РЕШЕНИЕ
№ 170/25.6.2020г.
гр. Д.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр.
дело №879/2019 г. по опис на РС Д., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ. Постъпила е жалба от Н.Р.В., ЕГН **********, срещу Общинска служба по
земеделие гр. Д., с която претендира отмяна на Решение №182В от 21.05.2019 г. на
ОСЗ Д..
Въззивникът твърди, че на 16.04.1992 г., в
качеството на наследник на К.Щ.Д, п. 14.01.1975 г., б. ж. на ****, подала заявление
вх.№1307 от 16.04.1992 г. за възстановяване на земеделски земи като
представените от нея документи установяват, че наследодателят К.Д.е притежавал
следните земеделски земи в землището на **********: нива с площ 7.8
дка, *************; ливада с площ 2.5 дка, *************; нива с площ 10 дка, *************;
нива с площ 5.340 дка, *************; нива с площ 5.540 дка, м************* и
нива с площ 4.540 дка, *************.
Твърди, че на 08.12.2016 г. била уведомена за издадено протоколно решение №182
от 06.07.1992 г. за отказ за възстановяване на заявените земеделски земи на
наследодателя К.Д.и след оспорване пред РС Д., с Решение №121 от 07.07.2017 г.
по гр. дело №943/2016 г., акта на ПК бил отменен като нищожен и преписката била
върната на ОС „Земеделие“ гр. Суворово за постановяване на валиден
административен акт по заявлението. Твърди, че на 23.05.2019 г. била уведомена
за издадено Решение №182В от 21.05.2019 г., с което се отказва възстановяване
на собствеността върху претендираните имоти с мотив, че същите са признати и
възстановени на наследници на К.Щ.Д – *************, наследници на щ.к.щ. и Я.К.Щ,
по съответни заявления. Въззивникът счита оспореното решение за неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че въпреки твърдението по обжалваното решение на ПК,
на нея и нейните дъщери, в каечството им на наследници на Васил Иванов В.
(п.17.06.1989 г.) – син на дъщерята М.К.Р(п.15.03.1998 г.) на общия
наследодател К. Д., не са възстановявани земеделски земи, притежавани от К. Д.,
както и че не й е известно съдържанието на посочените в обжалваното решение преписки
вх.№866 от 13.02.1992 г., вх.№867 от 13.02.1992 г. и вх.№381 от 28.12.1991 г.,
но в случай, че по същите са възстановени земеделски земи на наследниците на К.
Д., заявява, че не е уведомявана за съществуването на подобни решения, както и
че в такъв случай, земите на общия наследодател не са възстановени на всички
негови наследници. Въззивникът моли съда, да постанови решение, с което да бъде
отменено обжалваното решение на ПК и да бъдат възстановени посочените в жалбата
имоти на наследниците на К.Щ.Д.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил отговор на жалбата. Ответникът оспорва жалбата, като
счита същата за недопустима, неоснователна и недоказана. Заявява, че правилно и
законосъобразно административният орган е постановил решение, с което е отказал
повторно признаване и възстановяване на вече възстановената собственост на
наследниците на К. Д.. Моли съда, да бъде оставено в сила Решение №.182В от
21.05.2019 г. на ОСЗ Д.. Моли, жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, приема
за установено следното:
Видно от удостоверение за наследници на К. Д., п. 14.01.1975 г. - М. Радева
е негова дъщеря – починала, чийто син В. В., п. 17.06.1989 г. оставил като наследници
Н. В. – съпруга, И. Димитрова и Р. Иванова – дъщери.
Видно
от Записка №29, том І, на 12.03.1947 г. е вписан съдебен спогодителен протокол от
20.09.1946 г. за подялба на недвижими имоти, съгласно който наследодателят К.Д.е
участвал в спогодба и подялба на наследство, останало след смъртта на
наследодателите му Щ. Щ. и М. Щ.а и получил в свой дял и собственост следните недвижими
имоти: в землището на с. К. - нива с площ 5.3 дка в ******”, нива с площ 3.0 дка в ******”,
нива с площ 7.8 дка в ******ливада с площ 2.5 дка в ******нива с площ 10.0 дка
в ******”, нива с площ 29.3 дка в ******”, нива с площ 5.34 дка в ******нива с
площ 3.5 дка в ******в землището на ******– нива с площ 5.54 дка в ******” ******нива
с площ 3.0 дка в ******”, нива с площ 4.54 дка в ******
Видно от представената административна преписка, въззивникът
Н.
В. е подала Заявление вх.№1307 от 16.04.1992 г. до ПК Д., за възстановяване на
наследниците на К. Д., б. ж. на с. К., п. 14.01.1975 г., собствеността върху общо 40.3
дка земеделски земи, находящи се в землището на с. К. и с. Д., както следва: нива с площ 10.1 дка в м. „Овчарска могила”; нива с площ 5.29 дка в м.
„Саз йолу“; нива с площ 4.55 дка в м. „Водопой”;
нива с площ 0.7 дка в м. „Нови лозя“; нива с площ 2.1 дка в м. „Нови лозя“;
нива с площ 2.0 дка в м. „В село“; нива с площ 7.8 дка в м. „Брестак”; нива с площ 2.5 дка в м. „Медно устие”; нива с площ 5.3 дка в м. „Старо селище”.
Видно
от Решение по Протокол №182В от 21.05.2019 г. на ОС „Земеделие“ гр. Д., по заявление
вх.№1307 от 16.04.1992 г. се отказва признаване правото на възстановяване на
собствеността с план за земеразделяне на следните имоти: нива с площ 5.3 дка в ******”,
нива с площ 3.0 дка в ******”, нива с площ 7.8 дка в ******ливада с площ 2.5
дка в ******нива с площ 10.0 дка в ******”, нива с площ 29.3 дка в ******”,
нива с площ 5.34 дка в ******нива с площ 3.5 дка в ******нива с площ 5.54 дка в
******”, нива с площ 3.0 дка в ******”, нива с площ 4.54 дка в ****с мотив, че
отказаните имоти са признати и възстановени на наследниците на К.Щ.Д, както
следва: ************* по преписка вх.№866 от 13.02.1992 г. – 18.350 дка; наследници на щ.к.щ. по преписка вх.№867 от 13.02.1992 г. – 41.649 дка; Я.К.Щ по преписка вх.№381 от 28.12.1991 г. – 17.500 дка.
Видно
от приобщени копия от преписка вх.№866 от 13.02.1992 г., същата е образувана по заявление от ************* за
възстановяване на земеделски земи, нейна лична собственост.
Видно от приобщени копия от преписка вх.№867 от 13.02.1992 г., същата е образувана по заявление от ************* за
възстановяване на земеделски земи, собственост на наследниците на щ.к.щ..
Видно
от приобщени копия от преписка вх.№381 от 28.12.1991 г., същата е образувана по заявление от Я.К.Щ за
възстановяване на земеделски земи, негова лична собственост.
Видно
от кредитираната като компетентно и безпристрастно изготвена съдебно-техническа
експертиза вх.№8917 от 18.11.2019 г., налице е идентичност на имоти,
декларирани по заявления вх.№866 от 13.02.1992 г., заявление вх.№867 от
13.02.1992 г. и заявление вх.№381 от 28.12.1991 г., само с някои от имотите,
придобити от наследодателя К.Д.съобразно Записка №29, том І от 12.03.1947 г. за
вписан съдебен спогодителен протокол от 20.09.1946 г., но същевременно, нито
един от установените от експерта като идентични имоти, не съответства по площ и
местонахождение на имот, деклариран от въззивника Н.В. по заявление вх.№1307 от 16.04.1992 г. като
подлежащ на възстановяване на наследниците на К. Д..
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Приобщените
доказателства установяват категорично, че нито една от отразените в обжалваното
решение преписки вх.№866 от 13.02.1992 г., вх.№867 от
13.02.1992 г. и вх.№381 от 28.12.1991 г. няма
за предмет заявление за възстановяване право на собственост върху земеделски
земи на наследниците на К.Щ.Д, както и че нито един от възстановените имоти по
съответните преписки не е идентичен с който и да е от заявените имоти от
въззивника Н.В. за възстановяване на наследниците на К. Д.. Това по същество
сочи несъмнена неправилност и на двете изтъкнати фактически обстоятелства като
основния за постановения отказ, поради което обжалваното решение следва да бъде
отменено като неправилно и неоснователно.
Същевременно,
предвид факта, че притежаваното право на собственост от наследодателя К.Д.върху
посочените в жалбата земеделски земи е удостоверено по несъмнен начин чрез
предоставения титул за собственост - Записка №29, том І от 12.03.1947 г. за
вписан съдебен спогодителен протокол от 20.09.1946 г., тези имоти подлежат на
възстановяване съобразно чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ, независимо от това, дали са били
включени в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации, поради което
отправеното искане следва да бъде уважено за всеки от посочените в жалбата
имоти.
Съобразно уважаването на жалбата
и отправената претенция за присъждане на сторените разноски, с представен
списък по чл.80 ГПК, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
въззивника обезщетение за сторените разноски за възнаграждение на адвокат в
размер 1850.00 лв. Съдът намира за неоснователно отправеното от въззиваемата
страна възражение за прекомерост на съответното възнаграждение. Приложимата за
настоящото производство разпоредба на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от
9.07.2004 г. действително предвижда минимален
размер 500.00 лв. Но това е само най-ниската, а не задължителна стойност на
адвокатския хонорар. При това, представителството по административни дела
включва твърде широк спектър производства и настоящото определено не е сред
най-елементарните. То има съществена фактическа и правна сложност и въпреки, че
поради административния му характер, оценката на материалния интерес не е
основен фактор, то има за предмет възстановяване на вещни права върху недвижими
имоти със значителна обща площ и съответно – със значим материален интерес. И
упълномощеният процесуален представител е изпълнил пълноценно възложената
защита с активно участие и съответни процесуални действия спрямо цялостното
оспорване на жалбата. При така изтъкнатите аргументи, съдът намира платеното
възнаграждение за процесуално представителство на въззивника за съответстващо
на фактическата и правна сложност на делото, поради което същото не следва да
бъде редуцирано.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение
№182В от 21.05.2019 г. на ПК Д., с
което по заявление вх.№1307 от 16.04.1992 г. на наследниците на К.Щ.Д,
п.14.01.1975 г. се отказва признаване правото на възстановяване на
собствеността с план за земеразделяне на следните земеделси земи, находящи се в
землищата на с. К. и гр. Д., обл. ****: нива с площ 5.3 дка в
******”, нива с площ 3.0 дка в ******”, нива с площ 7.8 дка в ******ливада с
площ 2.5 дка в ******нива с площ 10.0 дка в ******”, нива с площ 29.3 дка в ******”,
нива с площ 5.34 дка в ******нива с площ 3.5 дка в ******нива с площ 5.54 дка в
******”, нива с площ 3.0 дка в ******”, нива с площ 4.54 дка в ****като
незаконосъобразно, на основание чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на
наследниците на К.Щ.Д, п.14.01.1975 г. по заявление вх.№1307 от 16.04.1992 г.
от Н.Р.В., ЕГН **********, правото на собственост с план за земеразделяне, върху
следните земеделски земи, находящи се в землищата на с. К. и гр. Д., обл. ****:
нива
с площ 7.8 дка, *************; ливада с площ 2.5 дка, *************; нива с
площ 10 дка, *************; нива с площ 5.340 дка, *************; нива с площ
5.540 дка, м************* и нива с площ 4.540 дка, *************, на
основание чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ.
ОСЪЖДА Общинска
служба по земеделие гр. Д., ДА ЗАПЛАТИ на Н.Р.В., ЕГН **********, сумата 1850.00
лв (хиляда осемстотин и петдесет лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за
сторени разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд гр. **** в 14-дневен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :