№ 1837
гр. София, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20231110139569
по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 327, вр. чл. 318 ТЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 3 000 лв., представляваща непогасена част от
възнаграждение по неформален договор за продажба и доставка на стоки (34 куб. бетон клас
С25/30 S) съгласно фактура № **********/14.05.2021 г. на стойност от 4 206,48 лв., ведно
със законната лихва върху остатъка от сумата по фактурата в размер на 3 000 лв. от датата
на подаване на исковата молба – 14.07.2023 г. до окончателното плащане, 29,21 лв.,
представляваща законна лихва върху сумата по фактурата в размер на 4 206,48 лв.,
начислена считано от падежа на фактурата – 14.05.2021 г. до датата на частичното плащане
– 07.06.2021 г., както и 674,11 лв., представляваща лихва за забава върху остатъка от сумата
по фактурата в размер на 3 000 лв., начислена за периода от 14.05.2021 г. до 04.07.2023 г.
Ищецът „.... (с предишно наименование ‚... АД) твърди, че между него и ответника „...
е сключен неформален договор за продажба и доставка на стоки (34 куб. бетон клас С25/30
S), за което е издадена фактура № **********/14.05.2021 г. на стойност от 4 206,48 лв.
Поддържа, страните са уговорили единична цена от 92,10 лв./куб. м. – за бетона и 374 лв. –
за транспорта и доставката. Сочи, че своеврeменно е доставил стоките, предмет на договора,
на ответника, за което са съставени двустранно подписани приемо-предавателни протоколи
от 10.05.2021 г. и 4 броя товарителници от 05.05.2021 г. и от 06.05.2021 г., като уговореният
от страните падеж е 14.05.2021 г. Поддържа, че на 07.06.2021 г. ответникът е извършил
частично плащане от 1 206,48 лв., с което е признал основанието на дълга си, като
непогасена е останала сумата от 3 000 лв., която претендира. Претендира и законна лихва
върху сумата по фактурата в размер на 4 206,48 лв., начислена считано от падежа на
фактурата – 14.05.2021 г. до датата на частичното плащане – 07.06.2021 г., както и лихва за
забава върху остатъка от сумата по фактурата в размер на 3 000 лв., а именно: сумата от
674,11 лв., начислена за периода от 14.05.2021 г. до 04.07.2023 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„....
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз
1
основа на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В открито съдебно заседание на 01.02.2024 г. процесуалният представител на ищеца –
юрк. Колева е заявила, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу
ответника.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице: ответникът „... не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в
първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се
разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените
доказателства по делото – фактура № **********/14.05.2021 г., носеща подписа на
представител на ответника, чиято представителна власт не е оспорена от него, приемно-
предавателен протокол от 10.05.2021 г., товарителници, аналитични справки и др., може да
се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените осъдителни искове за посочените по-горе суми бъдат уважени изцяло,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.07.2023 г. до
окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – цялостна основателност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в
общ размер на 188,13 лв., от които: 148,13 лв. – платена държавна такса по настоящото дело
и 40 лв. – платена държавна такса в производството по обезпечение на бъдещ иск, в който
смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в т. 5 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „..., ЕИК .... със седалище и адрес на управление: ...., община Ловеч, област
Ловеч да заплати на „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл.
327, вр. чл. 318 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите, както следва: 3 000 лв., представляваща
непогасена част от възнаграждение по неформален договор за продажба и доставка на стоки
(34 куб. бетон клас С25/30 S) съгласно фактура № **********/14.05.2021 г. на стойност от 4
206,48 лв., ведно със законната лихва върху остатъка от сумата по фактурата в размер на 3
000 лв. от датата на подаване на исковата молба – 14.07.2023 г. до окончателното плащане,
29,21 лв., представляваща законна лихва върху сумата по фактурата в размер на 4 206,48
лв., начислена считано от падежа на фактурата – 14.05.2021 г. до датата на частичното
плащане – 07.06.2021 г., както и 674,11 лв., представляваща лихва за забава върху остатъка
от сумата по фактурата в размер на 3 000 лв., начислена за периода от 14.05.2021 г. до
04.07.2023 г.
2
ОСЪЖДА „..., ЕИК .... със седалище и адрес на управление: ...., община Ловеч, област
Ловеч да заплати на „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 188,13 лв., от която: 148,13 лв. – платена държавна такса по
настоящото дело и 40 лв. – платена държавна такса в производството по обезпечение на
бъдещ иск.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3