Решение по дело №102/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 13, ал. 5 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП).

Образувано е по жалба на Р. Г. Я. от адрес: [населено място], [улица], ет. 4 ап. 9, против Заповед № ЗСП/Д-СТ/6067/ 09.12.2024 г., на Директора на ДСП Стара Загора, потвърдена с Решение № 24 - РД 06 - 0005/13.01.2025 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Стара Загора,с която й е отказана месечна социална помощ за допълване на доходите по чл. 9 от ППЗСП на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП, а именно - притежаваното от лицето/семейството жилище не е единствено, собственик е на втори апартамент, находящ се в [населено място] на ул. *********. В жалбата се твърди неправилност на изводите на административния орган за неизпълнение на законовите предпоставки за отпускане на месечна социална помощ за допълване на доходите по чл. 9 ППЗСП, поради което било налице нарушение на материалния закон. Твърди, че тя не била в състояние да задоволява основните си жизнени потребности, както и на сина й, когото отглеждала сама. Според ЗСП тя попадала в кръга на лицата с право на социално подпомагане, тъй като в момента не можела сама чрез труда си /безработна била от 30.08.2024 г./ и притежаваното от нея имущество /прехвърлено от майка й с право на ползване, издръжка и грижи/ да осигури задоволяване на основните си жизнени потребности на себе си и на сина си. Релевира доводи, че били налице предпоставки да й бъде отпусната месечна социална помощ .Според жалбоподателката издадената заповед противоречала на правото на ЕС.

Моли за отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката за ново разглеждане.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

 

Със заявление-декларация вх. № 3СП/Д–СТ-6067/29.11.2024 г., подадена до Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Стара|Загора, жалбоподателят Р. Г. Я. е поискала отпускане на месечна социална помощ за допълване на доходите по чл. 9 ППЗСП. Посочила, че е безработна, без доходи, че има дете, което издържа, регистрирана е в „Бюрото по труда“ гр.Стара Загора и че притежава втори имот - апартамент, находящ се на адрес [населено място], [улица], ет.3,ап.1.

Във връзка с постъпилото заявление-декларация социални работници при Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Стара Загора на 29.11.2024 г. изготвили социален доклад, в който е попълнена анкетна карта, в която е отразено, че жалбоподателят е на 58 г., неомъжена, безработна, отглежда сама сина си М., на 17 години, и не съжителства с друго лице. В точка 3.2 е констатирано, че лицето притежава ½ идеална част от имот, находящ се на адрес [населено място], [улица], ет.3,ап.1, от който не може да реализира доходи, тъй като в него живее сестра й Ж..

Направена е констатация, че след като лицето притежава втори жилищен имот, следва да му се откаже месечна социална помощ на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 и т. 4 ППЗСП, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 ППЗСП и е направено такова предложение до директора на ДСП Стара Загора.

Със Заповед № ЗСП/Д-СТ/6067/09.12.2024 г., на Директора на ДСП Стара Загора, на основание чл. 13, ал. 2 и ал. 3, във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 9, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, по подадено заявление-декларация, вх. №ЗСП/Д-СТ/6067 от 29.11.2024 г., е отказана на жалбоподателя месечна социална помощ за допълване на доходите по чл. 9 ППЗСП, с мотива, че притежава втори апартамент.

Посочено е, че притежаваното от лицето жилище не е единствено.

Тази заповед е обжалвана с жалба № 2406-94Р-00-4417 от 27.17.2024 година пред директора на регионална дирекция „Социално подпомагане“ гр. Стара Загора, който с решение № 24-РД06-0005/13.01.2025 година я е отхвърлил като неоснователна въз основа на мотивите на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гР. Стара Загора - лицето притежава втори недвижим имот – апартамент. В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приобщени документите, съдържащи се в административната преписка.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, разполагащ с необходимите правомощия съобразно разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане.

Обжалваната заповед е обективирана в писмена форма, мотивирана съгласно чл. 13, ал. 3 ЗСП и съдържа всички изискуеми реквизити съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. кореспондиращи си правни и фактически основания за издаването й. Ето защо съдът намира, че при издаване на заповедта е спазена установената в закона форма.

При извършената служебна проверка не се констатира в административното производство да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените такива, които да дават основание за отмяна на административния акт на процесуално основание. Извършена е социална анкета и въз основа на нея социален доклад, съдържащ мотивирано предложение за отказ от отпускане на месечна социална помощ за допълване на доходите. Оспорената заповед е издадена, след като са изяснени всички релевантни за случая обстоятелства.

Съдът намира оспорения административният акт за издаден при спазване на материалноправните разпоредби на закона, като съображенията за това са следните:

В Закона за социалното подпомагане е предвидена възможност за отпускане на месечни, целеви и еднократни социални помощи, а условията и реда за предоставянето на социалните помощи, както и прекратяването им са уредени с ППЗСП, както и с други подзаконови нормативни актове. Условията, на които следва да отговарят лицата за отпускане на месечна социална помощ, са регламентирани в чл. 9, 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).

От фактическа страна е безспорно между страните, че жалбоподателят притежава освен основното си жилище и второ жилище - апартамент, находящ се на адрес [населено място], [улица], ет.3, ап.1. Спорно е дали притежаването на последния представлява пречка за отпускане на помощта, или при липсата на реално доказани доходи от този имот помощта следва да се отпусне.

В конкретния случай съдът счита, че правилно ответникът приема, че второто жилище обективно може да е източник на приходи за жалбоподателя. Ирелевантно в случая е обстоятелството дали жалбоподателя действително получава или е получавал доходи от тази недвижима собственост. Следва да се отбележи, че майка й е ползвател само на една стая, както и че в имота живее сестра й, което е пречка лицето да реализира доходи от него.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ППЗСП месечната помощ, в случая месечна помощ за допълване на доходи по чл. 9 ППЗСП, се отпуска, ако лицата или семействата отговорят и на следните допълнителни условия, сред които в т. 1 - обитаваното от тях собствено жилище да е единствено. Законодателят въвежда като допълнително условие за отпускане на помощта едно от условията, на които следва да отговаря заявител за отпускането на помощта. Законодателят е предвидил максимален праг на доходите, които се получават от имуществото по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП, като тези доходи не трябва да надхвърлят определената линия на бедност за съответната година. Изискването на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП е императивно въведено и наличието му представлява отрицателна материалноправна предпоставка от категорията на абсолютните за предоставянето на исканата помощ, т. е. препятства се възникването на субективното право на помощта за допълване на доходи. Ирелевантно е дали от това жилище може да се реализират доходи, дали тези доходи са достатъчни да покрият жизнените потребности на заявителя, тъй като не административният орган е въвел условието сумата да не бъде над определен максимум.

Подзаконовата норма на чл. 10, ал. 1, т. 1 и на т. 3 от ППЗСП съответства на по-високата по степен норма на чл. 11, ал. 2 от Закона за социално подпомагане, която допуска социалните помощи да се получават само след като лицата са изчерпали всички възможности за самоиздръжка. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за социално подпомагане социалното подпомагане се осъществява чрез предоставяне на социални помощи в пари и/или в натура за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Не бива да се пренебрегва фактът, че жалбоподателя е лице, което заявява нужда от подпомагане, но същото освен обитаемото от него жилище притежава и второ жилище, което би могло да бъде източник на доходи. Ирелевантен е фактът дали действително лицето ползва жилище като източник на доходи. Жалбоподателката е в добро здравословно състояние, не е освидетелтвана с ЕР на ТЕЛК. Няма данни за провеждано медикаментозно лечение или хоспитализации. Заявителят не представя доказателства за влошено здравословно състояние. Затова и същият би могъл да задоволява жизнените си потребности чрез притежаваното недвижимо имущество, като отказът на директора на ДСП-Стара Загора е постановен в унисон с приложимия материален закон.

Постановеният отказ е в съответствие и с целта на закона /чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗСП/ – да се подпомагат гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. Индивидуалния подход и комплексната преценка на потребностите на жалбоподателя сочат несъмнено, че същият разполага с имущество, което може да се превърне в източник на доходи. Очевидно е, че в случая същият не е изчерпал възможността да се издържа от своето имущество, поради което не е налице основание да бъде подпомаган от държавата. Трябва да се съобрази и това, че системата на социално подпомагане не разполага с безгранични възможности, както и бюджета на държавата. Нуждаещите се са винаги повече от тези, които получават подпомагане. Поради това, когато се предостави неправомерно социална помощ на лице, което не следва да получава такава, то се лишава от възможност за подпомагане друго лице, което няма възможност за самоиздръжка от труда или имуществото си.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗСП на първо място лицата са длъжни да полагат грижи за задоволяване на своите жизнени потребности. Ако гражданите не успеят самостоятелно да се справят в дадена житейска ситуация съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗСП, то тогава държавата, чрез органите за социално подпомагане, ще се намеси с предоставяне на социални помощи в пари и/или в натура за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Целта на законите и подзаконовите нормативни актове в сферата на социалното подпомагане, освен да гарантират оказване на подкрепа на лицата, изпаднали във временно затруднение, е да гарантират използването по най-целесъобразен начин на обществените такива. Макар и разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, изискваща лицата да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството, да е отменена с ДВ, бр. 44 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г., според съда не са изчерпани всички възможности на лицето да получи доходи от свое имущество, при което отказът е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Предвид изложеното съдът намира, че като е издал процесната заповед, с която е отказал отпускане на месечна социална помощ за допълване на доходи по чл. 9ПП3СП, на основание чл. 9, ал. 1 ППЗСП вр. с чл. 10, ал12, т. 1 от ППЗСП административният орган е приложил правилно закона.

С оглед материалната законосъобразност на обжалвания административен акт същият се явява и съответен на целта на закона.

Ето защо, обжалваната заповед се явява постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби, при спазване на административнопроцесуалните правила и съответна на целта на закона,

В заключение по изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Обжалваната Заповед е правилна и законосъобразна.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд Стара Загора

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Г. Я. от [населено място], с адрес - [улица], ет. 4, ап. 9, против Заповед № ЗСП/Д-СТ/6067/ 09.12.2024 г. на Директора на ДСП Стара Загора.

Решението е окончателно на основание чл. 13, ал. 7 от ЗСП.