Решение по дело №251/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба на И. К. И., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Добрич, ж.к. Дружба №9, ет. 8, ап. 29 срещу писмо от 20.05.2024 г. на „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна" № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8, с което му е отказано предоставянето на копия от лични данни по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива и за отмяна на Директива 95/46/EО (наричан също Общ регламент за защита на данните "ОРЗД").

В жалбата се твърди, че на 17.05.2024 г. И. К. И., чрез пълномощника си – адв. Г., е изпратил чрез електронна поща искане до „Ай Ти Еф Груп“ АД, на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, да му бъде предоставена информация дали личните му данни се обработват от ответника и ако отговорът е положителен, то да му се отговори какви са целите за обработване; Категориите лични данни, които се обработват; Кои са получателите и категориите получатели пред които са разкрити тези данни; Копие на личните данни, които са в процес на обработване за периода 16.05.2019-16.05.2024 г. Сочи се, че на 20.05.2024 г. на посочения ел. пощенски адрес е получен отговор от ответното дружество с който е отговорено частично на някои от исканията. Излага, че ответното дружество го е уверило, че обработката е правомерна и законосъобразна, като не предоставило никакви данни за това. Настоява, че в случая на искането за предоставяне на копия на лични данни е отговорено по начин, който не съответства нито на искането, нито на нормативно установените с Регламент (ЕС) 2016/679 задължения за администраторите на лични данни. Поддържа, че са поискани копия на лични данни съгласно чл. 15, пар. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, на което искане ответното дружество - администратор на лични данни отговорило: „Приложено представяме и Ви уведомяваме, че дружеството обработва следните Ваши лични данни, съгласно дефиницията на чл. 4, пар. 1 от Регламента, а именно: Три имена, ЕГН, Данни на лична карта, Постоянен адрес, Телефонен номер и Електронна поща.“ Въз основа на тези свои твърдения счита получения от ответното дружество отговор за неотговарящ на законовите изисквания, т.к. най-общо било упоменато какъв тип данни се обработват, но копия на личните данни не са предоставени. Поради това счита, че макар и формално да е отговорено в срок, на практика исканата информация не е предоставена с което е формиран отказ за предоставяне на копия на лични данни съгласно чл. 15, пар. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679., поради което за него е налице правен интерес да подаде жалба до съда. Развиват се съображения, че „Ай Ти Еф Груп“ АД е администратор на лични данни и задължено, по смисъла на чл. 12 от Регламента, да предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация, която се отнася до обработването, на субекта на данните, в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език. Предвид изложеното се иска от съда да отмени обжалвания отказ и задължи „Ай Ти Еф Груп“ АД в даден от съда срок да предостави на жалбоподателя копие от всички документи, съдържащи неговите лични данни.

Ответникът по жалбата – „Ай Ти Еф Груп“ АД, чрез пълномощника си по делото – адв. В. Бажлекова, оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Възражението за недопустимост на съдебното оспорване се основава на твърдения за липса на правен интерес. В тази връзка се налагат доводи за това, че исканите от жалбоподателя копия от документи с личните му данни вече са му били предоставени преди отправяне на нарочното искане. Твърди се, че по образувани гр. д. № 19/2024 г., съответно гр. д. № 33/2024 г., двете в Районен съд – Балчик тези копия са му били предоставени. По същите съображения поддържа, че жалбата на И. е неоснователна и се иска да бъде оставена без уважение. Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители. С писмена молба по съществото на спора жалбоподателят поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Претендира разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение платимо при условията на чл. 38 ЗА. От страна на ответника също е депозирана молба по съществото на спора, с която се настоява жалбата да бъде отхвърлена. Претендират се разноски и се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като се позовават на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 17.05.2024 г. жалбоподателят И. К. И., чрез адвокат Г., е подал по електронен път до „Ай Ти Еф Груп“ АД искане, подписано с електронен подпис, с което на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)), е поискал да му бъде предоставена информация дали личните му данни се обработват от ответника и ако отговорът е положителен, то: Какви са целите за обработване; Категориите лични данни, които се обработват; Кои са получателите и категориите получатели пред които са разкрити тези данни и Копие на личните данни, които са в процес на обработване за периода 16.05.2019-16.05.2024 г. В искането е посочено, че в случай, че има сключени договори за кредит между страните, то иска да му се предоставят копия от всички договори за кредит, сключени между И. К. И., [ЕГН] и „Ай Ти Еф Груп" АД, ЕИК ********* за периода 16.05.2019 г. - 16.05.2024 г., погасителни планове, анекси, общи условия към тях, декларации, искания, референции, всякакви други документи и съществуваща кореспонденция между страните, движения на парични потоци по кредитното досие но И. И. и разбивка по пера с кои суми какви задължения са погасявани, за да се извърши проверка на обработваните данни. Изрично се съдържа и изявление исканата информация да бъде предоставена по електронен път на ел. пощенски адрес: ******@*************.**.

С отговор до жалбоподателя, изпратен до него на 20.05.2024 г. от името на ответното дружество на посочения от него ел. пощенски адрес, чрез адв. В. Бажлекова на жалбоподателя е отговорено, че между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, в качеството си на Кредитодател, и И. К. И., в качеството си на Кредитополучател, е налице активен и непогасен кредит съгласно Анекс № 565487 към Договор за потребителски кредит №534771. Посочено е, че „АЙ ТИ ЕФ ТРУП” АД е събрало и обработва личните данни на жалбоподателя правомерно и законосъобразно съгласно ЗЗЛД и РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 Април 2016 година. Поради обстоятелството, че „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД представлява надлежно регистрирана и вписана финансова институция по чл. За от Закона за кредитните институции, за които намира приложение Закона за мерките срещу изпиране на. Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗМИП, „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД има задължение да съхранява за срок от 5 години всички събрани данни и информация във връзка с договорните правоотношения с участие на жалбоподателя. Изложено е, че „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, в качеството си на отговорна финансова институция, разглежда всяко запитване и предоставя всяка информация, за която е налице законово задължение. Съгласно чл. 15, пар. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. /Регламента/, има право да получи копие от личните данни, които са в процес на обработване. Уведомяват го, че дружеството обработва следните негови лични данни, съгласно дефиницията на чл. 4, nap. 1 от Регламента, а именно: Три имена, ЕГН, Данни на лична карта, Постоянен адрес, Телефонен номер и Електронна поща.

С молба от жалбоподателя вх. № 2046/07.06.2024 г. по делото е депозирано писмо на Председателя на КЗЛД, в което е удостоверено, че към 05.06.2024 г. пред Комисията за защита на личните данни не е налице висящо или приключило административно производство, инициирано от И. К. И. срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД.

Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и относимата нормативна уредба, намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Законът за защита на личните данни урежда на национално ниво два алтернативни начина за защита на субекта на данни при нарушаване на правата му по Регламент(ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД: 1. Сезиране на надзорен орган – Комисията за защита на личните данни (чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД) и 2. Сезиране на съд с жалба срещу действия или актове на администратора на лични данни, която жалба се разглежда по реда на АПК (чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД). Видно от съдържанието на релевантните правни норми в закона не е предвидено императивно изискване субектът на данни да се обърне към КЗЛД и едва след като изчерпи възможността да защити правата си по административен ред, да се сезира съда. Единственото ограничително условие за съдебна защита, което законодателят поставя, е регламентирано в ал. 4 на чл. 39 ЗЗЛД, а именно: да няма висящо производство пред КЗЛД, образувано по жалба на същия засегнат субект, при идентичност на нарушението и нарушителя, съответно да не е налице решение на КЗЛД за същото нарушение, което да е обжалвано пред съд. Целта на разпоредбата е да не се допуска идентични спорове да се разглеждат паралелно пред надзорния орган и пред съда.

По делото бе надлежно установено от жалбоподателя, че към датата на образуване на настоящото съдебно производство няма висящо или приключило административно производство пред КЗЛД, което да е идентично по предмет и страни, с настоящото съдебноадминистративно производство, поради което не е налице визираната от закона процесуална пречка за сезиране на съда с процесния спор.

В конкретния случай жалбоподателят е отправил искане по чл. 37б ЗЗЛД до администратор на лични данни, какъвто „Ай Ти Еф Груп“ АД не оспорва че е, а и същият безспорно попада в хипотезата на определението по чл. 4, т. 7 от Регламент 2016/679, предвиждащ, че „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.

На основание съществуващо между И. и „Ай Ти Еф Груп“ АД облигационно отношение, по силата на сключен договор за кредит, съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят е субект, чийто лични данни са обработвани от дружеството-ответник, и респ. има право като субект на това обработване на достъп до обработваните му от администратора лични данни, съгласно чл. 15 Регламент 2016/679.

Следователно за ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД като администратор на лични данни е съществувало нормативно установено задължение да се произнесе по подаденото от И. заявление и съгласно разпоредбата на чл. 12, § 3 от Регламент 2016/679. По делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението на ответника, че е налице изрично произнасяне по постъпилото от И. искане за предоставяне на конкретна информация относно целите за обработване на личните данни; Категориите лични данни, които се обработват; Кои са получателите и категориите получатели пред които са разкрити тези данни. По делото няма данни, за предоставени във връзка с искането на жалбоподателя копия на личните данни, които са в процес на обработване за периода 16.05.2019-16.05.2024 г. При липсата на спор, че между жалбоподателя и ответника са налице сключени договори за кредит, не са предоставени копия от всички договори за кредит, сключени между И. К. И., [ЕГН] и „Ай Ти Еф Груп" АД, ЕИК ********* за периода 16.05.2019 г. - 16.05.2024 г., погасителните планове, анексите, общите условия към тях, декларации, искания, референции, всякакви други документи и съществуваща кореспонденция между страните, движения на парични потоци по кредитното досие на И. И. и разбивка по пера с кои суми какви задължения са погасявани, за да се извърши проверка на обработваните данни.

В писмото си до жалбоподателя И. от 20.05.2024 г. ответното дружество сочи, че в качеството си на Кредитополучател, между дружеството и жалбоподателя е налице активен и непогасен кредит съгласно Анекс № 565487 към Договор за потребителски кредит №534771. „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД е събрало и обработва личните му данни правомерно и законосъобразно на изброени основания посочени в ЗЗЛД и РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА. Уведомяват го, че дружеството обработва следните негови данни, съгласно дефиницията на чл. 4, пар. 1 от Регламента, а именно: Три имена, ЕГН, Данни налична карта, Постоянен адрес, Телефонен номер и Електронна поща.

Писмото на ответното дружество е получено от жалбоподателя на 20.05.2024 г. по посочения в заявлението/искането ел. пощенски адрес. Жалбата до съда е подадена на 22.05.2024 г., поради което е спазен установения в чл. 149, ал. 1 АПК 14 дневен срок за съдебно оспорване.

Съдът не споделя тезата на процесуалния представител на ответника, че жалбоподателят няма правен интерес да оспорва отказа, тъй като преди подаване на искането между страните е имало размяна на книжа по повод образуваните в РС Балчик граждански дела по повод изпълнение на задълженията на страните във връзка с Договор за потребителски кредит №534771 и Анекс № 565487 към същия. Фактът, че по повод посочените в отговора на ответника граждански дела на жалбоподателя е била предоставена част от исканата информация не означава, че заявлението/искането на И. и в последствие процесната жалба са лишени от правен интерес. В случая размяната на книжа регламентирана в чл. 131 – 133 ГПК цели да обслужва исковия процес, докато процедурата по чл. 12 и сл. ОЗРД цели осигуряване на прозрачна информация, комуникация и условия за упражняването на правата на субекта на данни. Субектът на данните не може да бъде лишен от възможността да упражни правата си по ЗЗЛД и Регламент 2016/679 във връзка със съществуващите между него и администратора на лични данни взаимоотношения, само поради предположението, че самият субект вече разполага със същите. Целта на така заложената в ОРЗД процедура е субектът на лични данни да придобие непосредствени впечатления за спазване на задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите, определени в чл. 5 ОРЗД.

Следователно оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Според чл. 4, § 1 от Регламент 2016/679, "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице".

Съгласно чл. 4, § 2 от Регламент 2016/679, "обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

В чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД е регламентирано, че субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 ОРЗД чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин.

В чл. 15 ОРЗД, е предвидено "право на достъп на субекта на данните", като в параграф 1 е прието, че "субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните. ".

Според чл. 15, параграф 3 ОРЗД, "администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. "

В конкретния случай отправеното от жалбоподателя искане от 27.05.2022 г. до администратора на лични данни - „Ай Ти Еф Груп“ АД, несъмнено има характер на заявления по смисъла на чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД и съдържат реквизитите по чл. 37в ЗЗЛД.

Относно наличието на материалноправно основание за отказ на ответника да предостави на жалбоподателя достъп до заявените лични данни, съдът съобрази следното:

Подаденото от И. И. искане от 17.05.2024 г. е във връзка с упражняване на правата по чл. 15 ОРЗД и както вече се посочи, съгласно § 3 на чл. 15 ОРЗД, администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта.

Действително копието на лични данни не би следвало да се отъждествява с копие от документи, в каквато насока са възраженията на ответника и каквото е било и отправеното от жалбоподателя до него искане за предоставяне на копия от всички договори за кредит, сключени в периода 16.05.2019 г. - 16.05.2024 г. погасителни планове, анекси, общи условия към тях, декларации, искания, референции, всякакви други документи и съществуваща кореспонденция между страните, движения на парични потоци по кредитното досие на И. И. и разбивка по пера с кои суми какви задължения са погасявани, за да се извърши проверка на обработваните данни. Необходимо е обаче да се отчете, че разпоредбите на ОРЗД предоставят права на субекта на данни, които последният може да упражни, като тези права произлизат от фундаменталното право на достъп до информация за личните данни, които съответния администратор обработва на конкретен субект, като в случая обработването е започнало по повод възникнало правоотношение между администратора и субекта на данни – сключени договори за кредит, анексите и другите документи свързани с кредитното правоотношение, и именно тези договори се явяват носители на информация за обработваните лични данни по см. на чл. 15, § 1 ОРЗД.

Не се установява по делото, а и не се твърди личните данни на И. И. да не са в процес на обработка към датата на иницииране на производството пред администратора на лични данни „Ай Ти Еф Груп“ АД.

Не са налице също така и ограничения по смисъла на чл. 23, § 1 и § 2 ОРЗД по отношение обхвата на задълженията и правата, предвидени в чл12-22 ОРЗД на администратора на лични данни (чл. 37а ЗЗЛД).

Това обосновава извод, че „Ай Ти Еф Груп“ АД, в качеството си на администратор на лични данни, е следвало да изпълни задължението си по чл. 15 § 3 ОРЗД като предостави на субекта на данните - И. К. И., поисканите лични данни, съдържащи се в съставените договори за кредит през периода 16.05.2019 г. - 16.05.2024 г., в заявената форма за получаване на информацията - по електронен път на посочен имейл адрес.

Относно възражението на пълномощника на ответника, че в случая е злоупотреба с право от страна на жалбоподателя, предвид осъществената размяна на книжа по повод гражданско дело № 19/2024 г. и гражданско дело № 33/2024 г. и двете по описа на Районен Съд – Балчик, е необходимо да се посочи отново, че дори екземпляр от договорите за кредит да са били предоставени на И. И. към момента на тяхното сключване (каквито доказателства не са налични по делото), или част от данните да са му били вече предоставени при размяната на книжа по двете граждански дела, субектът на данните не може да бъде лишен от възможността да упражни правата си по ЗЗЛД и Регламент 2016/679 във връзка със съществуващите между него и администратора на лични данни взаимоотношения.

С отказа на администратора на лични данни, на практика физическото лице е било възпрепятствано да упражни правата, които му предоставя чл. 14 от Регламент 2016/679, и по-конкретно това по параграф 1, буква "в" - правото да се получи информация за целите на обработването, за което личните данни са предназначени, както и правното основание за обработването. Така, субектът е поставен в невъзможност да разбере дали личните му данни се обработват законосъобразно, по смисъла на ЗЗЛД и ОРЗД. В този смисъл ответникът е лишил жалбоподателя и от "правото на защита на личните данни", което му се предоставя с чл. 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като съответно е бил поставен и в невъзможност да придобие непосредствени впечатления за спазване на задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите, определени в чл. 5 ОРЗД. Оспореният отказ възпрепятства жалбоподателя да се възползва и от правото му по чл. 8, параграф 2 Хартата на основните права на Европейския съюз, да получи ясна представа за това дали данните му са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието му или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, отказът на „Ай Ти Еф Груп“ АД, в качеството му на администратор на лични данни, да предостави достъп до лични данни по подаденото от И. заявление/искане от 17.05.2024 г., следва да бъде отменен като незаконосъобразен и преписката се върне на администратора на лични данни за произнасяне по заявлението, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

В настоящето производство от страна на пълномощника на жалбоподателя е направено искане за заплащане на разноски, а именно 10 лева внесена държавна такса за образуване на делото и за минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата за адвокатските възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Искането е основателно. Разходът от 10 лева, представляващ държавна такса за образуване на делото е доказан с платежен документ на л. 12 от делото и следва да бъде присъден на жалбоподателя. В самия приложен на л. 43 от делото договор за правни услуги е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ, предвид обстоятелството, че клиентът е материално затруднено лице. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е в значително материално затруднение.

От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на възнаграждението, дори в размера посочен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 1000 лева. Ответникът основава това свое възражение с тълкуванията дадени с мотивите на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г. Съдът намира това възражение за основателно. В настоящия случай делото не се характеризира с фактическа и/или правна сложност. От друга страна съдът съобразява и обстоятелството, че съдебните заседания по делото са преминали без явяване на процесуалния представител на жалбоподателя, последният е депозирал само становище по съществото на спора. Съдът, след като съобрази решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, в което е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придадена задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК вр. чл. 144 АПК, поради което посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, може да служат като ориентир при определянето им, без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален и нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Предвид фактическата и правна сложност на настоящото дело, обстоятелството, че представляващия жалбоподателя адвокат е представил само жалба и писмено становище и не се е явявал в открито съдебно заседание и при съобразяване с Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, настоящият състав намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да е в размер на 400 лева, като не следва да бъзе съобразяван определения в чл. 8, ал. 2, т. 10 НМРАВ минимум. По изложените съображения искането за намаляване размера на адвокатското възнаграждение е основателно до този размер.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във връзка с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Отговор от 20.05.2024г. в частта в която представлява отказ на „Ай Ти Еф Груп“ АД, в качеството му на администратор на лични данни, да предостави достъп до лични данни по подаденото от И. К. И. заявление/искане от 17.05.2024 г.

ВРЪЩА преписката на „Ай Ти Еф Груп“ АД за произнасяне по подаденото от И. К. И. искане от 17.05.2024 г, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

На основание чл. 174 АПК определя 14-дневен срок за произнасяне от влизане в сила на съдебното решение.

ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София 1407, район „Лозенец”, ул. „Сребърна” № 16, ет. 8, да заплати на И. К. И., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Добрич, ж.к. Дружба № 9, ет. 8, ап. 29, сумата от 10.00 лв (десет лева) - направени разноски по делото.

ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София 1407, район „Лозенец”, ул. „Сребърна” № 16, ет. 8, да заплати на адвокат Д. Г., АК-Ловеч с №**********, адрес: гр. Троян, ул. З. С., ет. 4, офис №30 сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на И. К. И. безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.