№ 64
гр. Бургас, 11.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно частно
търговско дело № 20222001000039 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по частната жалба на В. ПЛ. П.,
ЕГН **********, чрез адв.А.А. – САК, срещу определение № 261624/
14.10.2021 г., постановено по т.д. № 282/ 2020 г. по описа на Окръжен съд
Бургас, с което производството по делото е прекратено.
В жалбата се поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен и се моли за неговата отмяна и връщане на делото за
разглеждане по надлежния ред. Сочи се, че В.П. е член на СЛР „Л.“ и на
ловна дружина „Р.“, поради което за него е налице законоустановен интерес
да обжалва решения на Общото събрание и да упражнява контрол за
законосъобразност. Поддържа се също, че искът по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ има
конститутивен характер и активно легитимиран да го предяви е всеки член на
сдружението с нестопанска цел. Сочи се, че за частния жалбоподател не е без
значение какъв е персоналният състав на СЛР „Л.“ и на ловна дружина „Р.“,
освен това не съществува забрана при защита на собствения легитимен
интерес опосредено или пряко да бъде защитен интерес / да бъде засегната
благоприятно или неблагоприятно правната сфера на трето лице.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от лице с
надлежна процесуална легитимация против съдебен акт, който подлежи на
обжалване, поради което е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с оплакванията и
доводите в нея, доказателствата по делото и съобрази закона, приема за
установено следното:
Търговско дело № 282/ 2020 г. на Окръжен съд – Бургас е било
образувано по предявени от В.П. и П. П. искове за отмяна решението на
общото събрание на Сдружение на ловците и риболовците „Л.“, проведено на
1
17.07.2020 г., по т.11 от дневния ред, с което е потвърдено решението на
управителния съвет за отхвърляне молбата за членство в сдружението на П.
П.; за установяване спрямо сдружението съществуването на правото на
горепосоченото лице да бъде член на формированието и за задължаване на
органите на сдружението да предприемат необходимите действия по
приемането на същото лице за член на СЛР „Л.“.
След развита процедура по обжалване на прекратително определение №
260093/ 04.06.2020 г. делото е останало висящо по претенциите на ищеца
В.П.. На последния са дадени указания от Окръжен съд Бургас с определение
№261317/24.06.2021 год. да изложи писмено факти и обстоятелства, на които
основава искането си за отмяна на решението на общото събрание, както и
правния си интерес от отмяната на това решение.
В нарочно уточнение от 12.10.2021 г. ищецът е посочил, че е член на
СЛР „Л.“ и на ловна дружина „Р.“, като за него не е без значение персоналния
състав на членовете на сдружението, с които ще се постигнат общите му цели,
особено ако с решението се възпрепятства приемането на лица, които
съгласно Устава на сдружението и закона следва да бъдат приети като
членове, доколкото са изпълнени всички изискуеми от Устава предпоставки.
В уточнението се навеждат аргументи, че със своето решение Общото
събрание е нарушило, както валидно формираната воля на ищеца, така и на
членовете на ловна дружина „Р.“, като в същото време е нарушило реда за
приемане на нови членове, залегнал в Устава и е възпрепятствало правото на
ищеца на сдружаване. Ищецът се е позовал на трайна съдебна практика,
включително и тълкувателно решение, в които е изразено разбирането, че
потестативното право на отмяна на незаконосъобразни или противоуставни
решения е предоставено в полза на лице, притежаващо визираното в закона
качество, както и с оглед интересите на останалите съдружници, на
сдружението и на обществения интерес. Правният интерес от иска произтичал
от принципи от по-висш ранг в сравнение с частния интерес на всяко лице,
разполагащо с правото да потърси правна защита и съдействие пред съда.
Законът не обвързвал правото на члена на сдружението да атакува решенията
на Общото събрание с естеството, респ.съдържанието на тези решения,
поради което същото не било обуславящо по отношение на допустимостта на
иска. Посочва се още, че за реализирането на това право е напълно
ирелевантно, дали от взетите от Общото събрание решения настъпват реални
последици, засягащи сдружението, респ.съдружниците, и дали отмяната им
обслужва реален правен интерес на ищеца, а също и дали касаят
обстоятелства, подлежащи на вписване в Търговския регистър.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение Окръжен съд
Бургас не е възприел така направените доводи и е посочил, че ищецът не сочи
никакви факти, от които да се направи извод, че атакуваното решение по
някакъв начин е засегнало правната му сфера – членствените му права –
имуществени или неимуществени, за да се приеме, че отмяната на решението
на Общото събрание ще доведе до благоприятни и за него правни последици,
2
поради което да има правен интерес от конститутивния иск. Съдът е
обосновал изводите си с аргументите, че по същество В.П. брани чужд
интерес – този на П. П., но дори при положително развитие на процеса и
отмяна на процесното решение, няма да се породят членствени права за П. П..
Окръжният съд е посочил още, че правото на свободно сдружаване не е
членствено право, а основно конституционно такова и има своето проявление
само в отношенията гражданин – държава.
Бургаският апелативен съд намира, че определението е правилно.
От фактическа страна настоящата инстанция установява, че на
11.09.2013 год. управителния съвет на СЛР „Л.“ е изключил П. В. П., спрямо
когото съдебното производство е прекратено, за нарушение на чл.35 ал.1 от
устава, а именно за действия, насочени срещу интересите, независимостта и
единството на организацията. Настоящата редакция на устава на
сдружението, обявена в ТРРЮЛНЦ, допуска ловец с наложено наказание
„изключване“ да кандидатства повторно в сдружението след изтичане на три
години от налагане на наказанието, което е дало основание на П. П. да подаде
две заявления за приемането му като член на ловна дружина с.Р. и на СЛР
„Л.“. На 14.05.2019 год. общото събрание на дружината е взело решение за
приемане на П. П. за член. На 26.03.2019 год. и на 23.07.2019 год.
управителния съвет е отказал да приеме П. П. за член на сдружението, в
първия случай – на осн.чл.35 ал.13 от устава, а във втория – тъй като молбата
е подадена лично, а не чрез председателя на ловната дружина – чл.21 от
устава. Решението на управителния съвет е било обжалвано от П. П. пред
общото събрание на сдружението. С писмо от 27.07.2020 год. П. П. е
уведомен, че с решение от 17.07.2020 год. общото събрание е потвърдило
решението на УС за отхвърляне на молбата му за членство.
Решението на общото събрание се атакува пред съда по реда на чл.25
ал.4 от ЗЮЛНЦ от В.П., за когото се твърди, че е член на сдружението, чийто
върховен орган е взел обжалваното решение. Според устава, приемането и
изключването на членове на сдружението е от компетентността на
управителния съвет, който обаче не е обвързан от предварителното решение
на общото събрание на дружината. Съгласно чл.57 ал.6 т.4 от устава, общото
събрание на дружината прави предложение до УС за приемане на членове,
което изключва тезата на жалбоподателя, че УС действа в условията на
обвързана компетентност.
Конститутивния иск по чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ е предоставен на всеки
член на сдружението, на негов орган или на прокурора. Независимо от
формалното наличие на членство, атакуващият решението на общото
събрание на сдружението следва да установи и наличие на интерес, който се
изразява във възможността чрез отмяната на решението да се постигне
директен ефект в правната му сфера, а не в сферата на друго лице – решение
№81/25.04.2017 год. по т.д.№563/16 год. ІІ т.о. ВКС. В случая чрез отмяната
на решението на общото събрание, с което се потвърждава решение на УС за
3
отхвърляне на молбата за членство на П. П., не се внася промяна в правната
сфера на В.П., не се защитават негови членствени права, а дори и да се
приеме, че атакуваното решение нарушава правото му да избере с кого да се
сдружи и да ловува, сдружението не може да бъде принудено да приеме
отново свой изключен за нарушения на устава предишен член. Членственото
правоотношение възниква след вземане на решение от управителния съвет и
дори и да бъде отменено решението на ОС, с което е потвърдено решението
на УС, съдът не разполага с възможността да даде задължителни указания до
сдружението за приемане на членове. Преценката е изцяло в компетентността
на неговите органи, които, както се посочи, не са обвързани нито от
предложението на дружината, нито от евентуално решение на съда. Правото
на сдружаване, което се сочи от жалбоподателя като засегнато от решението,
не е препятствано въобще, тъй като от неговите изявления става ясно, че като
член на сдружението той вече го упражнява. В обобщение съдът намира, че
отсъства правен интерес за ищеца от предявяването на иска по чл.25 ал.4 от
ЗЮЛНЦ, за която абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
производството следи служебно, и това налага прекратяването му.
Недопустима е и установителната претенция за съществуване правото на П.
П. да бъде член на сдружението, тъй като така очевидно се цели защита на
чужди права. Недопустимо е също искането за задължаване на органите на
сдружението да предприемат действия за приемането на горното лице за
член, тъй като такава възможност не е разписана в закона.
При така изложените мотиви частната жалба е неоснователна, а
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261624/ 14.10.2021 г., постановено
по т.д. № 282/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5