МОТИВИ към Присъда № 55 от 19.03.2013 г.
по н.о.х.дело № 291/2013 г.
по описа на Районен съд – гр.*****:
Обвинението срещу подсъдимия Р.И.М. – роден на *** ***, с постоянен адрес: *****, кв.
"Лозенец", ул. "Вихрен" № 53, в момента в Затвора – гр. *****
с мярка за неотклонение "Задържане под стража" по досъдебно
производство № 534/2012 г. по описа на Второ РУ „Полиция” – гр. *****, българин, български гражданин,
неграмотен, неженен, осъждан, ЕГН **********, е за това, че през периода:
14.05.2012 г. - 18.05.2012 г., в гр. *****, в условията на продължавано
престъпление, отнел чужди движими вещи, както следва:
- на 14.05.2012 г. отнел чужди движими вещи:
1 бр. чанта от черен плат, с размери 10х20х7 см., с една дълга дръжка; 1 бр.
мобилен телефон марка "Нокиа 1680", IMEI код 356042031625850, връзка с ключове, от които: 1 бр.
ключ за л.а. "Фолксваген Голф 4", рег. № СТ
3995АТ, ведно с дистанционно устройство за централно затваряне и 10 бр.
секретни ключа, всичко на обща стойност 219,15 лв. от владението на Н.В.Г.;
- на 16.05.2012 г. отнел чужди движими вещи:
1 бр. мъжка чанта от плат, с дълга дръжка, с надпис “Адидас”;
връзка с ключове, от които 1 бр. за МПС – л.а. "Пежо 306", рег. № ******,
ведно с дистанционно управление за централно затваряне и 2 секретни ключа;
парична сума от 98,00 лв. или всичко на обща стойност 284,25 лв., от владението
на В.Ц.Д.;
- на 18.05.2012 г. отнел чужди движими вещи:
1 бр. спортна мъжка чанта и парична сума от 400 лв., всичко на обща стойност от
411,90 лв., от владението на Д.Г.Д.,
или
всичко в общ размер на 915,30 лв., без тяхното съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянията са извършени в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, буква “а” и буква “б” от НК –
престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, във връзка с чл. 194, ал., във връзка с
чл.26, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, буква “а” и буква “б” от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание в размер след
редукцията по чл.58а ал.1 от НК - около една година и шест месеца лишаване от
свобода. Да се уважи гражданския иск
като основателен и доказан.
Подсъдимият Р.И.М. се признава за виновен. Изразява
критично отношение и съжаление за извършените от него деяния.
Делото е разгледано по глава
27 от НПК – съкратено съдебно следствие. Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за същите.
Служебният защитник не оспорва фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт. Счита, че целите на наказанието ще се
постигнат с наказание не
повече от една година лишаване от свобода.
По делото е приет за
съвместно разглеждане граждански иск от Д.Г.Д.
срещу подсъдимия в размер на 411,90 лева.
Съдът съобразявайки становищата на страните, самопризнанията на подсъдимия
по чл.371, т.2 от НПК, ведно със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Р.И.М. е роден на *** ***.
Загора. Постоянният му адрес е в *****, кв."Лозенец",
ул."Вихрен" № 53. Осъждан е нееднократно. Последно е бил освободен на
30.11.2011 г. от Затвора – ***** по
изтърпяване. Понастоящем е в Затвора – гр. ***** с мярка за неотклонение
"Задържане под стража" по досъдебно производство № 534/2012 г. по
описа на Второ РУ „Полиция” – гр. *****, което досъдебно производство е внесено
ведно с настоящия обвинителен акт.
На 14.05.2012 г., през деня, подсъдимият се
разхождал из центъра на град *****. Бил облечен със спортни дрехи, а на главата
си имал светла на цвят шапка. Пътят му минавал по ул. "Сава Силов" в
посока от юг на север. Когато достигнал хотел "Уникато",
който се намирал на № 36, подсъдимият М. видял пред входа паркиран микробус, на
който една от вратите била отворена. От вътрешна страна на таблото на предното
стъкло била оставена мъжка чанта от черен плат с приблизителни размери 10х20х7
см, с една дълга дръжка. Подсъдимият я харесал, уверил се, че наоколо нямало
никой, протегнал ръка и я взел със себе си, след което побързал да се отдалечи
от мястото.
Проверил съдържанието и вътре намерил
следните вещи - 1 бр. мобилен телефон, марка "Нокия
1680", връзка с ключове, включваща 1 бр. ключ за лек автомобил, ведно с
дистанционно устройство за централно затваряне и 10 бр. секретни ключа, както и
"МЕТРО" – карти, талон за регистрация на МПС, кредитни и лична карта.
Подсъдимият продал телефона на непознат
възрастен мъж срещу сумата от 20 лв., а получените пари похарчил за лични
нужди. Всички останали вещи изхвърлил в
контейнер за отпадъци.
Няколко минути след кражбата водачът на
автомобила и собственик на вещите – свидетелят Н.В.Г., установил липсата на
мъжката му чанта. Проверил камерите на хотела и на запис ясно различил лице от
мъжки пол и ромски произход, с бяла шапка на главата, което вземало чантата му
от таблото на превозното средство.
По–късно записите от цифровият носител били
доброволно предадени с протокол от служител на хотел "Уникато"
за нуждите на разследването.
На 16.05.2012 г., около 11,00 ч., свидетелят В.Ц.Д.,
който работел като ветеринарен лекар и доставчик към фирма "Рокар – 1" – ***** паркирал служебния автомобил
"Фолксваген Канди", рег. № СТ 6420
СМ, пред стола на V–то основно училище в *****. После
излязъл от купето и влязъл в столовата, където се забавил около десетина
минути. През това време покрай автомобила минал подсъдимият М.. Той видял
оставената от вътрешна страна на таблото до предното стъкло мъжка чанта от плат,
с дълга дръжка, и надпис “Адидас”. Отворил вратата,
която се отказала отключена, и взел вещта. После побързал да се отдалечи от
мястото, разгледал съдържанието на чантата, видял, че в нея имало връзка с 3
бр. ключове: един за МПС ведно с дистанционно управление за централно затваряне
и 2 секретни ключа; както и парична сума от 98,00 лв. в различни по номинал
банкноти.
Подсъдимият задържал парите за себе си, като
ги похарчил за лични нужди, а останалите вещи изхвърлил.
На 18.05.2012 г. подсъдимият бил на тротоара
от северната страна на ул. "Генерал Гурко"
в района на VІ–то основно училище в *****. Около 8,00 ч. близо до подсъдимия
спрял лек автомобил, марка "Опел Астра" и
от него излязло 6–годишно момиче. Водачът на автомобила – свидетелят Д.Г.Д.,
също слязъл и придружил момичето до сградата за предучилищно обучение, като
оставил колата незаключена.
В това време подсъдимият М. пресякъл уличното
платно и незабелязано от никого отворил шофьорската врата. Видял между
седалките черна на цвят спортна мъжка чанта с дръжка. Взел я със себе си,
затворил вратата и побързал да се отдалечи.
По–късно разгледал съдържанието на чантата и
намерил в нея сумата от 400 лв. в банкноти от по 20 лв., които задържал и по–
късно изхарчил, а всичко останало изхвърлил в контейнер в района на МБАЛ "НИАМЕД", находяща се на ул."Стефан Стамболов" № 29 в
града.
Във връзка с първото деяние е изпълнена техническа
експертиза от служители на БНТЛ при ОД на МВР – *****, заведена под № 399/25.06.2012 г., която сочи,
че от представената флашпамет със запис от камери за видеонаблюдение на хотел "Уникато"
от 14.05.2012 г. са прихванати осем изображения, които били разпечатани и
оформени във фотоалбум, съставляващ неразделна част от експертизата.
След доброволното предаване на файловете от флашпаметта на камерата от хотел "Уникато",
същата била върната с разписка на предаващия, а по делото е приложен СД запис
на тези файлове. (л.13–14 от ДП).
Видно от заключенията на съдебно–оценъчните
експертизи, стойността на отнетите вещи към датата на деянията е:
- при първото деяние - 1 бр. чанта от черен
плат, с размери 10х20х7 см, и с дълга дръжка, на стойност 11,90 лв.; 1 бр.
мобилен телефон, марка "Нокия 1680", с IMEI код 356042031625850, на стойност 60,00 лв.;
връзка с ключове, от които: 1 бр. ключ за л.а. "Фолксваген Голф 4",
произведен на 16.11.1998 г., рег. № ******,
ведно с дистанционно устройство за централно затваряне, на стойност 123,50 лв.,
и 10 бр. секретни ключа, на обща стойност от 23,75 лв.; или всичко на обща
стойност от 219,15 лв., отнети от владението на Н.В.Г.;
- при второто деяние - 1 бр. мъжка чанта, от
плат, с дълга дръжка и надпис “Адидас”, на
стойност 20,00 лв.; връзка с ключове, от
които: 1 за МПС – "Пежо 306", рег. № СТ0580 СМ, ведно с дистанционно
управление за централно затваряне, на стойност 161,50 лв. и 2 секретни ключа,
на обща стойност от 4,75 лв., парична сума от 98,00 лв., или всичко на обща
стойност от 284,25 лв., отнети от
владението на В.Ц.Д.;
- при третото деяние – 1 бр. спортна мъжка
чанта, на стойност от 11,90 лв., и парична сума от 400 лв., всичко на обща
стойност от 411,90 лв., отнети от владението на Д.Г.Д., като общата стойност на
вещите предмет на трите деяния възлиза на 915,30 лв.
Заключението не е оспорено от страните, а
съдът го приема за добросъвестно и компетентно дадено.
В хода на досъдебното производство,
подсъдимият е възстановил на пострадалия Г. паричната равностойност на отнетите
вещи - 219,15 лв., а останалите вреди на обща стойност 706,15 лв. не са възстановени.
Гореизложената фактическа обстановка съдът
приема за установена от самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК, които изцяло кореспондират със събраните в хода на досъдебното производство
доказателства приобщени в съдебно заседание – протокол за разпит на свидетел Н.В.Г.
от 14.05.2012 г.; протокол за разпит на свидетел Н.В.Г. от 22.06.2012 г.;
заключение на техническа експертиза № 399/25.06.2012 г. и фотоалбум към нея;
протокол за доброволно предаване от 13.06.2012 г.; разписка за получена флашпамет от 27.06.2012 г.; копие на гаранционна карта №
3824871 за мобилен телефон; справка от „Виваком”,
рег. № С-10819/28.05.2012 г.;; справка от „Космо България Мобайл” ЕАД, изх. №
11553/28.05.2012 г.;; справка от „Мобилтел” ЕАД,изх. № 10490/23.05.2012 г.,
ведно с детайлна справка; извадка по Булстат; протокол за разпит на обвиняем от
22.11.2012 г.; заключение на съдебно-оценителна експертиза; справка от
Централна база „КАТ” от 21.11.2012 г.; характеристична справка на Р.И.М. от
31.03.2010 г.; справка за съдимост, рег. № 5372/21.11.2012 г.; декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние от 22.11.2012 г.; определение
от 23.11.2012 г. по ч.н.дело № 2553/2012 г. за вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража”; постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от 19.12.2012 г.; протокол за разпит на обвиняем от
19.12.2012 г.; протокол за доброволно предаване от 03.12.2012 г.; разписка за
получена сума; протокол за разпит на свидетел В.Ц.Д. от 16.05.2012 г.; протокол
за разпит на свидетел В.Ц.Д. от 04.06.2012 г.; протокол за разпит на свидетел Б.С.К.
от 30.12.2012 г.; протокол за разпит на свидетел А.И.Е. от 03.12.2012 г.;
заключение на съдебно-оценителна експертиза; протокол за разпит на свидетел Д.Г.Д.
от 18.05.2012 г.; протокол за разпит на свидетел Данчо Танев Данчев от
12.06.2012 г.; протокол за разпит на свидетел Д.Г.Д. от 22.11.2012 г.; протокол
за разпит на обвиняем от 29.11.2012 г.; протокол за разпит на обвиняем пред
съдия на Районен съд – гр. ***** от 29.11.2012 г.; постановление за обединяване
на досъдебни производства; заключение на съдебно-оценителна експертиза;
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 29.11.2012
г.; постановление от 05.12.2012 г. за обединяване на досъдебни производства;
приетите в хода на съдебното следствие писмени доказателства - справка за
съдимост, рег. № 1224/15.03.2013 г. ведно с преписи от съдебни бюлетини към
справката за съдимост; справка от гд „Изпълнение
на наказанията”, вх. № 4384/20.02.2013 г.; справка от затвора – гр. *****,
изх. № ЗД-60/28.02.2013 г. Разпитан в качеството на обвиняем подсъдимият
е направил пълни самопризнания и е дал подробни обяснение по обвинението
изясняващи в пълнота механизма на всяко от деянията. Всички събрани в хода на
наказателното производство доказателства са непротиворечиви и не се налага поотделното им обсъждане.
Следва изрично да се посочи, че по делото
няма доказателства противни на горевъзприетата
фактическа обстановка, което да налага отделно обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
С оглед гореизложената фактическа обстановка
съдът приема за установено, че през периода: 14.05.2012 г. – 18.05.2012 г., в *****,
подсъдимият Р.И.М., в условията на продължавано престъпление, е отнел чужди
движими вещи:
- на 14.05.2012 г. отнел 1 бр. чанта, 1 бр.
мобилен телефон, марка "Нокия 1680", с IMEI код 356042031625850, връзка с ключове, от
които 1 бр. ключ за л.а. "Фолксваген Голф" ведно с дистанционно
устройство за централно затваряне и 10 бр. секретни ключа, всичко на обща
стойност 219,15 лв. от владението на Н.В.Г.;
- на 16.05.2012 г. отнел чужди движими вещи:
1 бр. мъжка чанта от плат, с дълга дръжка, и надпис “Адидас”,
връзка с ключове, от които 1 за МПС – "Пежо 306" ведно с дистанционно
управление за централно затваряне и 2 секретни ключа, парична сума 98,00 лв.,
всичко на обща стойност от 284,25 лв., от владението на В.Ц.Д.;
- на 18.05.2012 г. отнел чужди движими вещи:
1 бр. спортна мъжка и парична сума от 400.00 лв., всичко на обща стойност от
411,90 лв. от владението на Д.Г.Д., или всичко в общ размер на 915,30 лв., без
тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 букви “а” и “б” от НК, с което
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1, във връзка с
чл.29, ал.1, буква “а” и “б”от НК.
По гореописания начин, подсъдимият е преустановил
досегашната фактическа власт на свидетелите Г., Д. и Д. върху вещите им и е
установил своя власт върху тях. С активните действия по вземането, изнасянето,
пренасянето и изхвърлянето на мъжките чанти, подсъдимият е изразил своето
намерение да присвои, а впоследствие и да се разпореди с предмета на
посегателство както намери за добре и в свой интерес.
От значение за правната квалификация по
настоящото дело е следното:
Точка
първа: С присъда № 29/2008
г. по НОХД № 1503/2007 г. по описа на Районен съд – *****,
влязла в сила на 29.02.2008 г. за извършени престъпления през периода:
21.12.2003 г.–03.01.2004 г. и на 30.12.2003 г. по чл.195, ал.1, т.5 и т.7, във
връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 и
чл.55 ал.1, т.1 от НК и е осъден на единадесет месеца Лишаване от свобода, при
"строг" режим.
На основание чл.195, ал.1, т.5 и т.7, във
връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 и чл.5 ал.1, т.1 от НК, е
осъден на единадесет месеца Лишаване от свобода, при първоначален
"строг" режим на изтърпяване;
На основание чл.23 от НК е осъден на
единадесет месеца Лишаване от свобода при първоначален "строг" режим
на изтърпяване;
На основание чл.25, ал.1 и 2 от НК така
определеното общо наказание е групирано с наказанието по НОХД
1153/2007 г. по описа на Районен съд – *****, като е определено едно общо
наказание Лишаване от свобода за срок от една година и един месец при
първоначален "строг" режим на изтърпяване, а на основание чл.25, ал.2
от НК е приспадната изтърпяната част от наказанието по НОХД
1153/2007 г. по описа на Районен съд – *****. Освободен на 24.09.2008 г. от
Затвора – град Пазарджик по изтърпяване.
Точка втора: С присъда по НОХД № 162/2011 г. по описа на Районен съд – Сливен, влязла
в сила на 10.05.2011 г. за извършено на 24.07.2010 г. престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.4, предложение "първо" и т.5,
във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, буква "а" и
буква "б", във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК, му е наложено
наказание Лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при
първоначален "строг" режим на изтърпяване. Освободен на 30.11.2011 г. от Затвора – ***** по изтърпяване.
Престъплението, за което е даден на съд по
настоящото производство е извършено от подсъдимия в периода 14.05.2012 г. –
18.05.2012 г., и е в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1,
буква "а" и буква "б" от НК, тъй като към момента на
извършването, М. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по–малко от една година, изпълнението на което не е било отложено на
основание чл.66 от НК, (присъда по НОХД № 1503/2007
г. по описа на Районен съд – *****), и едновременно с това, е бил осъждан два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер /първо
осъждане – това посочено по - горе в точка първа и второ осъждане – това с
присъда по НОХД № 162/2011 г. по описа на Районен съд
– Сливен/ и за нито едно от тези осъждания изпълнението на наказанието не е
било отложено по чл.66 от НК и не са изминали пет години от изтърпяване на
наказанието, съгласно разпоредбите на чл.30 от НК.
Подсъдимият е действал в условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като всяко от трите
деяния осъществява поотделно един и същ състав на едно и също престъпление - в
частност кражба при опасен рецидив, извършени са през непродължителен период от
време (14.05.2012 г. – 18.05.2012 г.), при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предходното.
Всяко от трите деяния е извършено умишлено,
като формата на вина е пряк умисъл. От субективна страна престъплението е
извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на всяко от деянията, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици.
Предвид конкретно извършеното деяние, с
оглед на средства, начина на извършване, размера на отнетото и настъпилите
обществено опасни последици, не разкрива белезите на маловажен случай по
смисъла на чл.93 т.9 от НК.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:
При определяне вида и размера на наказанието
съдът се съобрази с принципите на законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за извършеното престъпление
наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, а така също съобрази и целите на наказанието,
залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първият принцип в специалния текст
на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до десет години.
Съдът обсъди обществената опасност на
деянието и дееца, личността на подсъдимия, мотивите за извършване на
престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства - изразеното съжаление за случилото се, направените пълни признания
още на досъдебното производство, изразено съжаление и критичност, затрудненото
имотно и материално положение съобразно представените декларации за имотно и материално положение,
възстановяването на немалка част от причинените имуществени вреди /тези от
първото гореописаното деяние/.
Отегчаващо отговорността обстоятелство - предходни
осъждания извън тези обуславящи правната квалификация по настоящото обвинение.
В случаите на чл.372, ал.4
от НПК, какъвто е настоящият, наказанието се определя при условията на чл.58а,
ал.1 от НК. Съдът счита, че за извършеното престъпление на подсъдимия следва да
се наложи наказание при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства - в размер над минималния и под средния законоустановен. Ето
защо и на основание чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с
чл.26, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1,
буква “а” и буква “б” от НК, във връзка
с чл. 371, т.2 от НПК, във връзка с чл.373, ал.2 и ал.3 от НПК, във връзка
с чл.58а, ал.1 от НК съдът определи на
подсъдимия наказание ДВЕ ГОДИНИ и ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 от НК НАМАЛИ с една трета и ОСЪДИ подсъдимия на
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода при първоначален „строг”
режим в затворническо заведение от закрит тип, съобразно чл.61 т.2 вр. чл.65 ал.2 от
ЗИНЗС.
На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът
приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по досъдебно производство № 534/2012 г. по
описа на Второ РУ „Полиция” – гр. *****.
Съдът счита, че наложеното наказание в
максимална степен ще изпълни целите на наказанието и ще спомогне както за
превъзпитаването на подсъдимия, така ще подейства и възпиращо спрямо останалите
членове на обществото.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
По делото е
предявен граждански иск против подсъдимия за присъждане на сума в размер на
411,90 лева причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата. Законовото основание на
претенцията е чл.45 от Закон за задълженията и договорите ЗЗД/ - непозволено
увреждане.
Гражданският иск като
допустим, своевременно предявен е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство.
По силата на чл.45 и сл. от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и
неимуществени. В случая е предявен иск за присъждане на сума, представляваща
причинени имуществени вреди.
С оглед на доказателствата по
делото и предвид възприетата фактическа и правна обстановка, съдът приема за
установено по категоричен начин осъществяването на фактическия състав на
отговорността за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД: Вреда, причинена на
ищеца, в случая причинени имуществени вреди на гражданския ищец; Противоправно деяние, извършено от подсъдимия; Причинна
връзка между противоправното деяние и вредата; Вина
на подсъдимия. Съдът приема граждански иск за основателен и доказан в
предявения размер, поради което осъди подсъдимият да заплати на гражданския
ищец сумата от 411,90 лева, обезщетение за причинени
имуществени вреди.
Причинените на гражданския
ищец вреди по същество са едно парично задължение, което виновният причинител
му дължи. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение той
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. И тъй като
задължението е от непозволено увреждане, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД длъжникът
се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва по чл.86,
ал.1 от ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане. С оглед
на тези съображения следва да се присъди и законната лихва върху горната сума,
считано от датата на увреждането – 18.05.2012 година до окончателното
изплащане, така както е направено искането на пострадалото лице.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189 ал.1 и 3 от НПК в тежест
на подсъдимия се възложиха направените разноски: сума в размер на 165,00 лв.
(сто шестдесет и пет) лв., представляваща разноски за експертизи, изпълнени на
досъдебното производство, както и сума в размер на 50.00 (петдесет) лв.,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Причините за престъплението са ниска правна
култура и стремеж към облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от горните мотиви, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: