№ 170
гр. Ихтиман, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Частно наказателно
дело № 20231840200698 по описа за 2023 година
Районна прокуратура – Самоков, ТО – Ихтиман е внесла искане за
образуване на производство за задължително настаняване на лечение в
специализирано медицинско заведение, в което да бъде назначена съдебно-
психиатрична експертиза на Н. И. И..
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Самоков,
ТО – Ихтиман поддържа искането.
Освидетелстваният И. в присъствието на служебния си защитник адв. З.
посочва, че не иска да бъде настанен на лечение в град София, не е съгласен
със заключението на експертизата, алтернативно моли да бъде настанен за
по-кратък период от време – половин месец.
Вещите лица – д-р Ц. П. – психиатър и Л. Ф. Л. – клиничен психолог,
представят съдебно-психиатрична и психологична експертиза, според която
И. се нуждае от задължително настаняване на лечение по смисъла на чл. 155
от Закона за здравето за срок от два месеца, тъй като вследствие на
заболяването си лицето може да извърши деяние, опасно за околните и за
него самия.
Служебният защитник на осв. И. – адв. Димитров, е на становище, че
искането на Районна прокуратура – Самоков, ТО – Ихтиман е неоснователно
с аргумента, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, че
освидетелстваният И. може да извърши действия, опасни за него и за
околните. Алтернативно моли да бъде определен по- кратък срок за
настаняване – в рамките на един месец.
Съдът, като обсъди събраните гласни и писмени доказателства,
съобразно чл. 14 от НПК приема за установено следното:
1
От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели
– Н. Д. К., Г. Б., Р. А. П. /съселяни на освидетелствания/ се установява, че Н.
И., че след смъртта на баща му преди пет години освидетелстваният останал
сам, затворил се в себе си, спрял да контактува с хората, като в последната
една година състоянието му рязко се влошило – въпреки обичайно
спокойното си състояние, имал непровокирани изблици на гняв, крещял в
дома си, не отговарял адекватно на въпроси, говорил си сам, правил мимики,
жестове нетипични за ситуацията, твърдял, че има приятелка, на която
купувал храна, а всъщност живеел сам. Свидетелите посочват, че И. започнал
да извършва вандалски актове – напръскал една кола със спрей, а на други три
нарязал гумите, признал вината си пред полицейските органи. Свидетелите
посочват, че Н. И. живее в много затруднено материално положение, трудно
се грижи за себе си, през зимата се отоплява благодарение на социални
помощи, съселяните му купуват лекарства. Свидетелите изказват съмнения
дали лицето редовно пие лекарствата си срещу диабет, посочват, че е сам и
няма близки, които да му помагат. Лицето имало единствено сестра, която
живее в град Русе и с която не поддържали контакт от 10 години.
Съдът цени свидетелските показания като достоверен доказателствен
източник същите са логични, вътрешно непротиворечиви и
взаимнодопълващи се.
Съдът доби непосредствено впечатление от състоянието на И., като
установи, че освидетелстваният сравнително добре ориентиран за време и
място, има забавени реакции и несъответни отговори, запитан за ситуацията с
нарязаните гуми на коли в първото открито съдебно заседание отказва да
отговори, а във второто о.с.з. – става напрегнат, дава отговор с агресивен тон,
дава неправдиви обяснения, не признава за психично заболяване. В първото
открито съдебно заседание освидетелстваният многократно заявява, че иска
да бъде настанен за лечение в град София, при изслушването си с последното
о.с.з. категорично не иска да бъде настанен за лечение.
От съдебно-психиатричната експертиза, която съдът кредитира изцяло,
се установява, че осв. И. страда от органично налудно (шизофреноподпобно)
разтройство, което се изразява в неконтролируемо поведение – агресивни
прояви, странности в поведението, затруднение в социалната адаптация и
извършване на антисоциални дейности, в които уврежда чуждо имущество.
Лицето е с тежко нарушен екзекутивен контрол и двигателни функции на
фината моторика.
В хода на изслушването в о.с.з. вещите лица поддържат експертното си
заключение относно заболяването на осв. И.. Изслушано вещото лице -
клиничен психолог пояснява, че при направените психологическите тестове,
чиято цел е да установят възможността лицето да се справя с ежедневни
задачи, лицето е показало много лоши резултати, което води до извода за
волева неспособност и липса на мотивация у същия да извършва ежедневни
дейности, съшият е с интелектуален дефицит и затруднения във фините
движения. Вещото лице - психиатър прави обосновано предположение, че
лицето не прилага стриктно схемата за прием на медикаменти срещу диабет,
което също оказва лошо влияние на психичното му състояние. Изразява
становище, че социалната изолация на освидетелствания и липсата на
самокритичност към психичното заболяване в комбинация с
обстоятелството, че няма кой да се грижи за него, са предпоставка лицето да
извърши действия, с които да застраши себе си и околните. Счита, че лицето
2
не е в състояние да провежда самостоятелно амбулаторно лечение на
психичното си заболяване. Посочва, че в общия случай такива заболявания са
прогресивни и трудно обратими и водят до органични изменения в мозъчната
функция.
Според заключението на експертизата осв. И. предвид състоянието си не
би могъл да дава информирано съгласие за лечението с, предложено е такова
да даде длъжностно лице от Столична община.
С оглед изложените факти, съдът достигна до следния извод:
Съгласно чл. 146 от Закона за здравето лица с психични разстройства,
нуждаещи се от специални здравни грижи, са: 1. психичноболни с установено
сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно
разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично
заболяване; 2. лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или
съдова и сенилна деменция.
От своя страна хипотезата на чл. 155 от Закона за здравето предвижда на
задължително настаняване и лечение да подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1
и 2, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което
представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или
застрашава сериозно здравето им.
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че са
налице медицинските, социалните и юридическите критерии за прилагане на
задължителни медицински мерки за лечение на освидетелствания И.. Той е
лице от кръга на визираните в чл. 155 ЗЗ – лица подлежащи на задължително
настаняване и лечение, тъй като страда от психично разстройство по смисъла
на чл. 146, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето – органично налудно разтройство и
представлява опасност както за своето здраве и живот, така и за близките си и
за околните.
Съдът не споделя доводите на защитата, че по делото не са се събрали
доказателства, че с поведението си лицето може да бъде опасно за себе си и
другите. Съгласно заключението на КСППЕ самият характер на заболяването
на лицето предполага неконтолируемо поведение, тоест липса на
предвидимост какви биха били реакциите на лицето в различни житейски
ситуации, т.е. самото заболяване, когато не се лекува, предполага
поведение,застрашаващо живота и здравето на лицето и на околните. На
следващо място от свидетелските показания се доказва, че лицето е имало
поведение, опасно за околните – увредило е чуждо имущество. Действително
спрямо разпитаните свидетели лицето не е имало агресивно поведение, както
посочва защитата, но това не изключва обстоятелството, че в различни
житейски ситуации освидетелстваният е имал поведение, опасно за околните.
Освидетелстваният в хода на производството, запитан от съда, за простъпката
му с нарязаните гуми на коли – отказва да говори, а в последно съдебно
заседание дава противоречив отговор, несъответно обяснение и става видимо
напрегнат. На следващо място вещото лице психолог е установило по време
на прегледа освидетелстваният се опитва да прикрива информация именно по
отношение на тази ситуация. Не се споделят и доводите на защитата, че
лицето е лекувано по време на престоя си ЦПЗ са изследване, лечение е
приложено само за лечение на диабета.
С оглед становището на вещите лица и предвид състоянието на
освидетелствания, за което съдът придоби непосредствено впечатление,
3
съдът приема, че И. следва да бъде подложен на задължително стационарно
лечение за срок от един месеца в ЦПЗ София. Това е така, защото няма лице
от близкия му кръг, което би могло да контролира поведението и да следи
стриктното изпълнение на предписаното лечение. И. категорично е
некритичен към психичното си заболяване, същият живее абсолютно сам и е
неспособен да се грижи пълноценно за себе си. При преценката на срока
съдът отчита изтъкнатите от освидетелствания доводи и становището на
вещото лице, че и по – кратък срок на стационарно лечение би могъл да
повлияе благоприятно на състоянието на лицето.
На основание чл. 163, ал. 2 от Закона за здравето съдът намира, че следва
да постанови незабавно изпълнение на решението, като обжалването не спира
неговото изпълнение, с оглед влошеното състояние на освидетелствания.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл. 155 от Закона за здравето на
задължително настаняване и стационарно лечение в ЦПЗ София Н. И. И.,
ЕГН:**********за срок от един месец.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на решението.
Препис от решението да се изпрати на Община Ихтиман с оглед
необходимостта да се даде информирано съгласие за провеждане на
лечението.
Решението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок, считано от
днес, пред Софийски окръжен съд, като обжалването не спира изпълнението
му.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4