Р Е Ш Е Н И Е
№ .. ......../..........................,
гр.Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Варна, трети касационен
състав
На двадесети май
две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЯНКА
ГАНЧЕВА
Членове: ДАРИНА
РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретар: Калинка
Ковачева, прокурор: Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията
Ганчева КНАХД № 930 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 от АПК вр. с чл.63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Р.Д.Г. ***, против Решение № 260415/22.03.2021 г. по НАХД №
5211/2020г. по описа на Районен съд-Варна, с което е изменено Наказателно
постановление № 20-0819-001451/29.04.2020 г. на Началник група към ОДМВР -
Варна, сектор "Пътна полиция", с което на Г. е наложена глоба в
размер на 100 лв. на осн. чл. 178е от ЗДвП, като глобата е намалена по размер
на 50 лв. и Г. е осъдена да заплати сторените по делото разноски.
В касационната жалбата се
поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено при
неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Необосновано ВРС е
приел, че е налице виновно извършено
нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП. Нарушението не е извършено от лицето, чиято
отговорност е ангажирана с НП. Входът на кооперацията с административен адрес ул. "Г.Д."
№ 2 е от към улица "Р.". Там сградата е на отстояние повече от 2 м.
от регулационната граница, като на посочената дата в НП Г. *** в частта на
съсобствения и УПИ, а не върху тротоар. Излага доводи, че необосновано ВРС е
приел, че в АУАН и НП се съдържа пълно описание на нарушението. Оспорва
изводите на съда за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. По изложените доводи моли да се отмени
решението на ВРС. В с.з. касаторът поддържа жалба. Моли решението да се отмени.
Ответната страна ОД на МВР-
Варна редовно призована, не изпраща представител, не изразява становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Варна,
счита касационната жалба за допустима, а по същество за неоснователна.
Настоящият състав на
касационната съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК, от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество, същата се явява основателна. Съображенията за това са следните:
С Решение № 260415/2021г.,
постановено по НАХД №5211/2020г. по описа на ВРС, съдът изменил НП №
20-0819-001451/29.04.2020 г. на Началник група към ОДМВР - Варна, сектор
"Пътна полиция", с което на Г. е наложена глоба в размер на 100 лв.
на осн. чл. 178е от ЗДвП, като глобата е намалена по размер на 50 лв. и Г. е
осъдена да заплати сторените по делото разноски.
Административно-наказателната отговорност на Г.
е ангажирана за това, че на 29.12.2019 г. в 20.31 ч. е паркирала собствения си
лек автомобил "**.", с рег. № ****, в гр. Варна, на ул. "Г.Д."
до номер 2 върху площи
предназначени за движение на пешеходци - тротоар. За нарушението е съставен фиш № 183492. В
законоустановения срок Г. е депозирала възражение и е оспорила нарушението.
Издадения фиш е анулиран. За нарушението е издаден АУАН. От АНО е извършено
разследване, в хода на което е преценено, че е извършено нарушение на чл. 94
ал.3 от ЗДвП, като на 29.04.2020 г. е издадено оспореното пред въззивния съд
НП.
Решаващият съд, с оглед
наведените пред него доводи с въззивната жалба и събраните доказателства е
приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изложил
е подробни мотиви по съществото на спора, както и мотиви, че не са налице
основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което потвърдил наказателното
постановление. Приел е за безспорно установено, че е налице осъществено от
обективна и субективна страна административно нарушение по чл. 94 ал.3 от ЗДвП.
По отношение на наложеното наказание е преценил, че АНО не е взел предвид
нормата на чл. 12 от ЗАНН, като е наложил наказание към средния размер, без да
съобрази наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, като е намалил
глобата до законоустановения и минимум - 50 лв.
По доводите на Г., че нарушението не е осъществено от нея, съдът
прецени следното: за процесното
нарушение на Г. е бил съставен фиш. АУАН е бил съставен след подадено от
касаторката, като собственик на автомобила възражение, срещу глоба наложена и с
фиш, законосъобразно, както актосъставителя така и АНО в последствие са
ангажирали нейната адм. наказателна отговорност като собственик на МПС-то тъй
като издаденият на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДП фиш има предвид налагане на
адм. наказание на собственика на МПС, а не на водача му. Към преписката е
приложено възражението, което Г. е направила срещу фиша. От същото обаче се
установява макар и касаторката да е
оспорила, че не е извършено нарушението, не е посочила друго лице, което да е
управлявало собственото и МПС. При тези обстоятелства налагащи съставяне на
АУАН на основание чл. 186, ал. 2 от ЗДвП, правилно и в съответствие с
разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДП същият е бил съставен срещу Г.. За случаи като настоящия, непопадащи в
категорията по чл. 186, ал. 4 от ЗДвП законодателят е предвидил друга
възможност, а именно с разпоредбата на чл. 186, ал. 2 от ЗДП е дадено право на
оспорване от страна на наказаното с фиша лице. Упражняването на това право не е
детерминирано от закона с вменени на контролните органи задължения, т. е.
преценката относно всички релевантни за оспорването факти е изцяло на
наказаното лице. След като при оспорването на фиша, собственикът не е въвел
факти относно извършителя на нарушението, то последващото позоваване на такива
факти, съответно установяване на такива факти е ирелевантно, защото посочването
на лицето на което е предоставено МПС по смисъла на чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП не е безконечно във времето, а е до съставянето на АУАН, с който съгласно
чл. 36, ал. 1 от ЗАНН се образува административнонаказателното производство.
Съдът споделя доводите на
касатора, че сградата построена в УПИ
ХІV-1, кв. 591 е на около два метра
навътре от регулационната граница от към ул. "Р.".
Основния спорен въпрос по
делото е мястото на което е паркирала Г. на 29.12.2019 г.
В АУАН и НП е посочено, че Г. е
паркирала на ул. „Г.Д.“ до №2***.
С оглед проявената активност
от възззивния съд се установява по безспорен начин, че тротоара на ул. „Г.Д.“
попада в уличната регулация, както и че имота е с начин на трайно ползване – за
второстепенна улица, общинска собственост.
От друга страна се установи, че част от пространството, оформено като
тротоар, от към ул. „Р.“ попада в УПИ – частна собственост.
В административната преписка
се съдържа докладна записка от 22.01.2021 г. изготвена от мл. инспектор П.. В
същата е отразено, че полицейския служител
на 29.12.2019 г. е установил паркиран л.а. с рег. № **** на тротоар,
който затруднявал движението по тротоара. В записката е отразено, че тротоара е
снабден с колчета за паркиране, но има частична липса на колчета, като е
посочен адрес гр. Варна, ул. „Г.Д.“ № 2.
В разпита си свид. Х. сочи, че са установили паркиран автомобил пред
входа на самата кооперация на №2. От приложения по делото ПУП е видно, че входа
на жилищната кооперация, която макар и да се води с административен адрес ул. „Г.Д.“
№ 2 е от към ул. „Р.“, а на ъгъла между двете улици е налице вход към
самостоятелен обект в сградата, находящ се на партерния етаж – офис. Изясняването на местоположението на
паркирания автомобил, дали е бил паркиран на ул. „Г.Д.“ или ул. „Р.“ е от съществено значение за спора, в тази
насока по делото са налице събрани противоречиви доказателства, без да е
извършен анализ на същите. В тази насока не са обсъдени и възраженията на
санкционираното лице, че е паркирало на ул. „Р.“, а не на улицата посочена в
АУАН и НП.
С оглед на изложеното съдът
намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено. При новото разглеждане
на делото, въззивния съд следва да разпита полицейските служители И.Х.и А. П.,
които са установили нарушението, за да се изясни мястото на което е паркирала Г..
Това обуславя необходимостта
от отмяна на постановеното решение на Районен съд – Варна и за връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Варна,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 260415/22.03.2021 г. по НАХД № 5211/2020г. по описа на Районен
съд-Варна.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – гр. Варна.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