РЕШЕНИЕ
№ 3861
гр. София, 26.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20251110206565 по описа за 2025
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.72 от ЗМВР.
ОБРАЗУВАНО Е ПО ПИСМЕНА ЖАЛБА с вх. № 133722 от
15.04.2025г. НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Б. Д. Д., с ЕГН: **********, подадена
чрез системата на Сигурно електронно връчване на 14.04.2025г. в 18:25 часа в
ЕПЕП чрез служебния му защитник АДВОКАТ А. Л., СРЕЩУ ЗАПОВЕД
ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ с рег. № 464зз - 167 от 30.03.2025г.,
ИЗДАДЕНА ОТ Л. К. Л. на длъжност „командир на отделение“ в Отдел
„Специализирани полицейски сили“ при СДВР към Министерството на
вътрешните работи (МВР), връчена на 30.03.2025г., с която е постановено на
основание чл.72, ал.1, т.7 (със сегашна редакция по т.8) от ЗМВР вр. чл.21 от
Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни
мероприятия задържането за срок от 24 (двадесет и четири) часа в сградата на
05 РУ - СДВР на ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Б. Д. Д., с ЕГН: ********** за
времето от 21:30 часа на 30.03.2025г. до 21:30 часа на 31.03.2025г.
В ЖАЛБАТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Б. Д. Д. ОТ СЛУЖЕБНИЯ
МУ ЗАЩИТНИК АДВОКАТ А. Л., и съгласно постъпилите по делото
писмени доказателства, се инвокират подробни професионални съображения,
касаещи предмета на съдебния спор и водещи до материалната и процесуална
незаконосъобразност на постановения индивидуален административен акт.
ПРЕДЯВЯВА СЕ ИСКАНЕ въпросната обжалвана пред съда заповед да бъде
отменена. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ и не се представят
доказателства за извършването на такива.
ОТВЕТНИКЪТ И ВЪЗЗИВАЕМА СТРАНА ПО ЖАЛБАТА НА
1
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Б. Д. Д. -Л. К. Л. на длъжност „командир на отделение“
в Отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР към Министерството
на вътрешните работи (МВР), РЕДОВНО ПРИЗОВАН, НЕ СЕ ЯВЯВА, но
излага становище в съдебно заседание и в писмена защита чрез надлежен
процесуален представител за неоснователност на депозираната жалба.
ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ
II.). СЪДЪТ КАТО ОБСЪДИ на основание чл.13 и чл.14 от НПК
всестранно, обективно и пълно доводите на страните, събраните по делото
писмени доказателства и гласни доказателства, съгласно приложението на
закона и по силата на вътрешното си убеждение, НАМИРА ЗА
УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
III.). ЖАЛБАТА Е ДЕПОЗИРАНА в законоустановения 14
(четиринадесет) дневен преклузивен срок на 14.04.2025г. в 18:25 часа чрез
Системата за сигурно електронно връчване и ЕПЕП в законовия срок,
като срокът се брои не от датата на връчването на заповедта по ЗМВР на
жалбоподателя - 30.03.2025г. (неделя), а от първия следващ присъствен
работен ден - именно от 31.03.2025г. (понеделник) до 23:59 часа на
14.04.2025г. (понеделник) включително; от процесуално легитимирана
страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу индивидуален
административен акт по чл.21 от АПК, връчен на 30.03.2025г., подлежащ на
законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон
реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА
при допустимо развило се пред Софийски Районен съд административно
производство с оглед константната съдебна практика, че първа инстанция по
разглеждане на жалби срещу заповеди по чл.72 от ЗМВР е районният съд, а не
административния съд, последният представляващ касационна инстанция на
съдебния акт, поставен от районния съд в такова производство.
IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ЖАЛБАТА Е
ОСНОВАТЕЛНА.
V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят Б. Д. Д., роден на 05.01.2009г., имал чисто съдебно. Към
30.03.2025г. той навършил 16 (шестнадесет) години. Не е бил осъждан с
влезли в сила присъди по НК. Спрямо него не са били регистрирани в
системите на Софийска Районна прокуратура, Софийска Градска прокуратура
и Централизираната система на следствените служби в страната образувани
висящи и/или приключили наказателни (досъдебни) производства за
извършени престъпления. Дори напротив, били са постановявани множество
откази на Софийска Районна прокуратура за образуване на досъдебни
производства срещу жалбоподателя Д. по жалби на физически лица. В МВР
липсвали данни за инициирани срещу него административно-наказателни
производства (до 30.03.2025г.) по Закона за опазване на обществения ред при
провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) и/или по Указа за борба с
дребно хулиганство (УБДХ), дори жалбоподателят Д. да е имал например през
2
2024г. пет криминални регистрации за прояви по чл.216 от НК, по чл.325 от
НК и по чл.129 от НК. Преписките по тези криминални регистрации не били
завършени със санкционен акт - било по НК, било по ЗАНН, било по Закона за
опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия,
било по УБДХ и/или било по Закона за борба с противообществените прояви
на малолетни и непълнолетни.
С писмена заповед за задържане на лице с рег. № 464зз - 167 от
30.03.2025г., издадена от Л. К. Л. на длъжност „командир на отделение“ в
Отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР към Министерството на
вътрешните работи (МВР), съгласно заповед, с която му е било вменено
задължението по чл.72, ал.1 от ЗМВР за задържането на лица в качеството на
полицейски орган, е било постановено на основание чл.72, ал.1, т.7 (със
сегашна редакция по т.8) от ЗМВР вр. чл.21 от Закона за опазване на
обществения ред при провеждането на спортни мероприятия задържането за
срок от 24 (двадесет и четири) часа в сградата на 05 РУ - СДВР на
жалбоподателя Б. Д. Д., с ЕГН: ********** за времето от 21:30 часа на
30.03.2025г. до 21:30 часа на 31.03.2025г., поради притежаването и
използването на пиротехнически изделия по време на спортно мероприятие.
В 22:30 часа на 30.03.2025г. на жалбоподателя Д. бил реализиран обиск
по ЗМВР от полицейския служител - свидетелят по делото Р. В. Л. - от Отдел
„Специализирани полицейски сили“ при СДВР, като в него не били намерени
или установени забранени от закона вещи или предмети (освен обичайните
незабранени предмети - ключове, документи за самоличност, карти и сумата
от 30.00 лева).
В 23:50 часа на 30.03.2025г. жалбоподателят Д. в отсъствие на защитник
попълнил (и по-скоро само подписал на празните места за подписи) писмена
декларация по образец, че не желае да се възползва от правото да има
защитник; че отказва услугите на служебна защита; че не желае да уведоми
свой близък, че е задържан по ЗМВР; че няма медицински проблеми; че не
желае извършването на медицински преглед. Жалбоподателят Д. не престоял
в ареста до края на възможния законов срок от 24 (двадесет и четири часа), а
бил освободен в 03:25 часа на 31.03.2025г.
На същата дата - 31.03.2025г. в работното време на СДВР бил съставен
срещу жалбоподателя Б. Д. Д. АУАН по Закона за опазване на обществения ред
при провеждането на спортни мероприятия.
На 01.04.2025г. в работното време на Софийски Районен съд, Наказателно
отделение от 09:00 часа до 17:00 часа във връзка с образуваната преписка
срещу жалбоподателя Б. Д. Д. по съставения АУАН срещу него съгласно
Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни
мероприятия се провело съдебно заседание по АНД № 4605/2025г. по описа на
СРС, НО, 99-ти състав. Жалбоподателят Д. лично се явил пред съдебния
състав. Участвал в съдебното заседание. Не бил представляван от защитник,
въпреки непълнолетната си възраст. С постановеното в същия ден (незабавно
и непосредствено след края на съдебното заседание) Решение № 1247 от
01.04.2025г. в 13:28 часа по АНД № 4605/2025г. по описа на СРС, НО, 99-ти
3
състав съдът признал жалбоподателят Б. Д. Д. за виновен за проявата му от
30.03.2025г., представляваща спортно хулиганство - поради притежанието и
използването на забранени предмети - пиротехнически устройства (римски
свещи), с които стрелял по автобусите с фенове на ПФК „Ботев - Пловдив“,
след края на провелата се футболна среща между ПФК „Левски“ и ПФК
„Ботев-Пловдив“ на 30.03.2025г. в гр.София - посоченото деяние се
квалифицирало като състав на административно нарушение по чл.33, ал.1, т.1
вр. чл.25, ал.5 вр. чл.21, т.11 от Закона за опазване на обществения ред при
провеждането на спортни мероприятия. Наложените административни
наказания на жалбоподателя Д. били задържане за срок от 5 (пет) денонощия в
териториална структура на МВР и забрана за посещение на спортни
мероприятия в страната и в чужбина за срок от 1 (една) година.
Първоинстанционното решение било потвърдено с Решение № 285 от
08.04.2025г. на СГС, НО, XII-ти състав по ВАНД № 2291/2025г. Пред
въззивното производство на СГС жалбоподателят Д. бил представляван от
служебно назначен адвокат в лицето на защитника адвокат А. Л. Въззивният
съд не споделил процесуалните възражения на защитника, че в
производството срещу жалбоподателя Д. по Закона за опазване на
обществения ред при провеждането на спортни мероприятия били допуснати
абсолютни съществени процесуални нарушения, едно от които е било липсата
на назначен служебен защитник във въззивното производство, поради
непълнолетната възраст на санкционираното лице.
С Определение № 420 от 28.04.2025г. по наказателно дело за
възобновяване с № 530/2025г. състав на Апелативен съд - София оставил
без разглеждане искането на защитника адвокат Л. за възобновяване на
административно-наказателното производство по АНД № 4605/2025г. по
описа на СРС и по ВАНД № 2291/2025г. по описа на СГС на процесуално
основание - поради постановеният от касационен съд в лицето на СГС
съдебен акт (решение) спрямо съдебното решение на въззивната инстанция
(СРС), при което възобновяването е било недопустимо за страната, в чийто
интерес се предлагала отмяната. Не се предлагала например отмяна в полза на
СДВР, при което възобновяването би било допустимо само за тази страна, а
инициираната такава е била единствено в полза на жалбоподателя Д. Приело
се е от САС, че същият (жалбоподателят Д.) е нямал изричен (никакъв) правен
интерес да релевира това искане пред възобновяващият съд, дори и да са били
допуснати абсолютни процесуални нарушения, свързани с правото му
задължителна защита от адвокат (която защита от адвокат не е била осигурена
пред административно-наказващият орган и състава от въззивната инстанция
на СРС).
VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните в административното
производство писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля по
делото Р. В. Л. Писмените доказателства и гласните доказателствени средства
по делото във връзка със събраните по инициатива на съда справки (а именно
справката за съдимост, справките от СРП, СГП и НСлСл, справките от СДВР
и други) са единни, категорични и непротиворечиви. Показанията на
4
свидетеля Р. В. Л. съответстват на фактическите данни от писмените
доказателства. Съдът не установява противоречия в доказателствения
материал, доколкото спорът е правен. Спорът не е по фактите и/или
доказателствата, а как се тълкува приложимият материален и процесуален
закон по чл.72, ал.1, т.7 (със сегашна редакция по т.8) от ЗМВР вр. чл.21 от
ЗООРПСМ в настоящото съдебно производство. Справките и писмените
доказателства по делото са съставени от компетентни длъжностни лица по
установения от закона ред в кръга на техните правомощия (по служба).
Доказателствената стойност на събраните писмени доказателства и
показанията на свидетеля Л. е висока и достоверна в значителна степен,
съгласно принципите на процесуалния закон. Доказателствената стойност и
релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства по делото
обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на
доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и
детайлни. По делото не се установява непротиворечив доказателствен
материал. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените
доказателства по делото, съдът не следва да излага още по-подробни
допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”.
VII.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на
правото):
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
УСТАНОВЯВА, ЧЕ съгласно посоченото в заповедта на въззиваемата страна
Л. К. Л., задържането на жалбоподателя Б. Д. Д. е било осъществено на
основание чл.72, ал.1, т.7 (със сегашна редакция по т.8) от ЗМВР вр. чл.21 от
Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни
мероприятия (ЗООРПСМ), поради притежанието и използването на
пиротехнически изделия („пиротехника“) по време на спортно мероприятие.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ)
всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. Разпоредбата на чл. 30,
ал. 2 от КРБ предвижда, че никой не може да бъде задържан, подлаган на
оглед или обиск или на друго посегателство върху личната неприкосновеност
освен при условията и по реда, определени със закон. Според чл. 30, ал. 3, изр.
първо от КРБ, единствено и само в изрично посочените от закона неотложни
случаи компетентните държавни органи могат да задържат граждани, за което
незабавно се уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 (двадесет и
четири) часа от задържането органът на съдебна власт се произнася по
неговата законосъобразност (чл. 30, ал. 3, изр. 2 от КРБ).
В съответствие с чл. 5, § 1, изр. 1 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи (КЗПЧОС), ратифицирана със закон на Народното
събрание от 31.07.1992г. (ДВ бр. 66/1992 г., в сила за РБ от 07.09.1992г. ),
всеки има право на свобода и сигурност.
В юриспруденцията на ЕСПЧ са изведени няколко стандарта при
закрилата на това право.
Първият е изчерпателност на изключенията по чл. 5, § 1, изр. 2, б. „а“ - б.
5
„г“ от КЗПЧОС, чието тълкуване трябва да е задължително стриктно, а
разширителните обосновки при приложението им са недопустими. Целта е да
се гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода на
основание, което не е предвидено в Конвенцията.
Вторият е законност на лишаването от свобода по националния закон,
както от процесуална, така и от материалноправна страна. За целта чл. 5, § 2 -
§ 5 от КЗПЧОС въвежда гаранции относно свеждането до минимум на
рисковете от произвол при ограничаването на свободата. Т. е правото по чл. 5,
§ 2 от ЕКПЧ задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията
за ареста си при задължение на Държавата чрез компетентния национален
орган да обоснове всяко едно лишаване от свобода на всеки един етап. Същата
тази правна закрила и формираната трайна юриспруденция на ЕСПЧ по чл.5
от КЗПЧОС изключва категорично възможността едно лице да бъде лишено
от свобода, независимо под каква форма и за какъв срок, на неизвестни за него
основания.
Според позитивното право на страната непълнолетните лица подлежат и
следва да подлежат всякога на особената закрила на Държавата, дори и да са
извършили престъпления или административни нарушения. По реда на НПК и
чл.6 от КЗПЧОС вр. с разпоредбите на ЗАНН всяко административно-
наказателно обвинение, каквото в случая е било повдигнатото срещу
жалбоподателя Д. по ЗООРПСМ, се приравнява по правните си последици на
наказателно обвинение за престъпление, особено в случаите, когато
административната санкция за административното нарушение (т.нар.
«спортно хулиганство») предвижда ограничаването на свободата на
личността. На жалбоподателя Д. по състава на административно нарушение
по чл.33, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.5 вр. чл.21, т.11 от Закона за опазване на
обществения ред при провеждането на спортни мероприятия са били
наложени две административни наказания - задържане за срок от 5 (пет)
денонощия в териториална структура на МВР и забрана за посещение на
спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от 1 (една) година.
Според доказателствата по делото жалбоподателят Б. Д. Д. към
инкриминирания период не е бил например издирван от органите на МВР,
съда и/или прокуратурата, за да има основания за задържането му по чл.72,
ал.1, т.7 (със сегашна редакция по т.8) от ЗМВР вр. чл.21 от ЗООРПСМ,
защото евентуално се е укривал, след призоваването му. Жалбоподателят Д. е
бил освободен от ареста на 05 РУ-СДВР преди изтичането на 24 (двадесет и
четири) часовия срок в 03:25 часа на 31.03.2025г.
Съдебното заседание по ЗООРПСМ се е провело не на 30.03.2025г., не на
31.03.2025г., а на 01.04.2025г., когато се е бил явил доброволно пред
Софийски Районен съд, Наказателно отделение, 99-ти състав лично и
непосредствено. Не са налице факти, че жалбоподателя Д. е искал да
възпрепятства органите на разследването, МВР или съда; нито се установява
да е укривал доказателства; да е предупреждавал свидетели и т.н. Първо е бил
задържан по чл.72, ал.1, т.7 (със сегашна редакция по т.8) от ЗМВР вр. чл.21 от
ЗООРПСМ в 21:30 часа на 30.03.2025г. без да е имало постановен
санкционен акт в този момент от съдебен орган; без да му е била осигурена
6
задължителна (абсолютно безусловна) защита от адвокат и след това в негово
присъствие на 01.04.2025г., след като е бил освободен на 31.03.2025г. в 03:25
часа, се е привело съдебно заседание пред СРС, НО, 99-ти състав, в което
лично е участвал, без да е имал отново назначен адвокат, като той не е бил
доведен пред съда по реда на ЗМВР чрез фактическото му задържане. Не се
установява в момента на фактическото задържане на жалбоподателя Д., и
съгласно анализа на показанията на свидетеля Р. В. Л., същият да е бил
уведомен към 21:30 часа на 30.03.2025г. ясно и изрично в този момент, а не
по-късно, защо е задържан по чл.72, ал.1, т.7 (със сегашна редакция по т.8) от
ЗМВР вр. чл.21 от ЗООРПСМ, доколкото според заповедта по ЗМВР се е
задържал като непълнолетен извършител на спортно хулиганство от
30.03.2025г., без да е имало и постановен съдебен санкциониращ акт към
същия времеви момент. По делото не е налице категорично и осъзнато
обективирано изявление от жалбоподателя Д., че същият например е отказал
да получи реално адвокатска помощ. Полицейският орган, дори и при такъв
формален (писмен) отказ на жалбоподателя Д., доколкото защитата му от
адвокат е била абсолютно задължителна, поради непълнолетието му и с оглед
вида на административно-наказателното обвинение за административно
нарушение по ЗООРПСМ, което е приравнено съгласно константната съдебна
практика на ЕСПЧ по приложението на чл.5 и чл.6 от КЗПЧОС на
наказателното обвинение за престъпление, е следвало да създаде сигурни
процесуални гаранции първо да гарантира адвокатската помощ в полза на
преследваното лице (а противното би влошило правното положение на
непълнолетния субект), особено, ако ще последват значителни и сериозни
ограничения спрямо правата на жалбоподателя Д. и най-вече на личната му
свобода като човешка личност (което и на практика се е случило), и едва след
този момент може да бъде разгледан последващ отказ на лицето да получи
адвокатска защита (а не преди това). Отказът на жалбоподателя Д. да получи
адвокатска помощ, най-малко чрез служебен защитник не обвързва органите
на МВР, поради непълнолетната му възраст от 16 (шестнадесет) годишна
възраст и независимо, че определени правни хипотези и административно-
наказателни състави от ЗООРПСМ предвиждат изключение от изключението -
например принципът е, че за непълнолетните лица се предполага, че не са
вменяеми, до установяването на противното със съответна съдебна
психиатрична експертиза. Този принцип е изключение от основния принцип -
който гласи, че пълнолетните лица се считат за вменяеми до установяването
на противното със съответна съдебна психиатрична експертиза. Правилата на
ЗООРПСМ въвеждат изключение от изключението, при което непълнолетните
лица, навършили 16 (шестнадесет) години се считат (фингирано се приемат)
за вменяеми административно-наказателно отговорни субекти по този закон,
освен при установяването на противното със съответната съдебна
психиатрична експертиза.
