Мотиви към Решение №407/22.07.2020г.,
постановено по НАХД №729/2020г. по описа на РС-Плевен.
Постъпило е предложение от Р.п.– П. да бъде освободен от
наказателна отговорност обвиняемият А.С.М. ***,
срещу когото се провежда досъдебно производство № 1794/2019
год. по описа на Р.п.- П. по смисъла на НПК за извършено от него престъпление
по чл. 144а ал. 1 от НК. В постановлението,
по реда на чл. 375 от НПК се излагат доводи за наличието на всички предпоставки
по смисъла на чл.78А от НК, поради което на обвиняемия М. следва да бъде
определено и наложено административно наказание в рамките, предвидени от
закона.
Р.п.– П. редовно призована, не се представлява в съдебно
заседание и не ангажира становище.
Обвиняемият
А.С.М. –
редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и със защитника си адв. А.А. ***, който взема
становище, че обвиняемият не е автор на престъплението по чл. 144а, ал.1 от НК,
за което е привлечен към административно-наказателна отговорност, както от
обективна, така и от субективна страна.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, взе
предвид изложеното в предложението на РП-Плевен, намира за установено следното:
Обвиняемият А.С.М.
е роден на *** ***, *, български гражданин, с основно образование, неженен, не
работи, неосъждан, ЕГН: **********.
По случая било
образувано досъдебно производство срещу А.С.М. за извършено престъпление по чл. 144а ал. 1 от НК за това, че в периода от 22.03.2019 година до
18.11.2019 година в ***, системно следи Е.Ш.Х. ***, чрез поведение със
заплашителен характер, изразяващо се в навлизане в нежелана комуникация с нея и
това е възбудило основателен страх за живота и здравето й, като извършеното не
съставлява по-тежко престъпление.
Към 2018
година свидетелката Е.Ш.Х. била на 16 години и живеела в *** заедно с
родителите си. Тя била ученичка в ***.
През
пролетта на 2018 година Е.Ш.Х. се запознала с обвиняемия А.М.. Постепенно отношенията
им станали близки и започнали да излизат заедно. Тъй като обвиняемият М.
започнал да ѝ налага определени ограничения и забрани, като да не си
къдри косата, да не се среща с нейни приятелки, да не облича определени дрехи,
тя решила да преустанови контактите си с него. Обвиняемият М. не приел
раздялата и започнал системно да ѝ осъществява психически тормоз, чрез
поведение със заплашителен характер, изразяващо се в навлизане в нежелана
комуникация, за да я убеди отново да бъдат заедно, което предизвикало страх у
свидетелката Е.Х. за живота и здравето ѝ.
След
раздялата на 22.03.2019 година обвиняемият М. причакал на автобусната спирка в центъра на ***
свидетелката Е.Х., за да осъществи
комуникация с нея. Когато последната го забелязала, веднага се обадила на леля
си - свидетелката П.Ю., която бързо се отзовала. Възникнало словесно
пререкание, при което обвиняемият обиждал и заплашвал Ю., като в същото време я
полял с водата от шишето, което носел със себе си. Двете се отдалечили от него,
а обвиняемият М. се отправил към дома на свидетелката Ю.. Викайки и
заплашвайки, разбил входната врата на къщата, след което си тръгнал.
През лятната
ваканция на 2019 година, свидетелката Е.Х. не пребивавала постоянно в ***, а
посетила * си в ***. По време на престоя ѝ там получавала позвънявания от
непознати за нея телефонни номера, за които била убедена, че се използват от
обвиняемия М..
Малко преди
започване на учебната година, свидетелката се прибрала в ***. На 17.09.2019 година тя се отправила към
автобусната спирка на центъра на града, за да отиде на училище. Качила се в
междуградски автобус по направление *** –
гр. Плевен. На следващата спирка в *** се качил и обвиняемият М., отново с цел
да срещне последната и да осъществи комуникация
с нея. Започнал да дърпа чантата ѝ, като ѝ нареждал: „Ела да
поговорим“. При последвал отказ от нейна страна, тъй като тя не желаела да разговаря
с него, той заплашил, че ще вдигне автобуса във въздуха. Хванал я за ръката
и я издърпал на друга седалка. Започнал да се държи грубо. В този момент свидетелката Х. получила
обаждане от баща си – свидетеля Ш.Х.. Тя му съобщила за случващото се в
автобуса, поради което обвиняемият М. още на следващата спирка напуснал
превозното средство.
Няколко дни
след това, обвиняемият А.М. отишъл до ***, където учела свидетелката Е.Х..
Изчакал последната, за да я срещне и да говори с нея. През голямото междучасие
момичето излязло навън, но след като го видяла се върнала обратно в сградата и
позвънило на баща си, който по-късно отишъл да я прибере.
На 18
11.2019 година, около обед, свидетелката Е.Х. била сама в дома си. Обвиняемият М.
прескочил оградата и започнал настоятелно да чука на вратата. След като я
заплашил, че ако не отвори, ще счупи входната врата, която била стъклена, тя
била принудена да го допусне вътре. Обвиняемият започнал да я убеждава да бъдат
отново заедно, въпреки нежеланието ѝ. В този момент се прибрал свидетелят
Ш.Х.. Последвала словесна разпра и физическа саморазправа. Свидетелката Е.Х. се
обадила на полицейския служител, обслужващ техния район. Преди пристигането на
служителите на реда, обвиняемият М. заявил, че не го е страх от полиция и от
съд, а малко след като полицейски екип дошъл, той прескочил оградата и се
отдалечил.
Системните
нежелани контакти станали повод за подаване на сигнал.
По случая е
проведено досъдебно производство.
Горната
фактическа обстановка, съдът прие за установена по несъмнен и категоричен начин
след анализ на ангажираните в хода на проведеното наказателно производство
писмени и гласни доказателства.
Съдът
внимателно обсъди обособените две групи гласни доказателства, първата от които
включва обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите ***М. и ***и втората, обхващаща показанията на
свидетелите Е.Ш.Х., С.А.П., Н.Н. ***, П.М.Ю., Ш.М.Х.,
Н.А.П., М.И.В., А.Н.П., И.К.П., С.С.Х., К.М.Х., Л.Г.Д.
и С. ***П..
При
обсъждане на дадените от обвиняемия обяснения, съдът взе предвид, че същите
освен доказателствено средство, са и средство за защита. След като прецени
същите самостоятелно и съобразно с останалия събран по делото доказателствен
материал намери, че същите са израз единствено на предприетата защитна теза и
не следва да бъдат приети с доверие. Това е така, защото същите са изолирани от
по-голямата част от събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал
и намират подкрепа единствено в показанията на свидетелите ***М. и ***, които
са негови родители и съдът намира показанията им за неубедителни и повлияни от
близката родствена връзка с обвиняемия. Обвиняемият и свидетелите М. и ***се
стремят да оборят обвинителната теза, като посочват, че пострадалата от
деянието – свидетелката Е.Ш.Х. доброволно се е срещала и комуникирала с А.М.,
но била принудена да свидетелства против последния заради противопоставянето от
страна на родителите и на тяхното приятелство. Показанията на М. и ***са неубедителни, тъй като в по-голямата
си част не пресъздават преки и непосредствени впечатления относно релевантните
за делото факти, а си служат с изрази като: „доколкото знам…“, „синът ми не ми
е казвал, че тя не иска да се вижда с него…“ и други подобни.
Съдът обсъди
и показанията на втората група свидетели, като намери, че същите са обективни,
последователни, взаимно допълващи се и логични. Свидетелката Е.Ш.Х. подробно
описва свои преки и непосредствени впечатления относно фактите от значение за
случая. Същата признава, че е била в близки отношения с обвиняемия от лятото на
2018 година, както и че впоследствие се отдръпнала от него, а от месец март
2019 година започнали проблемите и с М.. Последният не желаел да преустанови отношенията
си с нея и в стремежа си да постигне егоистичните си намерения предприел
заплашително поведение спрямо нея. От показанията на Е.Х. се установява, че
обвиняемият започнал постоянно да я търси по телефона, включително и от
непознати за нея номера, настойчиво да я причаква на автобусната спирка в
часовете, в които знаел, че ще е там, за
да се придвижи с автобуса до училище, да и забранява да носи облекло и
прическа, които намирал за предизвикателни, да се държи агресивно спрямо нейни
близки, които се опитвали да я защитят, както и да разпространява сред обществеността
в *** намерението си да я отвлече. Цялостното му поведение провокирало
основателен страх у свидетелката Е.Х., която не се съмнявала във възможността
обвиняемият реално да изпълни заканата си. В подкрепа на нейните показания са и
показанията на останалата част от втората група свидетели, всеки от които
пресъздава свои преки и непосредствени впечатления относно горните факти. Свидетелката
С.А.П. лично е възприела факта, че обвиняемият целенасочено се качил в
автобуса, в който пътувала свидетелката Е.Х., знаейки, че е в него и пътува за
училище, като я дръпнал и агресивно я заплашил да седне до него да се разберат.
В този смисъл са и показанията на свидетелката П.М.Ю., която след като видяла
упражнената от обвиняемия към Е.Х. принуда да седне до него в автобуса се
намесила да и помогне и това провокирало агресията му. Излага пред съда и свои
впечатления относно реално събитие, при което свидетелката Е.Х. и се обадила по
телефона, като я помолила да я посрещне на центъра на ***, защото видяла
обвиняемия и изпитвала страх от него. Посочва, че след като откликнала на
молбата, обвиняемият се нахвърлил срещу Ю., възприемайки я като препятствие да
осъществи намеренията си да контактува с Е., залял я с шише с вода, отишъл до
дома и, където счупил входната врата и разкъртил от мазилката на сградата. Свидетелката
М.И.В. излага пред съда свои лични впечатления според които обвиняемият причаквал
Е.Х. край училище, а последната поради нежеланието си да се среща с него и
поради страха който изпитвала от него не искала да излезе навън и молела В. да
и купи храна. Настойчивото и заплашително поведение на обвиняемия А.М. спрямо
свидетелката Е.Х. се изяснява и от показанията на свидетелите Н.Н. ***, Ш.М.Х., Н.А.П., А.Н.П., И.К.П., С.С.Х., К.М.Х., Л.Г.Д.. Всеки от тях описва свои лични
впечатления според които, обвиняемият е притеснявал посочената свидетелка
включително и в дома, че тя е изпитвала основателен страх от поведението му,
поради което се е страхувала да се прибира без възрастен придружител от
училище.
От заключението по назначената и изготвена в
хода на досъдебното производство съдебна психолого-психиатрична
експертиза, което съдът приема като
обективно и компетентно изготвено се установява, че Е.Х. е клинично психично
здрава и е достигнала очакваната (нормална) биологична, психична и социална
зрялост за възрастта си. Х. репродуцира
спомените си за инкриминираното деяние последователно, логически свързано и
хронологично правилно. Била в състояние да възприема, да запаметява и
понастоящем да възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната
истина в хода на разследването, т.е. да дава достоверни показания за тях. Не се
установяват данни за болестно повишена внушаемост или
лъжа, но е възможна изява на себезащитно поведение и
представяне на обстоятелствата в светлина, с която да избегне социални санкции
в микросоциума ѝ. Е.Х. предоставя данни за
продължителен период, в който конкретно лице я е подлагало на преследване,
налагане на изисквания за поддържане на определен външен вид и ограничаване на
приятелския кръг и хората, с които да общува, натиск на близкото й приятелско
обкръжение, получени през трети лица данни за заплаха за собствената сигурност
при навършване на 18-годишна възраст. Взимайки тези данни предвид, може да се
определи освидетелстваната като жертва на психическо насилие и тормоз. От
медицинска гледна точка можем да се подкрепи хипотеза, че инкриминираното
деяние е възбудило у нея основателен страх за живота и здравето ѝ.
Отчетените и от освидетелстваната, и от близкото ѝ обкръжение последици,
са свързани с емоционални промени, нарушаване на социалната комуникация,
промяна в стереотипите (повишена бдителност при напускане на дома или нежелание
да го напусне, необходимост от придружител с цел защита).
Съдът
намира, че не следва да бъдат подробно обсъждани показанията на свидетелката, С.
***П., тъй като същите не допринасят за изясняване на фактическата обстановка
по делото.
В подкрепа
на горната фактическа обстановка са и приобщените към доказателствения
материал по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, събрани в
хода на проведеното досъдебно производство № 1794/2019 год. по описа
на Р.п.- П.
При тази
установеност на фактите, съдът намира, че обвиняемият А.С.М. е осъществил състава на чл. 144а ал. 1 от НК,
както от обективна, така и от субективна страна. От обективна страна: в периода от 22.03.2019 година до 18.11.2019 година в ***, системно следи Е.Ш.Х.
***, чрез поведение със заплашителен характер, изразяващо се в навлизане в
нежелана комуникация с нея и това е възбудило основателен страх за живота и
здравето й, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление. От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл като форма на вината по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК.
За така извършеното от страна на обвиняемия А.С.М. по чл. 144а ал. 1 от НК престъпление
законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация.
От деянието не са причинени имуществени щети.
А.С.М. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК към момента на
деянието. Ето защо съдът счита, че са налице всички законови предпоставки за
приложението на чл. 78а от НК, поради което обвиняемия М. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно
наказание – глоба.
При
определяне размера на административната санкция, която следва да бъде наложена
на обвиняемия А.С.М. съдът
съобрази разпоредбата на чл. 78а, ал. І от НК, както и наличието на отегчаващи
и смекчаващи вината обстоятелства. Като отегчаващи такива съдът възприе: сравнително
високата степен на обществена опасност на деянието, обусловена от проявените от
дееца настойчивост, дързост, висока степен на агресивност, а така също и
последиците от осъщественото деяние, които съдът намира за изключително
неблагоприятни поради упражненото психическо насилие спрямо пострадалата в
продължителен период от време, а именно от 22.03.2019 година до 18.11.2019 година. Като
отегчаващо вината обстоятелство, съдът намери и това, че заплашителния
характер на поведението на обвиняемия е бил насочен към непълнолетно лице, за
което са характерни недостатъчни зрялост и укрепналост
на психиката, поради което причинените неимуществени вреди следва да се считат
за завишени. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът намери: младата възраст на обвиняемия и доброто му
процесуално поведение. Ето защо съдът счита, че на обвиняемия М. следва да бъде наложено
административно наказание – глоба в размер около средния на предвидения от
законодателя, а именно 3000,00 (три хиляди) лева.
Поради изложеното, съдът
освободи от наказателна отговорност обвиняемия А.С.М. *** с ЕГН: **********, за извършено в периода от 22.03.2019
година до 18.11.2019 година престъпление по чл. 144а ал. 1 от НК, като на
основание чл. 78A, ал. І
от НК и му наложи административно наказание - глоба в размер на 3000,00 (три
хиляди) лева.
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. ІІІ от НПК, съдът осъди обвиняемия
А.С.М., ЕГН: ********** да заплати направените деловодни разноски в размер на 523,60
лева, от които 512,40 лева да се преведат по сметка на ОД на МВР – Плевен и
11,20 лева по сметка на Районен съд - Плевен.
Поради
изложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: