Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………….. 2020 година,
гр. ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр. Варна, ВТОРИ касационен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
В съдебно заседание на двадесет и 17.12.
2020г. при секретаря Добринка Долчинкова и
с участието на прокурор С.Иванов разгледа докладваното от съдия Г.
Стоянова КНАХД № 2419/2020 по описа на Административен съд гр. Варна за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.с чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на Дирекция “Инспекция по труда“ Варна,
депозирана чрез процесуален представител , срещу Решение № 260113/15.09.2020
г., постановено от XХIII с-в на ВРС по НАХД №2296/2020 г.
по описа на същия съд.
С него въззивният съд отменил издаденото от касатора НП № 03-010873/06.03.2020г., с което на „Арт – 93“
ООД на основание чл. 415, ал.1 от КТ наложено административно наказание „имуществена
санкция“ от 250 лв.
Касаторът счита решението за неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване на приложимия закон съобразно установената фактическа обстановка.
Намира
за неправилна дадената от въззивния съд
преквалификацията на наложената санкция, прилагайки разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като счита, че ниската степен на обществена опасност на
безспорно доказаното нарушение следва да
се приеме единствено като смекчаващо вината обстоятелство и да обоснове прилагане на привилегирования състав на чл.
415в от КТ.
Въз
основа на изложеното моли за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго,
с което издаденото наказателно постановление да се потвърди.
Ответникът
не изразява становище по касационната жалба
Представителят на ВОП намира касационната жалба за неоснователна , а въззивното решение за правилно и законосъобразно
постановено, при липса на основания за
неговата отмяна
Касационната инстанция в настоящия си състав, като съобрази доводите на страните с
доказателствата по делото и приетото от въззивния съд от фактическа страна,
прие следното.
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателната
отговорност на «Арт-93» ООД е ангажирана
за това, че в качеството му на работодател не изпълнило задължително предписание № 13, дадено от контролните органи с Протокол № ПР
1838513/04.12.2018 г. – да държи на разположение на същите в обект магазин за кожени
изделия, находящ се в гр.Варна, бул.
Вл.Варненчик»№ 186, МОЛ Варна ЕАД, както и на други места, на които се полага наемен труд документи,
свързани с разпределението и
организацията на работното време – поименни графици за периода, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време. Срокът на изпълнение е
бил до 03.01.2019 г., при
извършена последваща проверка на
01.02.2019 г. контролните органи установили, че в обекта отново липсва поименен график за работа
при установено сумирано изчисляване на работното време за м. 02.2019 г.
Съставен е АУАН № 03-010873/27.02.2019 г., връчен на пълномощник на дружеството, подписан с възражението, че в настоящия
момент има график за м. 02.2019 г. в обекта.
Въз основа на Акта е издадено и
НП № 03-010873/06.03.2020 г., с което АНО, приемайки за безспорно установена
фактическата обстановка, описана в него
приел, че с деянието си
работодателят е нарушил чл. 415, ал.1 от
КТ и след преценка за липсата на предпоставки за приложенито на чл. 28 от ЗАНН, на основание чл. 416, ал.5 му наложил
административно наказание имуществена
санкция в размер от 250 лв.
Въззивният
съд отменил наказателното постатновление
като неправилно и незаконосъобразно.
За да достигне до този си извод
приел за безспорно установена описаната в НП фактическа
обстановка, а нарушението
по чл. 415, ал.1 от КТ за доказано по несъмнен начин от събраните в
административнонаказателното производство доказателства.
Анализирал и съдържанието на
събраното в хода на въззивното производство гласно доказателство – разпит на
св. Драгнева, извършила проверката, която заявява, че все пак при повторната
такава график и е бил представен, поради
което следвало да се приеме, че нарушението е отстранено. Този факт не е
бил отразен в наказателното постановление.
Констатирал обаче несъответствие
между посочената санкционна норма (чл.
415, ал.1 от КП) и определеният от АНО
размер на имуществената санкция от 250
лв., относим към нормата на чл. 415в, от КТ.
Горното квалифицирал като
съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на
административнонаказателното производство, водещо до неяснота за действителната
воля на АНО
и пряко рефлектиращо върху правото на нарушителя да я разбере.
Тези изводи са правилни и се
споделят изцяло от касационната инстанция в настоящия и състав.
Отсъствието на
конкретно изложени фактически и правни аргументи от страна на АНО при определяне на размера на имуществената санкция на 250 лв., основаващо се на санкционната
норма на чл. 415, ал.1 от КТ действително въвежда такава неяснота при формиране
неговата воля, която като правен ефект е равносилна на липса на такава.
Правилна е дадената
от първоинстанционния съд квалификация на
този пропуск като съществено нарушение на процесуалните правила. Постановеният от въззивния съд правен
резултат е правилен.
Предвид изложеното
касационният съд в настоящя си състав счита за неоснователна тезата на касатора
за преквалификация на наложената на дружеството
санкция вместо на посоченото в НП
основание - чл. 415, ал.1 от КТ, по чл. 415 в от същия кодекс. Законът следва да е приложен точно.
Решението е
правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 221, л.2 от АПК втори касационен състав при АС
Варна
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260113/15.09.2019 г., постановено от ХХІІІ-ти състав на ВРС
постановено по НАХД №2296/2020г.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.