Присъда по дело №3474/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 146
Дата: 24 септември 2024 г. (в сила от 10 октомври 2024 г.)
Съдия: Иван Александров Стоилов
Дело: 20241100203474
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 юни 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 146
гр. София, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 18 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Иван Ал. Стоилов
СъдебниНина Р. Ангелова

заседатели:Юлий В. Цветков
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
и прокурора Р. Н. Т.
като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Наказателно дело от общ
характер № 20241100203474 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА П. И. К., ЕГН **********, роден на ******* г. в гр. София, българин,
български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, живущ в гр. София, ж.к.
*******, за ВИНОВЕН в това, че на 09.02.2024 г. около 08:45 ч. в гр. София, бул.
„*********** паркинг на хипермаркет „Кауфланд“, дал подкуп - сумата от 20 /двадесет/ лв.-
1 бр. банкнота с номинал 20 лв. с № ВД1829558, на полицейски орган — И.С. Б. - полицай в
01 РУ-СДВР и Г.В.Г. - старши полицай в 01 РУ-СДВР, назначени като ППГ-221, за да не
извършат действие по служба - да му наложат глоба с фиш за извършено от него нарушение
по чл. 180, ал. 1, т. 3 от ЗДвП като водач на л. а. Марка „Фиат“, модел „Типо“ с ДК№ СВ
******* МТ – гореизложеното представляващо престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1
от НК, поради което, на основание чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал.
1, т. 2, б. „б“ от НК го ОСЪЖДА, като му налага наказание ПРОБАЦИЯ, със
следните пробационни мерки:
-по чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес
1
(гр. София, ж.к. *******), което се изразява в явяване и подписване пред пробационен
служител или упълномощено от него длъжностно лице, два пъти седмично, за срок от
ЕДНА ГОДИНА;
-по чл. 42а, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 от НК -задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл. 55, ал. 3 от НК НЕ НАЛАГА на подсъдимия П. И. К. по-лекото
наказание предвидено в чл. 304а от НК "Глоба".

ОТНЕМА в полза на държавата, на основание чл. 307а от НК, предмета на
престъплението – 1 бр. банкнота с номинал 20 лв. с № ВД1829558, намираща се по делото.

ОСЪЖДА П. И. К., със снета самоличност, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да
заплати направените на ДП разноски в размер на 158,78 (сто петдесет и осем лева и
седемдесет и осем стотинки) лева по сметка на СДВР, както и 5 лева д. т. за служебно
издаване на изпълнителен лист.

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред
Софийския апелативен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА от 24 септември 2024 г. по НОХД №
3474/2024 г. по описа на СГС, НО, 18 състав:

СГП е повдигнала обвинение срещу П. И. К. за това, че на 09.02.2024 г. около 08:45 ч.
в гр. София, бул. „Асен Йорданов“ № 7, паркинг на хипермаркет „Кауфланд“, дал подкуп -
сумата от 20 /двадесет/ лв.- 1 бр. банкнота с номинал 20 лв. с № ВД1829558, на полицейски
орган — И.С. Б. - полицай в 01 РУ-СДВР и Г.В.Г. - старши полицай в 01 РУ-СДВР, назначени
като ППГ-221, за да не извършат действие по служба - да му наложат глоба с фиш за
извършено от него нарушение по чл. 180, ал. 1, т. 3 от ЗДвП като водач на л. а. Марка
„Фиат“, модел „Типо“ с ДК№ СВ ******* МТ – гореизложеното представляващо
престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК.
След провеждане на открито разпоредително заседание, при което страните
подложиха на обсъждане въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, Съдът с определение по чл.
248, ал. 6, вр. ал. 1, т. 3 от НПК не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са ограничили правата на подсъдимия. В рамките на разпоредителното
заседание не бе предявен за съвместно разглеждане граждански иск.
По аргумент от чл. 252, ал. 1 от НПК, съдебното производство продължи незабавно
по съкратената процедура на чл. 371, т. 2 от НПК, съгласно искането на подсъдимия и
неговия защитник, като на основание чл. 372, ал. 4, след като установи, че самопризнанието
на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, Съдът
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт.
Представителят на СГП счита, че направеното от подсъдимия самопризнание се
подкрепяло от събраните по делото доказателства, поради което същият следвало да бъде
признат за виновен. Предвид процедурата по реда на гл. 27 от НПК се предлага наказание
„лишаване от свобода“ в размер на една година, което да бъде намалено по чл. 58а от НК с
една трета и същото да бъде отложено по реда на чл. 66 НК с три години изпитателен срок,
както и да бъде наложена глоба в размер на 200 лв. На подсъдимия следвало да бъдат
присъдени и разноските, извършени по делото.
Защитата на подс. П. К. счита, че същият бил направил грешка с това, че се бил
опитал да реагира на полицейските искания до него, като не знаел за наличието на
процесната банкнота в документите. Впоследствие когато полицаите били поискали да я
върнат, подсъдимият бил много засрамен от поведението си и бил реагирал неправилно в
една стресова за него ситуация. Изтъква се също, че подсъдимият имал семейство, живеел
на семейни начала и имал две дечица: едното на 13, другото на 7 години, работил на
постоянна месторабота – представителството на СЕАТ. Нямал криминални прояви, не бил
осъждан. В момента той бил уплашен, за първи път влизал в съдебна зала. Не се отрича, че
бил допуснал грешка, но от човешка гледна точка реакцията при спиране за полицейска
проверка понякога била непредвидима.
В своята последна дума подс. К. изразява съжаление, признава вината си и обещава
повече да не се повтори. Обобщава, че било недоразумение, не било умишлено.
Съдът като разгледа всички събрани по делото доказателства и становищата на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, счита следното:

Относно подсъдимия:
Подс. П. И. К., ЕГН **********, е роден на ******* г. в гр. София, българин,
български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, живущ в гр. София, ж.к.
****.
1

Относно фактическата обстановка
По делото по безспорен начин е установено следното:
На 09.02.2024 г. за времето от 07:00 ч. до 19:00 ч. свидетелите И. Б. – полицай-старши
полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ при 01 РУ-
СДВР и Г.Г. - полицай-старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ също при 01 РУ-СДВР, били назначени като ППГ-221, по силата на
утвърдена от началника на 01 РУ-СДВР ежедневна ведомост за дата 09.02.2024 г.
Посочените свидетели се придвижвали с патрулен полицейски автомобил и около 08:45 ч.
били спрели на светофар на кръстовището на бул. „Проф. Цветан Лазаров“ и бул. „****“,
когато забелязали, че л .а. марка „Фиат“, модел „Типо“ с ДК№ СВ ******* МТ се движи по
трамвайните релси и по този начин осъществява нарушение на Закона за движение по
пътищата (ЗДвП). Свидетелите предприели действия по спиране на автомобила,
установяване на водача му и налагане на административна санкция по ЗДвП. По този начин
л. а. марка „Фиат“, модел „Типо“ с с ДК№ СВ ******* МТ бил спрян от свидетелите на
паркинг на хипермаркет „Кауфланд“, находящ се в гр. София, бул. „Асен Йорданов“ № 7.
След спирането на автомобила св. Г. поканил водача на същия да представи за
проверка лична карта, свидетелство за управление на моторно превозно средство (МПС),
контролен талон към него и свидетелството за регистрация на МПС. От представената лична
карта свидетелят установил,че водач на л.а. марка „Фиат“, модел „Типо“ с ДК№ СВ *******
МТ е подс. П. К.. Докато проверявал останалите документи свидетелят забелязал между тях
1 бр. банкнота с номинал 20 лв. с № ВД1829558. Св. Г. попитал подсъдимия каква е тази
банкнота, на което той отговорил, че същата е за тях, за да приключат проверката по-бързо и
да не му съставят фиш за извършеното нарушение, както и че не иска да си вземе обратно
банкнотата. След като чул обяснението на подсъдимия св. Ге. му наредил да остави
банкнотата на предна дясна седалка на л. а. марка „Фиат“, модел „Типо“ с ДК№ СВ *******
МТ, след което докладвал веднага за случилото се на ОДЧ при 01 РУ-СДВР и поставил
белезници на подс. К..
Свидетелите И. Б. и Г.Г. запазили местопроизшествието, без да пипат банкнотата, до
идването на дежурна оперативна група при СДВР за извършване на процесуално-следствени
действия. След като същите приключили, подс. Костадинов бил транспортиран в сградата на
01 РУ-СДВР, където му бил издаден фиш бл. № 2483515 от 09.02.2024 г. за извършено от
него нарушение по чл. 180, ал. 1,т. 3 от ЗДвП като водач на л.а. Марка „Фиат“, модел „Типо“
с ДК№ СВ ******* МТ, с който му била наложена глоба в размер на 50,00 лв.
Горепосочената банкнота с номинал 20 лв. с № ВД1829558 била иззета като
веществено доказателство (ВД) от предна дясна седалка на л. а. марка „Фиат“, модел „Типо“
с ДК№ СВ ******* МТ с протокол за претърсване и изземване от 09.02.2024 г.
Съгласно заключение на експертна справка № 147/2024 иззетата банкнота с номинал
20 лв. с № ВД1829558 е истинска и се явява законно платежно средство.

По доказателствата
Така установената фактическа обстановка, съвпадаща напълно с обстоятелствената
част на обвинителния акт, предвид и основанията посочени в чл. 373, ал. 3 от НПК, се
подкрепя изцяло от самопризнанието на подсъдимия К., потвърдено от събраните в хода на
досъдебното производство гласни доказателства – показанията на свидетелите Г.Г. (л. 15-16)
и И. Б. (л. 17-18). Посочените гласни доказателства са в достатъчна степен последователни,
логични, кореспондиращи помежду си и вътрешно непротиворечиви, поради което Съдът ги
кредитира изцяло, доколкото кореспондират и на направеното от подсъдимия
самопризнание.
2
Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните на ДП и приобщени на
съдебното следствие писмени доказателства, както следва: протокол за претърсване и
изземване от 09.02.2024 г., ведно с определение от 12.02.2024 г. на СГС, НО, 37 състав, по
НЧД № 900/24 г. за одобряването му (л. 13-14, л. 33); фиш бл. № 2483515 от 09.02.2024 г. (л.
7); документи, свързани с длъжността на свидетелите Г. и Б. – длъжностна характеристика и
два броя протоколи, приобщени с писмо с рег. № 513р-17029/14.02.2024 г. на началник ЧР
при СДВР (л. 41-45); документи, свързани със служебната ангажираност на свидетелите Г. и
Б. – ежедневна ведомост от 09.02.2024 г., месечен график, доклад и информационна карта (л.
24-30); експертна справка № 147/2024 (л. 20-21); заключение на видео-техническа експертиза
(л. 50-55) и справка за съдимост по отношение на подс. П. К.. Посочените писмени
доказателства напълно кореспондират както на кредитираните гласни такива, така и на
самопризнанието на подсъдимия и в съвкупност с тях допринасят за установяване на
фактическата обстановка, поради което Съдът ги кредитира изцяло. Не се събраха
доказателства, които да поставят под съмнение така установената фактическа обстановка.

от правна страна:
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира, че подсъдимият П. И. К.
с действията си е осъществил състава на чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК, за което го призна
за виновен.
От обективна страна, подсъдимият К. на 09.02.2024 г. около 08:45 ч. в гр. София, бул.
„Асен Йорданов“ № 7, паркинг на хипермаркет „Кауфланд“, дал подкуп - сумата от 20
/двадесет/ лв.- 1 бр. банкнота с номинал 20 лв. с № ВД1829558, на полицейски орган — И.С.
Б. - полицай в 01 РУ-СДВР и Г.В.Г. - старши полицай в 01 РУ-СДВР, назначени като ППГ-
221, за да не извършат действие по служба - да му наложат глоба с фиш за извършено от
него нарушение по чл. 180, ал. 1, т. 3 от ЗДвП като водач на л. а. марка „Фиат“, модел „Типо“
с ДК№ СВ ******* МТ.

От обективна страна, всички съставомерни елементи на изпълнителното деяние на
горепосоченото престъпление и неговият едноличен автор, в лицето на подсъдимия П. К., се
доказват по категоричен и несъмнен начин от горепосочените кореспондиращи си гласни и
писмени доказателства, които Съдът обсъди по-горе, в съвкупност с направеното от
подсъдимия самопризнание.
На първо място доказано е, че на инкриминираните време и място именно подс. К. е дал
дар (подкуп) на свидетелите Г. и Б., изразяващ се в парична сума – иззетата на
местопрестъплението1 бр. банкнота с номинал 20 лв. с № ВД1829558. Изпълнителното
деяние по „даване“ на подкупа се явява довършено с предоставянето на горепосочената
банкнота, поставена между другите лични документи, на полицейските служители по повод
осъществената от тях полицейска проверка, като по този начин се е осъществило
прекъсването на собствената фактическа власт върху предмета на престъплението от страна
на дееца и предоставянето му на другото лице по такъв начин, че последното да има
безпрепятствена възможност да се разпореди с него – чрез приемането му или чрез отказ да
го приеме (В този смисъл ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 12.03.2021 Г. ПО ТЪЛК. Д.
№ 1/2019 Г., ОСНК НА ВКС). Без значение за осъществяване на изпълнителното деяние в
случая е дали получилият подкупа го е отказал.
На второ място, безспорно доказано е от приобщените на ДП писмени доказателства, че
подкупът е даден на лица (свидетелите Г. и Б.), които имат съставомерното качество
„полицейски орган“, както и че подкупът е даден на „полицейски орган“, за да не извършат
действие по служба, което влиза в рамките на служебните им правомощия, конкретно - да не
наложат на подсъдимия глоба с фиш за извършено от него нарушение по санкционната
3
разпоредба на чл. 180, ал. 1, т. 3 от ЗДвП (за нарушение на правилата за движение по
обособено платно за движение на релсово пътно превозно средство – чл. 19, ал. 2 от ЗДвП)
като водач на л. а. марка „Фиат“, модел „Типо“ с ДК№ СВ ******* МТ.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл – подсъдимият К. напълно
е съзнавал обективните елементи от състава на престъплението, както е съзнавал и
обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е и пряко е целял настъпването на
общественоопасните последици от него. Не би могло да бъде споделено изложеното от
защитата му, че се касае за недоразумение, доколкото фактите по делото категорично сочат,
че след като полицейският орган в лицето на Г. му е обърнал внимание за приложената
между личните документи банкнота, подсъдимият не само не е изразил учудване, но е
настоял същата да бъде взета, включително с изявление, че няма да си я вземе обратно. Тоест
подсъдимият напълно е съзнавал, че предоставя подкуп на полицейски орган, за да не бъде
санкциониран за конкретно нарушение на ЗДвП, свързано с неправилното му движение
върху трамвайни релси – обстоятелство известно на всеки правоспособен водач на МПС.

ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказанието на подс. П. К. за горепосоченото престъпление по чл.
304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК, предвиждащо наказание лишаване от свобода до десет години
и глоба до петнадесет хиляди лева, Съдът се съобрази с императивната разпоредба на чл.
373, ал. 2 от НПК, съгласно която следва да се определи наказание при условията на чл. 58а
от НК, като отделно от това установи, че са налице многобройни и изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, което да даде основание за едновременното
приложение и на чл. 55 от НК, във вр. чл. 58а, ал. 4 от НК.
Тези многобройни смекчаващи вината обстоятелства са следните: чисто съдебно
минало; липса на криминалистически регистрации; оказано съдействие на разследващите
органи; липса на лоши характеристични данни; изразено съжаление пред Съда и обещание
за поправяне и ниска номинална стойност на дадения дар – на стойност 20 лева. На
посочените многобройни смекчаващи вината обстоятелства не противостои нито едно
отегчаващо вината обстоятелство, поради което Съдът прецени, че целите на наказанието в
случая могат да бъдат постигнати и с приложение на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от НК и налагане на по-лекото по вид наказание „Пробация“ с двете задължителни
пробационни мерки за срок от една година.
С оглед горното и на основание чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, Съдът наложи на подс. П. К. наказание ПРОБАЦИЯ, със следните
пробационни мерки:
-по чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 от НК - задължителна регистрация по настоящ
адрес (гр. София, ж.к. ****), което се изразява в явяване и подписване пред пробационен
служител или упълномощено от него длъжностно лице, два пъти седмично, за срок от ЕДНА
ГОДИНА;
-по чл. 42а, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 от НК -задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл. 55, ал. 3 от НК НЕ НАЛОЖИ на подсъдимия П. К. по-лекото
наказание предвидено в чл. 304а от НК "Глоба".

По веществените доказателства
Съдът ОТНЕ в полза на държавата, на основание чл. 307а от НК, предмета на
престъплението – 1 бр. банкнота с номинал 20 лв. с № ВД1829558, иззета с протокол за
претърсване и изземване от 09.02.2024 г.
4

Относно разноските:
Съдът осъди подс. К., на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати направените на
ДП разноски в размер на 158,78 (сто петдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки)
лева по сметка на СДВР, както и 5 лева д. т. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5
Съобщи за изтекли лични данни