Р Е Ш Е Н И Е
№
260132 14.04.2021
година гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско
отделение, трети въззивен
състав
на десети март две хиляди двадесет и първа година
в
публично съдебно заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА П.
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С
участието на секретаря…………………М* С*..…..……………….
И
прокурора ……………………..………….…………….………………………
като
разгледа докладваното от ….съдия
П.…..…….….………………..
Въззивно
гражданско дело …….№ 71…….
по описа за 2021 година………,
За да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260088/28.09.2020 година,
постановено по гр.д. № 2091/2019 година РС Хасково е осъдил „Булсатком" ЕАД - София да заплати
на К.Б.П. и С.П. *** сумите от по 26 710,14 лева,
представляващи обезщетения за неимуществени вреди - претърпени
болки и страдания от смъртта на сина им М* С* П., починал на 28.07.2018 г. в
резултат на трудова злополука, случила се същия ден, около 9,30 ч. в с. П*,
общ. Х*, приета за такава с разпореждане № 22409/ 10.09.2018 г. на НОИ - ТП – С*,
ведно със законната лихва от датата на
увреждането 28.07.2018 г. до окончателното изплащане. В останалата част до
пълния предявен размер от по 100 000 лева исковете са отхвърлени като
неоснователни. С оглед изхода на делото дружеството-ответник е осъдено да заплати на К.Б.П. и на С.П.П. сумата от общо 934,85 лева
за двамата, представляваща деловодни разноски. В същото време,
ищците К.Б.П. и С.П.П. са осъдени за заплатят на „Булсатком" ЕАД сумата от
общо 4 397,39 лева, представляваща
деловодни разноски. Дружеството-ответник е осъдено да заплати по сметка на
Районен съд - Хасково деловодни разноски в общ размер на 2 868,82 лева,
от които - 2 136,82 лв. за държавни такси и 732 лв. за вещи лица;
както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им - и
сумата от още 5 лева за държавна такса.
Недоволни от така постановеното решение са
останали и двете страни.
К.Б.П. и С* П.П. подават въззивна жалба чрез
упълномощен адвокат Г.П., като атакуват решението в частта, в която исковете са
отхвърлени за разликата над 26710,14 лева до 50 000 лева (всеки иск).
Въвеждат оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на
съдебния акт. Оспорват доводите на съда за приложение нормата на чл. 201 ал. 2
от КТ, като твърдят, че в случая не се касае за груба небрежност, която да
обоснове извода, че пострадалият е допринесъл за процесната трудова злополука.
Считат, че съдът в недостатъчна степен е ценил приетия като доказателство
Протокол № 5103-26-12 от 24.08.2018 година на НОИ–ТП-Х* за резултатите от
извършеното разследване на трудовата злополука. И в частност – изводите на
комисията, че допуснатите нарушения били само от страна на работодателя, в това
число, че не били спазени правилата при инструктиране, работникът бил допуснат
до самостоятелно извършване на работа без да е бил обучен подходящо, без да е
притежавал необходимата трета квалификационна степен и без да е бил съответно
екипиран. Освен това, ответникът не бил представил доказателства за това – как
точно следвало да бъде облечен пострадалият работник, поради това доводите му,
че пострадалият се явил за извършване на работа в неподходящо облекло, били
неоснователни. Въззивниците настояват, че изводите на комисията, съставила
протокола за трудовата злополука, намират опора в заключението на назначената
по делото експертиза. От друга страна,
от заключението на експертизата и от събраните по делото доказателства не било
установено – както точно действал пострадалият, пристъпвайки към отстраняване
на аварията. А от показанията на св. С* по-скоро следвал изводът, че
пострадалият използвал фазомера, но по някаква причина не успял да установи
офазяването. Освен това, от събраните по делото доказателства се установявало,
че в задълженията на монтьори не влизала проверка – дали свързването на
инсталацията в обекта е извършено правилно и дали е извършено зануляването.
Процесното съоръжение на Булсатком било монтирано в обекта на абоната много
преди инцидента, така че по законите на физиката се очаквало в кутията да има
24 волта прав ток – напрежение, което нямало да бъде усетено нито при докосване
с голи ръце, нито с помощта на фазомер. Вместо това там протичало напрежение
230 волта в резултат на неправилно свързване в ел.система на абоната, за което
пострадалият в качеството му на монтьор към ответното дружеството нито е могъл,
нито е бил длъжен да знае. Въззивниците настояват, че не всяка форма на вина, а
само грубата небрежност е правнорелевантна за допустимостта на компенсацията по
реда на чл. 201 ал. 2 от КТ. Считат, че изводът на районния съд за наличие на
такава груба небрежност се базира само на предположения, но не и на категорични
доказателства. Поради това, както и поради безспорно установени нарушения на
самия работодател на правилата за безопасен труд, не следвало да бъде приета
груба небрежност от страна на пострадалия работник. С тези и останалите доводи,
изложени във въззивната жалба, молят съда да отмени първоинстанционния акт в
обжалваната му част и да уважи предявените искове в размер на по 50 000
лева за всеки от тях. Претендират и деловодни разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемото дружество оспорва подадената
от К. и С. П* жалба, с доводи за
неоснователност. В същото време „Булсатком“ ЕАД – С** подава насрещна въззивна
жалба, с която прави искане за отмяна на решението в частта, в която исковете
са уважени. Считат, че справедливият размер на обезщетенията и на двамата
родители на загиналия е от по 100 000 лева. В същото време, следвало да се
приеме съпричиняване в размер на 70%, тъй като основната причина за
настъпването на трудовата злополука било поведението и действията на самия
работник. Той пренебрегнал задължението да пази себе си, не проявил нужното
внимание при работа в опасна среда, макар че имал нужните зания, подготовка и
квалификация. Бил длъжен да използва фазомер или мултицет, но не спазил
технологичния порядък при отстраняване на работата по процесната повреда. На
следващо място, той не носил подходящо работно облекло и поради това се
достигнало до затваряне на електрическата верига и от там – до злополуката. Ето
защо размерът на обезщетенията следвало да бъде намален с размера на
съпричиняването.
В с.з. пред ХОС К. и С. П* се представляват от адв. П., която поддържа
въззивната жалба и оспорва насрещната такава. Поддържа въведените с въззивната
жалба оплаквания и искания. Прави възражение за прекомерност за заплатеното
адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
„Булсатком“ ЕАД се представлява от адв. Д*, която поддържа насрещната
въззивна жалба с всички направени оплаквания и искания. Оспорва въззивната
жалба на насрещната страна. Акцентува, че решението е постановено свръхпетитум,
тъй като районният съд започнал за изчислява обезщетението от 300 000
лева, при положение, че исковата претенция била за 200 000 лева.
Претендира разноски по делото.
Депозираната въззивна жалба от
К.Б.П. и С.П.П. е редовна, подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лица с
правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна. Насрещната жалбата от „Булсатком“ ЕАД е
допустима, но неоснователна.
РС-Хасково е сезиран със субективно съединени искове от К.Б.П. и С.П.П.
против „Булсатком" ЕАД – София с правно основание чл. 200 ал. 1 от КТ. Няма спор по делото и това се
установява със събраните по делото доказателства – ищците са родители и законни
наследници на починалия на 28.07.2018 година при трудова злополука техен син М*
С* П.. Не се спори и относно това, че М* П. е работил по трудов договор в
предприятието на дружеството-ответник, на длъжност "*", с място на
работа – Х* – ТВ, неговите задължения, трудовата квалификация, проведените
обучения и инструктажи. По несъмнен начин е установена причината за смъртта,
фактът, че злополуката е призната за трудова по установения в закона ред, както
и че ЗД „Евроинс" АД по застраховка „Трудова злополука" е изплатило
на ищците в настоящото производство сумата от общо 101 579,72 лева. В тази
насока районният съд е изложил обстойни фактически изводи, към които ХОС се
присъединява, без нужда да се преповтарят и в тази част препраща към мотивите
на първоинстанционния съд на основание чл. 272 от ГПК.
Обстоятелствата,
при които е станала злополуката, са установени от събраните по делото писмени
доказателства, в това число протокол № 5103-26-12/24.08.2018 година на НОИ - ТП
– Х* и разпореждане № 22409/10.09.2018
година на НОИ – ТП – С*, влязло в законна сила, издадени след извършено
разследване на процесната злополука, гласни доказателства – показанията на св.
Р* С* С*, както и от заключението на комплексна съдебна електротехническа и
медицинска експертиза, чието заключение ХОС също приема като компетентно и
безпристрастно дадено в по-голямата му част. От съвкупния анализ на
доказателствения материал се установява по несъмнен начин характеристиката на
работата, извършвана от наследодателя на ищците преди злополуката, проведени
инструктажи на починалия – начален, периодични, както и извънреден на
04.07.2018 година, както и запознаването му с оценката на риска и програмата за
намаляване и контролиране на риска, съгласно чл.19 ал.1 от ЗЗБУТ. Пострадалият
е имал придобита втора квалификационна група и се допускал до работа в
електрически уредби и мрежи с напрежение 1000 V. В същото време е установено,
че на процесната дата пострадалият и колегата му П* Т* П. били изпратени за
отстраняване на авария по оборудване за предоставяне на интернет услуга на
абонат в с. П*, като част от оборудването било закрепено на бетонов стълб от
електропреносната мрежа, на около 3 м височина, в близост до дома на абоната Т*
С* Т*. Достъп до кутията, в която било монтирано оборудването, можел да се
осъществи посредством стълба с дължина около 4 м. Оборудването се състояло от
адаптер от 220V на 24V с два изхода за кабел, включено към контакт 220V /част от елекрообзавеждането на жилището на абоната/,
като към единия изход бил включен кабел тип FTR, който съдържал 8 броя проводници. По по 4 броя тези
проводници трябвало да протича постоянен ток от 24V при нормални експлоатационни условия. Кабелът бил
свързан с антенното устройство /закрепено за бетонен стълб от електропреносната
мрежа/ с разклонение /преди това/ от адаптер от 24V на 12V, а от там през букса до сюич-устройството, поместени в
ПВЦ-кутия, закрепена на същия стълб на височина около 4 м от основата му и 1,5
м под антенното устройство. Пострадалият отворил тази ПВЦ- кутия и при опит да
извърши обичайните действия бил поразен от ел. ток, вследствие на което паднал
на земята от стълбата. Дотук обстоятелствата, при които е станала трудовата
злополука, са безспорни.
От
заключението на експертите, изслушани в първоинстанционното производство, става
ясно, че М* С* П. е починал вследствие на удар от електрически ток по време на
работа върху стълба. За това свидетелствали специфичните белези, установени при
обследването и аутопсията на тялото от съдебен лекар. Травматичните промени по
тялото на пострадалия били в следствие на падането от стълбата на земята, но те
нямали отношение към настъпването на смъртта, тъй като били получени след
спирането на сърдечната дейност на М* от токовия удар. В случая разклонителната
кутия била монтирана на железен стълб, по кабела от двугнездовия контакт в
стаята на абоната, тригнездовия удължител, адаптера по осем жилния кабел,
достигал електрически потенциал от 230 Волта. Същевременно стълбата била
положена върху земната повърхност с влажна трева, в близост до канавка за
оттичане на дъждовна вода. Пострадалият, облечен с тениска, къси панталони и
маратонки, се качил на стълбата, за да
отстрани повредата по интернет услугата на абоната, премахнал капака на кутията
и докоснал офазените проводници, идващи от кабела на ответника от абоната. Коленете
му били опрени в металната стълба, което затворило веригата - офазена кутия
/ел.потенциал 230 Волта/, ръка, тяло, колене, стълба, земя. При протичане на
ел.ток през човешкото тяло за 1 секунда при стойност на силата на тока от 100
до 5000 тА, настъпвала смърт. През тялото на пострадалия е протекъл ток със
стойност 230 тА, който е причинил смъртта му. Заключението на експертите
потвърждава изводите на комисията към НОИ, извършила разследването на трудовата
злополука: на работника било наредено да отстранява повреда, без да има право
да работи по стълбова линия, за което се изисквала трета квалификационна група.
За да постанови атакуваното
решение, РС-Х* е приел за доказано наличието на трудово правоотношение между починалия син на ищците и
ответното дружество за периода, за който се претендира, че е настъпила
трудовата злополука; настъпилата трудова злополука и установяването й по законоустановения
за това ред; нейното естество и трудов характер по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО; настъпилата в резултат на трудовата злополука смърт на пострадалия;
претърпените неимуществени вреди и причинна връзка между увреждането и смъртта,
от една страна, и претендираните неимуществени вреди и увреждането, от друга
страна. Изводите на първоинстанционния съд в тази част се споделят изцяло, а и
те не се оспорват с подадените въззивни жалби от двете страни.
Обсъждайки действията на загиналия, РС-Х* е приел, че той е пристъпил
към работата, без да провери за наличие на опасно напрежение, като това му
действие и обстоятелството, че той е бил облечен с тениска, къси панталони и
маратонки, вместо с предпазно работно облекло, са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилия резултат и съставляват груба небрежност, обуславяща извода
за съпричиняване в пропорция 50%. Поради това, след като е определил размера на
дължимото на ищците обезщетение за неимуществени вреди по правилата на чл. 52
от ЗЗД, първоинстанционният съд е намалил същите наполовина.
Настоящата въззивна инстанция
не споделя последните изводи на първоинстанционния съд и в пределите на
заявеното с двете въззивни жалби, дава следните отговори:
Както вече бе посочено по-горе,
основанието на предявените искове за обезщетение на неимуществени вреди, причинени в
резултат на трудова злополука е безспорно, а освен това установено по несъмнен
начин. Районният съд е изложил задълбочени аргументи при определяне на размера
на обезщетенията и те съответстват на правилата по чл. 52 от ЗЗД. В резултат на
процесната трудова злополука е загинал млад, здрав, образован, способен,
клинично здрав мъж, на който е предстояло да създаде свое семейство и целият му
живот е бил пред него. Имал е професия и успешна трудова реализация (при
ответника), където е бил оценяван високо заради професионалните му и човешки
качества. Събраните по делото гласни доказателства установяват значителните и
неутешими болки, мъка и страдания от ненавременната, внезапна и неочаквана
смърт на сина на ищците. Загубата на дете е една от най-тежките за родители,
при това – когато това дете е отгледано, даден му е успешен старт в живота.
Установено е по делото, че младият мъж все още е живеел с родителите си-ищците,
както и че те са били емоционално близки с него и брат му - близнак. Както
провилно приема РС, загубата им е необратима и е довела до промяна в
психологическата и емоционалната им устойчивост. Загуба, която предвид
възрастта на ищците няма да бъде преодоляна, напротив, с остаряването им, те
все по-остро ще чувстват липсата на този, на когото са разчитали за подкрепа,
обич и съпричастност. И доколкото става ясно от свидетелските показания, това,
че те имат още един син, не само не облекчава болката им, но и се явява живото
напомняне за семейното единство и
близост между ищците и двамата им синове-близнаци, което са имали и което
никога няма да им бъде възвърнато. РС е приел, че с оглед нормите на
справедливостта, сумата от по 155 000 лв. за всеки един от двамата ищци ще бъде
в състояние да възмезди претърпените от тях неимуществени вреди - болки и
страдания, търпени в периода от инцидента 28.07.2018 г. до датата на
предявяване на иска им 15.08.2019 г. и до даване ход на устните състезания по
делото 31.08.2020 г. /чл.253 ал.З от ГПК/. Това, вероятно, е дало основание на
въззивника по насрещната жалба да прави оплаквания за произнасяне „свръх
петитум“. По мнение на настоящия състав, касае се за неразбиране на подхода на
районния съд. Той е определил по вътрешното си убеждение справедливите
обезщетения в глобалните им размери, след това е отчел, че част от тях вече са
обезвредени чрез изплащане на застрахователните обезщетения, но след това се е
произнесъл в рамките на заявените претенции и с отчитане на възприетия размер
на съпричиняване 50%. Като краен резултат, съдът се е произнесъл в рамките на
заявения петитум, а освен това в частта, в която исковете са отхвърлени за
разликите над 50 000 лева до по 100 000 лева за всеки от ищците,
решението е влязло в законна сила като необжалвано. Поради тези съображения
въззивният съд намира насрещната жалба от „Булсатком“ ЕАД – С* за неоснователна
и следва да се остави без уважение.
По
въззивната жалба на К. и С. П*: Основният
спорен въпрос по делото е за това - дали действията на пострадалия съставляват
груба небрежност и от там – налагат на основание чл. 201 ал. 2 от КТ намаляване
на отговорността на работодателя с размера на съпричиняване. За разлика от
районния съд, ХОС дава отрицателен отговор на този въпрос. Както правилно
приема ХРС, не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това,
извършено при груба небрежност, може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Събраните по делото доказателства не позволяват да
се направи извод, че при извършване на възложената му работа М* П. не е положил
елементарно старание и внимание или да е пренебрегнал основни правила за
безопасност – предпоставки за да се приеме „груба небрежност“. Доводите на
дружеството-работодател, както и изводите на РС-Х* за наличие на груба
небрежност в поведението и действията на загиналия почиват само на
предположения и логически умозаключения, за които, обаче, няма опора в
събраните по делото доказателства. Така, първоинстанционният съд е приел, че М*
П. не е положил елементарната грижа за безопасността си, като да извърши
проверка на напрежението с фазомер или мултицет. Нито гласните доказателства,
нито заключението на експертите не дават категорична опора за този извод. Протичането
на високото напрежение по проводниците в съоръжението на дружеството-ответник е
било резултат от неправилното свързване, недостатъците в електрическата
инсталация на абоната, която е съществувала в този си вид с десетилетия, в това
число и към момента, в който инсталацията на Булсатком е била за първи път
монтирана в обекта на този абонат. Вещото лице твърди, че „офазяването“ на
проводниците в кутията на Булсатком трябва да е станало още в момента на
първоначалния монтаж на устройството. Но съдът подлага на съмнение този извод,
още повече, че той се разколебава и от показанията на св. С* при допълнителния
му разпит. Напълно логично е твърдението на св. С**, че при така констатираните
отклонения в електрическата мрежа на абоната (всички без изключение контакти не
са били занулени), ако разклонителят в дома на абоната, в който чрез штепсел е
бил включен приемникът, е бил обърнат по същия начин както в момента на
злополуката, то поразяването на монтьора, за първи път свързващ устройството, е
щяло да стане още тогава. Или, с други думи, поставянето на устройството и
свързването му с това на стълба е щяло да бъде невъзможно. И, по аргумент за
противното, щом то е било монтирано и експлоатирано до датата на злополуката,
то офазяването не е станало още в момента на първоначалния монтаж, а по-късно.
Кога – този въпрос по делото не е установен и по мнение на настоящия състав, не
може да бъде установено дори и с методите на експертизата, - именно защото се
касае за едно механично действие – начин на включване на щепсела на приемника в
контакта на абоната, което може да бъде променено във всеки един момент. Т.е., било е възможно с години или дори никога
да не се открие недостатъкът на електрическата мрежа на абоната. Или напротив, офазяването
на проводниците в кутията на Булсатком, монтирана на стълба, да се случи във всеки един момент, в това
число и по време на работата от персонала, поддържащ съоръжението за доставка
на интернет. Както и в момента, в който М* П. е работил по съоръжението на
стълба. От показанията на св. С* става ясно, че нито в кутията с инструментите
на пострадалия, нито на местопроизшествието въобще не е бил намерен фазомерът
на М* П., докато този инструмент е част от задължителния набор инструменти на
всеки монтьор. От това, обаче, могат да бъдат два противоположни извода:
пострадалият въобще не е носил със себе си този уред (което е с по-малка степен
на вероятност) или че фазомерът е бил в ръцете на пострадалия в момента на токовия
удар и заедно с тялото е бил изхвърлен от стълбата, паднал на земята в тревата
и не е бил намерен (впрочем, няма данни и да е бил щателно търсен). Т.е.
съществуват сериозни съмнения относно осъществяването в обективната
действителност както на първата възможност, така и на втората. Всички тези
колебания относно осъществилите се в обективната действителност факти, дават
основание на ХОС да приеме, че изводите на районния съд се базират на
предположение, при това крехко и негодно да бъде поставено в основата на извода
за грубата небрежност, респективно съпричиняване на резултата.
На
следващо място: Действително, по делото безспорно е установено, че в момента на
работата по отстраняване на аварията работникът не е бил с работно облекло а с
къс панталон и маратонки, вместо с дълъг работен панталон и специални обувки.
От заключението и устния доклад на вещите лица се установява, обаче, че дори и
да е бил с дълъг панталон, в конкретната ситуация това обстоятелство
незадължително би предотвратило процесния инцидент. На първо място това е така,
защото, за да прекъсне токовата верига (която се е затворила от докосването с
голи колене до металната стълба), панталонът непременно е следвало да бъде сух
(дори и не изпотен!), в противен случай ефектът от дрехата се елиминирал.
Установено е, още, че условията, в които се е наложило да работи М* П.,
по-скоро биха довели до намокрянето на панталона: мокра висока трева,
поставянето на стълбата в близост до течаща вода, събитието е датира в края на
юли, с присъщите за този период атмосферни условия. Тук е необходимо да се
добави, че поставянето на стълбата точно на това място не е било алтарнативно,
а единствено възможно работно решение за М* П., тъй като кутията със
съоръжението на неговия работодател е била инсталирана именно на това място, на
стълб, в близост до течащата вода, контактуваща с тревна площ. И именно
неговият работодател му е наредил извършването на работата след проливни
дъждове, когато е било ясно, че на това място ще има вода и това повишава риска
от намокряне и на стълба със съоръжението, и на стълбата на монтьорите, на
обувките и дрехите им. Така че изводът на РС за наличие напричинно-следствената
връзка между неспазването на задължението от страна на М* П. да се яви на
работа с дълъг работен панталон и настъпилата злополука отново се базира на
предположения. Освен това, съдът намира за основателен довода на въззивниците П*
за това, че работодателят не е провел необходимото доказане на твърдението си,
че е осигурил на пострадалия такова работно облекло. В показанията на св. С*
има само индикации за раздаване на някакво облекло, няколко години преди
инцидента. Това, обаче, е напълно недостатъчно, за да се приеме за безспорно
изпълнението на задължението на работодателя да осигури на работника си П.
безопасни условия на труд и да го освободи, дори и частично, от отговорност.
Но
дори и да се приеме, че в някаква степен пострадалият е нарушил правилата на
работата, то не се касае за груба небрежност, обуславяща намаляване
отговорността на работодателя. Пострадалият е действал при своята квалификация
и професионална подготовка, която категорично (според заключението на в.л.) не
е отговаряла на вида възложената му работа (той въобще е нямал допуск за работа
по стълбова линия). За разликата от РС въззивният съд намира това обстоятелство
за релевантно, тъй като нито рутината, нито старанието и отзивчивостта
(показанията на св. С*) не могат да бъдат от полза там, където липсват знания и
специализирана професионална подготовка. На следващо място, загиналият е работил
в условия, които повишават опасността от инциденти – метална стълба се поставя
директно върху много влажен терен, при това мократа трева контактува директно с
металните части на стълбата. Неговият работодател е бил този, който е следвало
в съвкупност да оцени всички тези обстоятелства, да изпрати за отстраняване на
аварията работник със съответно ниво на знания и квалификация и, като цяло, да
прецени доколко безопасни са условията на труд за неговите работници с оглед
атмосферните условия. Буди учудване и позицията на работодателя-ответник, който
възразява, че не е отговорен за неизправностите в електрическата мрежа на
абоната, а в същото време се домогва, че неговият работник, преди да започне да
работи по отстраняването на аварията, технологично правилно бил длъжен да
провери тази захранваща мрежа за наличие на високо напрежение. В тази насока
следва да се има предвид заключението на експертизата в електротехническата
ѝ част: Още при предлагане на услугата – включване на абоната,
„Булсатком“ ЕАД като предлагащ тази услуга „не е проверил най-важното –
осигуряване на безопасност при ползване на тяхната услуга“ (л. 12, 13 и 16 от
заключението). Т.е. в началото стои неизпълненото задължение на работодателя на
пострадалото лице, а именно – да осигури на всички свои работници, които ще
работят с инсталираното в процесния обект съоръжение за доставка на интернет,
безопасни условия на труд. И следва да се подчертае, че М* П. е бил изпратен да
отстранява повреда по вече инсталирано устройство, така че е оправдано в
съзнанието му да съществува представа, че ще работи по безопасно устройство, в
което е гарантирано протичането само на ниско напрежение. В устния си доклад
в.л. Х* обяснява, че първото действие на монтьора, изпратен да отстрани
повредата, е да провери устройството в дома на абоната – „какво е положението“.
Но относно проверка на изходното напрежение вещото лице употребява думата
„може“, т.е. може да се провери и изходното напрежение. В същото време и в
устния си доклад (л. 224 от делото) той подчертава, че правилното зануляване на
контактите е следвало да бъде проверено още в момента на първоначалното
инсталиране на съоръжението и последващото офазяване е невъзможно (вече са
изложени съображения защо този извод не се кредитира). При липса на други
доказателства, съдът не приема мнението на вещото лице, че при всяка работа по
устройството, първото действие на м* трябва да бъде – проверка на правилното
зануляване на контакта в дома на абоната, в което се включва устройството.
На следващо място, ХОС е съгласен с доводите на
въззивниците П* за това, че районният съд в недостатъчна степен е оценил значението
на разпореждането на НОИ, което представлява индивидуален административен акт
относно наличието на трудова злополука, а съществеменно има материалната
доказателствена сила на официален удостоверителен документ за възприетите в него факти, и в частност - за наличието на
трудова злополука и обстоятелствата ѝ, установени в резултат на
разследването, извършено от компетентен държавен орган.
Поради
гореизложеното ХОС приема, че не са налице предпоставките за приложение на
правилата по чл. 201 ал. 2 от КТ. Като е приел противното, районен съд –
Хасково е постановил решение, неправилно в обжалваната от въззивниците П* част.
То следва да бъде отменено, като исковете на двамата ищци следва да бъдат уважени
до размерите от по 50 000 лева, с оглед заявеното с въззивната жалба
искане и пределите на въззивната проверка.
С оглед изхода на
делото се налага да бъде разрешен наново въпросът за разпределение на
направените от страните разноски. Следва да бъдат редуцирани направените от
въззивниците П* деловодни разноски за първоинстанционното производство, както и
да им се присъдят и тези, направени в производството пред ХОС. Тук въззивният
съд съобразява, че дружеството-ответник е заплатило адвокатски хонорар за
защита против исковете на К. и С. П* в размер на 3000 лева общо. Останалата
част от адвокатското възнаграждение има отношение към прекратеното производство
по иска на друго лице. Следователно, съразмерно на отхвърлената част на
предявените от тях искове, К. и С. П* дължат да възстановят на
дружеството-ответник деловодни разноски в размер на 1500 лева общо. Тъй като
жалбата на въззивника Булсатком ЕАД е неоснователна, искането му за присъждане
на разноски за въззивното производство се явява неоснователно. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд - Хасково - държавна
такса върху уважените размери на двата субективно съединени иска /чл.78 ал.6,
вр. чл.72 ал.2 от ГПК/: общо присъдена на двамата ищци сума 100 000 лева
по 4% е равно на 4000 лева държавна такса. В тежест на ответника следва да
бъдат възложени направените от бюджета на съда деловодни разноски за вещи лица
в размер на 732 лева, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист за събирането им - и сумата от още 5 лв. за държавна такса.
Мотивиран така, съдът
реши:
ОТМЕНЯ
Решение № 260088/28.09.2020
година, постановено по гр.д. № 2091/2019 година по описа на РС Хасково в
частта, в която са отхвърлени исковете на
К.Б.П. и С.П.П. за разликите над сумите 26710,14 лева до сумите от по
50 000 лева за всеки от тях, ведно със законните лихви върху тези разлики,
както и в частта за възлагане на държавна такса и разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Булсатком" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост", ул.
„Магнаурска школа" № 15 ет. 3 да заплати на К.Б.П. с ЕГН ********** ***;
със съдебен адрес ***, адв. Г.П., още сумата от 23 289, 86 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от смъртта на
сина й М* С* П., починал на 28.07.2018 г. в резултат на трудова злополука,
случила се същия ден, около 9,30 ч. в с. П*, общ. Х*, приета за такава с
разпореждане № 22409/ 10.09.2018 г. на НОИ - ТП – С*; ведно със законната
лихва от датата на увреждането 28.07.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Булсатком" ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, район „Младост", ул. „Магнаурска школа" № 15 ет. 3 да заплати на С.П.П. с ЕГН **********
***; със съдебен адрес ***, адв. Г.П., още сумата от 23 289, 86 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от смъртта на
сина му М* С* П., починал на 28.07.2018 г. в резултат на трудова злополука,
случила се същия ден, около 9,30 ч. в с. П*, общ. Х*, приета за такава с
разпореждане № 22409/ 10.09.2018 г. на НОИ - ТП – С* г*; ведно със законната
лихва от датата на увреждането 28.07.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Булсатком"
ЕАД с ЕИК ********* да заплати на К.Б.П. с ЕГН ********** и на С.П.П. с ЕГН **********
сумата от общо 1750 лева за двамата, представляваща деловодни разноски
за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА К.Б.П. с ЕГН ********** и С.П.П. с ЕГН ********** да заплатят на
„Булсатком" ЕАД с ЕИК ********* сумата от общо 1500 лева, представляваща
деловодни разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Булсатком" ЕАД с ЕИК ********* да заплати по сметка на Районен съд -
Хасково деловодни разноски в общ размер на 4
732 лева, от които - 4000
лв. за държавни такси и 732 лв. за вещи лица; както и в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист за събирането им - и сумата от още 5 лева за
държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260088/28.09.2020
година, постановено по гр.д. № 2091/2019 година по описа на РС Хасково в
частта, в която са уважени исковете на К.Б.П.
и С.П.П. за сумите от по 26710,14 лева за всеки от тях – обезщетение за
неимуществени вреди от същия деликт, ведно със законните лихви върху тези суми.
Решение № 260088/28.09.2020 година, постановено по гр.д. № 2091/2019
година по описа на РС Хасково е влязло в законна сила като необжалвано в
частта, в която са отхвърлени исковете на К.Б.П.С.П.П. за разликите над сумите
от по 50 000 лева за всеки от тях до пълните предявени искови размери от
по 100 000 лева, ведно със законните лихви върху тези разлики.
ОСЪЖДА „Булсатком" ЕАД с ЕИК ********* да заплати на К.Б.П. с ЕГН **********
и на С.П.П. с ЕГН ********** сумата от общо 1000 лева за двамата,
представляваща деловодни разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му.
Председател:
Членове: