Р Е Ш Е Н И Е
№ І-125 12.11.2019
година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Таня Русева-Маркова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Цин
Цинцарска
При
секретаря Ани Цветанова
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 1142 по
описа за 2019 година на Окръжен съд-Бургас, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление –гр.София
1766,ул.“Околовръстен път“№260 ,чрез пълномощник юрисконсулт Николай Димитров
Колев, против Решение № 1557/19.06.2019г., постановено по гр.д.№ 416/2019г. по
описа на РС-Бургас, с което е признато за установено по иска на С.С.И. с ЕГН **********
срещу ответника-въззивник, че същият е извършил акт на дискриминация възоснова
на признак „увреждане“, като е поддържал в периода 17.04.2014г.- 18.12.2018г.
недостъпна архитектурна среда в банков клон
ФЦ Бургас Демокрация, с офис на адрес в гр.Бургас,бул.“Демокрация“№104;
Банката е осъдена да заплати на И. на основание чл. 71,ал.1,т.3 от ЗЗДискр във
вр. с чл. 49 от ЗЗД сумата от 5000 лева обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от извършения акт на дискриминация, изразяващи се в неудобства, негативни
преживявания и усещания за непълноценност, пряко свързани с липсата на достъпна
среда за лица, ползващи за предвижване инвалидна количка, в офис на ответника с
адрес в гр.Бургас,бул.“Демокрация“№104, при тридесет и две посещения на
ищцата-въззиваеча И. в периода от 17.04.2014г.- 18.12.2018г.; присъдени са
разноски в размер на 700 лева в полза на И..
Във въззивната жалба се
твърди, че първоинстанционното решение
в установителната част и в осъдителната
част е неправилно ,необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален
закон, както и че при постановяването му са съществено нарушени процесуални
правила; моли се отмяна на същото в обжалваните му части и отхвърляне на
предявения установителен иск и на осъдителния иск на И. На първо място се сочи, че районният съд само констатирал обстоятелството, че преди
18.12.2018г. в процесния банков офис не били изградени съответните необходими
съоръжения за осигуряване на достъпна архитектурна среда за лица с увреждания, но съдът не изследвал въпроса-
чие е задължението за осигуряване на
безпрепятствен и самостоятелен достъп до помещенията в офиса, както и кое лице,
държавен или общински орган следва да
осъществява необходимия контрол за спазване на тези задължения.По тази причина,
макар и формално изводите на РС- Бургас да били правилни с оглед нормите на специалните
закони /ЗИХУ/отм./ и ЗЗДискр, не отчитали и били в противоречие с общите
изисквания , условия и нормативи към проектиране, изпълнение и поддържане на на
строежите, респ.- преустройствата на сгради и отделни търговски и други обекти
с публичен достъп в урбанизираните територии и за конкретните задължения на
участващите в строителния процес лица и органи по специални материално-правни
актове/ЗУТ, Наредба № 4/01.07.2009г. на МРРБ и т.н./, действали към датата на
преустройството на помещението от магазин в банков офис.Изводът е – че съдът е
следвало да изследва чия е отговорността за тези пропуски и дали са били налице
задължения на ответното дружество за осигури достъпна среда на лицата с
увреждания предвид датата на завършване
на преустройството на на банковия офис
на 22.08.2006г. и приложимите нормативни изисквания за периода след това спрямо
последващи инициативи за подобни преустройства във връзка с изискванията за
достъпност.На второ място се излагат съображения досежно обстоятелствата,
свързани с преустройството на банковия офис и се извежда извода- че след като е
било издадено удостоверение за въвеждането му
в експлоатация, следователно са
били спазени и нормите за достъпност на архитектурната среда по отношение на
хората с увреждания.Изтъква, че по-нататък служителите на офиса не са
предполагали и не са били длъжни да знаят за
евентуално непълно съобразяване на конкретните специфични изисквания за
достъпност на изгражданата архитектурна среда за хората с увреждания , като
контролът за това е бил грижа и задължение на други органи. На трето място се
изтъкват правни съображения и се цитират норми на Наредба № 6/26.11.2003г.,
приложими към датата на извършване на преустройството на банковия офис и се
извеждат благоприятни правни изводи за въззивника; излагат се твърдения за
това- че след като е била сезирана от Общината през 2017г. Банката е започнала доброволно процедура по
изготвяне на нов проект за преустройство и закупуване на алуминиева
телескопична подвижна рампа.Изложени са
подробни фактически и правни доводи досежно приложимите съобразно настоящия
случай норми на чл.81,ал.1 ЗЗД и чл.49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД като се
цитира и Решение № 193/08.01.2013г. по адм.д.№ 10509/2012г. на ВАС досежно
задълженията на ДНСК във връзка с чл.10 ЗЗДискр. ;обсъдени са събраните по делото
гласни доказателства във връзка с поведението на Банката , както и
кредитирането от съда на изслушаната
съдебно-техническа експертиза, както и отказа на първоинстанционния съд
да допусне повторна такава експертиза.Въззивното дружество заявява подробни съображения
и досежно размера на присъденото обезщетение в размер на 5 000 лева, който
размер не бил съобразен както с конкретната фактическа обстановка по делото,за
което се изтъкват обстоятелства за оказване на необходимото съдействие на
ищцата от банковите служители, като се заявява и възражение за прекомерност на
така определеното обезщетение и
доводи за съпричиняване от ищцата И.
през процесния период от време на вредоносния резултат – напр. обстоятелството,
че тя не е пожелала да има собствена банкова сметка, открита в Банката, от
която да извършва вътрешнобанкови преводи вместо вноски на парични суми в брой
на касата; не е изпращала пълномощник, който да нареди превода или да направи
вноска от нейно име, за което била предвидена пределно улеснена за клиентите
възможност за издаване на вътрешнобанково пълномощно, подписано пред банковите
служители, които удостоверяват полагането на подписа/ без нотариална заверка и
такси/.Моли се отмяна на решението в обжалваната част,както и присъждане на
разноски за първоинстанционното производство и това пред БОС.Заявено е
доказателствено искане- назначаване на повторна съдебно-техническа експертиза,
която е била своевременно поискана пред БРС и неоснователно отказана от същия
съд, като въпросите към същата експертиза
за формулирани във въззивната жалба.
Постъпил е писмен отговор по
въззивната жалба от С.И. чрез процесуалния й представител адвокат Петър Зафиров,
в който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли
потвърждаване на решението в обжалваните части.Подробно и обстоятелствено
процесуалният представител на въззиваемата заявява доводи и становище по всеки
един от пунктовете на въззивната жалба, изтъквайки както изисквания на нормативни разпоредби, така и съпоставяйки ги
с конкретната установена по делото фактическа обстановка.Моли потвърждаване на
решението в обжалваните части и
присъждане на разноските, направени от въззиваемата в производството пред
БОС.Досежно заявеното с въззивната жалба
доказателствено искане намира същото за
неоснователно ,като излага доводи в тази
насока и твърди, че възраженията на ответника, обективирани в
първоинстанционното производство касаят неправилност по приложението на
относимото законодателство, в каквато насока били и мотивите на БРС.В
допълнение се твърди, че заявеното във въззивната жалба доказателствено искане
не е съпроводено с конкретни твърдения
за допуснати нарушения от вещото лице при изготвяне на експертизата, а
декларативно се твърди, че същата е необоснована и неправилна.Прилага се
справка от НОИ за населението на
гр.Бургас .
При извършената проверка на валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт, не се констатираха основания за
нищожност или недопустимост на същия.
Относно
законосъобразността на първоинстанционното решение в обжалваната му част, в
рамките на служебно дължимата проверка относно правилното приложение на
материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът
приема следното:
Предявени са
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71,ал.1,т.1,т.2 и т.3 във връзка с чл.5 от Закон за дискриминацията
вр. чл.52 Закон за задълженията и договорите.
Производството пред
РС-Бургас е образувано по исковата молба на С.С.И., предявена чрез процесуален
представител адвокат Петър Зафиров, против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и е с правно основание чл.71,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от Закон за защита от дискриминация;претендира
се установяване, че спрямо ищцата е извършена дискриминация на признак
„увреждане“ по смисъла на чл.5 от Закона за защита от дискриминация; осъждане
на ответното дружество да преустанови нарушението и да предприеме необходимите
действия за осигуряване в офиса си в гр.Бургас,бул.“Демокрация“ №104 на достъп за хора с увреждания;осъждане на
ответното дружество да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 5 000 лева .
Ищцата твърди,
че е
с увреждане, удостоверено с Решение на ТЕЛК № 0600 от заседание №
041/27.02.1991г., представено по делото. Вследствие на уврежданията й е
определена ******* ********* ***********
* ****** ***** **********/л.8 от делото на БРС/.
Ищцата сочи,
че като дистрибутор към „ОРИФЛЕЙМ
България“ ЕООД от 2014г. , чиито продукти дистрибутира, следва да отчита
средства от реализираните продажби, което извършва в банков офис на „ЮРОБАНК
България“ АД в гр.Бургас ,пл.“Демокрация“
№104. Сочи, че използва тази банка поради постигната договореност да не заплаща такса за банковия превод
/имало постигната договореност за това между Банката и „ОРИФЛЕЙМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
и на второ място- поради близостта на
този конкретен банков офис до жилището й в гр.Б.
Ищцата твърди,че посоченият
банков клон е недостъпен за лица с увреждания, ползващи инвалидна количка, като
единственият възможен достъп бил по стъпала с височина над 20 см., които
съставлявали непреодолимо препятствие и изисквали помощта на поне две лица за
преодоляването им.По тази причина при посещение
в банковия клон й се е налагало
да бъде пренасяна с количката през стъпалата или била обслужвана на улицата от
служител на банката. Като последен такъв случай се посочва датата 18.12.2018
г., когато при посещение на клона, ищцата С.И.
била подпомагана от две лица и охраната, за да бъде избутана по подвижни
релси с голям наклон на влизане и излизане, като се заявява, че тези релси са
опасни за здравето на придвижващите се с инвалидна количка и крият риск от
преобръщане на количката и нараняване на човека. Допълнително се заявява, че
гишетата на банката не отговарят на изискванията за достъп на хора с
увреждания, ползващи инвалидна количка, намират се на нивото на главата на
ищцата и ѝ създават дискомфорт и затрудняват нормалното ѝ
обслужване.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, чрез юрисконсулт Николай Димитров Колев, оспорва пред БРС с писмен отговор предявените искове
като неоснователни и недоказани. Излагат се подробни насрещни
съображения;твърди се правоизключващо възражение по чл. 81, ал. 1 от ЗЗД, а
именно: че не може да носи отговорност
поради причини, които не могат да му се вменят във вина-банковият офис
представлявало помещение, ползвано под
наем, поради което всички процедури и СМР можело да се извършват само с
предварителното съгласие на неговия собственик/наемодател.Твърди, че не била
налице твърдяната дискриминация,тъй като процесният банков клон бил снабден със
сертифицирана алуминиева телескопична рампа, доставена и монтирана за
преодоляване на двете стъпала към вътрешността на офиса от регистрирано по реда
на ЗИХУ дружество.Представя сключен
договор от 01.02.2019 г. и текущи дейности по изграждане и монтиране на
постоянно рампово съоръжения на процесния офис. Ответникът заявява съображения
за отсъствие на причинно-следствена
връзка между заявените от ищцата неимуществени вреди и поведение на служители
на ответника, като се твърди, че ищцата получавала 4 години съответното обслужване без
да има възражения или оплаквания. Прави се евентуално възражение за
прекомерност размера на претендираното
обезщетение. Развиват се подробни мотиви.
От представеното по
делото експертно решение № 0600/041/27.02.1991 г. на ТЕЛК/обща/ – гр. Бургас
безспорно се установява, че на ищцата е била определена пожизнено първа група
инвалидност с чужда помощ с диагноза „счупване на гръбначния стълб“; няма спор
и за това-че ищцата се придвижва с инвалидна количка.
Безспорен по делото
е и факта, че ищцата-въззиваема е регистриран при „Орифлейм България“ ЕООД
консултант и осъществява дейност по дистрибуция на козметични продукти; във
връзка с дейността си ищцата С.И.
внасяла в периода 17.04.2014 г. – 18.12.2018 г. парични средства по банкова
сметка на „Орифлейм България“ ЕООД при ответната банка,
на каса в клон ФЦ Бургас Демокрация, включително на 18.12.2018 г., за което по
делото са представени писмени
доказателства /фактури и вносни бележки –вж л. 10-32 от делото на БРС / .
Безспорно по делото
е установен и факта,че процесният офис с административен адрес гр. Бургас, бул.
„Демокрация“ № 104, в който се помещава клон ФЦ Бургас Демокрация, се
заема възоснова на сключен договор за
наем, за което по делото с писмения
отговор на въззивника-ответник се представят писмени доказателства: договори за
наем, скици на СГКК – гр. Бургас, строителни книжа, проект за преустройство и
удостоверение за въвеждане в експлоатация /л. 52-79 от делото на БРС/.Процесният
банков клон е бил оборудван от ответника с алуминиеви
телескопични рампи, закупени от регистриран по ЗИХУ доставчик на 05.09.2018 г.,
съгласно приложена фактура /л. 80-83 от делото на БРС/.Видно от представен по делото договор от 01.02.2019 г. ,ответната Банка е
осигурила доставка и монтаж на вертикална платформа за инвалиди в банков офис,
находящ се на адрес: гр. Бургас, бул. „Демокрация“ № 104.
По делото е
изслушано заключение на вещото лице инж.Бистра Кефайова по допуснатата от БРС съдебно-техническа експертиза, от което се
установява, че достъпът до процесния банков офис се осъществява от две стъпала
пред входа му, с височина на всяко от тях – 17,50 см. Вещото лице посочва, че
при посещения на място на датите 15.04.2019 г. и на 03.05.2019 г. установила, че се извършвали довършителни работи по
изграждането на нова масивна площадка и стъпала пред входа и монтиране на
подемна платформа, в дясно от входната площадка, за преодоляване на
денивелацията от хора с увреждания. Вещото лице Кехайова е посочила, че преди монтиране на подемната платформа
процесният офис не отговарял на
изискванията за достъпна среда, като не са били взети предвид и предписания на
общината от 2013 г. в този смисъл. В заключението се посочва, че преди преустройството достъпът до офиса е
осъществяван индивидуално за всеки клиент с телескопична алуминиева рампа,
демонстрирана на място пред експерта, като в разгънато състояние наклонът на
рампата надвишавал допустимите 10 % и възлизал на 16 %. Експертът е заключил,
че дори да се преодолеят самостоятелно стъпалата /денивелацията/ от лице,
придвижващо се с инвалидна количка, то същото не би могло да маневрира по
неоширената площадка, поради малката ѝ площ, съответно не би могло да си
осигури достъп до офиса без чужда помощ. Посочва се, че в предходен проект за
преустройство на обекта от магазин в банков клон не са били
предвидени мероприятия за осигуряване на достъпна среда за инвалиди. Експертът
е установил, че касите в клона са правостоящи и непригодени за лица в инвалидна
количка, като в офиса се предоставяло обслужване и на бюро.
Заключението на
вещото лице е прието от първоинстанционния съд с възражения и оспорвания от ответната Банка, която е поискала повторна СТЕ със задачи, поставени към
първоначалната експертиза. Това доказателствено искане не е уважено от районния
съд; при заявеното във въззивната жалба искане за повторна СТЕ със задачи,
формулирани в жалбата, съдът е оставил същото без уважение поради липса на
предпоставки за допускането му по чл.266 ГПК.
От районният
съд са разпитани при условията на довеждане, по един свидетел
на всяка от страните по делото.
От показанията на
водения от ищцата свидетел И. С. Б., без
родство с ищцата и познаваща същата от 2006-2007г. се установява, че ищцата
ползва услугите на процесния банков офис от 2014 г., тъй като се намирал
най-близко до дома ѝ, освен това не заплащала ползваните в него услуги.Свидетелката заявява,
че в посочения период от време съпровождала ищцата/ по нейна молба/ около 10 пъти при посещения в банковия офис,
като последният случай бил на 18.12.2018 г. Свидетелката Б. сочи на свои непосредствени впечатления от 18.12.2018 г., когато се придвижила с ищцата пешеходно до офиса на
банката-ответник и след като помещението се изпразнило от клиенти, влязла вътре да потърси помощ за достъп на
ищцата до офиса. Служител на банката се отзовал и сложил на стълбите алуминиеви
релси за преминаване на колелата на инвалидната количка на ищцата. С помощта и
на случаен минувач, свидетелката Б. и
банковия служител избутали количката на ищцата до входа на офиса. Свидетелката И. Б. заявява, че по нейна преценка денивелацията на
стъпалата била над 40 градуса;заявява,
че на излизане придвижването на ищцата било още по-трудно поради големия
наклон, и сама не би могла да задържи количката, като имало риск ищцата да
падне. Свидетелката Б. заявява пред БРС, че на излизане ищцата била подпомогната отново от двама мъже –
единият придвижил количката по релсите, а другият я поел от тротоара.
Свидетелката Б. заявява, че релси са били предоставени само на посочената дата,а
при предходни посещения ищцата чакала
пред офиса, свидетелката влизала вътре и свършвала всичко от нейно име. В тези
случаи банков служител излизал отвън да удостовери самоличността на ищцата. Свидетелката
установява, че ищцата ползва касова услуга при ответника, като в процесния офис
тази услуга се предлага на гише за правостоящи, поради което свидетелката
съдействала на ищцата за ползването ѝ. Според свидетелката Б.- още като чуе по телефона гласа на ищцата,
свидетелката разбирала за какво я търси, гласът й бил тъжен, защото ищцата
изживявала това, че не може сама да
свърши никаква работа без придружител, споделя, че ищцата се чувствала непълноценен човек.
Свидетелят С., управител на банковия клон-офис от 7
години установява, че преди изграждането на механична рампа достъпът на лица с увреждания до офиса е
осъществяван по мобилна такава, която се поставяла на двете стъпала пред входа.
Сочи, че визуално му е позната ищцата, както и че е запознат със случая от
18.12.2018 г., когато придружителят ѝ е изказал негодувание от достъпа до
офиса и се създало напрежение. Свидетелят С. установява, че по негово разпореждане обслужването на хора с увреждания
се извършвало пред офиса, включително в спрели автомобили, като в случая ищцата
осъществявала вноски по сметка на фирма, съответно служител на банката излизал
навън при нея, взимал парите, влизал в офиса, извършвал операцията и се връщал
отвън за да предостави платежните документи и да вземе подписи. Управителят С. твърди, че вътре в офиса използваната от
ищцата услуга се предоставя и на бюро, освен на правостоящо гише. Относно
мобилните релси, използвани от офиса за указване на достъп на ищцата,
свидетелят заявява, че същите са годни да осигурят предвижване на инвалидна
количка, но не могат да бъдат използвани без чужда помощ от лицата с
увреждания. Сочи, че клонът не е оборудван със сигнализация за клиенти с
увреждания, но разполага със служител, който осъществява визуален контрол, като
постоянните клиенти с увреждания заявявали посещенията си в офиса
предварително,по телефон.
При изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата
на чл. 4 от Закона за защита от
дискриминация забранява всяка пряка и непряка дискриминация, основана на
увреждане, а разпоредбата на чл. 5 от
същия закон въздига липсата на изградена и поддържана архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до
публични места, в дискриминация.
С
разпоредбата на чл. 9 Законът за
защита от дискриминация е създадена изрична уредба относно
доказателствената тежест в съдебното производство за защита срещу
дискриминация. Законодателно е възприет принципът на разделяне на
доказателствената тежест между ищеца и ответника. Основната доказателствена
тежест е възложена на ищеца. Ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на
които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. Само
в този случай законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи
обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай
не е нарушено - арг. чл. 9 ЗЗДискр.
В
разглеждания случай безспорно се установява, че ищцата е човек с трайно
увреждане по смисъла на §1,т.2 от ДР на Закон за интеграция на хората с
увреждания/ ЗИХУ/, която е дискриминирана от ответната Банка от липсата на изградена и поддържана адекватна на
физическото й състояние архитектурна среда, която препятства достъпа й до офиса
на Банката ответник в гр.Бургас,бул.“Демокрация“ №104 и по този начин я поставя
в неравностойно положение спрямо останалите клиенти на банката, като й
причинява негативни емоционални преживявания.
Общата
норма на чл.6,ал.1 от Закон за защита от
дискриминация установява забрана за дискриминация, която забрана действа спрямо
всички правни субекти при упражняването и защитата на предвидените в законите
на РБългария права и свободи, включително и
чрез забраната за изграждане и поддържане на архитектурна среда, която
затруднява достъпа на хората с увреждания на публични места.
По
тази причина несъстоятелни се явяват възраженията на ответника-въззивник: че
като наемател на офиса на бул.“Демокрация“ №104, в гр.Бургас и извършвайки преустройство на същия за
въвеждането му експлоатация през
2006г. не е предполагал и не е бил
длъжен да знае за евентуалното непълно съобразяване на конкретните, специфични
изисквания относно достъпността на изгражданата аргитектурна среда за хора с
увреждания; че това било грижа и задължение на съответните държавни и общински
органи , които носели отговорност по контрол и надзор на строителството и
поддръжка на урбанизираната инфраструктура и които били адресат на чл. 32
от ЗИХУ/отм. 01.01.2019г./ и на подзаконовите нормативни актове по
приложението на ЗУТ, касаещи проектирането, изпълнението и поддръжката на
строежите в съотвестви с изискванията за достъпна среда на населението, вкл.
хората с увреждения.
Вярно
е, че според текстът на чл. 32 от ЗИХУ/отм. 01.01.2019г./ нейни адресати са
само държавните органи и органите на местното самоуправление, на които е
вменено задължението да организират устройството и изграждането на урбанизирани
територии за населението, включително за хората с увреждания.
В
изпълнение на тези си задължения държавните органи са приели първоначално Наредба № 6 от
26.11.2003 г. за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии
/Наредбата/, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, министъра на земеделието и горите, министъра на труда и
социалната политика и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 109 от
16.12.2003 г., в сила от 16.01.2004 г., отм., бр. 54 от 14.07.2009 г.
При
действието на тази Наредба банката- въззивник, явяваща се и адресат на посочения
подзаконов нормативен акт, се е снабдила с удостоверението за въвеждане в
експлоатация № 178/22.08.2006 г., от което следва, че банковият й офис в
гр.Бургас,бул.“Демокрация“ №104 трябва да отговаря на всички предписания и
изисквания на Наредбата, в т.ч. на изискванията за елементи за преодоляване на
различни нива в урбанизираната територия, на тези за входни и комуникационни
пространства и на изискванията към помещенията и пространствата за общо
ползване в обществени сгради.
Че
офисът не отговаря на тези изисквания се установи безсъмнено в хода на
производството от заключението на съдебно-техническата експертиза, внимателно
анализирано и преценено и с оглед събраните по делото гласни доказателства.
Това състояние е продължило включително след предприемане на действия от страна
на ответника-въззивник за изграждане на подвижна телескопична алуминиева рампа
индивидуално за всеки клиент, която обаче, според техническата експертиза,била
над допустимия наклон от 10% и без чужда
помощ инвалидната количка, дори и самостоятелно да преодолее денивелацията
от тротоара до нивото „готов под“ на
офиса, без чужда помощ не е възможно да достигне до залата. Макар въззивникът
да е създал организация по обслужване на ищцата,която следва да се разглежда като положителна и достойна
за поощрение проява,тя не премахва неравенството в третирането, доколкото се
оказва, че посещението на лицето в фоиса на Банката зависи от добрата воля на
трети лица, а не от неговата собствена: то отново остава по-неблагоприятно
третирано в сравнение с останалите посетители.
Това
положение категорично поставя
въззиваемата в положение на дискриминация, основана на нейното физическо
увреждане, т.к. установените факти разкриват различно отнасяне към нея спрямо
останалите клиенти на банката, нямащи физически увреждания.
По
този начин се е стигнало до недопустим противоправен резултат при упражняване
на банковата дейност на въззивника,
проявен в очертаните в ЗЗДискр. форми на нежелано или по - неблагоприятно
третиране.То е налице, с оглед начина, по който се третират останалите клиенти
на банката, нямащи уверждания, чийто достъп до офиса е безпрепятстван.
Изложеното
обосновава основателност на предявения иск за признаване за установено по
отношение на въззивника, че осъществява по отношение на ищцата дискриминация по
признак увреждане по смисъла на чл. 5
ЗЗДискр., изразяващо се в неспазване на изискванията за осигуряване на
достъпна среда за хора с увреждания за периода от 17.04.2014г.-18.12.2018г.
Изложените
по-горе доводи сочат безсъмнено на основателност и на предявения иск за заплащане на
обезщетение на С.И. от ответника -въззивник за причинените й от неговото
противоправно поведение неимуществени вреди поради установяване на всички
кумулативни предпоставки за това.
Оттук
следва да бъде преценено- дали
определената от БРС като обезщетение
сума от 5000 лева съответства на справедливостта като критерий за овъзмездяване
на неимуществените вреди по чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС 4-1968 г., справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението: характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и т.н.
Касае
се за преживяно унижение и страдания, при това на публично място. Не се
установява обаче същите да се отличават значително по интензитет, по своя
характер и/или да са довели до влошаване на психо-физичния статус на ищцата С.С.И..
Липсват данни за дълбоки, трайни или постоянни
неблагоприятни последици върху личността й, освен моментните чувства на
унижение, огорчение, обида и безпомощност. Нанесените вреди са с моментно и
инцидентно проявление. Затова и присъждане на обезщетение във висок размер не
би им било съответно.
Настоящият
състав на съда намира, че с оглед изложените съображения, подходящ размер на
обезщетението се явява този от 3000 лева, който напълно отговаря на обективния
критерий на справедливостта, преценен съобразно установените неимуществени
вреди, изразяващи се в обида, унижение и страдание. Поради това, като е
определил този размер на 5000лева, първоинстанционния съд е постановил за
горницата над 3000 лева до 5000 лева неправилно решение, което в тази си част
следва да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен.
Съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр.,
за проведените по закона съдебни производства не се събират държавни такси, а
разноските са за сметка на бюджета на съда. С Решение № 192 от 25.06.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева, е
счетено за неправилно разрешението на въпроса за разноските на страните в
производство по чл.71 от Закон за защита от дискриминация,дадено с Решение № 871 от 20.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1452/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева.
Настоящият въззивен състав
споделя съображенията, изтъкнати в
Решение № 192 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV г.
о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева, с оглед на което и по въпроса за
разноските на страните намира следното:
С оглед изхода на спора по настоящето
въззивно производство и като съобрази разпоредбите на Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира, че в тежест на всяка от страните по делото
следва да останат разноските за адвокатско възнаграждение,респ.-юрисконсултско възнаграждение,
тъй като адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
въззиваемата е в размер на 400 лева, а юрисконсултското възнаграждение на
въззивната Банка е в размер на 300 лева/ видно от представения списък по чл.80 ГПК/.
Разноските , присъдени с първоинстанционното
решение следва да се редуцират, като с оглед уважения размер на иска на ищцата следва да се присъдят разноски от 580
лева за адв. защита на основание чл. 7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения; разноски за извършената СТУ
в размер от 196лева и юрисконсултско възнаграждение от 300 лева.
Мотивиран от изложеното
Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА
Решение № 1557/19.06.2019г., постановено по гр.д.№ 416/2019г. по описа
на РС-Бургас в частта, с която „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ „АД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр.София,район Витоша, ул.“Околовръстен път“ №
260 е осъдена на заплати на С.С.И. с ЕГН
********** със съдебен адрес: гр.Бургас,пл.“Баба Ганка“№4,ет.3, сумата над 3000лева/
три хиляди лева/ до присъдения размер от
5000 лева, както и в частта , с която „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е осъдена да
заплати на С.С.И. разноски по делото за горницата над 580 лева адвокатско
възнаграждение до пълния присъден размер от 700 лева ,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.И. с ЕГН **********
със съдебен адрес: гр.Бургас,пл.“Баба Ганка“№4,ет.3 против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ „АД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр.София,район Витоша, ул.“Околовръстен път“ №
260 иск за заплащане на сумата за горницата
над 3000лв. ( три хиляди лева) до размера
от 5000лв. (пет хиляди лева),
представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди от осъществен от
страна на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ „АД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.София,район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260 спрямо нея акт на дискриминация по чл. 5
ЗЗДискр – поддържане за периода от
17.04.2014г.-18.12.2018г. на архитектурна
среда на банков офис, находящ се на адрес гр.Бургас,бул.“Демокрация“ № 104,
която затруднява достъпа на лица с увреждания.
ПОТВЪРЖДАВА
РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА
С.С.И. с ЕГН ********** със съдебен
адрес: гр.Бургас,пл.“Баба Ганка“№4,ет.3 да заплати на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ „АД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.София,район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260 съобразно
уважената част на иска за неимуществени вреди съдебно-деловодни разноски,
извършени пред БРС, в размер на 496 лева/четиристотин
деветдесет и шест лева/.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове:1/
2/мл.с.