Решение по дело №105/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано по жалба на „Трънчев“ ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от Ю. Н. Т., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП № 24-0819-000237/28.02.2024г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“. С обжалвания акт на дружеството е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, а именно - прекратяване регистрация на Т.А. „Форд“, с рег.№ [рег. номер], за срок от шест месеца, като на основание чл.172, ал.4 от ЗДвП и чл.165, ал.2, т.2 от ЗДвП поради опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и възможност от закъснението на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда, е допуснато предварително изпълнение на заповедта с изземване на СРМПС, като са отнети СР на МПС №********* и 2 броя рег.табели с регистрационен номер [рег. номер].

В жалбата се твърди, че издадената заповед и наложената мярка са неправилни и незаконосъобразни. Оспорващият сочи, че същата е постановена във връзка с допуснато нарушение не директно от представляващ дружеството – собственик на отразеното МПС, а от негов работник. Заявява, че при назначаване на работа служителят е представил всички необходими документи, даващи му право да осъществява и изпълнява възложените задължения. Впоследствие не е уведомил дружеството – работодател за наличие на отпаднали основания или пречки за изпълнение на възложената задача. Счита, че на дружеството се налагат ограничения и рестрикции, при липса на директна и пряка вина за настъпване на нарушението.

Наред с изложеното, твърди че с наложената ПАМ дружеството е лишено от възможността да ползва свое имущество и това е свързано с понасяне на значителни неудобства от организационно – технически характер. Релевира доводи за изрядност на дружеството в качеството му на собственик на този и на други автомобили.

С молба рег. № ДА-01-1309/21.05.2024г. представя разрешение за пребиваване № ********** и Свидетелство за управление на МПС, като заявява, че видно от същите, непосредствено след проверката водачът е предприел действия за отстраняване на допуснатото нарушение, в резултат на които на същия са издадени нови документи. Въз основа на изложените аргументи настоява за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна.

Ответната страна – полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Г. Г., оспорва жалбата. Изразява становище, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на производството. Релевира доводи за материална законосъобразност на ЗППАМ, като сочи, че оспорващият не е изпълнил задължението си да провери дали водачът има валидна книжка. Моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски.

Съдът като съобрази аргументите изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно разпечатка от база данни за МПС с рег. № [рег. номер], „Трънчев“ ООД е собственик на товарен автомобил „Форд транзит куриер“ с рег. № [рег. номер].

Със Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0819-000237/28.02.2024г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, на оспорващото дружество е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, а именно – „прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „Форд“ с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца“ и са отнети СРМПС № ********* и 2 броя рег.табели [рег. номер].

Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, че същата е издадена предвид съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 1232907 против В. А. В. (постоянно пребиваващ чужденец в РБългария), за това, че на 27.02.2024г. в 16,26часа в [населено място] по бул.Съборни, посока бул.В. В., до номер 6, управлява т.а. „Форд“ рег. № [рег. номер], собственост на фирма „Трънчев“ ООД и след извършена проверка е установено, че В. управлява посоченото МПС с чуждестранно национално СУМПС, издадено в Молдова с № *********, което на основание разпоредбата на чл.162, ал.2 от ЗДвП е невалидно предвид обстоятелството, че към настоящия момент А. В. притежава документ за пребиваване – разрешение за пребиваване № *********, издаден от дирекция „БДС“ на 28.10.2021г. и водачът - чужденец, дългосрочно пребиваващ в РБългария, управлява МПС със свидетелство, без да е подменено след пребиваване повече от една година, с което виновно е нарушил чл.162, ал.2 от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на представляващия дружеството на 07.03.2024г.

Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаване на обжалваната заповед, в т.ч. АУАН серия GA № 1232907 против В. А. В. за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят представя копие на разрешение за пребиваване № **********, издадено на 28.10.2021г. и Свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на 26.03.2024г.

Въз основа на приобщените по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено, че на 27.02.2024г. А. В. е управлявал т.а. „Форд“ рег. № [рег. номер], собственост на оспорващия „Трънчев“ ООД, със СУМПС, издадено в РМолдова на 03.07.2020г., като водачът е дългосрочно пребиваващ в РБългария съгласно разрешение за пребиваване № **********, издадено на 28.10.2021г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП № 24-0819-000237/28.02.2024г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици.

ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 07.03.2024г., поради което настоящата жалба, подадена на 14.03.2024г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „Форд“ с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца“.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. директорът на ОД на МВР - [населено място] е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП), в т.ч. служители на длъжност полицейски инспектор в сектор „ПП“ - с компетентност на цялата територия, обслужвана от Областна дирекция на МВР – Варна. Настоящата заповед е издадена от В. С. И., заемаща длъжност полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „ПП“. При това положение съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен от директора на ОДМВР – Варна.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от с.к. реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на собственото на оспорващото дружество МПС от водача А. В. – чужденец, дългосрочно пребиваващ в РБългария, със СУМПС, издадено от РМолдова, след изтичане на едногодишния срок от датата на издаване на документ за пребиваване, без същото да е подменено с национално СУМПС след пребиваване повече от 1 година. В обстоятелствената част на ЗППАМ се съдържа изложение на конкретните факти, установени при проверката, като посочването на съставения АУАН против водача на товарния автомобил съставлява част от фактическата обстановка. Административният орган е възпроизвел всички обстоятелства, релеванти за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание – чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл.171 и чл.172 от ЗДвП, като административно производствените правила при издаване на процесната заповед са спазени.

Въз основа на изложеното заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия ѝ статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени процесуални нарушения.

При направената преценка за съответствие на Заповед за прилагане на ПАМ №24-0819-000237/28.02.2024г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с материалния закон, съдът намира следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се съотнасят към посоченото в заповедта правно основание. Фактическият състав за налагане на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, изисква да е установено управление на МПС от водач, който не е правоспособен, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.

В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от лице, чието СУМПС не е валидно на територията на РБ или с други думи казано - управление на МПС от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Мярката, наложена в тази хипотеза на чл.171, т.2а от ЗДвП е превантивна и преустановителна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на процесното МПС. Разпоредбата не изисква ангажирането на административно наказателната отговорност на собственика на автомобила - да е допуснал същото да бъде управлявано от лице, по отношение на което не е установено, че е правоспособно и притежава валидно СУМПС. ПАМ се налага когато са налице обстоятелствата по чл.171, т.2а, б. „а“, сред които е и настоящото констатирано по управлението на автомобила от неправоспособен водач. Достатъчно за прилагане на ПАМ е да бъде установено, че автомобилът на собственика е управляван от лице, за което е налице някое от посочените обстоятелства, а в случая това безспорно е установено.

Съдът намира за доказано наличието на посоченото в заповедта фактическо основание, обосноваващо прилагането на процесната ПАМ, предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4. Според чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Доколкото при проверката водачът – чужденец с право на постоянно пребиваване в РБългария, е представил СУМПС, издадено в РМолдова, следва да се съобрази и разпоредбата на чл.162, ал.2 от ЗДвП, според която чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, до една година от датата на издаване на документ за пребиваване. Пряка последица от изтичането на едногодишния срок, визиран в цитираната разпоредба, е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за територията на Република България. Действително това не лишава водача от правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство. Тоест управлението на МПС от водач в хипотезата на чл.162, ал.2 от ЗДвП – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на едногодишния срок от датата на издаване на документа за пребиваване, е равнозначно на управление на МПС без свидетелство за правоуправление.

От писмените доказателства по делото се установява, че водачът на МПС е гражданин на РМолдова и притежава Разрешение за постоянно пребиваване в РБългария, издадено на 28.10.2021г. и че към момента на деянието – 27.02.2024г. е изминала повече от една година от датата на издаване на документа за пребиваване. С оглед тези безспорни факти, обоснован е изводът на административния орган, че към момента на проверката жалбоподателят не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Съдът намира за необходимо да отбележи, че притежаваното и представено пред контролните органи СУМПС само по себе си не установява, че оспорващият е правоспособен водач, т.к. същото не представлява документ, валиден да удостовери това обстоятелство на територията на Република България. Съгласно чл.150 от ЗДвП пътните превозни средства трябва да се управляват от правоспособни водачи, а чл.3, ал.3 от Закона за българските лични документи предвижда, че СУМПС удостоверява правоспособността за управление на моторно превозно средство. От граматическото тълкуване на посочените разпоредби е ясно, че издаването на СУМПС е предпоставено от придобиване на правоспособност, но за да управлява правомерно МПС, водачът трябва да притежава съответно свидетелство за управление, по аргумент от нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Единственият начин, предвиден в закона за удостоверяване на правоспособността е посредством валидно СУМПС, а в случай, че водачът не притежава такова свидетелство, макар и придобил правоспособност, той е в невъзможност правомерно да я установи. В настоящата хипотеза, с изтичане на едногодишния срок, считано от датата на издаване на документ за постоянно пребиваване в РБългария, СУМПС на водача на товарния автомобил, издадено от РМолдова, не съставлява валиден документ, удостоверяващ правоспобност за управление на МПС на територията на РБ. Административният орган ясно е посочил в какво се изразява извършеното нарушение, като е подвел законосъобразно фактите в хипотезата на приложимата правна норма, даваща основание за налагане на административна принуда спрямо собственика на процесното превозно средство. При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, доколкото нормата на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП е императивна и административният орган действа в условията на задължителна администрация. Т.е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма.

Следва да се посочи, че представените от оспорващото дружество доказателства за предприети действия от страна на водача, въз основа на които се установява, че същият се е снабдил с СУМПС, издадено от РБългария, не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите удостоверяват обстоятелства, настъпили след издаване на акта.

Административният орган е издал процесната ЗППАМ, спазвайки целта на закона, тъй като правните ѝ последици по необходимост предполагат именно ограничаване управлението на МПС. В приложимата законова разпоредба е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок - 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ. ЗППАМ е съобразена и с целта на закона, регламентирана в чл.1, ал.2 и чл.171 от ЗДвП, а именно опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Мярката действително е драстична и се характеризира със значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета недвусмислено, представлява част от действащото право и следва да бъде приложена и изпълнена при наличието на предвидените в закона материално и процесуално правни предпоставки.

В контекста на горното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът приема, че оспорената заповед е съобразена с материалния закон и неговата цел. Събраните по преписката и ангажираните пред съда доказателства сочат наличието на всички елементи от фактическия състав, съставляващ основание за прилагане на принудителната административна мярка, като преценката на административния орган е формирана при цялостно изясняване на фактите и липса на процесуални нарушения, поради което оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на държавното учреждение ОД на МВР - [населено място] (в чиято структура е издателят на акта), следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Трънчев“ ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от Ю. Н. Т., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП № 24-0819-000237/28.02.2024г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“.

ОСЪЖДА „Трънчев“ ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от Ю. Н. Т., да заплати на ОД на МВР – [населено място] сума в размер на 100 (сто) лева разноски по делото.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване.