразени в АУАН и НП.
Съдът
намира, че е осъществен състава на визираното.
От обективна страна не
остава съмнение, че въззивникът е управлявал моторно превозно средство, което е
„всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му”.
Същият е извършвал обществен превоз на товари с предназначен за това автомобил,
по предварително определен маршрут. Същевременно същият не е притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност. Горното съдът извежда от свидетелските
показания, както и от приложените и приети по делото писмени документи.
От субективна страна
нарушението е извършено умишлено. Горното съдът извежда от цялостното поведение
на въззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на неговите
действия.
Доколкото наложеното е в
строго определен размер, съдът не следва да разглежда въпроса относно неговото
редуциране.
Предвид факта, че
нарушения от подобен вид засягат изрично регламентиран ред съдът счита, че формират
сравнително висока обществена опасност, поради което не може да бъдат
приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана
административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай
по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е
предвидил налагане на санкция.
Съдът намира наведеното
от страна на въззивника за неоснователно, поради следното : при съставянето на
АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на
съществените такива, което да обуслови цялостна отмяна, като твърдяното
нарушение се доказа по безспорен начин от събрания доказателствен материал. АУАН
и НП достатъчно ясно индивидуализират място и дата относно твърдяното
нарушение. Административно – наказващият орган е възприел установеното от
актосъставителя, респективно е наложил съответното наказание. Нарушението се
изразява в липса на валидно удостоверение за психологическа годност, което
безспорно се установява от приложените по делото писмени документи. Водачът е
съзнавал, че притежаваното от него такова е с изтекъл срок на валидност,
респективно, че не е следвало да управлява конкретното моторно превозно
средство. Към момента на проверката в Република България не е било налице
извънредно положение, като в тази връзка следва да се отбележи, че обявено в
предходен период от време няма как да обоснове управление на специфично моторно
превозно средство без необходими за това документи. Съдът намира, че доколкото
в конкретния случай е нарушена разпоредбата на чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 от
03. 11. 1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, правилно административно – наказващият орган е ангажирал
отговорността на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП, а не е направил това въз
основа на чл. 178 В, ал. 5 от ЗДвП. Това се извежда от това, че тази наредба е
издадена въз основа на ЗАП, респективно същата се явява подзаконов нормативен
акт по неговото прилагане, което от своя страна и обосновава именно нейното
прилагане. В този смисъл е и практиката на Административен съд – В., в частност
Решение № 1067 / 29. 07. 2020 г. по КАНД № 920 / 2020 г. по описа на този съд. Относно
маловажност съдът изложи мотиви по – горе, като единствено може да се добави,
че спазването на строго регламентирания ред в тази насока е особено
наложително, доколкото същия има за цел да защити интересите на огромен брой
лица, придвижвани по пътищата на страната и подложени на риска от евентуални
произшествия. Въпрос на лична организация е как да се организира изпълнението
на конкретно задължение, като евентуални трудности в тази насока не могат да
обусловят неспазване на законови разпоредби, респективно отпадане на
отговорността.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
атакуваното НП следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23 –
0000636 / 26. 06. 2020 г. на Директор РД – АА – В., с което на И.Й.И., ЕГН: **********:
- за нарушаване разпоредбата на
чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 от 03. 11. 1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България и на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 от ЗАП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на две хиляди лева.
Решението подлежи на
съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – В..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: