Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260859
гр.Бургас, 21.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Станимира Иванова
при участието на секретаря Райна Жекова, като
разгледа НАХД № 29 по описа на БРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод жалба на М.В.П., ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление № 20-0769-004318 от 19.11.2020 г., издадено от Началник група, Сектор „ПП“ към ОД на МВР Бургас, с което за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, предл.второ от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и „ЛПУМПС” за срок от 24 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В провелото се съдебно заседание пред
настоящия състав процесуалният представител на жалбоподателя – адв.А., поддържа
жалбата и моли отново за отмяна на атакуваното постановление, като развива
доводи за допуснати в хода на производството процесуални нарушения. Ангажира
гласни доказателствени средства посредством разпит на двама свидетели.
Административнонаказващият орган –
ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП” - надлежно призован не се представлява. В съпроводителното
писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за отхвърляне на жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН – видно от
разписката върху самото НП, то е връчено на 18.12.2020 г., а жалбата е
депозирана 23.12.2020 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено
следното:
При извършван в гр.Б., кв.В. обход на
24.09.2020 г., около 21.45 - 22.00 часа, св.М.У. и Г. Ж. – и двамата полицейски
служители към Второ РУ при ОД на МВР-Бургас, установили група лица, които се
били събрали до читалището в квартала. С оглед на това и предвид късния час, те
решили да ги предупредят да не нарушават обществения ред. В това време по ул.“О.“
до дом № … в посока към ул.“Б.“, към тях се приближили две лица –
жалбоподателят М.В.П. и неговият брат – св.М. В.П.. И двамата управлявали
мотопеди, като жалбоподателят управлявал мотопед „Кийуей Хърикен“ с рег. № ...
Двамата полицейски служители решили да извикат свои колеги от Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Бургас с цел съдействие за проверка дали двамата
спрени водачи са употребили алкохол или наркотични вещества или техни аналози.
На място малко след полунощ на 25.09.2020 г. пристигнал екип на Сектор „Пътна
полиция“, в който влизал и св.З.Д. – младши автоконтрольор. Около 00.30 часа на
25.09.2020 г. последният поискал да направи проба на жалбоподателя П. с
техническо средство Дрегер Друг тест 5000 с фабр. № ARLB-0021 дали е
употребявал наркотични вещества или техни аналози. Жалбоподателят отказал,
поради което на същия бил издаден и връчен талон за изследване № 0065861. Св. З.Д.
съставил и протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с дата 25.09.2020 г., в който удостоверил, че М.П. е
отказал да бъде тестван.
С оглед на тези свои действия и
констатации, св.Д. съставил на 25.09.2020 г. АУАН с бланков №294683, в който
посочил, че на 25.09.2020 г., около 22,20 часа М.В.П. с ЕГН:**********, който
бил с отнето СУМПС, в гр.Б., кв.В., по ул.“Огоста“ до дом № … в посока ул.“Б.“
управлявал МПС мотопед „Кийуей Хърикен“ с рег.№ ... Посочено още било и че
около 00,30 часа водачът отказал да бъде тестван с Дрегер Друг тест 5000с
фабр.№ARLB-0021 за употреба на наркотични вещества или техни аналози, което
представлявало нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. АУАН бил съставен в
присъствие на жалбоподателя, който получил екземпляр от него лично. Нито в
АУАН, нито в законоустановения срок или в по-късен период не е постъпило
възражение срещу така съставения АУАН.
Сезиран с преписката, АНО приел за
установено да е извършено по несъмнен начин соченото административно нарушение
от П., поради което и съставил атакуваното понастоящем Наказателно
постановление № 20-0769-004318 от 19.11.2020 г., с което за нарушение на чл.
174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000
лева и „ЛПУМПС” за срок от 24 месеца. В НП било посочено, че на 24.09.2020 г.,
около 22,10 часа М.В.П. с ЕГН:**********, който бил с отнето СУМПС, в гр.Б.,
кв.В., по ул.“О.“ до дом № … в посока ул.“Б.“ управлявал МПС мотопед „Кийуей
Хърикен“ с рег.№ ... Посочено било още и че около 00,30 часа водачът отказал да
бъде тестван с Дрегер Друг тест 5000 с фабр.№ARLB-0021 за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, за което бил издаден талон за изследване
№ 0065861.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните такива на свидетелите З.Д. и М.У., които свидетели са установили по
време на изпълнение на своите служебни задължения факти непосредствено по
време, място и начин на осъществяване на административното нарушение, както и
последващи такива. Тези свидетели са безпристрастни и незаинтересувани от
изхода на делото. От друга страна, съдебният състав не кредитира показанията на
свидетелите М. П. и Х. К., тъй като същите противоречат на първата група
свидетелски показания и не се подкрепят от останалия доказателствен материал.
Съдът намира същите за изложени единствено с цел да подкрепят защитната теза на
жалбоподателя.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В случая от наказващия орган е допуснато
съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление,
респ. налице е основание за отмяна на наказателното постановление, поради
следните причини:
Производството по установяване на
административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне
на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес
и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да
съдържат съответните актове. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, административнонаказателно производство се образува със съставяне на
акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл.
52, ал. 1 от същия закон, наказващият орган е длъжен да се произнесе по
преписката. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи
произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН
лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт
фактическо описание (дата, място и начин на извършване) и правна квалификация.
Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение”
за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване. От този
момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му
нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за
законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. В
този смисъл е недопустимо макар и при същата фактическа обстановка с НП лицето
да бъде наказано за административно нарушение, с правна квалификация, различна
от тази дадена в АУАН или със същата правна квалификация, но с дата или място на
извършване на нарушението различна от посочената в АУАН, както и за различно
деяние.
В конкретния случай, както в АУАН, така
и в НП въобще не е посочено кога е извършено нарушението. По отношение на
датата на деянието, което представлява отказ на нарушителя да му бъде извършена
проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, не е споменато абсолютно нищо. Единствената дата, посочена в АУАН и
тази в НП, е датата, на която жалбоподателят П. е управлявал МПС - „Кийуей
Хърикен“ с рег.№ ... Относно отказа на лицето да бъде изпробвано с техническо
средство, е споменато единствено, че в 00,30 часа П. е отказал бъде тестван с
Дрегер Друг тест 5000 с фабр.№ARLB-0021 за употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Но тук възниква отново объркване, не само от обстоятелството, че
дата, на която отказът е направен, не е посочена, но и от това, че се твърди, П.
да е управлявал МПС както на 24.09.2020 г. (в АУАН), така и на 25.09.2020 г. (в
НП). Този пропуск е съществен като пречи на лицето, а и на съда да разбере,
кога се твърди, че е извършено нарушението.
Останалите сочени още в жалбата за
съществени процесуални нарушения, накърняващи процеса в неговата цялост, са
неоснователни и голословни. Видно е от
самото копие на АУАН, приложено по делото, че същото е четливо. Не бяха
ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя или неговия процесуален
представител за нечетливост на връчения на П. екземпляр на АУАН в деня на
нарушението. На следващо място, от самото съдържание на АУАН се установява, че
не са налице сочените пропуски. Двамата свидетели са индивидуализирани в
достатъчна степен чрез изписване на техните имена и ЕГН, като е посочено, че са
свидетели – очевидци. Посочено е и мястото на нарушението в достатъчен обем –
град, квартал, улица и номер, до който се твърди да е извършено. Самоличността
на нарушителя е индивидуализирана в достатъчна степен с цел установяването му,
а и самото му участие лично и непосредствено в процеса, сочи недвусмислено, че
същият е наясно, че е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност.Видно е и, че на П. е бил връчен талон за медицинско изследване, след
като е отказал да бъде тестван с техническо средство, поради което не е налице
и нарушение в сочения смисъл.
Въпреки това, констатираното нарушение касателно непосочване в АУАН и НП
на дата на административното нарушение, което е нарушение на административните
правила, представлява съществено такова и не може да се приеме за техническа
грешка. Недопустимо е в рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите,
които се установяват от доказателствата по делото, да се „санира” подобен
порок, тъй като би се променил елемент от обективния състав на нарушението, за
което наказващия орган е наложил наказание. Датата на извършване на нарушението
е съществен елемент от неговия състав, който го индивидуализира по признака
време на неговото извършване. Непосочването на дата на нарушението влече извод
за невъзможност да се индивидуализира конкретното нарушение, за което
наказващият орган е наложил наказание.
Така допуснатото процесуално нарушение
не би могло да бъде „санирано” и по силата на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Въпросната разпоредба не е основание за саниране на всяко нарушение
в АУАН, тъй като подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия
акт и уредената в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН процедура за това. Подобно противоречие
би могло да се отстрани единствено и само чрез съставяне на нов АУАН стига да
не са изтекли преклузивните срокове, регламентирани в чл. 34 от ЗАНН.
Предвид всичко горепосочено, съдът
счита, че в случая при издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение,
довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, което влече до
отмяна на наказателното постановление.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0769-004318 от 19.11.2020 г., издадено от Началник група,
Сектор „ПП“ към ОД на МВР Бургас, с което за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, предл.второ от ЗДвП на М.В.П., ЕГН: **********
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и „ЛПУМПС”
за срок от 24 месеца
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.