НОХД №  1654/2013 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението е против подсъдимия С.И. *** за престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК,  а именно за това, че на 13.03.2013г., в района на надлез с.Г., обл.П. се заканил на Н.С.Н. с убийство с думите: „Ще те гръмна” и с действия - насочване на пистолет към стъклото на колата на пострадалия, и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура-гр.П. поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните прения. Пледира за осъдителна присъда с  приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. 

          Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник. Не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и  дава обяснения.

          Против подсъдимия е предявен граждански иск от страна на пострадалия Н.Н. за сумата от 15 000лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените с престъплението по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК неимуществени вреди.

          Гражданският иск бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, като  пострадалият  Н. бе конституиран като  граждански  ищец и  частен  обвинител.

          Гражданският ищец и частен обвинител се явява лично и с повереник, чрез който поддържа обвинението против подсъдимия, пледира за неговото осъждане и уважаване на гражданския иск в пълен размер.

          Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

Към инкриминираната дата подс.С.Д. работел като охранител в отдел „Охрана ценни пратки и товари” в „Ей Ес Пи” ЕООД, което  дружество се занимавало с охранителна и инкасо дейност. Във връзка с  работата си подс. Д. притежавал служебен пистолет „Макаров”.

Св.Н.Н. работел в „Дуропак-Тракия Папир” гр.Пазарджик и обикновено пътувал до месторабота с личния си автомобил м.„….” с ДК№ …….

На 13.03.3013г. подс. Д. и неговият колега – св.П., изпълнявали служебните си задължения, като извършвали превоз на ценни пратки - пари за пенсии за 28 села от областта, колети и други ценни вещи. Подс. Д. управлявал служебния автомобил „….” с ДК№ …..- тип миниван, като носел защитна бронежилетка и служебния си пистолет. Св. П. седял на седалката до шофьора.

На посочената дата подс. Д. и св. П. ***, където оставили част от превозваните пратки. Около 07.30 часа двамата продължили в посока с.Главиница.

В същото време св.Н. пътувал към работното си място с лекия си автомобил.  Движел по ул.”Ц. Й.” в гр.П. В района преди ЖП-надлез гр.Пазарджик, св. Н. предприел завой надясно в посока „Пещерско шосе”. По същото време автомобилът, управляван от подс. Д.,*** следвало да направи ляв завой. Именно в този момент, при създалата се пътна ситуация, подс.Д. отнел предимството на св.Н.. С това създал предпоставка за ПТП, което обаче било предотвратено поради бързата реакция на Н., който натиснал спирачки и пропуснал другия автомобил. Автомобилът на Д. продължил движението си към надлеза, а св.Н., възмутен от поведението на водача Д., предприел изпреварване на инкасо автомобила. В момента, в който двата автомобила се изравнили успоредно, св. Н. повдигнал ръце и направил  жест към Д., изразяващ учудването и възмущението му от това че е отнел предимството му.

Това очевидно подразнило подс. Д., който извадил служебния си пистолет, продължавайки да шофира, като държал волана с една ръка. Той размахал пистолета към св.Н. и му направил недвусмислени жестове да спре автомобила. Св.Н. успял да довърши изпреварването, след което, стресиран от създалата се ситуация незабавно намалил скоростта и спрял в горната част на ЖП-надлеза, в лявата лента за движение нагоре. Пуснал аварийните светлини на автомобила и останал в него. Подс. Д. спрял служебния автомобил „Форд” на около метър  зад автомобила на Н.. Веднага след това слязъл и държейки пистолета си плътно до тялото, се  приближил до колата на Н..  Застанал  пред  шофьорската  врата  и започнал да размахва пистолета пред погледа на Н.. Опитал да бръкне пред лико отвореното стъкло на вратата, но Н. незабавно га затворил. Започнал да чука с пистолета по стъклото  на вратата и заявил на два – три пъти на Н., че ще го гръмне.

Св. Н. стоял уплашен в колата си, без да реагира по никакъв начин. В същото време по надлеза в посока от с.Г. към гр.П. пътувал св. И.К., управлявайки автобус. Той видял подс. Д. да удря с пистолета по стъклото на колата на Н., поради което натиснал клаксона на автобуса, но не спрял, защото по това време движението било доста интензивно.

Секунди след това покрай автомобила на Н. преминал с лекия си автомобил св.И.К., който също пътувал за работното си място в „Дуропак-Тракия Папир”.  Последният познавал Н. по физиономия поради това, че работели в един завод. Виждайки двата спрени автомобила на пътя, св.К. решил, че е възникнал някакъв проблем, поради което ги подминал и спрял недалеч от тях в дясно на платното. Слязъл от своя автомобил и се насочил към автомобила на Н.. В този момент подс. Д. се отдалечил от автомобила на Н., върнал се в своя автомобил и прибрал оръжието си. Действията му обаче не останали незабелязани от св. И.К..  Той видял също, че Н. е видимо изплашен и го попитал какво става, но последният не му дал някакво смислено обяснение. Св.К. се върнал в колата си и споделил с намиращата се в нея св.Ц., с която живее на съпружески начала, че човекът от минивана е държал пистолет.

След като подс. Д. се качил в инкасо автомобила, св. Н. се обърнал назад и го заснел с мобилния си телефон. Подс.Д. потеглили с автомобила си, заобикаляйки този на Н., а веднага след това последният се обадил на телефон 112, като разказал за случилото се.

По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.

Горната фактическа обстановка съдът възприе  изцяло  от  показанията на свидетелите Н., К., К., Ц. и З., а така също и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на посочените по-горе свидетели, тъй като същите са изключително последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват, като установяват конкретните обстоятелства във връзка с инцидента, които са включени в предмета на доказване. 

Съдът не дава вяра на обясненията на подс.Д., в които той отрича да е отправял каквато и да е закана с убийство към Н., било то с думи или действия. Твърди, че поведението на Н. на пътя било изключително агресивно, т.к. след навлизането от кръстовището към ЖП-надлеза св.Цачев на няколко пъти се опитал с автомобила си да го изтласка от пътя и в един момент го засякъл отпред, като го принудил да спре. Заявява, че въобще не е слизал от служебния си автомобил, не е вадил пистолета си, не е ходил до автомобила на Н. и не е отправил към него никакви закани.

Тези негови обяснения са израз на защитна позиция, а не източник за фактите от обективната действителност. В подкрепа на неговите обяснения показания депозира св.П.. Съдът не даде вяра и на неговите показания, т.к. стана ясно, че очевидно колегиалната връзка между двамата мотивира последния да депозира показания, обслужващи защитната теза.

Отделно от това обясненията на подсъдимия и показанията на св.П. са противоречиви и помежду си, което на собствено основание разкрива тяхната недостоверност. Според подс.Д., след като той направил левия завой и се насочи към надлеза, на около 8-100м. бил изпреварен и засечен от автомобила на Н., който го изтикал надясно към банкета.  След това Н. го засякъл от дясно, като го принудил да навлезе в насрещната пътна лента, където  направил рисково разминаване с тир. Сочи, че Н. го били засякъл общо 5-6 пъти преди двата автомобила да спрат. В общи линии това съобщава и П., който обаче сочи, че на около 50 метра, след като били направили левия завой били засечени за първи път от „….”-то на Н., а след това ги засякъл общо 3-4 пъти докато автомобилите спрели.

От показанията на св.И.К., който е професионален шофьор и в момента на инцидента е управлявал автобус, стана категорично ясно, че от кръстовището с ул.”Ц. Й.” до мястото на надлеза, където той е видял двата спрени автомобила, разстоянието е около 100 метра.  Едва ли необходимо да се излагат подробни разсъждения относно това, че такова кратко разстояние, при движение на автомобилите със скорост около 50 км.час, извършването на описаните от подсъдимия 5-6 или от П. 3-4 маневри на засичане е обективно невъзможно да се случат.

Отделно от това подсъдимият твърди, че след спирането на колата той бил повърнал малко първо вътре в колата, а след това отворил вратата и повърнал на асфалта. Нищо такова обаче не казва св.П.. Напротив,  категорично сочи, че не е видял Д. да повръща, което е житейски нелогично, ако е била вярно заявеното от подсъдимия. Не убягна от вниманието на съда и това, че св.П. дава много уклончиви отговори на въпросите дали Д. е отварял врата на автомобила, дали е слизал от него и дали е ходил до автомобила на Н.. Св.П. не казва, че категорично  това не се е случило а предпочита да твърди, че не бил видял Д. да прави гореописаните неща. Тази неубедителност в показанията на св.П., както и противоречията между него и подс.Д. даде основание на съда да оцени като изключително недостоверни техните показания. 

Извън казаното да тук следва да се има предвид, че обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите категорично се опровергаха от показанията на пострадалия, свидетелите К., К. и Ц.. Независимо, че Н. има качеството на пострадал и като такъв би могъл да бъде заинтересован от изхода на делото, той депозира напълно обективни показания за хронологията на инкриминираните събития. Неговите показания пък се подкрепиха изцяло от тези на напълно незаинтересованите трима свидетели, посочени по-горе. Всички те са категорични, че подс.Д. е бил до шофьорската врата на автомобила на Н.. Св.К. е категоричен, че е видял оръжието в ръцете му и ръкомахането с него пред Н., което мотивирало горния да използва клаксона на автобуса, с който се движел. От показанията на св.К., дадени в съдебната, а и в досадебната фаза на процеса, които съдът напълно кредитира, т.к. той потвърди тяхната правдивост след прочитането им, стана ясно, че действително Д. е бил до автомобила на пострадалия и е държал пистолет, който е прибрал след връщането в служебния автомобил. Това се потвърждава и от показанията на св.Ц., която сочи, че след като приятелят й К. се върнал при техния автомобил й споделил, че шофьорът на минивана е имал оръжие в себе си.

Фактът на отправените закани спрямо пострадалия косвено се потвърждават и от показанията на св.З.. Той е колега и приятел на Н. и преразказва, макар и не особено детайлно, че е научил от Н. за инцидента, както и за факта, че бил заплашен с оръжие.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият  С.Д. е осъществил престъпния състав на чл.144 ал.3 във вр. с ла.1 от НК, като на 13.03.2013 г. в района на надлез с.Г., обл.П., с думи и действия /подробно описани по-горе/ се е заканил на Н.С.Н. с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му.

Авторството деянието се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, в светлината на горния анализ. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършването му. Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от състава на престъплението, което осъществява и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието  си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.

Същият при реализирането на своята  проява е осъзнавал, че отправя закана с убийство по описания по-горе начин към св.Н.. Съзнавал е още  и че отправената  закана е от такова естество, че да може да възбуди основателен страх у заплашения за осъществяването й, още повече, че за съставомерността на престъплението по чл.144 ал.3 от НК не необходимо  заплашения реално да е изпитал страх. Установи се още, че заканителните реплики и действия отправени към пострадалия – изявленията, че ще го гръмне и размахването, насочването на пистолет и почукването с него по шофьорското стъкло, по своето съдържание  и начин на отправяне не само са били от естество, че да възбудят основателен страх за осъществяването им, а в конкретния случай те дори са възбудили такъв.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация. За това свидетелства и последващото поведение на пострадалия, който е позвънил на веднага на тел.112, съобщавайки за инцидента по начина, по който това е отразено и в приетите като писмени доказателства извлечения на хартиен носител на електронният картон в РЦ – 112 гр.Кърджали /лист 57 от материалите в съдебното дело/.

          За да определи вида и размера на наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, извършено от подсъдимия, предвид времето и мястото на извършване – публично, на улицата, пред очите на други хора и с демонстрирано чувство за безнаказаност, а също и предвид начина освен вербално и с действия – насочване и размахване на оръжие – боен пистолет.

Подсъдимият е личност с невисока степен на обществена опасност. Не е осъждан, не е криминално проявен, положително е охарактеризиран по местоживеене и настоящото деяние е инцидентно в неговия живот.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред, неприкосновеността на личността и в недостатъчната способност за самоконтрол.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите характеристични данни. Отегчаващи отговорността обстоятелства са фактът, че заканата с убийство е отправена посредством използването на огнестрелно оръжие и това, че с поведението си Д. е извършил още едно престъпление при евентуален умисъл – хулиганство, за което обаче незнайно защо не му е било повдигнато обвинение.

          Съдът като прецени наличните смекчаващите и отегчаващи  отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест счете, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и във връзка с личната и генерална превенция спрямо подсъдимия и обществото, на Д. следва да бъде наложено наказание от една година  лишаване от свобода.

          С оглед данните за личността на подсъдимия и неговата възраст, а също и предвид чисто съдебно минало и добри характеристични данни, съдът прецени, че преди всичко за принудително-възпиращ и поправително-превъзпитателен ефект спрямо подсъдимия не се налага         ефективно изтърпяване на наложеното наказание.

С оглед на това и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието от една година лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.

От престъплението пострадалият Н.Н. е претърпял неимуществени вреди,  за  които подсъдимият дължи съответно обезщетение – чл. 45 от ЗЗД.

При определяне размера на паричното обезщетение за неимуществените вреди, при спазване на изискванията на чл. 52 от  ЗЗД, като взе предвид възрастта на пострадалия; - естеството на предизвикания страх и чувство на тревожност за него, за което свидетелства и св.З.; - естеството на заканителните думи и действия,  съдът намери граждански иск за доказан по основание, но не и по размер, доколкото претендираният такъв от 15 000 лева е значително завишен.  Установява се, че Н. е на 41 години, в добро психо-соматично състояние към момента, доколкото доказателство за противното не са ангажирани. Преживяното от него е било действително стресиращо, но не е дало някакви особено трайни и непреодолими психологически поражения, доколкото доказателства за това не са ангажирани. С оглед на казаното съдът определи обезщетение  в размер на  3000 /три хиляди/ лева и осъди подс.Д. за заплати на гражданския ищец Н. тази сума,  като за разликата до претендирания размер от 15 000 лв. отхвърли предявения граждански иск като неоснователен.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия С.Д. да заплати на Н.Н. сторените от него като граждански ищец и частен обвинител съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лв. – платен адвокатски хонорар.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: