О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2000
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова
след като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 1927 по описа за 2018 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 435 от ГПК.
Постъпила е чрез ЧСИ К. П., рег. № 824, с вх. № 54405/30.07.2018г. ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 26114/11 септември 2018г. от П.Д.П., с ЕГН **********,***, чрез адв. Д.Н.М.,***, съдебен адрес:***,офис № 4, срещу Разпореждане с изх. № 55217/27.06.2018г., постановено по изп.дело № 20148240400687 по описа на ЧСИ К.П., рег. № 824,район на действие-Окръжен съд Пловдив.
Жалбоподателят моли да се отмени изцяло обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно, като излага следните доводи:
Жалбоподателят закупил парични вземания посредством договор за цесия от 07.07.2015г. от „Си Финанси Груп“ ЕООД, с ЕИК *********, като последното е конституирано като взискател по настоящето изпълнително производство, след като закупува същите тези вземания, които е продал на П.Д.П. с договор за цесия, сключен на 07.07.2015г., от „Първа Инвестиционна Банка“ АД.
Длъжници по вземанията, предмет на договор за цесия от 07.07.2015г., са „Проект Стиил“ ЕООД, с ЕИК *********, като главен длъжник, и П.Д.П., с ЕГН **********, като поръчител; последните отговарят за заплащането на дълга солидарно. Купувач, /цесионер/ подоговора за цесия от 07.07.2015г. е П.Д.П., с ЕГН **********, а продавач, /цедент/ - „Си Финанси Груп“ ЕООД.
С оглед факта, че П.Д.П., с ЕГН **********, е придобил вземанията на взискателя „Си Финанси Груп“ ЕООД, с договора за цесия от 07.07.2015г., същият е депозирал молба с вх. № 35935/17.05.2018г., с която моли да бъде конституиран, като взискател по настоящето дело, поради това, че с договора за цесия се легитимира като частен правоприемник на предходния титуляр на същите тези вземания. Поискал е, също, и да бъдат вдигнати наложена възбрана върху изрично посочени имоти. В тази връзка, на ЧСИ са представени Договор за цесия от 07.07.2015г., Уведомление за цесия, Приемо- предавателен протокол и Потвърждение за станалата цесия.
Преписи от молба с вх. № 35935/17.05.2018г. са предоставени на останалите взискатели на 21.05.2018г., но същите не са изразили становище до датата на изготвяне на тук обжалваното разпореждане – 27.06.2018г.; липсата на изрично противопоставяне презюмира съгласие.
Въпреки горепосоченото, СИ с разпореждане изх. № 55217/27.06.2018г. отказва да конституира П.Д.П., с ЕГН **********, като взискател по настоящето изпълнително дело и отказва да вдигне наложените възбрани върху недвижимости. Изложени са от СИ аргументи: недопустимост на искането за конституиране, като взискател на П.Д.П., тъй като ГПК не допуска съчетаване на качеството длъжник и кредитор в един и същи субект, това противоречало на основните принципи в ГПК/чл.5-чл.13от ГПК/; твърди се, че плащането на цената по договора за цесия от 07.07.2015г. е извънсъдебно плащане на дълга в полза на кредитора „Си Финанси Груп“ ЕООД. С това се заобикалял закона, за да не се платят дължими такси към ЧСИ съгласно ТТРЗЧСИ, тъй като плащането директно на кредитора по изп. производство, също, обуславяло дължимост на такси към ЧСИ; ощетяване на фиска с невнасяне ДДС върху несъбраните такси; недействителност на договора за цесия на основание чл. 26 от ЗЗД.
Посочените от СИ аргументи сочели за неправилно прилагане както на материалния, така и на процесуалния закон, което опосредявало неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.
Некоректно е изложено от СИ, че делото е спряно с молба от взискателя с вх. № 38509/01.10.2014г. поради постигнато извънсъдебно споразумение с длъжниците и заплащане на дълга. Делото е спряно на основание чл. 432 т. 2 от ГПК, като самият взискател е изразил писмено искане за спиране, без да мотивира същото, а и законът не го задължавал в тази връзка.
По отношение на недопустимостта за конституиране на П.Д.П., като взискател, се изразяват, още, доводи, както следва:
Визираните от ЧСИ основни принципи на ГПК не касаят действителността на сливането в един гражданскоправен субект качеството на длъжник и кредитор/взискател/. Това се урежда от материалното право; поради което се счита за изцяло неправилен изводът, че искането на жалбоподателя е недопустимо.
По отношение на плащането по договора за цесия от 07.07.2015г., неговия характер и погасителен ефект, се изразяват, доводи:
Прехвърлянето на вземания, /цесията/ на основание чл. 99 и сл. от ЗЗД не е способ за погасяване на парични задължения. С този договор се извършва промяна на кредитора, на принадлежността на вземането към конкретен субект, но то н есе погасява. Предмет на договора е покупка на вземания, а не – погасяването им. Правно ирелевантно е да се твърди, че с плащане на продажна цена по договор за цесия се извършва удовлетворяване на вземане/погасяване на задължения/, което е предмет на продажбата с цесията и предмет на настоящето изпълнително дело. Способите за погасяване на задължения са: реално плащане, /изпълнение/; прихващане; новиране; делегиране; опрощаване; сливане.
Тук строго следвало да се държи сметка, че главният длъжник по прехвърлените вземания с договор за цесия от 07.07.2015г. е „Проект Стиил“ ЕООД, с ЕИК *********, а – не физическото лице П.д.П., последният е само поръчител. След като длъжникът е юридическо лице, търговско дружество-еднолично дружество с ограничена отговорност, то същото е персонифициран правен субект, носител на самостоятелни права и задължения в гражданския и търговския оборот. Дружеството е отделен правен субект от управителя и собственика на капитала, като всяко отъждествяване в тази връзка е неправилно и незаконосъобразно. С оглед на което, в случая, няма сливане на длъжник и кредитор в един субект, тъй като длъжникът е „Проект Стиил“ ЕООД, а новият кредитор е П.Д.П., които са два отделни правни субекта.
От горепосоченото следвало, че тук не можело да се говори за сливане, което да води до съединяването в едно и също лице две несъвместими помежду си качества – длъжник и кредитор, от което да последва погасяване на задължението, поради невъзможността някой да бъде кредитор и длъжник на самия себе си.
В случая, има идентичност на кредитора П.Д.П. с поръчителя по дълга, която следва от сключения договор за цесия на 07.07.2015г. Сливането на качеството кредитор и поръчител в един и същи правен субект не води до погасяване на дълга, а само до погасяване на самото поръчителство/,А..К., Облигационно право,книга втора, нова редакция, стр.43/.
За пълнота се отбелязва, още, следното:
СИ твърдял, че с цесията неправомерно се избягвало плащане на такси към него по смисъла на ТТРЗЧСИ.
Не е представена сметка по смисъла на чл. 79 от ЗЧСИ, от която да е видно каква сума се дължи като такси и на какво основание. Липсата на изготвено постановление за разноски, сметка по чл. 79 ал. 1 от ЗЧСИ, е индиция, че длъжниците по някакъв начин са били уведомени за дължимостта на същите. Непредставянето на тази сметка води до липса на яснота какво евентуално плащане на такси се заобикаля и изобщо дали плащането на такси по делото е изискуемо. Посочено е, че таксите се дължат независимо дали е извършено за погасяване на дълга чрез плащане по сметка на ЧСИ или директно на взискателя.
Тик липсвало плащане на дълга. Това самият СИ сочел в разпореждането си, че нито „Проект Стиил“ ЕООД, нито П.Д.П., са осъществили плащания за погасяване на дълга. ЧСИ сочел, само, че плащането на цената по договора за цесия било „извънсъдебно“ плащане на самия дълг, който се продава, което е неправилно, както е посочено по-горе. Ето защо, в случая липсвало плащане на дълга по изпълнителното дело, както по сметка на ЧСИ, така и по сметка на взискател, което плащане на дълга да обоснове дължимост на такси в полза на ЧСИ, съгласно ТТРЗЧСИ.
Т. 26 от ТТРЗЧСИ визира, че за изпълнение върху паричен дълг се събира такса върху събраната сума. В случая, не е събрана сума по изпълнителното дело, т.е. да има плащане на дълга, което да е последица от преките действия на ЧСИ. Самата разпоредба сочи събиране на сума от ЧСИ, т.е. дължимостта на такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ има резултативен характер – погасяване на дълга. В случая, както е изложено по-горе, липсвало плащане, липсвало погасяване на дълга по изпълнителното дело, което да води до дължимост на такси в полза на ЧСИ, съгласно ТТРЗЧСИV Несъбирането на никаква част от дълга – принудително чрез някой от изпълнителните способи, означава, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ не е дължима.
По отношение на ощетяване на фиска с дължим ДДС се изразява становище, както следва:
В случая, това твърдение на ЧСИ е изцяло неправилно. Внасянето на ДДС се дължи от лицето, в чиято полза се заплаща дадена услуга или стока, т.е. тук по отношение на платени такси от длъжник, ЧСИ е данъчно задълженото лице да внесе съответния ДДС в полза на държавата. ДДС се дължи независимо дали има реално платена услуга или стока/плащането има облигационен характер и изпълнението на сделката-осъществяване на самото плащане, не е предмет на преследване от данъчната администрация, това се преследвало по частно-правен ред/; т.е. при издадена фактура от страна на ЧСИ за дължими такси и осчетоводяване на същата, то внасяне на ДДС се дължи от ЧСИ, независимо дали реално му е платена съответната такса или не. Ощетяването на държавата с оглед невнесен ДДС може да изходи само от ЧСИ, но не и от длъжник.
По отношение на действителността на договора за цесия от 07.07.2015г. на основание чл. 26 от ЗЗД, се излага следното:
За да се релевира такава недействителност – нищожност, на първо място, следва това да се стори от лице с правен интерес, /активно легитимиран субект/, и на второ място, следва да е налице някоя от изчерпателно изброените предпоставки за това в чл. 26 от ЗЗД. В настоящия случай, нито СИ е лице, имащо правен интерес да релевира такава недействителност, нито са налице предпоставки за това.
Поради изложеното жалбоподателят моли да бъде изцяло отменено обжалваното разпореждане като незаконосъобразно, като вместо него да бъде постановено жалбоподателят да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, както и да бъде вдигната възбраната възложена върху недвижими имоти, наложена по изпълнително дело № 20148240400687, вписана с Акт № 123, том ІІІ от 12.03.2014г. по описа на СВ-гр. Пловдив.
Останалите страни по делото – СИ ФИНАНСИ ГРУП ЕООД, с ЕИК *********, взискател, както и ТД НАП ПЛОВДИВ, с ЕИК 1310631880039, присъединен взискател, СИНД КОНСУЛТ ООД, с ЕИК *********, присъединен взискател, СКАЙ ИНВЕСТ ЕООД, с ЕИК *********, присъединен взискател, ЗАНИ КОНСУЛТ ООД, с ЕИК *********, присъединен взискател, СИНДЖИ ЕООД, с ЕИК *********, присъединен взискател, ПРОЕКТ СТИИЛ, с ЕИК *********, присъединен взискател по изп.дело № 20148240400687, не вземат становище по жалбата на длъжника П.Д.П., с ЕГН **********.
Въззивният съд на Пловдивския окръжен съд констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна – длъжник по изп. дело № 687/2014г. по описа на ЧСИ К. П., рег. № 824, район на действие – ОС Пловдив. Жалбата е подадена в законния едноседмичен срок от получаване от страна на длъжника на съобщението на ЧСИ за извършеното действие – постановяване на обжалваното разпореждане, съгласно чл. 436 ал. 1 от ГПК; видно от разписка – на 25.07.18г. от съобщение на ЧСИ с изх. № 55218/27.06.2018г.,/лист 239 от изп.д./.
Видно е от предмета на жалбата, че в същата се атакува като незаконосъобразно Разпореждане с изх. № 55217/27.06.2018г.,/лист 237-238 от изп.д./, /издадено въз основа на подадена по изп.дело от длъжника П.Д.П. – молба с вх. № 35935/17.05.2018г./, с което се оставя без уважение искането на длъжника П.Д.П., с ЕГН **********, за конституирането му като взискател по изп. дело № 20148240400687 въз основа на сключен Договор за цесия от 07.07.2015г.; както и се оставя без уважение искането на длъжника П.Д.П., с ЕГН **********, за вдигане на наложената по изп. дело № 20148240400687 възбрана на недвижими имоти, вписана в Акт № 123, том № 3 от 12.03.2014г. на Служба по вписванията-Пловдив.
Въззивният състав на ПдОС не намира обжалваните действия, обективирани в горецитираното Разпореждане с изх. № 55217/27.06.2018г. на ЧСИ К. П., да попадат в някоя от хипотезите на чл. 435 ал. 2 от ГПК, в които длъжникът има право по реда на чл. 436 от ГПК да обжалва тези действия на СИ пред окръжния си. Обжалваните действия, подробно описани в жалбата, не се съдържат в обема на подлежащите на обжалване от страна на длъжника действия на СИ. Поради което и с оглед на предмета си подадената жалба от длъжника се явява недопустима за разглеждане от окръжния съд, при което и следва да бъде оставена без разглеждане, като образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено.
Водим от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ постъпила чрез ЧСИ К. П., рег. № 824, с вх. № 54405/30.07.2018г. ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 26114/11 септември 2018г. от П.Д.П., с ЕГН **********,***, чрез адв. Д.Н.М.,***, съдебен адрес:***,офис № 4, срещу Разпореждане с изх. № 55217/27.06.2018г., постановено по изп.дело № 20148240400687 по описа на ЧСИ К.Павлов, рег. № 824,район на действие-Окръжен съд Пловдив.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд Пловдив, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/