РЕШЕНИЕ
№ 16835
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110110950 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление ,
представлявано от Л., с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника .,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление ., представлявано от Ц., че същия дължи на
ищеца следните суми: сумата от 8519,60 лв. /осем хиляди петстотин и деветнадесет лева и
60 стотинки /, представляваща незаплатена наемна цена за периода от м.02.2020г. до м.
07.2020г. по Договор за наем на недвижим имот от 02.01.2020г., от която сумата от 6759,35
лв.- остатък от дължим наем за м. 07.2020г., за което е издадена фактура №7/08.07.2020г., а
сумата от 1760,25 лв., дължим наем за м. 02, м. 03 и м.06.2020г. (по 300 евро за всеки месец),
ведно със законната лихва върху главницата от 8519,60 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 07.07.2021г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 795,16 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 06.08.2020г. до 07.07.2021 г.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е отдал под наем на ответника ползването на
недвижим имот, за което между страните е сключен Договор за наем на недвижим имот от
02.01.2020г., който е прекратен на 30.09.2020г. излага съображения, че ответника не е
заплатил в цялост дължимата по договора наемна цена за периода м.02.2020г. до м. 07.2020г.
В срока за отговора, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска. Не
оспорва, че страните са се намирали в облигационно отношение по договор за наем, но
излага съображения, че след сключване на договора и обявяване на извънредното
положение през м. март 2020г., било постигнато устно съгласие за промяна на дължимия
наем. Навежда доводи за погасяване на задължението чрез плащане.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. П., който поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя
списък.
1
Ответника, редовно призован, се представлява от адв. К., която поддържат писмения
отговор. Заявява, че оспорва изцяло исковите претенции.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 39986/2021 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 8519,60 лв. /осем хиляди
петстотин и деветнадесет лева и 60 стотинки /, представляваща незаплатена наемна цена за
периода от м.02.2020г. до м. 07.2020г. по Договор за наем на недвижим имот от 02.01.2020г.,
ведно със законна лихва от 07.07.2021г. до изплащане на вземането,обезщетение за забава в
размер на 795,16 лв. /седемстотин деветдесет и пет лева и 16 стотинки/ за периода от
06.08.2020г. до 07.07.2021 г. С възражение от 02.12.2021 г. ответникът е оспорил вземането
с мотив, че не дължи.
Съгласно представените по делото Договор за наем на недвижим имот от
02.01.2020г., страните са били обвързани от договор за наем на имот, находящ се в ., ведно с
изградените в имота Автосервиз, ГТП пункт и офис, срещу наемната цена от 2880 евро без
ДДС месечно, платима до 10-то число на текущия месец. Договора е сключен за срок от 5
години, съгласно чл. 2.1. В раздел 6 от договора са предвидени условията за прекратяване, а
именно с изтичане на срока по чл. 2.1., по взаимно съгласие, едностранно от наемодателя, в
случай на забавяне плащането на наема с повече от 15 дни и едностранно от всяка от
страните с 3-месечно предизвестие. Съгласно допълнително споразумение от 06.04.2020г.,
във връзка с обявеното извънредно положение в страната, месечната наемна цена е намалена
на 1440 евро без ДДС, считано от 01.04.2020г.
По делото са представени покана до ответника от 29.07.2020г., фактура
№7/08.07.2020г., извлечение от разплащателна сметка на ищеца от 14.07.2020г., 2 бр. листа
електронна кореспонденция от 30.07.2020г., товарителница №50948475503, пълмомощно,
списък по чл. 80 ГПК, фактура №2/07.02.2020г., фактура №3/04.03.2020г., фактура
№6/02.06.2020г., удостоверение за въвеждане в експлоатация №4/26.02.2020г., платежно
нареждане от 13.07.2020г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на извършените по процесния договор плащания от
наемателя. Експертът е определил, че задълженията на наемателя по процесния договор са в
размер на 6759,35 лв.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
По иска по чл. чл.232, ал.2 ЗЗД, ищецът трябва да докаже съществуването на
облигационно правоотношение с ответника по договор за наем, че му е предоставил за
ползване процесния имот през исковия период, както и размера на претенцията си. При
доказване на тези факти, ответната страна следва да докаже, че е изпълнила изцяло
задълженията си за плащане.
По делото безспорно се установи, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по сключен между тях договор за наем на недвижим имот.
По делото не е спорно и че за процесния период м.02.2020г. до м. 07.2020г. имота е ползван
от ответника. Съгласно приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
неплатените за процесния период суми по договора за наем са в размер на 6759,35 лв., с
което се установява и размера на първата претенцията на ищеца. Ответника не е ангажирал
2
доказателства за плащане, поради което в тази му част иска следва да бъде уважен.
Върху дължимата главница, представляваща задължение за м. 07.2020г., на
основание чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл. 3.2. от договора, се дължи лихва, считано от 11.07.2020г.
Или дължимото за периода 06.08.2020г. до 06.07.2021 г. обезщетение за забава върху сумата
от 6759,35 лв., съгласно служебните изчисления на съда е в размер на сумата от 629,00 лв.
По делото не се установи и ищеца не доказа, че ответника му дължи сумата от
1760,25 лв., дължим наем за м. 02, м. 03 и м.06.2020г. (по 300 евро за всеки месец). По
делото не са ангажирани никакви доказателства в тази насока, като това не се установява и
от заключението на вещото лице. Предвид това, иска за главница и иска за обезщетение за
забава в тази част, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ищецът има право на разноски, съразмерно с уважената
част на исковете. С оглед на това и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 1320,37 лв. по
настоящото дело и по ч.гр.д.№ 39986/2021 г. по описа на СРС, от които сумата от 320,37 лв.
за заплатени ДТ, сумата от 200 лв. за ССЕ, а сумата от 800 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответника не е претендирал разноски, поради което такива не следва да му бъдат
присъждани.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ., ЕИК ., със седалище и адрес
на управление. представлявано от Ц.в, че дължи на „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес
на управление ., представлявано от Любен Крумов Крумов, сумата от 6759,35 лв. (шест
хиляди седемстотин петдесет и девет лева и 35 стотинки), представляваща незаплатена
наемна цена- остатък от дължим наем за м. 07.2020г., за което е издадена фактура
№7/08.07.2020г., по Договор за наем на недвижим имот от 02.01.2020г., ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 07.07.2021 г. до окончателното плащане на дължимото
и сумата от 629,00 лв. (шестстотин двадесет и девет лева), представляваща обезщетение за
забава за периода от 06.08.2020г. до 06.07.2021 г., за които суми е издадена Заповед
№5976/20.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
39986/2021 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1760,25 лв.,
представляваща дължим наем за м. 02, м. 03 и м.06.2020г. (по 300 евро за всеки месец),
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 07.07.2021г. до окончателното изплащане на
вземането и иска обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 795,16 лв.
ОСЪЖДА ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление ., представлявано от Ц., да
заплати на „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. . представлявано от
Лю.в, сумата от 1320,37 лв. лв. (хиляда триста и двадесет лева и 37 стотинки),
представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 39986/2021
г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 39986/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3