Освен тези правни съображения, съдът намира, че е необходимо да
посочи и довода за фактите, които пораждат подозрение в извършването на
административното нарушение по ЗООРПСМ и обосновават първоначалното
задържане на лицето не трябва да са от същото ниво както тези, необходими за
7
осъждането му или дори за повдигането на обвинение, но във всички случаи
трябва да бъдат конкретизирани в съдържанието на заповедта за задържане в
степен и да бъдат съобщени, така че арестуваното лице да добие незабавно
известна представа в какво е заподозряно, съгласно Решение на ЕСПЧ от
11.07.2000 г. по дело D. v T. по жалба № 20869/92 - § 56.
Обратното, недопустимо е по всеки един минимален национален и
международен стандарт фактите, а не правото (изводът е на съда),
обосноваващи подозрението в административно нарушение по ЗООРПСМ,
изобщо да не са посочени в акта за задържане и да не са съобщени на
задържаното лице незабавно при лишаването му от свобода.
СПОРЕД СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ е допуснато съществено процесуално
нарушение на административно-производствените правила на АПК, тъй като
към момента на фактическото задържане на жалбоподателя Д., не му е било
съобщено изрично, ясно, категорично, обосновано, достъпно и фактически в
този момент от въззивамата страна Л. - за какво е бил задържан и поради
какви причини. В този момент (а не в момента на конвоирането му в сградата
на 05-то РУ при СДВР или при последващото попълване на писмената
документация по делото) не му е била осигурена и адвокатска защита (тя е
била абсолютно безусловна и задължителна, поради непълнолетната му
възраст от 16 (шестнадесет) години), нито възможността да се свърже с
адвокат, нито са му били разяснени фактически неговите субективни права -
например, че има правото на адвокатска защита; че има правото да не се
самоуличава в престъпление и/или административно нарушение по
ЗООРПСМ; че има правото да уведоми свой близък, че е задържан; че има
правото да разбере в този момент фактическото и правното основание за
задържането му и други. Липсата на информация за тези факти и
обстоятелства не освобождава административният (полицейски) орган Л. от
задължението му да съобщи на жалбоподателя Д. в присъствие на защитник,
бил той дори и служебен такъв, в момента на ограничаване на правото му на
свободно придвижване какви са били основанията за задържането му - и
фактически, и правни. Нещо повече, чрез този пропуск е нарушено правото на
задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за
задържането си (към този момент, а не последващо), залегнало изрично, както
в чл. 5, § 2 от КЗПЧОС, така и в практиката на ЕСПЧ по въпросите относно
законността на задържането на физическите лица. В тази насока, съдът се
позова изцяло на казуалното тълкуване от константната съдебна практика на
административните съдилища от Решение № 2890 от 29.01.2025г. по адм.д.
№ 8479/2024г. на АССГ; от Решение № 23324 от 07.07.2025г. на АССГ по
адм.д. № 4431/2025г. Т.е. основанията за извършването на полицейски арест и
съгласно постановките на Решение от 25.05.2023г. на СЕС по дело № С
608/2021г. подлежат на незабавно съобщаване на адресата на задържането (за
всяко обвинение от наказателен и/или административно-наказателен
характер) - на достъпен за него език по подходящ начин, за да се гарантира
ефективната възможност задържаното лице да оспори пред съдебен орган и то
незабавно чрез реализирането на правото му да обжалва своето задържане на
основание чл.5, §4 от КЗПЧОС. Съгласно Решение от 25.05.2023г. на СЕС по
8
дело № С 608/2021г. основанията за задържането на лица, заподозрени или
обвинени в извършването на престъпление и/или административни
нарушения по ЗООРПСМ (изводът е на съда) следва да съдържат цялата
необходима информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят
законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа
описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред
които фигурират известните време и място на настъпване на фактите;
формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото
престъпление (или административно нарушение по ЗООРПСМ - изводът
е на съда) и дадената неокончателна правна квалификация, като
същевременно се отчита стадия на наказателното (административното)
производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване.
