№ 33
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110144230 по
описа за 2021 година
„....“ ЕАД е предявило срещу Н. Л. С. установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания в размер на 99,63 лева, представляваща главница за доставена
топлинна енергия през периода 08.2017 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от
26.05.2021 г. до изплащане на вземането, 16,27 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2018 г. – 11.05.2021 г., 25,60 лева – главница за дялово разпределение за периода
04.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 26.05.2021 г. до изплащане на вземането
и 5,08 лева – мораторна лихва за периода 31.05.2018 г. – 11.05.2021 г. за топлоснабден имот
в гр. София, ж. к. „Сердика“, ул. „Гюешево“ № 68, вх. В, гараж 4, аб. № 357812.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия от 2016 г. купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на дружеството.
В срока по чл. 131, ал. 1 е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер при съображения, подробно изложени в отговора
на исковата молба и моли същите да бъдат отхвърлени. Излага, че не е клиент на ищцовото
дружество. Сочи, че до имота не се доставя топлинна енергия и няма монтирани
отоплителни тела.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот,
ищецът е представил Нотариален акт № 106 от 30.01.1998 г., по силата на който Н. Л. С. е
призната за собственик на недвижим имот в гр. София, гараж № 4, построен въз основа на
решение за отстъпено право на строеж върху държавна земя в ж. к. „Сердика“, кв. 1, ул.
„Гюешево“ № 70, 72 и 74. Представено е удостоверение от „Гис София“, според което стар
адрес: гр. София, ж. к. „Сердика“, ул. „Гюешево“ № 68-74, бл. 13А-14А има следния
настоящ адрес: гр. София, ул. „Гюешево“ № 68, вх. А-Г. С оглед на това съдът намира, че по
силата на закона между ответницата като потребител и топлопреносното предприятие е
възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия на обект с абонатен № 357812, без да е необходимо изричното им приемане.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
2
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия за целия имот е в размер на 99,62 лева без предишни просрочени
или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за дялово
разпределение и лихви. Според изравнителните сметки на ФДР за процесния период в
процесния имот няма радиатори. Абонатът не ползва и не заплаща отопление на имот, но
заплаща ТЕ, отдадена от сградната инсталация, разпределена от ФДР между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Изготвено е
заключение и на допълнителна съдебно-техническа експертиза, в което вещото лице е
разяснило, че абонатите, които са премахнали отоплителните си тела и са изрязали тръбите
си или въобще не са монтирали такива, обменят ТЕ с околните имоти: гаражите от ляво и от
дясно на процесния, общото помещение на подземния гараж, в което се отделя топлина от
хоризонтална разводка на сградната инсталация и имота на к+0,00 над процесния имот,
поради което остават клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части н сградата. Разпределението на ТЕ от сградна
инсталация става на база отопляем обем на имота и законовата регламентация не се
интересува от това дали в имота има радиатори, тръби и др., защото имотите в един
отопляем обем /сградата/ обменят топлинни потоци помежду си. В този смисъл
заобикалянето на имота от тръбните линии на отделните системи за отопление и БГВ не го
правят неотопляем.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че се касае за голям подземен гараж, в
които има няколко затворени гаражни клетки, една от които е процесният гараж. При
изграждането му гаражът е заобиколен от тръбите на отоплението и ВиК тръбите по искане
на собственика, поради което там няма отклонение за радиатори, аншлуси, щрангове, но
този гараж се намира в отопляемо помещение, в което минават тръби на отоплението и в
което съседните гаражи са отопляеми, което е дало основание на вещото лице за такова
заключение и което е на база на това, че този гараж, макар да няма инсталация и радиатори,
обменя топлина с останалите имоти в сградата, както гаражи, така и тези, които са на кота
нула над него, поради което вещото лице е счело, че на този гараж трябва да се начислява
сградна инсталация, тъй като нормативната база не се интересува от това дали в
помещението има тръби и радиатори, а от това дали то обменя топлина със съседните
помещения, както е всъщност. В самия гараж няма тръби, няма радиатори, няма щрангове,
той е среден и около него има други гаражи, в които има такива уреди. Гаражът не е
присъединен към абонатна станция или самостоятелно отклонение от нея, но според чл. 153,
т. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на ЕС,
присъединена към абонатната станция или към нейни отклонения, са клиенти на
Топлофикация.
С оглед на изложеното съдът намира предявения иска за сумата от 99,63 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за основателен, поради което и
следва да бъде уважен за тази сума.
3
С оглед обстоятелството, че в имота няма радиатори и системи за БГВ, а за
начисляване на суми за дялово разпределение законът изисква наличие на отоплителни тела
в жилището или водомери съдът намира, че следва да отхвърли претенцията в размер на
25,60 лева, представляваща главница за дялово разпределение.
По иска по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава,
че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Поради това искът следва да бъде уважен за сумата от 16,27 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия. Поради отхвърляне на
претенцията за дялово разпределение следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
претенцията за сумата от 5,08 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената част от исковете в размер
на 197,67 лева, от общо направени разноски в размер на 100 лева за държавни такси в
исковото и заповедното производства, 200 лева – депозит за експертиза, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева за исковото и заповедното производства. Ответницата е сторила разноски
в размер на 100 лева – депозит за експертиза, от които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да бъдат присъдени 20,93 лева.
Определени по компенсация разноски се дължат на ищеца в размер на 176,74 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „....” ЕАД, ЕИК *********,
срещу Н. Л. С., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Н. Л. С. дължи на
„....” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 99,63 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода 08.2017 г. – 04.2020
г., ведно със законната лихва от 26.05.2021 г. до изплащане на вземането и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 16,27 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2018 г.
– 11.05.2021 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „Сердика“, ул. „Гюешево“ № 68, вх,
4
В, гараж № 4, аб. № 357812, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 29520/2021 г. на СРС, 82 състав, , като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за сумата от 25,60 лева, представляваща главница за дялово
разпределение за периода 04.2018 г. – 04.2020 г. и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5,08
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.05.2018 г. – 11.05.2021 г.
ОСЪЖДА Н. Л. С., ЕГН **********, да заплати на „....” ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производства в общ размер
на 176,74 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5