Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I-25 състав, в публично заседание на шестнадесети
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: А.А.
при секретаря И. Василева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1998 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, все предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 515, ал. 2, вр. чл. 515, ал. 1, т. 1 КЗ.
Ищцата Н.И.Н. твърди, че на 20.03.2016 г. в района на
гр. Делменхорст, Германия е настъпило ПТП,
причинено от П.Н. – водач на л.а. „БМВ“ с немски рег. № LER-MR 444, който
карайки с несъобразена скорост, изгубил контрол над превозното средство, което
се ударило последователно в бордюра на прилежащия тротоар и в намиращото се там
дърво. В резултат от удара е настъпила смъртта на сина на ищцата П.Р.Н., пътник
в лекия автомобил. Ищцата твърди, че загубата на сина ѝ се е отразила
изключително тежко на емоционалното ѝ състояние, като е развила остра
стресова реакция и душевно разстройство. Твърди, че гражданската отговорност на
водача на автомобила, причинил ПТП, е застрахована при застраховател в Германия
– „HUG-COBURG“ AG (сега с наименование „HUK 24“ AG), но тъй като ищцата
пребивава в България, тя се е обърнала към българския представител за уреждане
на претенции на чуждестранния застраховател - ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД. Тъй като представителят
не е отговорил на претенцията на ищцата, тя се е обърнала към ответника, който
отказал да ѝ заплати обезщетение. Поради това ищцата иска ответникът да
ѝ заплати сумата 150 000 лв. (частичен иск от общия размер на
претенцията от 200 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди от загубата на сина ѝ, заедно със законната
лихва върху посочената сума от 23.10.2017 г. до окончателното ѝ
изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът Сдружение „НББАЗ“ (НББАЗ)
оспорва иска. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника съгласно чл. 515 КЗ, тъй като в хода на
производството пред НББАЗ представителят за уреждане на претенции на германския
застраховател „HUG-COBURG“ AG е отговорил на ищцата по повод предявената от нея
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, поради което
производството пред НББАЗ е прекратено. Посочва, че съгласно приложимото немско
право сочените от ищцата неимуществени вреди не подлежат на обезвреда.
Оспорва, че ищцата е поддържала близка и силна емоционална връзка с пострадалия
в продължителен период преди ПТП, доколкото същият се е укривал на територията
на Германия, тъй като е бил издирван от българските власти. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
който е пътувал без поставен предпазен колан, а също така е приел да бъде
превозван от тежко пиян и неправоспособен водач. Оспорва претенцията за лихва
за забава, тъй като счита, че поради правомерното прекратяване на
производството пред НББАЗ ответникът не е бил длъжен да се произнесе по
претенцията на ищцата и съответно не може да е изпаднал в забава. Претендира
разноски по делото.
Третото лице помагач на ответника „ХУК 24“ АГ („HUK 24“ AG)
оспорва иска. Не оспорва, че към момента на процесното
събитие гражданската отговорност на водача на л.а. „БМВ“ е застрахована при
него. Счита, че в случая приложимо е немското право, съгласно което сочените от
ищцата неимуществени вреди не подлежат на обезвреда.
Твърди, че е налице и съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, който е пътувал без поставен предпазен колан и е приел
да пътува в автомобил, управляван от употребил алкохол водач. Оспорва и размера
на претендираното обезщетение като завишен.
Съдът, като все
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
Съгласно принципа за взаимно признаване на присъдите и
съдебните решения в областта на наказателното право в рамките на Европейския
съюз (който следва от чл. 82, параграф 1 ДФЕС и съгласно решение на СЕС по дело C‑171/16), с оглед на представената присъда от 25.08.2016 г. на Съда в гр. Делменхорст, Германия, потвърдена с присъда на Районен съд гр. Олденбур, Германия, в сила от 14.01.2017 г., и на основание чл. 300 ГПК, по делото следва да се
приеме за установено, че на 20.03.2016 г. П.Н., като водач на
л.а. „БМВ“ с немски рег. № LER-MR 444, при умишлено застрашаване на движението
по пътищата, като се е движел със скорост, която превишава допустимата за
населеното място, преминавайки на червен сигнал на светофара през няколко
кръстовища, след употреба на алкохол (с концентрация в кръвта над 2‰) и при
несъобразена скорост при навлизане в завой, при което автомобилът му е излязъл
от пътя, е причинил по непредпазливост смъртта на П.Н., като освен това П.Н.
умишлено е шофирал и без да притежава свидетелство за управление на автомобил.
Според присъдата процесното ПТП е настъпило в гр. Делменхорст, Германия, а смъртта на П.Н. е настъпила малко след самото събитие и на същия ден 20.03.2016 г. в
болницата в гр. Олденбур, Германия.
Следователно, съгласно установеното с присъдата на
наказателния съд, налице е противоправно поведение на
водача на лекия автомобил, което е осъществено виновно. Това поведение е довело
до настъпването на процесното ПТП, в резултат на
което е причинена смъртта на П.Н.. Видно от представеното удостоверение за
наследници от 27.04.2016 г. ищцата Н.Н. е майка на
починалия П.Н.. От удостоверението, както и от показанията на разпитаните
свидетели по делото, се установява и че ищцата има постоянен адрес ***, където
пребивава.
Страните също така не спорят, като това е видно и от представената
застрахователна полица № 662/828886-В, че към момента на произшествието
гражданската отговорност на водача на л.а. „БМВ“ е застрахована при третото
лице-помагач на ответника „ХУК 24“ АГ – дружество със седалище в гр. Кобург, Германия (видно и от представените документи за
регистрацията на дружеството). Видно от представените по делото молби от
23.08.2017 г. ищцата е претендирала обезщетение както от представителя на „ХУК
24“ АГ за уреждане на претенции в Република България – ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД,
така и от ответника НББАЗ, който с писмо от същата дата е посочил, че искането
не е в неговата компетентност, поради неизпълнение на изискванията на чл. 515,
ал. 1 КЗ. Липсват данни по делото застрахователят на виновния водач или
неговият представител в България да са дали мотивиран отговор по включените в
претенцията на ищцата искания до 23.11.2017 г., т.е. в определения в закона
срок за това, като липсват и данни за произнасяне с подобен характер по
претенцията на ищцата от страна на ответника и след това.
Поради това следва да се приеме, че ответникът НББАЗ е
легитимиран да отговаря по претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение в
качеството му на компенсационен орган по чл. 506, ал. 3 КЗ, тъй като са налице
предпоставките по чл. 515, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ, а именно: увреденото
лице – ищцата, която е майка на починалия П.Н. – пребивава в България,
гражданската отговорност на виновния водач, причинил процесното
ПТП, е застрахована при застраховател, установен в друга държава-членка на ЕС
(Германия), застрахованото МПС, с което е причинено процесното
ПТП, също обичайно се намира в друга държава-членка (също в Германия с оглед на
немския регистрационен номер на автомобила), застрахователното събитие също е
настъпило в друга държава-членна (също в Германия) и представителят на застрахователя
на виновния водач за уреждане на претенции в Република България не е дал
мотивиран отговор по исканията, включени в претенцията, в тримесечен срок от
датата, на която увреденото лице е предявило претенцията си за плащане.
Тъй като процесното събитие е
настъпило в Германия, следва да се съобрази приложимото право към непозволеното
увреждане, както от гледна точка на определянето на фактическия състав, посочен
по-горе, от който възниква правото на обезщетение за ищцата, така и с оглед
определянето на размера на дължимото обезщетение, а също и за преценката на
възраженията на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от поведението на починалото лице (съгласно чл. 15 от
Регламент Рим II).
Според чл. 4, параграф 1 от Регламент № 864/2007 относно
приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим
II) приложимото право към задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е
правото на държавата, където е настъпила вредата, независимо от това къде се е
осъществил вредоносният факт или са настъпили други непреки последици. Според съображение
17 от преамбюла на Регламента държавата, в която е настъпила вредата, е
държавата, в която са претърпени болките и страданията от увреденото лице. В
съответствие с посочените правила в случай на причинена смърт от ПТП и
претенция за обезщетение на вреди от страна на близките на починалия посоченият
принцип сочи, че приложимо право към това непозволено увреждане е правото на
държавата, където е причинена смъртта, т.е. където е настъпило ПТП, тъй като
там е настъпила пряката вреда – смъртта. Другите вреди, свързани с настъпилата
смърт, като понесени душевни страдания от близките на починалия, представляват
непреки последици и не са определящи за приложимото право (в този смисъл
решение на СЕС по дело С-350/14). Следователно, след като в случая смъртта на
сина на ищцата е настъпила в Германия, поначало приложимо към обезщетяването на
понесените от ищцата като майка на починалия неимуществени вреди е именно
немското право.
Следва да се посочи обаче, че нормата на чл. 4, ал. 2 от
Регламент Рим
II предвижда изключение от горното общо правило, а именно,
че когато и увреденото лице, и лицето, чиято отговорност се търси, към момента
на настъпване на вредата имат обичайно местопребиваване в една и съща държава,
се прилага правото на тази държава (в какъвто смисъл са и направените от ищцата
възражения относно приложимостта на немското право към случая).
От показанията на свидетелите Н.Ж.и П.Г.се установява, че
починалият П.Н. е живеел в България (в гр. Плевен и в с. Буковлък до същия
град), макар и често да е пътувал до Германия, тъй като с това е била свързана
неговата търговска дейност (внос на автомобили от Германия). Свидетелят П.Г.посочва,
че водачът на автомобила, причинил процесното ПТП, П.Н.
също е живеел в с. Буковлък до гр. Плевен, като е заминал за Германия 4-6
месеца преди настъпването на процесното събитие.
Същевременно обаче според показанията на самия П.Н., разпитан като свидетел по
делото, той е заминал за Германия през 2014 г., като се е върнал в
България през 2018 г., а след това повече не е посещавал Германия, тъй като
след изтърпяно там наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 10
месеца му е забранено да влиза на територията на Германия. Свидетелят посочва,
че е работил на различни места в Германия и не се е връщал през този период от
4 години в България (които включват и периода, в който е бил лишен от свобода).
Свидетелят посочва и че е заминал за Германия, за да работи там, заедно със
жена си и децата си, като поначало не е имал намерение да остане там, а
по-скоро да се връща в България. Пребиването на свидетеля П.Н. в Германия се
потвърждава и от постъпилото по делото писмо от кмета на гр. Мепен, Германия, в което той посочва извени адреси в
Германия на П.Н. от 2017 г. и 2018 г.
Така от показанията на свидетелите от една страна се
установява, че починалото лице П.Н. (както и неговата майка – ищцата Н.Н.) имат обичано местопребиваване в България.
Същевременно за причинителя на процесното
ПТП и съответно на процесните вреди П.Н. се
установява, че към момента на причиняването на вредата има обичайно
местопребиваване в Германия. За да се направи този извод
следва да се съобрази, че според посоченото от самия П.Н., той е пребивавал в
Германия около 4 години. Действително приблизително половината от този срок на
пребиваване е принудително такова, тъй като е свързано с изтърпяването на
наложеното му наказание „лишаване от свобода“, а също така и свидетелят П.Н.
посочва, че първоначалното му намерение при заминаването му за Германия през
2014 г. не е било да се установи за постоянно там. Същевременно обаче трябва да
се отчетат обективните обстоятелства относно заминаването на П.Н. за Германия –
той е отишъл там и е започвал работа на различни места (т.е. пътуването му не е
свързано с еднократното започване на определена работа), заминал е със
семейството си (съпругата и децата си) и не се е прибрал в България
продължителен период от време. За продължителността на пребиваването на П.Н. в
Германия и съответно липсата на намерение от негова страна да се завърне в
България към момента, в който се е намирал в Германия, може да се направи извод
и с оглед на географската близост между България и Германия, която позволява на
всеки, който има намерение само да работи в Германия, но да продължи да живее в
България, да се завръща в България през значително по-кратки интервали от време
от няколко години. Освен това, с оглед на посоченото от свидетеля, че той не
може да се върне към момента в Германия поради наложената му забрана за влизане
в Германия (вероятно като елемент от наложено наказание), трябва да се приеме,
че именно тази санкция спрямо него е причината той да не продължи пребиваването
си в Германия и съответно да не се завърне там.
Следователно, трябва да се приеме, че след заминаването
на свидетеля П.Н. за Германия през 2014 г. той поначало е имал намерение трайно
да се установи в тази страна заедно със своето семейство и да живее и работи
там за неопределено време. Така през 2014 г. той трайно е установил центъра на
своите професионални и жизнени интереси в Германия, т.е. в периода 2014 г. –
2018 г. неговото обичайно местопребиваване е било именно в Германия. Също така
следва да се има предвид, че обичайното местопребиваване (с оглед на възприетия
смисъл на това понятие в международното частно право, включително при
прилагането на тази привръзка, използвана в
регламентите, които регулират материята на международното частно право в
рамките на ЕС) не е свързано с определена продължителност на пребиваването на
лицето в една държава или с непроменяемостта на това пребиваване, а с това дали
към съответния момент от обстоятелствата може да се направи извод, че живота на
лицето е свързан в този момент най-тясно със тази държава. Именно такъв извод
се налата в случая при анализа на посочените по-горе
обстоятелства.
След като обичайното местопребиваване на лицето, което е
причинило процесните вреди, към момента на
причиняването им през 2016 г., не съвпада нито с обичайното местопребиваване на
непосредствено пострадалото лице (П.Н.), нито на ищцата, няма основание да се
приложи разглежданото изключение на чл. 4, ал. 2 от Регламента Рим II.
В допълнение следва да се има предвид и че доколкото вредите
са причинени от ПТП, което е настъпило на територията на Германия, при
нарушение на законите на Германия (именно това е установено и с присъдата на
германския наказателен съд), причинено е чрез автомобил, който обичайно се
намира в Германия (там е регистриран), а също така и отговорността на виновния
водач е застрахована и съответно застрахователното обезщетение поначало се
дължи от застраховател, който също се намира в Германия, а от това следва и че
застрахователното правоотношение е подчинено на немското право, следва да се
приеме, че като цяло връзката на процесното
непозволено увреждане, включително и последиците от него, които се развиват на
плоскостта на застрахователното правоотношение, е именно с Германия. При това
положение следва да се съобрази и нормата на чл. 4, ал. 3 от Регламент Рим II, която предвижда прилагането на правото на държавата, с която
непозволеното увреждане е в най-тясна връзка. Разбира се, това изключение е
приложимо като отклонение от предходните две правила, разгледани по-горе, а в
случая немското право се явява приложимо именно поради основната привръзка, уредена в чл. 4, ал. 1 на Регламент Рим II. Все пак е добре да се има предвид, че дори и хипотезата, която позволява
да се избегнат другите две привръзки, всъщност също
води до приложимостта на немското право, което потвърждава извода, че именно
това право е приложимо. В заключение по този въпрос следва да се спомене и това,
че няма съмнение, че ако с настоящия иск беше сезиран германски съд, при
спазване на разгледаните по-горе правила и съобразно посочените обстоятелства,
той щеше да приложи именно немското право. Тъй като уреждането на материята на
международното частно право в ЕС с регламенти цели уеднаквяването на резултата
при правоприлагането, независимо от това съдът на коя държава-членка разглежда
случая, не може да се достигне до различен извод относно приложимото право и
при разглеждане на спора от българския съд.
След като към случая е приложимо немското право, трябва
да се разгледат правилата, които уреждат отговорността за обезщетяването на
вреди от непозволено увреждане в Германия. Общото правило на чл. 823, ал. 1 от
Германския граждански законник (BGB) (текстът на
кодекса е представен в извадка в становището по делото на третото лице помагач,
а освен това е и свободно достъпен в интернет – напр. https://www.gesetze-im-internet.de/englisch_bgb/englisch_bgb.html#p4208 – официалната страница на германския държавен вестник, администрирана от
Федералното министерство на правосъдието на Германия) като цяло съответства на
общото правило за обезвреждане на вредите, познато на българското право
съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т. нар. „генерален деликт“.
Според чл. 823, ал. 1 BGB който умишлено или
поради небрежност противоправно увреди живота,
тялото, здравето, свободата, имуществото или друго право на друго лице, е
задължен да заплати обезщетение на другата страна за възникналите от това
вреди.
Съдържанието на аналогичното общо задължение за поправяне
на вредите в българското право съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД (според която
разпоредба всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму)
е разяснено в редица тълкувателни актове на ВС и ВКС. В случаите, когато прекият
резултат от увреждането е причинена смърт на едно лице, чрез тълкуване на
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ВС и ВКС са достигнали до извода, че право
на обезщетение за неимуществените вреди (основно свързани с душевни страдания)
имат определена категория близки лица, сред които и родителите на починалия,
както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи неимуществени вреди от неговата смърт, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени (ТР № 1/2018 г. на
ОСНГТК на ВКС, ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.). По този
начин, доколкото българският закон не урежда изрично правото да се получи
обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на едно лице, както и
съответно кръга от лицата, които имат право да получат такова обезщетение, това
е сторено по тълкувателен път.
От друга страна обаче немското право урежда изрично
обхвата на обезщетението за вреди и кръга от лицата, които имат право на
такова. В Глава 27 Деликти на BGB, освен посоченото общо правило на генералния деликт,
се съдържат множество отделни състави на непозволени увреждания, които
конкретизират общото правило (чл. 824 – 845 BGB). Поначало немското право предвижда обезщетяването на пострадалото лице за
неимуществени вреди (неблагоприятните последици за начина му на живот в
резултат от увреждането му – чл. 842 BGB), както и
за имуществени вреди (загуба на доход в резултат на увреждането – чл. 843 BGB). Тези обезщетения обаче се дължат само на самото пострадало лице. В
случаите, когато е причинена смърт, правото на обезщетение на трети лица е
определено в чл. 844, ал. 1 и ал. 2 BGB. То е
ограничено до обезщетение за имуществени вреди в резултат от настъпилата смърт
на друго лице, които обхващат загубената издръжка от това лице, когато лицето,
имащо право на обезщетение, е имало право на издръжка от починалото лице (чл.
844, ал. 2 BGB), както и на обезщетение за разходите за погребение на починалия,
направени от лицето, което е длъжно да стори тези разходи (чл. 844, ал. 1 BGB).
До 17.07.2017 г. немското право не предвижда право на
обезщетение за неимуществени вреди – душевни болки и страдания – които са
резултат от смъртта на друго лице, с което търпящият тези болки и страдания е
бил емоционално близък. С промяната на BGB от 17.07.2017 г. (в сила от 22.07.2017 г.) е въдена нормата на чл. 844, ал.
3 BGB, според която отговорното лице трябва да заплати адекватно парично
обезщетение на лицето, което е имало специална връзка на лична близост с
починалото лице към момента на увреждането, като обезщетението се дължи за
емоционалното страдание на преживялото лице. Разпоредбата съдържа и презумция, че изискваната особена близост съществува при
отношенията между съпрузи, партньори, родители и деца на починалия. Чрез
посочената промяна в BGB от 2017 г. обхватът
на случаите на обезщетение и лицата, които имат право на такова обезщетение, се
доближава до разбирането на българското право съгласно посочените по-горе
тълкувателни актове по прилагането му.
Същевременно обаче като правило гражданският граждански закон
няма обратно действие – правило типично за всички правни системи в Европа.
Поради това новоприетата норма няма приложение към вече възникнали факти. В
случая процесното ПТП и настъпилата от него смърт на
сина на ищцата, т.е. вредоносното събитие, е настъпило на 20.03.2016 г., докато
въвеждането на право на обезщетение за близките на починалите в резултат на
непозволено увреждане става чрез посоченото изменение на BGB, което е в сила от 22.07.2017 г. (виж в тази връзка напр. разясненията и в
различни достъпни в интернет публикации – напр. https://www.genre.com/us/knowledge/publications/
2018/april/cfpc1804-en).
Следователно към момента на настъпване на процесното ПТП и на смъртта на сина на ищцата приложимото
към случая немско право не допуска обезщетяването на неимуществени вреди, претърпени
от близки на починалото лице. Действително това разбиране, възприето към този
момент от немското право (което всъщност не е нетипично за германското правно
семейство – напр. подобна е уредбата и в правото на Нидерландия), влиза в
противоречие както в Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи (и съответно практиката на ЕСПЧ с оглед защитата на правото на живот –
чл. 2 от Конвенцията и достъпа до ефективни правни средства за защита – чл. 13
от Конвенцията), така и с Директива № 2012/29 за установяване на минимални
стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления (която
е следвало да бъде въведена от държавите-членки на ЕС до 16.11.2015 г.). Според
чл. 16, параграф 1 на Директивата жертвите на престъпление имат право в хода на
наказателното производство (или в друго производство) да получат решение за
обезщетение от извършителя на престъплението, а под „жертва“ (според чл. 1, б.
„а“, подточка ii на Директивата) се разбират членовете на семейството на лице, чиято смърт
е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на
смъртта на лицето, а съответно членове на семейството са всички роднини на
лицето по права линия, т.е. включително и майката на починали (чл. 1, б. „б“ на
Директивата). Правилата на Конвенцията и на Директивата създават задължения за
държавите-членки на ЕС (всички те са и страни по Конвенцията) и съответно права
за лицата по отношение на държавите или на държавни субекти, или на контролирани
от държавата субекти (вертикален директен ефект). Тези нормативни актове обаче не
могат да предоставят права в отношенията между частните субекти (нямат
хоризонтален директен ефект), каквито са отношенията по изплащане на
обезщетение (включително и на застрахователно обезщетение) за вреди, причинени
от ПТП, причинено от физическо лице, което няма общо с държавата, които
отношения са предмет на настоящото производство.
По изложените съображения, доколкото приложимото към
случая немско право не предоставя на майката на починалото при ПТП лице, към
разглеждания момент, право да получи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат от смъртта на сина ѝ, предявеният иск е неоснователен. С
оглед това, че основанията за отхвърлянето на исковата претенция следват
непосредствено от приложимото право при изложените от ищцата твърдения, не е
необходимо да бъдат изследвани доказателствата за твърдените от страните факти
по делото, включително относно направените от ответницата възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на ответника следва да се присъдят разноските по делото, които възлизат общо на
6 553,72 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска на Н.И.Н., ЕГН **********, адрес *** срещу
Сдружение „НББАЗ“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, с правно основание чл. 515, ал. 2, вр. чл. 515, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата от 150 000
лв. (частичен иск от общия размер на претенцията от 200 000
лв.) – обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на настъпилото на 20.03.2016 г. в гр. Делменхорст, Германия ПТП, причинено от водача на л.а. „БМВ“
с немски рег. № LER-MR 444.
ОСЪЖДА Н.И.Н., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Сдружение „НББАЗ“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, ет. 2 сумата 6 553,72 лв. (шест хиляди петстотин
петдесет и три лева и 72 ст.) - разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „ХУК 24“ АГ, вписано под № HRB 3240 в търговския регистър на
Районен съд Кобург, Република Германия, в качеството
му на трето лице-помагач на страната на ответника Сдружение „НББАЗ“, ЕИК
*********.
Решението може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: