Р
Е Ш Е Н И Е
№
260519 / 7.5.2021г.
гр. Перник, 07.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на петнадесети април, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 06243 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове от „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“,
срещу А.С.Л., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 2 807,35 лева, представляваща
стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр., ул. „”, бл. , вх. , ап. , от
които: главница в размер на 2 445,07
лева за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. включително и сумата от 362,28 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 10.07.2018г. до 23.07.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по
чл. 410 ГПК – 10.08.2020г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч.
гр. дело № 04100/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед
за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В предоставения от разпоредбата на чл.
131 ГПК едномесечен срок, ответникът не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание, проведено на
15.04.2021г. ответникът е признал изцяло предявените искове, поради което
същият, както и ищеца, пледира за решение при признание на иска.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
За сумите по предявените обективно съединени
искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
с № 2651 от 11.08.2020г. по ч. гр. д. № 04100 по описа за 2020г. на Пернишки
районен съд. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в
условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са
предявени настоящите установителни искове. Последното обстоятелство прави
исковете процесуално допустими, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
По основателността:
В съдебно
заседание, ответникът е заявил, че признава изцяло исковете – както по
основание, така и по размер. С оглед направеното признание, ищецът е направил
искане за постановяване на решение при признание на иска.
В случая
са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК,
поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да
се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с
което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е
основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да
е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл.
237 ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни
последици. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание
за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява извършването
на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата,
установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва
основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по
предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.
В случая така установените от законодателя кумулативно
изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са
налице, доколкото ответникът не е оспорил иска в предоставения му едномесечен
срок по чл. 131 ГПК, а в съдебно заседание изрично е заявил, че прави признание
на исковете. Същевременно, ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал
постановяване на решение при признание на иска.
В случая не са налице отрицателните предпоставки, установени
в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно: признатото право да противоречи
на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не
може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове,
за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на
разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за
гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл.
339 ГПК.
Следователно
и доколкото съдът следва да се произнесе по исковите претенции така, както са
предявени и съобразно признанието на иска, то следва да бъдат уважени
предявените от ищеца обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове, с които се иска да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на
ищцовото дружество сумата от сумата от 2 807,35 лева, представляваща
стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр., ул. „”, бл. , вх. , ап. , от
които: главница в размер на 2 445,07 лева за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2019г. включително и сумата от 362,28 лева, представляваща законна лихва
за забава за периода от 10.07.2018г. до 23.07.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл.
410 ГПК – 10.08.2020г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр.
дело № 04100/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК, като на основание чл. 237 ал.2 ГПК
съдът не следва да излага мотиви за това.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство и исковото производство.
С оглед изхода на делото, право на
разноски има само ищеца. Същият претендира такива единствено за държавна такса
в исковото и в заповедно производство, в общ размер на 112,30 лева, поради и
което следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран
от горното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, срещу А.С.Л., с адрес: ***, че А.С.Л. ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 2 807,35 лева, представляваща
стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр., ул. „”, бл. , вх. , ап. , от
които: главница в размер на 2 445,07
лева за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. включително и сумата от 362,28 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 10.07.2018г. до 23.07.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по
чл. 410 ГПК – 10.08.2020г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч.
гр. дело № 04100/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед
за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА
А.С.Л., с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“,
сумата от 112,30 лева,
представляваща направени разноски за държавна такса в заповедното и исково
производства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане
на решението в сила, ч. г. д. № 04100/2020г. на ПРС да бъде върнато на
съответния съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: