№ 87
гр. Севлиево, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на дванадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Г.а
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20234230200041 по описа за 2023 година
Жалбоподателят Й. Г. Г. от с. С., община Севлиево е обжалвал Наказателно
постановление № 22-0341-000575 от 05.01.2023 година на Началник РУ в ОДМВР
Габрово, РУ Севлиево, с което на основание чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 2000,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В жалбата се
прави искане за отмяна на наказателното постановление, като се излагат подробни
съображения в тази насока.
По делото не се явява представител на наказващия орган. В писмото,
придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да
се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.
Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на
17.01.2023 година. Жалбата срещу същото е депозирана в РУ на МВР – Севлиево на
27.01.2023 година, поради което следва да се приеме за допустима, като подадена в
предвидения в закона срок от връчване на наказателното постановление и като такава
следва да се разгледа по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 19.11.2022 година в 02:42 часа свидетелят И. К. – мл. автоконтрольор в РУ на
МВР – Севлиево, съвместно с колегата си Ц. Г. изпълнявали служебните си
задължения в село Шумата, община Севлиево и след получен сигнал спрели за
проверка в района на ОУ „Васил Левски“ лек автомобил „Фолксваген Голф 1,9 ТДИ“ с
1
рег. № *** ВВ, който бил управляван от жалбоподателя. По време на проверката
свидетелите установили, че Г. бил във видимо нетрезво състояние, ухаел на алкохол и
залитал. Именно поради тези обстоятелства същият бил поканен да бъде изпробван за
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № 0152, но след
няколко неуспешни опита същият отказал да продължи изпробването за наличие на
алкохол в издишания въздух с апарат, поради което му бил издаден Талон за
медицинско изследване и му било обяснено, че може да даде кръв за анализ, както и му
бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 619496 от
19.11.2022 година за това, че след няколко неуспешни опита същият отказал да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, поради което му бил издаден
Талон за медицинско изследване с номер 370160 и осем броя холограмни стикери. В
акта било отразено и обстоятелството, че Г. бил във видимо нетрезво състояние.
Актосъставителят квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл. 174,
ал. , предложение първо от ЗДвП.
След съставянето на акта същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае
със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Видно от така
приложения АУАН жалбоподателят не е направил възражения, Същият не е депозирал
и писмени такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево с № 22-0341-
000575 от 05.01.2023 година, в обстоятелствената част на което
административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя
фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за
нарушението, въз основа на което и на основание чл. 174, ал. 3, предложение първо от
ЗДвП му е наложил глоба в размер на 2000,00 лева и го е лишил от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3, предложение
първо от ЗДвП.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели Ц. Г. и И. К. обясниха пред съда как
е протекла проверката, като потвърдиха с показанията си описаната по – горе
фактическа обстановка. И двамата свидетели заявиха категорично, че жалбоподателят
е направил няколко неуспешни опита да издиша въздух в апарата, като умишлено не
издишвал правилно въздух в апарата, а изпускал извън него. Тогава свидетелите му
обяснили как да направи пробата така, че уредът да отчете резултат, но
жалбоподателят категорично отказал да продължи изпробването с апарат. Именно
поради това му бил издаден и талон за медицинско изследване, като му било обяснено,
че трябва да се яви до посочения в него час в ЦСМП – Севлиево. Тъй като тбелите на
автомобила били свалени от полицейските служители, жалбоподателят се обадил на
свой познат, който отишъл на място и полицейските служители му обяснили какво се е
случило, както и това, че жалбоподателят може да отиде да даде кръв.
2
По искане на жалбоподателя съдът допусна до разпит свидетеля М. Д., който
обясни, че на инкриминираната дата около 03:00 часа през нощта му се обадил
жалбоподателя по телефона да отиде в село Шумата да го вземе, тъй като му били
свалили регистрационните табели на автомобила. Свидетелят веднага тръгнал с личния
си автомобил натам, но още в село С. автомобилът му се повредил и угаснал. Тогава
свидетелят се обадил на майка си и я помолил да отиде да го вземе с нейната кола.
Майка му отишла до с. С., след което двамата се придвижили до с. Шумата, където
взели жалбоподателя, който им казал, че трябвало да отидат до ЦСМП – Севлиево.
Като отишли там, жалбоподателят влязъл вътре, но след малко излязъл и обяснил на
Д., че срокът, в който трябвало да се яви, бил изтекъл и поради това си тръгнали за с.
С..
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд
е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие
съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по
съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на
атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни
качества и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед № 8121з-
1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със
съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. При пълна идентичност в
АУАН и НП се съдържа описание както на нарушението, така и на обстоятелствата,
при които е допуснато с посочване на нарушените разпоредби. Както в АУАН, така и в
НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в
съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и
нарушените законови разпоредби. Нарушението е описано с всичките му съставомерни
елементи по начин, позволяващ на жалбоподателят да разбере за какви действия е
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
АУАН, издаденото в последствие въз основа на него НП и санкционната норма,
приложена от АНО, са и за извършено нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от
ЗДвП. Съгласно тази разпоредба на закона, водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
3
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000
лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в
АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителят
и свидетелите по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Съдът
кредитира в цялост показанията на полицейските служители, които са очевидци на
нарушението, възприели са лично отказът на жалбоподателя да бъде изпробван за
употреба на алкохол. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на полицейските служители или да сочат на
наличието на мотив да набедят санкционирания в нарушение, което не е извършил.
Дадените в хода на съдебното следствие показания от полицейските служители са
конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства
във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателя и са годни да обосноват
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка досежно това нарушение. И двамата
полицейски служители бяха категорични, че жалбоподателят умишлено е издишал
въздух настрани от апарата, с което е възпрепятствал правилното изпробване за
употреба на алкохол с техническото средство. Освен това, след като му било обяснено
как правилно да направи пробата с техническото средство, жалбоподателят
категорично е отказал да бъде изпробван повече с това средство, поради което съдът
намира, че правилно актосъставителят е приел, че жалбоподателят е направил отказ да
бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“.
Именно поради това му бил издаден и Талон за медицинско изследване, който съдът
намира, че е изготвен правилно по правилата на наредбата, и жалбоподателят е имал
възможност да се яви в ЦСМП – Севлиево за даване на кръв за анализ. Същият твърди,
че се е явил там, но след изтичане на срока, в който е следвало да направи това, тъй
като свидетелят Д. е отишъл късно в село Шумата, за да го вземе. В тази връзка съдът
намира, че показанията на свид. Д. се опровергават по един несъмнен начин от
показанията на полицейските служители, които ясно заявиха, че още докато са били на
място при жалбоподателят е отишъл един негов приятел, на когото същите са
обяснили, че жалбоподателят може да се яви в ЦСМП – Севлиево за даване на кръв за
анализ. Освен това съдът изиска справка от ЦСМП – Севлиево дали жалбоподателят се
е явил там, за да даде кръв за анализ, в отговор на която съдът бе уведомен, че
жалбоподателят не е посещавал болничното заведение на инкриминираната дата.
Предвид изложеното до тук съдът намира, че в хода на съдебното следствие по
безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма на
4
вината пряк умисъл, е осъществил състава на административното нарушение, визиран
в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради факта, че като водач на МПС е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и не
е изпълнил предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му.
Съдът намира, че правилно описаното нарушение в наказателното
постановление е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП. Доколкото законодателят не е предвидил определени граници, в
които може да се наложи наказанието, съдът намира, че не може да бъде упражнен
контрол върху справедливостта на определеното наказание. В конкретния случай е
наложена глоба във фиксиран размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца, което е м предвидените от закона рамки. Така определеното
наказание съответства на критериите за оразмеряване на административната санкция
по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на
целите по чл.12 от ЗАНН.
Съдът намира за несъстоятелни възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че същият не е дал кръв за анализ поради независещи от него причини,
дължащи се на краткия срок, който му е даден с талона, поради обстоятелството, че е
бил спрян за проверка в село Шумата, а ЦСМП – Севлиево се намира на няколко
километра от него, както и поради това, че е нямало как да шофира автомобил със
свалени номера, тъй като полицейските служители обясниха, че с АУАН автомобилът
може да се движи в рамките на 12 часа. По отношение на възражението, че по
независещи от него причини жалбоподателят не е дал кръв за анализ, тъй като е
отишъл в болничното заведение след изтичане на срока, посочен в талона за
изследване, съдът изложи становището си по – горе. Съдът следва да допълни само
това, че видно от талона за изследване същият е бил връчен на жалбоподателя в 03:10
часа, а времето, до което е следвало да се яви в ЦСМП – Севлиево е било 120 минути,
т.е. в рамките на два часа жалбоподателят е имал възможност да се придвижи до
болничното заведение в града, което време е предостатъчно, предвид обстоятелството,
че разстоянието в километри от село Шумата до гр. Севлиево е 14 километра.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Искането на жалбоподателя за присъждане на направените от него разноски за
адвокатски хонорар следва да бъде оставено без уважение предвид изхода на делото.
5
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0341-000575 от 05.01.2023
година на Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на Й. Г. Г., ЕГН:
**********, от с. С., община Севлиево, ул. „***“ № 21, за извършено нарушение на чл.
174, ал. 3, предложение първо от Закона за движение по пътищата и на основание чл.
174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на
2000,00лв. /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски административен
съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6