В тази насока е Решението по делото „Фокс, Камбел и Хартлей срещу
Обединеното Кралство“ 1990г. на ЕСПЧ. Изисква се да съществува като
реалистична възможността правното средство за защита срещу задържането
да бъде упражнено практически. За изпълването на тези изисквания се
предпоставя спазването на принципа за незабавност в съобщаването на
основанието за задържането на лицето и необходимото съдържание на
съобщението за основанието за задържането на лицето (това следва да е
залегнало в заповедта за задържане - а в случая то липсва). В тази насока е
Решението по делото „Мируей срещу Обединеното Кралство“ 1994г. на
ЕСПЧ. Само посочването на правното основание за задържането (по чл.21 от
ЗООРПСМ - притежание и използване на пиротехника по време на спортно
мероприятие) или цитирането на досъдебното производство с посочване на
неговия предмет не е достатъчно към момента на задържането на лицето, за да
се счита осъщественото задържане по ЗМВР за законосъобразно. В случая,
това изискване спрямо жалбоподателят Д. не е било гарантирано от
полицейския орган Л. в момента на фактическото задържане на лицето на
30.03.2025г. в 21:30 часа, а не в момента на буквалното издаване на заповедта
за задържането му, от която е получил препис в по-късен момент.
Въззиваемата страна не доказва да е връчила препис от заповедта преди
задържането на лицето, нито се е установява да е съобщила на жалбоподателя
Д. защо се задържа. В заповедта по ЗМВР не е описано с реквизити какво
точно е осъществил същият или как е извършил административното
нарушение по чл.21 от ЗООРПСМ, още повече, че спортното мероприятие
между ПФК „Левски“ и ПФК „Ботев-Пловдив“ е било приключило през деня,
респективно админисративното деяние е било осъществено след края на
срещата спрямо автобусите с фенове на ПФК „Ботев-Пловдив“. Не е посочен в
заповедта и вида на използваната „пиротехника“, респективно тя къде е била
хвърлена; засегнала ли е своя обект; настъпили са вредни последици;
„пиротехниката“ била ли е годна за употреба“, насочеността на
„пиротехниката“ към полицейските служители Л. и Лазаров и техните колеги,
патрулиращи с мотори около автобусите с фенове, ли е реалната причина за
задържането на жалбоподателя Д. и/или че той е стрелял с въпросните
„римски свещи“ по автобус с феновете на ПФК „Ботев-Пловдив“. Не е
достатъчно да се очертае изпълнителното деяние от хипотезата и
9
диспозицията на правната норма на административния състав с цитирането й,
доколкото нормата на чл.21 от ЗООРПМС предвижда 15 (петнадесет) вида
административни нарушения като „спортни хулиганства“, а конкретната
хипотеза от правна страна на твърдяното спортно хулиганство по време на
спортно мероприятие не е била изрично посочена (кое точно по вид
административно нарушение от предвидените 15 (петнадесет) точки на чл.21
от ЗООРПСМ се визира конкретно).
Очертаните от съда множество пропуски в действията на въззивмата
страна Л. са съществени и абсолютни, тъй като опорочават цялостната
процедура по издаването на принудителната административна мярка по чл.72,
ал.1, т.7 (със сегашна редакция по т.8) от ЗМВР вр. чл.21 от ЗООРПСМ.
Жалбоподателят Д. не следва да разбира за основанията за ограничаване на
правото му на свободно придвижване след издаване на заповедта за задържане
или при конвоирането му до 05 РУ-СДВР – а само в момента, когато му се е
отнела свободата образно казано, доколкото ограничаването на правото на
свободно придвижване на всяко лице следва да се извършва само за постигане
на легитимните цели на закона. След като целите на закона се постигат и без
задържането на лицето по ЗМВР (а в случая са били постигнати, тъй като
жалбоподателят Д. доброволно се е явил пред съда на 01.04.2025г., без да е
било нужно задържането му), административният орган следва да предпочете
това приложение на закона, тъй като е пропорционално на допустимата
административна намеса. Това задължение на административния орган по
чл.72, ал.1, т.7 (със сегашна редакция по т.8) от ЗМВР следва да е сторено в
точния начален момент преди или в момента на фактическото задържане на
лицето и да е доказателствено обезпечено към момента на издаването на
индивидуалния административен акт по чл.72, ал.1, т.7 (със сегашна редакция
по т.8) от ЗМВР вр. чл.21 от ЗООРПСМ. По този начин се извършва баланс
между интересите на Държавата, и личните права на задържания субект,
доколкото правото на свободно придвижване, особено на непълнолетните
лица, дори и да са извършили спортно хулиганство по ЗООРПСМ, е
изключителна ценност от конституционен ранг, като ограничаването й следва
да са става по изключение, а не по принцип и то спрямо всички непълнолетни
нарушители по ЗООРПСМ, които са навършили 16 (шестнадесет) години.
Основанията за задържането на едно лице не следва да се извеждат от
съдържанието на действията, които се извършват с лицето - например при
неговия разпит; при извършване на обиск; при евентуално претърсване и
изземване в негово присъствие, и т.н. Задържаното лице Д. обективно не е
било уведомено за фактическите и правни основания за ограничаване на
правото му на свободно придвижване. Доказателствата по делото не
установяват това да е реално и фактически сторено, като задължение на
полицейския орган Л.. Последващото уведомяване на жалбоподателя Д. след
21:30 часа на 30.03.2025г. относно издадената заповед и какви са неговите
субективни права и/или какво е правното му положение на задържано по
ЗМВР лице, не води до „санирането“ на допуснатите съществени процесуални
нарушения приети от съда с настоящото решение, при липсата на назначен
служебен адвокат, в рамките на провелата се процедура по издаването на
10
индивидуалния административен акт, който е ограничило правото на защита
на задържания субект в значителна степен. Издаването фактически на
заповедта за по-ранен час - за 21:30 часа на 30.03.2025г. не води до саниране
на взетото задържане по чл.72, ал.1, т.7 (със сегашна редакция по т.8) от ЗМВР
с обратна сила и не доказва по никакъв начин, че то е започнало именно в този
по-ранен момент, а именно точно в 21:30 часа на 30.03.2025г. Съдът
отбелязва, че в заповедта по ЗМВР не е удостоверено изрично в колко часа е
бил връчен преписа от заповедта - преди задържането или след задържането
на обекта на принудителните действия. Няма логика и не се доказва заповедта
за задържането на жалбоподателя Д. да е издадена по време на фактическото
му задържане, доколкото служителите на Отдел „СПС“ при СДВР, сред които
е бил и въззиваемата страна Л., са извършвали „обезпечаване на периметъра“.
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
СЪОБРАЗЯВА, ЧЕ в този час, жалбоподателят Д. не е имал в 21:30 часа на
30.03.2025г. статус на задържано лице по ЗМВР (а само такъв на пряко
уличено от полицейски власти към административно нарушение по чл.21 от
ЗООРПСМ лице в качеството на извършител). Следва да бъде отчетено, че
жалбоподателят Д., след като е бил първо задържан по ЗМВР, (и доколкото не
е имал алтернативен избор като обект на пряка полицейска принуда); оказал е
пълно съдействие на полицейските и съдебните власти; не е противостоял на
процесуално-следствените действия; не е въздействал върху доказателства; не
е укривал такива; не е имало опасност да заличи доказателства или да
предупреди свидетели с тяхното повлияване. Същият не е имал осъждания по
НК. Жалбоподателят Д. е бил непълнолетен на навършени 16 (шестнадесет)
години. При тези проявили се факти е законово недопустимо и
нецелесъобразно жалбоподателят Д. да бъде задържан - липсвало е основание
за задържането му, доколкото взетата спрямо него принудителна мярка
„задържане за срок до 24 (двадесет и четири) часа по чл.72, ал.1, т.7 (със
сегашна редакция по т.8) от ЗМВР вр. чл.21 от ЗООРПСМ) не е имала правен
ефект за довеждането му и незабавното му изправяне пред съдебен орган,
докато е траела мярката, а едва след това (което е било безпредметно, с оглед
доброволното му явяване пред съда на 01.04.2025г.). Не е имало основание за
задържането му и за прилагането на допустима законова намеса за
ограничаването на едно от най-значимите човешки блага - а именно правото
на личната свобода. Законовото ограничаване на това човешко благо следва,
обаче, да се извършва по изключение (а не като правило на поведение от
страна на органите на МВР). Разпоредената с издадената заповед
принудителна административна мярка за задържането на жалбоподателя Д.
противоречи на целта на ЗМВР - същата не е съобразена със закона и с целта
му (чл. 4, ал. 2 АПК). В тази връзка, не е била съществуваща опасността от
отклонението на жалбоподателя Д. - същият е лице с установена самоличност,
с регистриран адрес и с място на установени в страната трайни фактически
връзки, където той е бил съсредоточил своите жизнени и икономически
интереси. Органите на МВР не са били възпрепятствани да събират
доказателства. Жалбоподателят Д. не е бил търсен въобще от държавните
власти отпреди 30.03.2025г. Не е предупреждавал свидетели, нито е
11
комуникирал с такива. Нито е укривал доказателства. Нито е затруднявал по
никакъв начин към 30.03.2025г. и след това органите на разследването или по
преписката. Задържането му по чл.72, ал.1, т.7 (със сегашна редакция по т.8)
от ЗМВР вр. чл.21 от ЗООРПСМ е било безпредметно, непропорционално,
неефективно, необосновано, произволно и нецелесъобразно. Целта на чл.72,
ал.1, т.7 (със сегашна редакция по т.8) от ЗМВР е преизпълнена от действията
на полицейския орган, които са извън постановеното задържане. Целите на
закона са били постигнати и без задържането на жалбоподателя Д., в чието
поведение не се съдържа никаква противоправност (в процедурата по
задържането му). Органите на МВР са имали ненарушена възможност да
разкрият административното деяние по ЗООРПСМ и да му се
противопоставят по всички възможни законови начини съгласно
дефинитивните разпоредби на ЗМВР и ЗООРПСМ.
В заключение, основателно е възражението на професионалния защитник
адвокат А. Л., че изключителното правомощие (право и задължение) да
постановява изрично задържане на „спортен хулиган“ по специалния закон -
“lex specialis”, какъвто е ЗООРПСМ има само Началникът на съответното
Районно управление на основание чл. 29, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗООРПСМ вр.
чл.72, ал.1, т.7 (със сегашна редакция по т.8) от ЗМВР - с една единствена цел -
за довеждането на административно-наказателно обвиненото лице пред съда,
в случаите, когато е внесен АУАН по ЗООРПСМ за разглеждане от
правораздавателен орган и когато кумулативно съществува опасността
обвиненият в „спортното хулиганство“ нарушител да се укрие. Според съда
правомощието на Началника на съответното Районно управление не може да
се делегира или прехвърля със заповед или с пълномощно на негови
подчинени длъжностни лица, освен в случаите на административно
заместване на самия Началник на Районното управление от друго длъжностно
лице (при отпуск, при уважителна причина и т.н.) чрез изрични заповеди и
документи. Такива хипотези, факти и доказателства съдът не отчита като
проявили се в настоящото съдебно производство. Задържането на
жалбоподателя Д. е извършено при нарушена материална компетентност от
редови полицейски орган по чл.72, ал.1, т.7 (със сегашна редакция по т.8) от
ЗМВР вр. чл.21 от ЗООРПСМ. Специалният закон - ЗООРПСМ не предвижда
друго длъжностно лице по този нормативен акт, освен Началникът на
съответното Районно управление да може да задържа за срок от 24 (двадесет и
четири) часа т.нар. „спортни хулигани“. Според съдебният състав допуснато е
значително по тежест съществено нарушение на материалния закон - липсва
компетентност на административния орган Л. при издаването на обжалвания
индивидуален административен акт, което на собствено основание влече
самостоятелната отмяна на постановената принудителна административна
мярка „задържане на лице за срок до 24 (двадесет и четири) часа“.
Административният орган по ЗМВР е следвало, обаче, да избере по реда на
АПК онази административна мярка, която е била най-съответна и
пропорционална на целите на закона. Ако даден резултат е можел да се
постигне и по друг начин, с по-малко усилия, средства и ресурси, ако същия е
по-благоприятен, административният орган е следвало да приложи този по-
12
благоприятен начин с причиняване на възможно най-малко вреди. В тази
връзка съгласно Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело „M. U“ C-
210/10, т. 23 „при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в
областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени
от установен в това законодателство режим, държавите-членки са компетентни
да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са
задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на
Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на
принципа на пропорционалността“. Когато по правото на Съюза не се
съдържат по-точни правила за определяне на националните санкции,
„санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят
границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно
преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато
има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-
малко обвързващата и, че причинените неудобства не трябва да са
несъразмерни по отношение на преследваните цели“ (т.24 от същото
решение). Когато правна уредба по правото на Съюза препраща към
националните разпоредби, член 4, параграф 3 от ДФЕС относно принципа за
лоялното сътрудничество, налага на държавите-членки да вземат всички
мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на
правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по
отношение на избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички
положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ
характер. В тази насока е Решение от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-
382/09, т. 44 и Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело „M. U“ C-
210/10.
С оглед на изложеното съдът намира, че при задържането на
жалбоподателя Д. са допуснати значителни по тежест нарушения на
процедурата, които в съществена степен са ограничили възможността на
задържаното лице да разбере причините за задържането си и своевременно да
се защити срещу същото, което се явява достатъчно основание за определяне
на задържането му от 30.03.2025г., записано, че е било започнало в 21:30
часа, като незаконно от процедурна страна и за отмяна на издадената
заповед.
С оглед изложеното съдът следва да постанови решение, с което да
отмени издадената заповед за задържане по ЗМВР спрямо жалбоподателя Б. Д.
Д..
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На въззиваемата страна - ответник не са дължими разноски с оглед изхода
на делото. Разноски от страна на жалбоподателя Д. не са сторени, още повече,
че същия се представлява по делото от служебен защитник.
VIII.). ПРЕДВИД ИЗЛОЖЕНОТО, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ТИ СЪСТАВ
РЕШИ:
13
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНА И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА
ОБЖАЛВАНАТА ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ с рег. № 464зз -
167 от 30.03.2025г., ИЗДАДЕНА ОТ Л. К. Л. на длъжност „командир на
отделение“ в Отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР към
Министерството на вътрешните работи (МВР), връчена на 30.03.2025г., с
която е постановено на основание чл.72, ал.1, т.7 (със сегашна редакция по т.8)
от ЗМВР вр. чл.21 от Закона за опазване на обществения ред при
провеждането на спортни мероприятия задържането за срок от 24 (двадесет и
четири) часа в сградата на 05 РУ - СДВР на ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Б. Д. Д., с
ЕГН: ********** за времето от 21:30 часа на 30.03.2025г. до 21:30 часа на
31.03.2025г.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14