№ 37
гр. С.З., 12.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
частно гражданско дело № 20215500501824 по описа за 2021 година
Обжалвано е определение № 260396 от 17.09.2021г., постановено по
гр.д. № 717/2020 год. по описа на Ч. районен съд, с което е върната исковата
молба и прекратено производството по гр. дело № 717/2020 г. по описа на
Районен съд - Ч..
Частният жалбоподател А.П.П.К. (АППК), ЕИК: ****, представлявана
от изпълнителния директор П.С.А., чрез процесуален представител гл.
юрисконсулт И.И.С.., съгласно пълномощно с рег. № 16/14.10.2019 г. моли да
бъде отменено обжалваното определение като неправилно, постановено в
противоречие с разпоредбата на чл. 101, ал. 2 от ГПК, както и при нарушение
на процесуалното задължение на съда, установено в нормата на чл. 101, ал. 1,
изр. второ от ГПК, за което излагат подробни аргументи. Молят делото да
бъде върнато с указание за продължаване на съдопроизводствените действия
по предявения от страна на АППК иск, съгласно искова молба с вх.№
261378/19.11.2020г. на РС-Ч..
Постъпил е писмен отговор от В. В. К. чрез АС „А.Ц.,К.а“, адв.В.К.Ц., с
който молят да бъде оставена без уважение частната жалба и съда да приеме,
че обжалваното определениe е правилно и постановено в съответствие с
процесуалния закон. Излагат подробни съображения.
Съдът, като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и
данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от
А.П.П.К. (АППК), с ЕИК ****, представлявана от заместник - изпълнителния
директор Б.Х.М., съгласно заповед № 206/10.11.2020 г. на П.С.А. -
изпълнителен директор на АППК, с адрес за призоваване: гр. С., п. код **, ул.
„****, срещу В. В. К., с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. С.З., п. код **,
ул. „****, и В. В. К., с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. С.З., ул. „****,
п. код **, с цена на иска - 969.75 лв. и посочено правно основание - чл. 135,
ал. 1 от ЗЗД.
При извършената по реда на чл. 140, ал. 1, във връзка с чл. 129, ал. 4,
1
във връзка с ал. 1 от ГПК, служебна проверка на редовността на исковата
молба, Ч.т районен съд е констатирал, че ИМ е била подадена от Б.М.,
заместник - изпълнителен директор на АППК, който видно от приложената
към молбата заповед № 206/10.11.2020 г. е бил оторизиран да разпределя
входящите документи и да подписва изходящата кореспонденция на АППК за
периода от 10.11. - 24.11.2020 г., като цитираната заповед няма характер на
пълномощно, съобразно чл. 33 от ГПК, и не става ясно каква е
представителната власт на лицето, подписало исковата молба от името на
агенцията, нито пък са представени доказателства в тази връзка.
Поради това с Разпореждане от 25.06.2021 г., исковата молба е била
оставена без движение с указание до ищеца в едноседмичен срок от
съобщението да отстрани нередовностите на ИМ, като представи
доказателства за представителната власт на Б.М., заместник - изпълнителен
директор на АППК.
По делото е постъпила молба с вх. № 262626/20.07.2021 г. по описа на
PC – Ч., в която е посочено, че се потвърждават действията, извършени без
представителна власт от П.С.А. - изпълнителен директор на АППК, като
същата заявява, че потвърждава всички извършени до този момент
процесуални действия по делото, в това число и предявения от АППК иск с
правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, срещу ответниците В. В. К. и В. В. К. с
ИМ с вх. № 261378/19.11.2020 г. по описа на PC - Ч..
С обжалваното определение ЧРС е приел, че с тази молба не са
отстранени допуснатите нередовности, поради което е върнал исковата молба
и е прекратил производството по делото. Изложил е съображения, че
персонифицираните държавни учреждения (каквото е и АППК) се създават с
административен акт, в който се включват и устройствени правила за
конкретното министерство, дирекция, агенция. Затова в чл. 30, ал. 3 от ГПК,
устройствените правила са посочени като източник на представителна власт
на държавните учреждения. В устройствените правила може да е предвидено
едноличният ръководител да отстъпва част от правомощията си на заместник
- в този случай представителството и на заместника е законно. Но когато без
наличие на законова делегация министърът, директорът и председателят на
държавното учреждение възложи на друго лице представителство на
учреждението по граждански спор има представителство по пълномощие.
Съобразно чл. 24, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенцията за
публичните предприятия и контрол, изпълнителният директор представлява
АППК, поради това изпълнителният директор на агенцията е единствения
орган на управление на АППК, който може да предяви иск от името и за
сметка на АППК, която е администрация към МС, и юридическо лице на
бюджетна издръжка. Съгласно ал. 3 на посочената разпоредба, правомощията
на изпълнителния директор в негово отсъствие поради командировка или
отпуск се изпълняват от определен с негова заповед за всеки конкретен
случай заместник - изпълнителен директор.
В случая се установи, че към момента на подаване на ИМ и
понастоящем изпълнителен директор на АППК е П.С.А., а исковата молба е
подадена от Б.М., заместник - изпълнителен директор на АППК, който
съобразно заповед № 206/10.11.2020 г. е бил оторизиран да разпределя
входящите документи и да подписва изходящата кореспонденция на АППК за
периода от 10.11. - 24.11.2020 г. Т.е. исковата молба е подадена от лице, което
2
не е имало правомощия за това, тъй като няма заповед на изпълнителния
директор на АППК да се предяви конкретната исковата молба от заместник -
изпълнителния директор. В случая ИМ е подадена от лице без представителна
власт, за което не се представиха доказателства, че е от кръга на лицата по чл.
32 от ГПК.
Новият ГПК не повтаря разпоредбата на чл. 25 от ГПК (отм.) за
правните последици от процесуални действия, извършени без
представителна власт. Изпълнителния директор АППК не може да
упълномощава заместник - изпълнителен директор в случаи различни от
посочените в чл. 24, ал. 3 от Правилника на АППК.
Потвърждаване по см. на чл. 101 от ГПК от страна на изпълнителния
директор на АППК на миналия действия на заместник - изпълнителен
директор, изразяващи се в предявяване на иск, без да е имал правомощия за
това по закон, е невъзможно. Подалото исковата молба лице няма качеството
на пълномощник по смисъла на чл. 32 от ГПК за да могат да бъдат
потвърдени неговите действия, а по отношение на държавната администрация
е неприложим института на водене на чужда работа без пълномощие.
Надлежната представителна власт в съдебното производство е
абсолютна процесуална предпоставка за валидността на извършените
процесуални действия - чл. 101, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 2 ГПК, за която съдът е
длъжен да следи служебно (В този смисъл Решение № 128 от 29.04.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1356/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав
Белазелков, Решение № 276 от 3.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 121/2014 г., ТК,
II т. о., докладчик съдията Росица Ковачева и др.).
Предвид гореизложеното и тъй като ищеца не е отстранил
констатираните нередовности на ИМ, ЧРС е приел, че същата следва да бъде
върната и производството по делото прекратено.
Въззивният съд намира, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно по следните съображения:
С искова молба с вх. № 261378/19.11.2020 г. на PC - Ч. АППК е сезирала
родово и местно компетентния PC - Ч. с отменителен иск с правно основание
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД срещу ответниците В. В. К. и В. В. К. за обявяване
относителната недействителност на договор за дарение на поземлен имот,
сключен с нотариален акт № 136, том 4, рег. № 4190, дело № 705 от 2018 г. от
18.12.2018 г. на нотариус Т.С.-И. с рег. № 575 на Нотариалната камара и
район на действие PC - Ч., вписан с Акт № 101, том 11 (единадесет),
дело/описна книга № 2170/18.12.2018 г., вх. № 3256/18.12.2018 г., дв. вх. рег.
№ 3250/18.12.2018 г., имотна партида № 1838 на Служба по вписванията - Ч.
за 1/2(една втора) идеална част от правото на собственост върху описания в
нотариалния акт и дарен недвижим имот.
Исковата молба (ИМ) е депозирана на 19.11.2020 г. в деловодството на
PC - Ч. в преклузивния максимален едномесечен срок по чл. 390, ал. 3 от
ГПК, съгласно Определение №260254/28.10.2020 г. на ОС - С.З. по ч. т. д.
1262/2020 г. и обезпечителна заповед от същата дата за допускане на
обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане на възбрана на процесния по
настоящото дело недвижим имоти /представени по т. 7 от описа на
доказателствата към ИМ/.
В изпълнение на указания на PC - Ч., ИМ е вписана е вх. рег. №
699/10.02.2021 г., дв. вх. рег. № 699/10.02.2021 г., акт № 100, том 1 по
3
партидите на ответниците в Служба по вписванията - гр. Ч..
По делото са налице няколко разпореждания на PC - Ч. за оставяне на
ИМ без движение с указания за изправяне на нередовности в същата, открити
по реда на чл. 129, ал. 1 и чл. 129, ал. 4 от ГПК.
По делото са депозирани уточняващи молби за отстраняване на
констатираните от съда нередовности и молби по движение на делото с
изходящи на АППК №№ 92-00-10- 732/17.12.2021 г.; 92-00-10-73/08.02.2021
г.; 92-00-10-226/29.04.2021 г.; 92-00-10- 393/21.07.2021 г.; № 92-00-10-
396/21.07.2021 г., както и молба за вписване на ИМ с изх. № 92-00-10-
76/08.02.2021 г., всичките подписани от надлежно упълномощен от
изпълнителния директор на АППК юрисконсулт по реда на чл. 32, т. 3 от
ГПК.
С разпореждане от 25.06.2021 г. съдът е констатирал неяснота относно
наличието на представителна власт на подписалото исковата молба лице Б.М.
-заместник-изпълнителен директор на АППК и дал указания на ищеца по реда
на чл. 129, ал. 2 от ГПК да „представи доказателства за представителната
власт на Б.М.”, посочвайки, че ако указанието не бъде изпълнено в срок, ИМ
ще бъде върната.
С молба с изх. № 92-00-10-383/19.07.2021 г. и вх. № 262626/20.07.2021
г. на PC - Ч., представляващата по закон АППК изпълнителен директор П.А. е
потвърдила в срок всички извършени до датата на молбата процесуални
действия по делото, включително подаването на точно обозначената с входящ
номер и дата ИМ и предявения срещу ответниците иск.
Въпреки извършеното изрично потвърждаване, с обжалваното
определение № 260396 от 17.09.2021 г. съдът е приел, че изпълнителният
директор на АППК не може да потвърди по реда на чл. 101 от ГПК
процесуалното действие по упражняване на правото на иск и подаване на ИМ
от страна на държавното учреждение и поради непредставени доказателства
за представителна власт на подписалия я заместник-изпълнителен директор, е
прекратил производството по делото и върнал ИМ.
Въззивният съд намира, че безспорно, надлежната представителна власт
в съдебното производство е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за валидността на извършваните от страните процесуални
действия, включително иницииращото процесуалните правоотношения
действие по предявяването на иска.
Безспорно, представител на АППК в гражданския процес по силата на
закона е изпълнителният директор П.А., съгласно чл. 30, ал. 1 от ГПК, чл. 22г,
ал. 3 от ЗПСК и представено по делото Решение № 716/23.11.2017 г. на МС (т.
8 от доказателствата към ИМ).
Безспорно, представители по пълномощие на страните в гражданския
процес могат да бъдат кръга от лица, определени в разпоредбите на чл. 32 от
ГПК.
Безспорно, ИМ е подписана от заместник-изпълнителния директор на
АППК, съгласно приложената (т. 9 от описа на доказателствата към ИМ)
заповед № 206/10.11.2020 г. на изпълнителния директор на АППК, по силата
на която на същия е възложено да подписва изходящата кореспонденция на
агенцията и да разпределя входящите документи за периода 10.11.2020 Г.-
24.11.2021 г.
Съобразявайки горните обстоятелства, съдът е поискал представянето
4
на доказателства за представителната власт на подписалото ИМ лице,
определил е срок за това, но се е ограничил единствено до това указание, без
да посочи на ищеца възможността при липса на доказателства за
представителна власт на подписалия ИМ, законно представляващият
изпълнителен директор да потвърди предявения иск.
С молба вх. № 262626/20.07.2021 г. на PC - Ч., изпълнителният
директор на АППК е потвърдил всички волеизявления на ищеца по делото,
както и самата искова молба.
Съображенията на съда за невъзможност на законния представляващ
АППК да потвърди предявяването на иска от лице без валидно учредена
представителна власт въззивният съд не споделя. Неправилен е изводът на
съда, че нередовността на представителната власт на подписалия ИМ не може
да бъде санирана поради липсата на изрична разпоредба като тази на чл. 25 от
ГПК (отм.) в редакцията на сега действащия процесуален закон.
В практиката си ВКС многократно е посочвал, че не само липсата на
представителна власт, но дори липсата на процесуална правоспособност и
дееспособност, като абсолютни процесуални предпоставки, могат да бъдат
предолявани с подходящи действия на заинтересованите страни.
Въззивният съд намира за неправилни и изводите на
първоинстанционния съд, а именно, че изпълнителният директор на АППК по
принцип и изобщо „не може да упълномощава (би следвало да се разбира
„оправомощава”) заместник - изпълнителния директор в случаи различни от
посочените в чл. 24, ал. 3 от Устройствения правилник на АППК”, поради
което би било възможно да го упълномощи единствено, ако заместникът е
лице от категорията на лицата по чл. 32 от ГПК, както и че потвърждаване по
смисъла на чл. 101 от ГПК от страна на изпълнителния на АППК на минали
действия на заместник-изпълнителния директор, изразяващи се в предявяване
на иск, без да е имал правомощия за това по закон, е невъзможно.
Съгласно разпоредба на чл. 24, ал. 3 от Правилника правомощията на
изпълнителния директор в негово отсъствие поради командировка или отпуск
се изпълняват от определен с негова заповед за всеки конкретен случай
заместник - изпълнителен директор. Видно от разписаните в чл. 25 от
Устройствения правилник на агенцията правомощия на изпълнителния
директор, сред тях е това да подписва изходящата поща на Агенцията (чл. 25,
т. 20 от Правилника). Никъде сред правомощията на изпълнителния директор
във всичките 31 точки на чл. 25 от Правилника не фигурира разписано
изключителното му право да подписва искови молби и да завежда дела. Не
фигурира и правомощието да разпределя входящата поща, такова, каквото е
посочено в заповедта за заместване № 206/10.11.2020 г. Фигурира обаче
разпоредбата на чл. 25, т. 31 от Правилника, съгласно която изпълнителният
директор изпълнява други функции, възложени му с нормативен акт.
Съгласно чл. 226, ал. 1 от ЗПСК, сред функциите на АППК изрично са
посочени тези, свързани с организирането и осъществяването на процеса на
приватизация и осъществяването на следприватизационен контрол по
договори за приватизация, сключени от оправомощени държавни органи в
случаите, предвидени в ЗПСК. Съгласно чл. 226, ал. 2, т. 12 от ЗПСК, при
осъществяването на тази си функция, Агенцията може да предявява искове,
свързани със или произтичащи от сключени приватизационни договори или
от сключени спогодби, или споразумение по т. 10 във връзка с чл. 2261, ал. 1 -
5
4, или от договори за доверителни сметки, банкови гаранции или други
документи по сделките, както и може да бъде ответник по такива искове пред
съд или арбитраж. В конкретния случай съдът е сезиран с отменителен иск по
чл. 135 от ЗЗД, насочен срещу длъжник по приватизационен договор, като
съществен елемент на фактиЧ. състав на правния спор е съществуването на
активно, неудволетворено вземане на Агенцията по такъв договор, чиято
реализация тя се стреми да защити, атакувайки правните действия на
ответника, които увреждат имуществото му по смисъла на чл. 133 от ЗЗД.
Поради изложеното, извън общо формулираното правило на чл. 24, ал. 1 от
Устройствения правилник на АППК, че изпълнителния директор
представлява Агенцията, сред правомощията му по силата на чл. 226, ал. 2, т.
12 от ЗПСК и чл. 25, т. 31 от Правилника, е и това изрично законово
правомощие да предявява искове. В този смисъл, съдът неправилно е приел,
че изпълнителният директор не би могъл изобщо да възложи на заместника си
правото да предяви иск, поради липсата на изрично разписано такова
законово правомощие за него самия. Оттук следва и неправилност на извода,
че единственият законосъобразен вариант на упълномощаване, респективно
последващо потвърждаване на действията на заместника, би била само
хипотезата на упълномощаване на процесуален представител по реда на чл.
32 от ГПК.
Обоснованото по-горе принципно изрично законово правомощие на
изпълнителния директор да предявява искове от този вид, предпоставя и
последващата възможност той да потвърди действия на свой заместник,
когато те са извършени при неяснота на възлагането на правомощия в
заповедта за овластяването му, каквато неяснота и непълнота в случая
безспорно е налице. Противно на изложеното обаче, PC - Ч. е отрекъл изобщо
тази възможност и извел генерален извод за невъзможност за потвърждаване
на действията на нередовно овластения заместник.
За възможностите за потвърждаване на процесуални действия,
извършени без представителна власт в сходни хипотези е налице формирана
постоянна съдебна практика.
С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
определение е незаконосъобразно и неправилно и следва да бъде отменено, а
делото върнато на Ч. районен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по подадената искова молба с вх.№ 261378 от 19.11.2020г. на РС –
Ч..
Водим от изложеното, ОС - Ст.Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260396 от 17.09.2021г., постановено по гр.д.
№ 717/2020 год. по описа на Ч. районен съд, с което е върната исковата молба
и прекратено производството по гр. дело № 717/2020 г. по описа на Районен
съд - Ч..
ВРЪЩА делото на Ч. районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
6
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7