№ 143
гр. Разград, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на единадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Емил Д. Стоев
Петър М. Милев
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно гражданско дело
№ 20223300500080 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
На 01.10.2020 г. е подадена искова молба с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК от Ш. АЛ. АЛ. против ИЛМ. АЛ. АЛ., като е образувано ГД №
469/2020 г. по описа на РС Кубрат. Съдът е постановил Решение № 260022
от 17.02.2021 г. по ГД № 469/2020 г. по описа на РС Кубрат, с което е
отхвърлил исковата молба.
Подадена е въззивна жалба от Ш. АЛ. АЛ. и е образувано ВГД №
94/2021 г. по описа на ОС Разград. Делото е прекратено и върнато на
районния съд за администриране на въззивната жалба.
След отстраняване на нередовностите по въззивната жалба, Районен съд
Кубрат е изпратил делото на Окръжен съд Разград, като е образувано ВГД
№ 148/2021 г. Делото е приключило с Решение № 105 от 21.07.2021 г. по ВГД
№ 148/2021 г. на ОС Разград, с което първоинстанционното решение е
потвърдено.
Ш. АЛ. АЛ. е подал касационна жалба против въззивното решение по
ГД № 148/2021 г. на ОС Разград и е образувано ГД № 4140/2021 г. по описа
на ВКС. Обжалваното е допуснато до касация с Определение № 60415 от
25.11.2021 г. по ГД № 4140/2021 г. на ВКС, I ГО, в което се сочи за вероятна
недопустимост на въззивното решение. Касационното производство е
приключило с постановяване на Решение № 22 от 22.03.2022 г. по ГД №
4140/2021 г. по описа на ВКС, I ГО, с което въззивното решение по ВГД №
148/2021 г. е обезсилено и делото е върнато за ново разграждане от друг
1
състав на Окръжен съд Разград с указания за отстраняване на нередовности
на исковата молба, състоящи се в несъответствие между твърденията в
обстоятелствената й част и нейния петитум.
Вследствие на решението на ВКС делото е върнато на Окръжен съд
Разград и е образувано настоящото производство – ВГД № 80/2022 г. , при
което се достигна до разглеждане на въззивната жалба по същество.
Подадена е въззивната жалба от Ш. АЛ. АЛ. чрез адв. П.Д. против
Решение № 260022 от 17.02.2021 г. по ГД № 469/2020 г. по описа на РС
Кубрат, с което съдът е отхвърлил предявения от въззивника иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
И.А. Илиев, че Ш.А. е собственик на основание придобивна давност въз
основа на упражнявано от него давностно владение на поземлен имот с
идентификатор 72337.401.10 съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-430/19.06.2019 г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в землището на село Тертер, местност
„Коренеж“, с площ 14 003 кв.м., с трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – нива, трета категория, при съседи:
72337.401.9, 72337.401.161, 72337.401.11, 72337.401.3. С решението
въззивникът е осъден да заплати разноски на ответника по иска. Твърди се, че
първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като
бъде постановено друго, с което да се уважи положителния установителен
иск, както и да се присъдят направените разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззивникът е на мнение, че съдебното решение е неправилно,
понеже съдът не е обсъдил всички представени от ищеца доказателства,
като последният счита, че от 14.03.1994 г. до 01.10.2011 г. е обработвал –
т.е. владял, а не държал, лично нивата и е настъпил ефектът на
придобивната давност. Посочено е становище, че няма как една и съща нива
в землището на село Тертер да бъде обработвана едновременно от ищеца и от
ответника за периода от 1994 г. до 2011 г. или от арендополучателя ЕТ
„Бисенер – Калъч – Ю.Х.“ и ответника за периода от 01.10.2011 г. до
01.10.2021 г.
Навеждат се твърдения, че съдът не се е произнесъл в диспозитива на
решението по искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК.
В обобщение се иска отмяна на решението и признаване въззивника
за собственик на процесния имот на основание давностно владение,
както и да бъде отменен Констативен нотариален акт с вх. рег. № 301, том
1, акт № 153 от 17.02.2020 г. Поискани са присъждане на разноски в двете
съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ИЛМ. АЛ. АЛ., действащ чрез адв. М.Н.. Въззивваемата страна счита, че
въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно. Изложено е становище, че въззивникът не е доказал
2
при условията на пълно доказване кога е установил владение върху
процесния имот и колко време е продължило владението.
В отговора на въззивната жалба се излагат твърдения, че въззивникът
не е доказал и твърдението си за неформална делба на наследствените
имоти между страните по делото.
В обобщение се моли жалбата против първоинстанционното
решение да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана.
Моли да бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция.
С Определение № 132 от 21.04.2022 г. по ВГД № 80/2022 г. по описа
на ОС Разград исковата молба е оставена без движение, като е указано на
ищеца Ш. АЛ. АЛ. да: (а) приведе петитума й, съдържащ искане за
признаване право на собственост на основание придобивна давност, в
съответствие с твърденията, изложени в обстоятелствената част, че е
придобил собствеността на основание наследство и давност; (б) представи на
съда екземпляр от поправената искова молба; (в) впише в компетентната
Служба по вписванията поправената искова молба; (г) представи екземпляр
на съда от вписаната поправена искова молба. Указанията на съда са
получени от ищеца въззивник на 03.05.2022 г., като последният има
двуседмичен срок, за да ги изпълни, който срок изтича на 17.05.2022 г. Със
същото определение на въззивваемата страна ИЛМ. АЛ. АЛ. е указано да
вземе становище дали потвърждава действията, извършени без
представителна власт – а именно подадения отговор на въззивната жалба от
адв. Н., и да представи на съда доказателства в тази връзка в
съдебноопределен срок.
С Определение № 162 от 09.05.2022 г. по ВГД № 80/2022 г. по описа
на ОС Разград срокът за отстраняване на нередовности по исковата молба е
продължен с още две седмици, считано от изтичането на първоначалния срок,
т.е считано от 18.05.2022 г. до 01.06.2022 г. вкл.
Нередовностите на исковата молба и на отговора на въззивната
жалба са отстранени в срок от ищеца въззивник и от ответника
въззивваема страна. С молба с вх. № 2065 от 25.05.2022 г. ищецът е
отстранил противоречието между обстоятелствената част и петитума й, като е
изложил в петитума, че претендира да е собственик на процесния имот на
основание 1/6 идеални части по наследство и 5/6 идеални части по давностно
владение. Със становище с вх. № 1806 от 09.05.2022 г. въззивваемата страна е
потвърдила действията без представителна власт.
С Определение № 194 от 31.05.2022 г. по ВГД № 80/2022 г. по описа
на ОС Разград са дадени указания за нередовност на въззивната жалба
досежно отстраняване на нередовностите на исковата молба, като е указано на
въззивника да измени петитума на въззивната жалба в насока, че да отговаря
на петитума на исковата молба досежно основанието, на което се претендира
правото на собственост (по наследство и по давностно владение), и да
представи на съда уточнение на въззивната жалба с поправен петитум. С
3
молба с вх. № 2251 от 08.06.2022 г. въззивникът е поправил въззивната си
жалба, като е уточнил съдържанието й в съответствие с уточнението на
исковата молба.
Въззивваемата страна е взела становище на 07.07.2022 г. по
уточненията на исковата молба и на въззивната жалба. Изложени са
твърдения за недопустимо въвеждане на нови фактически твърдения в
обстоятелствената част на допълнителната искова молба, че „другите 5/6
ид.ч. съм придобил по давностно владение, за времето от 05.07.1996 г. до
01.11.2011 г. в продължение на 15 години “, като това твърдение противоречи
на твърденията в обстоятелствената част на първоначалната искова молба
(стр. 3), че с протокол от 14.03.1994 г. ищецът е въведен във владение, до
2010 г. включително е обработвал нивата лично и след това я отдал под наем.
Сочи се като недопустимо въвеждането и на друг абзац (втори абзац на стр. 4
от уточнението на исковата молба).
Преди откритото съдебно заседание на 11.07.2022 г. въззивникът
депозира становище за разглеждане на делото в негово отсъствие, като
оспорва становището на въззивваемата страна от 07.07.2022 г. и заявява, че
поддържа въззивната жалба и поправената искова молба. Адв. Н. като
процесуален представител на въззивваемата страна се явява в откритото
съдебно заседание, като изразява становище, че поддържа отговора на
въззивната жалба, както и становището от 07.07.2022 г., към чиито доводи
препраща. Оспорва придобиване правото на собственост от ищеца
посредством давностно владение.
Окръжен съд Разград, след като обсъди събрания по делото
доказателствен материал поотделно и в съвкупност, като съобрази
процесуалната им годност и взе предвид доводите и възраженията на
страните, разясненията в Решение № 22 от 22.03.2022 г. по ГД №
4140/2021 г. по описа на ВКС, I ГО и корекциите на исковата молба и
въззивната жалба, и след като в съответствие с чл. 269 от ГПК провери
изцяло валидността на обжалваното решение и частично
допустимостта и правилността на същото съгласно обжалваната
част, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Въззивната жалба съдържа изискуемите по чл.
260 от ГПК реквизити. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е
компетентен въззивен съд за проверка на този подлежащ на обжалване акт.
Съдът е приел, че въззивното производството е допустимо.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
4
Решението е и допустимо в обжалваната му част, тъй като са били налице
положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на
молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата, с която е бил
сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Несъстоятелни са възраженията на въззивника за допуснати от
първата инстанция съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Следва да бъде отбелязано, че районният съд е преценил поотделно
и в съвкупност целия доказателствен материал по делото, нарушението на
което би довело до неправилност на решението, а не до недопустимост в
какъвто смисъл е въззивната жалба. Не е налице и липса на мотиви, понеже
първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, въз основа на които
обосновава решението си. Непроизнасянето с отхвърлителен диспозитив по
чл. 537, ал. 2 от ГПК също не представлява нарушение на процесуалните
правила, а отмяната по този ред на констативния нотариален акт се явява
последица от уважаване на иска.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, поради
което обжалваното решение е и правилно. Аргументите за това са следните:
С оглед отстраняване в дадения срок на нередовностите на исковата
молба (в съответствие с т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. дело № 1 от 2013 г. на ВКС, ОСГТК), производството пред въззивната
инстанция следва да продължи до произнасяне с решение по
основателността на въззивната жалба (по арг. от мотивите към т. 4 от
ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС).
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
И.А. е осиновен от А. А. У. и Ю.О.И., преди да се роди ищецът Ш. през
1951 г. и брат им О. през 1950 г.
А. А. У. , роден на 16.11.1913 г., е баща на ищеца. А. У. е починал на
05.05.1970 г., като съгласно Удостоверение за наследници № 127/27.07.020 г.,
издадено от община Кубрат, с. Бисерци е оставил за наследници съпругата си
Ю.О.И. с ЕГН **********, която е починала на 08.01.1988 г., и синовете си –
ИЛМ. АЛ. АЛ. с ЕГН **********, Ш. АЛ. АЛ. с ЕГН ********** и О. А. А.,
роден на 09.04.1950 г.
Имената на А. А. У. , роден на 16.11.1913 г., са идентични с имената на
А., А. У. съгласно Удостоверение за идентичност на лице с различни имена
№ 13/15.01.2020 г., издадено от община Кубрат, с. Бисерци.
И. А. М. с ЕГН ********** е брат на А. А. У. и чичо на страните.
Същият е починал на 17.07.1991 г. , като съгласно Удостоверение за
наследници № 125/27.07.2020 г., издадено от община Кубрат, с. Бисерци е
оставил за наследници съпругата си Н. СА.а М.а с ЕГН **********, починала
на 22.11.1995 г., и по право на заместване децата на А. А. У. и ако има такива,
децата на М. А. У., роден на 28.05.1921 г. и починал на 28.05.1977 г.
Имената на И. А. М. с ЕГН ********** са идентични с имената на И. А.
У. съгласно Удостоверение за идентичност на лице с различни имена №
126/27.07.2020 г., издадено от община Кубрат, с. Бисерци.
С Решение № и0565 от 27.08.1993 г. за възстановяване правото на
5
собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в
землището на с. Бисерци, общ. Кубрат Поземлената комисия при гр. Кубрат
възстановява правото на собственост на наследниците на А., А. У. върху
нива от 14,429 дка, III категория, местност „Балама“, имот № 358010 при
съседи 358009, 4, 280, 358011 и 484. Собствеността е възстановена на
основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ и Протокол № и0565 от 23.09.1992 г. за
определяне категориите на земеделските земи по преписка № и0565 от
04.03.1992 г. от ИЛМ. АЛ. АЛ..
С Решение № и0565 от 27.08.1993 г. за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници в землището на с. Бисерци, общ. Кубрат Поземлената
комисия при гр. Кубрат възстановява правото на собственост на
наследниците на А., А. У. в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на лозе от 0,652 дка, III категория, местност „Коренеж“, имот №
540003 при съседи 540002, 000226, 540004 и 000121. Собствеността е
възстановена на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
С Протокол № и1087 за въвод във владение на имоти в землището на
село Тертер, подписан на 14.03.1994 г. от представител на Поземлена комисия
гр. Кубрат и ищеца, последният е въведен във владение на имотите, описани в
Решение № и0741 от 27.08.1993 г. (решението не е представено по делото).
С Решение № х1096 от 05.07.1996 г. за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в
землището на с. Тертер, общ. Кубрат Поземлената комисия при гр. Кубрат
възстановява правото на собственост на наследниците на И. А. У. върху
нива от 13,999 дка, III категория, местност „Коренеж“, имот № 401010 при
съседи 401009, 401003, 401011 и 000161. Собствеността е възстановена на
основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ и Протокол № х1096 от 23.09.1992 г. за
определяне категориите на земеделските земи по преписка № х1096 от
04.08.1992 г. от Нефисе СА.а М.а.
Съгласно Карта на блок на земеделско стопанство, издадена от
Министерство на земеделието и горите, общинска служба „Земеделие и гори“
Кубрат на 18.01.2007 г. , ищецът е записан като ползвател на блок на
земеделско стопанство с идентификатора 72337-39-14, площ 1,57 ха в с.
Тертер, общ. Кубрат.
Съгласно Карта на блок на земеделско стопанство, издадена от
Министерство на земеделието и горите, общинска служба „Земеделие и гори“
Кубрат на 28.04.2009 г. , ищецът е записан като ползвател на блок на
земеделско стопанство с идентификатора 72337-39-14, площ 1,57 ха в с.
Тертер, общ. Кубрат.
От представените по делото документи от Държавен фонд „Земеделие“,
Разплащателна агенция става ясно, че ищецът е получил финансово
подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., свързано
с имот БЗС № 72337-39-1(2409698).
На 26.07.2011 г. ищецът е сключил договор за наемане на земеделска
земя с ЕТ „Бисенер-Калъч-Ю.Х.“ с ЕИК ********* със срок 01.10.2011 г. –
01.10.2012 г. Като едноличен търговец е действал Ю.Х.Ф. с ЕГН **********.
В договора ищецът е записан като „наследник на И. А. У. с ЕГН **********“.
6
Предметът на договора е земеделска земя в землището на с. Тертер, местност
„Летище“, имот № 401010 с площ 13,999, III категория, при съседи 401009,
401011 и 401002.
На 15.06.2012 г. ищецът е сключил договор за наемане на земеделска
земя с ЕТ „Бисенер-Калъч-Ю.Х.“ с ЕИК ********* със срок 01.10.2012 г. –
01.10.2013 г. В договора ищецът е записан като „наследник на И. А. У.“.
Предметът на договора е земеделска земя в землището на с. Тертер, местност
„Летище“, имот № 401010 с площ 13,999, III категория, при съседи 401009,
401011 и 401002.
На 14.07.2013 г. ищецът е сключил договор за наемане на земеделска
земя с ЕТ „Бисенер-Калъч-Ю.Х.“ с ЕИК ********* със срок 01.10.2013 г. –
01.10.2014 г. В договора ищецът е записан като „наследник на И. А. У.“.
Предметът на договора е земеделска земя в землището на с. Тертер, местност
„Летище“, имот № 401010 с площ 13,999, III категория, при съседи 401009,
401011 и 401002.
На 07.07.2014 г. ищецът е сключил договор за наемане на земеделска
земя с ЕТ „Бисенер-Калъч-Ю.Х.“ с ЕИК ********* със срок 01.10.2014 г. –
01.10.2015 г. В договора ищецът е записан като „наследник на И. А. У.“.
Предметът на договора е земеделска земя в землището на с. Тертер, местност
„Летище“, имот № 401010 с площ 13,999, III категория, при съседи 401009,
401011 и 401002.
На 09.07.2015 г. ищецът е сключил договор за наемане на земеделска
земя с ЕТ „Бисенер-Калъч-Ю.Х.“ с ЕИК ********* със срок 01.10.2015 г. –
01.10.2016 г. В договора ищецът е записан като „наследник на И. А. У.“.
Предметът на договора е земеделска земя в землището на с. Тертер, местност
„Летище“, имот № 401010 с площ 13,999, III категория, при съседи 401009,
401011 и 401002.
На 30.06.2016 г. ищецът е сключил договор за наемане на земеделска
земя с ЕТ „Бисенер-Калъч-Ю.Х.“ с ЕИК ********* със срок 01.10.2016 г. –
01.10.2017 г. В договора ищецът е записан като „наследник на И. А. У.“.
Предметът на договора е земеделска земя в землището на с. Тертер, местност
„Летище“, имот № 401010 с площ 13,999, III категория, при съседи 401009 и
401011.
На неуточнена дата ищецът е сключил договор за наемане на
земеделска земя с ЕТ „Бисенер-Калъч-Ю.Х.“ с ЕИК ********* със срок
01.10.2017 г. – 01.10.2018 г. В договора ищецът е записан като „наследник на
И. А. У.“. Предметът на договора е земеделска земя в землището на с. Тертер,
местност „Летище“, имот № 401010 с площ 13,999, III категория, при съседи
401009 и 401011.
На 20.06.2019 г. ищецът е сключил договор за наемане на земеделска
земя с ЕТ „Бисенер-Калъч-Ю.Х.“ с ЕИК ********* със срок 01.10.2019 г. –
01.10.2020 г. В договора ищецът е записан като „наследник на И. А. У.“.
Предметът на договора е земеделска земя в землището на с. Тертер, местност
„Летище“, имот № 401010 с площ 13,999, III категория, при съседи 401009 и
401011.
Имотът с идентификатор 72337.401.10 не е общинска собственост
7
съгласно Удостоверение № ОСОП-01-11-27 от 10.02.2020 г. , издадено от
община Кубрат.
Имотът с идентификатор 72337.401.10 не е държавна собственост
съгласно Удостоверение № 94/00-099 001 от 12.02.2020 г. , издадено от
областния управител на обл. Разград.
На 17.02.2020 г. е издаден Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давностно владение № 135, том I, рег. № 00809,
дело № 76/2020 г., вписан в СВ Кубрат под акт № 153, том I, дело № 157 от
17.02.2020 г. С този нотариален акт нотариус Сейхан Садък с рег. № 004 в НК
е признал ответникът И.А. за собственик по наследство и давностно владение
върху поземлен имот с идентификатор 72337.401.10.
Съгласно Скица на поземлен имот № 15-919916 от 06.10.2020 г. имотът
с идентификатор 72337.401.10 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-430/19.06.2019 г. на изпълнителния
директор на АГКК, се намира в с. Тертер, общ. Кубрат, обл. Разград, в
местност „Коренеж“, с площ 14 003 кв.м., с трайно предназначение на
територията „земеделска“, категория на земята III, с номер по предходен план
401010, при съседи 72337.401.9, 72337.401.161, 72337.401.11 и 72337.401.3.
В открито съдебно заседание на 21.01.2021 г. пред първата инстанция е
разпитан свид. Хикмет Назив О., доведен от ищеца. Свидетелят сочи, че
живее в с. Бисерци и познава страните, баща им и чичото на страните – И..
Дава сведения, че нивата в с. Тертер се намира близо до летището, в
местността „Летище“, по старому „Коронеж“, като А. У. е обработвал и още
една нива в землището на с. Бисерци. Излага твърдения, че след смъртта на А.
У. и И. М. (бащата и чичото на страните) ищецът Ш. е започнал да работи
нивите с дъщеря си С., докато не се е разболя жена му. След болестта й Ш.
дал нивите под наем на Ю.Х., който плащал наем само на Ш.. И. работеше
нивата в с. Бисерци. Свидетелят сочи, че не знае за уговорка между братята
Ш. и И. за подялба на нивите, както и че не е имало спорове между страните
по делото за нивите.
Свид. С. Ш. М. като дъщеря на ищеца твърди, че е работила с баща си
на нивата в с. Тертер. Нивата на ответника И. се е намирала в „с. Бисерци на
летището“. При зададен въпрос от процесуалния представил на ответника
свид. М. отговаря, че „нивата, за която говоря, е при летището в село
Мъдрево. Нивата е 15 дка. Работеше нивата около 11 години “. Свидетелката
твърди, че не знае да е имало уговорка между страните по делото за подялба
на нивите, които са им в наследство. Свидетелката не знае дали баща й
(ищецът) и чичо й (ответникът) са спорили или да са се карали за двете ниви.
Като се имат предвид горепосочените факти и обстоятелства,
съдът приема за установено от правна страна следното:
След уточняване на исковата молба пред настоящата съдебна
инстанция, съдът приема, че ищецът е предявил положителен
установителен иск по чл. 124 от ГПК, с който иска да бъде признато за
установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на 1/6 идеална
част на основание наследяване и на 5/6 идеални части на основание
8
придобивна давност върху поземлен имот с идентификатор 72337.401.10
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-430/19.06.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, се намира в с.
Тертер, общ. Кубрат, обл. Разград, в местност „Коренеж“, с площ 14 003 кв.м.,
с трайно предназначение на територията „земеделска“, категория на земята
III, с номер по предходен план 401010, при съседи 72337.401.9,
72337.401.161, 72337.401.11 и 72337.401.3.
Правният интерес на ищеца за предявяване на посочения иск
произтича от неговите твърдения, че е собственик на имота, както и от
оспорването на правото на собственост на ищеца, направено от ответника
чрез снабдяването с констативния нотариален акт за признаване правото на
собственост по наследяване и придобивна давност в полза на ответника за
целия имот. Следователно исковата молба е допустима.
По отношение на идеалните части от процесния имот, придобити
от ищеца на основание наследяване:
Ответникът И.А. е осиновен преди 1950 г. от родителите на ищеца. Това
обстоятелство не се оспорва от страните. Ищецът оспорва само това, че
ответникът е осиновен при условията на пълно осиновяване с произтичащите
от това правни последици. Но в същото време не отрича правата на ответника
като наследник на баща им или чичо им И.. Дори твърди, че са извършили
неформална делба на наследственото имущество. Следователно ищецът не
оспорва качеството наследник на ответник относно наследството на
баща им и чичо им И..
Въпреки това следва да бъде посочено, че съгласно изменението на чл.
80 и чл. 81 от ЗЛС от 1961 г. (изв., бр. 50 от 23.06.1961 г.) е въведен режим на
пълно осиновяване, при което осиновеният е приравнен изцяло към родно
дете в семейния кръг на осиновителя, като същевременно правоотношенията
между осиновения с низходящите му и роднините по произход са прекратени.
Този законов режим е приложен не само за бъдещите осиновявания,
извършени след влизането в сила на изменението на закона, но е отнесен
задължително и към заварените осиновявания, каквото е осиновяването
на ответника И.А. (в този смисъл Решение № 481 от 6.12.2012 г. по ГД №
1108/2011 г. по описа на ВКС, I ГО ). Следователно ответникът се счита за
родно дете на баща си А. У. с всички последици на закона, в това число и
качеството му на наследник по смисъла на чл. 5, ал. 2 от Закона за
наследството.
С Решение № х1096 от 05.07.1996 г. за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в
землището на с. Тертер, общ. Кубрат на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ е
възстановено правото на собственост на наследниците на И. А. У. върху
нива от 13,999 дка, III категория, местност „Коренеж“, имот № 401010 при
съседи 401009, 401003, 401011 и 000161. Решението по чл. 27 от ППЗСПЗЗ
удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален
акт за собственост (съгласно чл. 27, ал. 3 от ППЗСПЗЗ). Следователно
процесният имот представлява новооткрито наследство по смисъла на чл. 91а,
изр. 2 от Закона за наследството. Съгласно чл. 29 от ППЗСПЗЗ, когато с
9
решението се възстановява правото на собственост на починал собственик,
решението се издава общо за неговите наследници. Дяловете на наследниците
се определят съгласно Закона за наследството, без да се посочват в
решението. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998 г. на
ВКС, ОСГК кръгът на законните наследници на възстановената собственост
върху имот, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз
основа на тях селскостопански организации, се определя към момента на
смъртта на наследодателя, т.е. към 17.07.1991 г., на която дата е починал И.
У.. Изключение от това правило посоченото тълкувателно решение визира в
хипотезата на чл. 9а от Закона за наследството относно наследниците на
последващ съпруг. Следователно формално към 17.07.1991 г. наследниците
на И. А. У. са били съпругата му Н. М.а, а по право на заместване по чл. 10,
ал. 2 от ЗН низходящите на А. А. У. – ищецът, ответникът и брат им О., и
ако има такива, низходящите на М. А. У. , роден на 28.05.1921 г. и починал
на 28.05.1977 г.
Като се имат предвид следните обстоятелства относно съпругата на И. –
Н. СА.а М.а: на първо място, тя е починала на 22.11.1995 г., т.е. преди
възстановяване на собствеността върху процесния имот през 1996 г.; на второ
място, няма данни по делото между тях да е сключван брак, нито на коя дата е
сключен; на трето място, нямат родени или осиновени общи деца (съгласно
удостоверението за наследници на стр. 9 от ГД № 469/2020 г. на РС Кубрат);
и на четвърто място, процесният имот не актуван като държавна собственост
(съгласно Удостоверение № 94/00-099 001 от 12.02.2020 г., издадено от
областния управител на обл. Разград), съдът намира, че по аргумент за по-
силното основание от чл. 9а от Закона за наследството съпругата Н. М.а не
може да бъде наследник на починалия си мъж относно възстановеното право
на собственост върху процесния имот.
По делото не са представени доказателства за това дали има живи
низходящи на М. У.. Тъй като ищецът в поправената искова молба (стр. 44-45
от ВГД № 80/2022 г. на ОС Разград) твърди, че „ наследниците на двамата
братя – М. и А., наследяват по ½ от процесната нива“, съдът приема, че
ищецът не оспорва правата на наследниците на М. У.. Следователно
минималната идеална част на ищеца Ш.А. от наследството на чичо си И.
У. е поне 1/6 идеална част от процесния имот . Това обстоятелство се
установява по безспорен начин от представените по делото доказателства,
като наследството на И. У. е разпределено на две колена – ½ за наследниците
на М. У. и ½ за наследниците на А. У.. Наследниците на А. У. са три деца,
които след разделянето по равно на ½, им се следва по 1/6 идеална част от
процесния имот. В случай че М. У. не е оставил низходящи, които да го
заместят по право на заместване, делът на ищеца от съсобствеността би бил
по-голям (т.е. в размер на 1/3), но това не е предмет на настоящото
производство.
Следователно установява се по делото, че ищецът е съсобственик на 1/6
идеална част от процесния имот с идентификатор 72337.401.10 на основание
наследяване от чичо си И. А. У.. До размера на тази идеална част исковата
молба е основателна, а решението неправилно.
По отношение на идеалните части от процесния имот, придобити
10
от ищеца на основание придобивна давност:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. дело №
1/2012 г. по описа на ВКС, ОСГК презумпцията на чл. 69 от ЗС в
отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита
оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата
власт показва съвладение. Типичен пример за съвладение е, когато
фактическата власт върху вещта се установява вследствие на
наследяване. Тогава фактическата власт се упражнява едновременно от две
или повече лица, които държат вещта заедно като своя, а за всеки един от тях
владението има самостоятелно действие. В случаите на съвладение всяко от
лицата, които го придобиват, трябва да има намерение да държи вещта като
своя обща заедно с останалите. Съвладението продължава, като наследниците
владеят своите идеални части и същевременно държат идеалните части на
другите наследници. Наследникът по закон е съсобственик и съвладелец.
Това води до извода, че ищецът е установил фактическа власт върху имота
като съсобственик и съвладелец от момента на възстановяване правото на
собственост на наследниците на чичо му И..
На следващо място, посоченото тълкувателно решение дава разяснения,
че ако лицето е установило съвладение и съсобственост върху недвижим имот
вследствие от наследяване, какъвто е настоящият случай, съвладелецът
(ищецът), за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези
действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен
начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е
т.н. преобръщане на владението (interversio possessionis), при което
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се
позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за
собственост (т.е. по настоящото дело), че е извършил действия, с които е
престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е
започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са
доведени до знанието на останалите съсобственици.
Твърденията на ищеца за извършена между страните по делото
неформална делба останаха недоказани в производството. Разпитаните свид.
О. и свид. М., доведени от ищеца в първата инстанция, не потвърдиха
неговите твърдения. Следователно не се установява да е извършена
неформална делба, която да е разпределила ползването на наследствените
имоти от страните и да представлява основание за промяна в намерението за
своене, което е достигнало до другия наследник.
Договорите за наем на процесния имот, сключвани от ищеца и ЕТ
„Бисенер-Калъч-Ю.Х.“ с ЕИК *********, за периода от 01.10.2011 г. до
01.10.2018 г. и от 01.10.2019 г. до 01.10.2020 г. не доказват също промяна в
намерението. А напротив – във всеки един от тези документи е записано, че
ищецът ги подписва като „наследник на И. А. У.“. Това е индиция, че ищецът
счита процесната нива за наследствена и поради това я обработва, като
упражнява своето право на собственост върху идеална част от нивата. Ако
ищецът имаше намерение да свои нивата и да счита, че тя е негова лична
11
собственост, в договорите – като облигационни отношения, щеше да е
записано, че той в лично качество е собственик на процесната нива.
Следователно договорите за наем на процесния имот не доказват също
промяна в намерението за своене на ищеца, който продължава да бъде
владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на братята си.
С Протокол № и1087 за въвод във владение на имоти в землището на
село Тертер, подписан на 14.03.1994 г. от представител на Поземлена
комисия гр. Кубрат и ищеца, последният е въведен във владение на имотите,
описани в Решение № и0741 от 27.08.1993 г. Това решение не е приложено по
делото, а на ищеца е разпределена доказателствена тежест да докаже
твърденията си. Следва да бъде отбелязано, че ищецът не е твърдял, че
представя това решение от 27.08.1993 г., за да му се укаже, че не го е
представил по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК, а само че е въведен във владение
в нивата в с. Тертер, но това обстоятелство не се установява от протокола.
Отделно от това съмнения за достоверност на твърденията на ищеца се
пораждат и от друг факт: на същата дата – 27.08.1993 г., има две решения за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в полза на
наследниците на А., А. А., но те касаят имоти в землището на с. Бисерци –
нива от 14,429 дка, III категория, местност „Балама“, имот № 358010 при
съседи 358009, 4, 280, 358011 и 484, както и лозе от 0,652 дка, III категория,
местност „Коренеж“, имот № 540003 при съседи 540002, 000226, 540004 и
000121. Решението, с което е възстановено правото на собственост върху
земеделската земя, предмет на делото, е от по-късна дата – това е Решение №
х1096 от 05.07.1996 г. Следователно не се установява по делото ищецът да е
установил фактическа власт върху процесния имот от 14.03.1994 г. (датата на
въвода).
Останалите представени по делото доказателства – Карти на блок на
земеделско стопанство, издадени от Министерство на земеделието и горите,
общинска служба „Земеделие и гори“ Кубрат за 2007 г. и 2009 г., както и
документите от Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция , не
установяват промяна в намерението на ищеца за своене, а са индиции за
използване на имота по предназначение и извличане на полезните му ползи
само от един от съсобствениците – само от ищеца.
От представените по делото доказателства не се установява ищецът да е
извършвал действия, които да надхвърлят обикновеното ползване на
нивата и да водят до извод за присвоително намерение.
Съдът цени свидетелските показания на свид. М. при условията на
чл. 172 от ГПК, понеже същата е дъщеря на ищеца. Макар и това
обстоятелство по принцип да поставя под съмнение нейните показания, съдът
намира, че същите са и взаимнопротиворечиви. В началото на показанията си
свид. М. говори за нивата на баща си в с. Тертер, а при зададен изричен
въпрос от процесуалния представил на ответника свидетелката отговаря, че
„нивата, за която говоря, е при летището в село Мъдрево. Нивата е 15 дка.
Работеше нивата около 11 години “. От тези свидетелски показания не може
да се установи за коя нива става дума – дали за тази в с. Тертер, или за
някаква друга в с. Мъдрево. Общоизвестно е, че двете села – Тертер и
Мъдрево, са съседни и е напълно възможно да става дума за една и съща
нива, но това не променя фактите, представени от свидетелката.
12
Допълнителен аргумент за това е и неточностите в показанията й – същата
сочи, че нивата на чичо й – ответника И.А., се е намирала в „с. Бисерци на
летището“. От представените доказателства се установява, че нивата в с.
Тертер се намира в местността „Летище“, а не тази в с. Бисерци. С. Тертер и с.
Бисерци също са съседни села, но това отново не променя посоченото от
свидетелката. Изложеното води до извода, че свидетелските показания на
свид. М. не установяват по категоричен начин обработването на нивата в с.
Тертер, за която се претендира промяна в намерението за своене.
След като не е доказана по делото промяна в намерението за своене на
ищеца, безпредметно е да се изследва въпроса за манифестиране на тази
промяна до другите съсобственици.
В обобщение, настоящият въззивен съд приема, че ищецът Ш.А. не е
променил намерението си за своене спрямо идеалните част на останалите
съсобственици от процесния имот, нито твърдяната от последния промяна в
намерението да е била манифестирана до другите наследници. Следователно
не е доказано по безспорен начин, че ищецът е придобил по давностно
владение 5/6 идеални части от процесния имот. В тази си част исковата молба
е неоснователна, а решението следва да бъде потвърдено.
По отношение на искането за отмяна на констативния
нотариален акт:
Тъй като се установява по делото, че ищецът е собственик на 1/6
идеална част от процесния имот на основание наследяване, констативният
нотариален акт на ответника, касаещ целия имот, следва да бъде отменен до
размера на тази идеална част на ищеца.
Съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. дело №
11/2012 г. по описа на ВКС, ОСГК съдържащата се в нотариалния акт по чл.
587 от ГПК констатация за принадлежността на правото на собственост
представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт и
поради това е извън доказателствената сила на документа нотариален акт,
определена по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК. Т.е. за идеалната част на ищеца
от правото на собственост върху процесния имот, която е установена по
настоящото дело, е отпаднало легитимиращото действие на констативния
нотариален акт. Оспорващата страна – ищецът, е доказал правата си до
размера на своята идеална част от процесния имот.
Следователно, като се имат предвид разясненията в Тълкувателно
решение № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. по описа на ВКС,
ОСГК, на частична отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК подлежи
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот с идентификатор
72337.401.10, придобит по давностно владение № 135, том I, рег. № 00809,
дело № 76/2020 г. на нотариус Сейхан Садък с рег. № 004 в НК, вписан в СВ
Кубрат под акт № 153, том I, дело № 157 от 17.02.2020 г. Отмяната се явява
последица от уважаването на исковата молба в частта за установяване
правото на собственост на ищеца на основание наследяване до размера от 1/6
идеална част от имота, до която идеална част следва да се отмени и
констативният нотариален акт.
13
По отношение на диспозитива:
С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищецът е собственик на основание придобивна давност въз основа на
упражнено от него давностно владение върху целия поземлен имот.
Върховният касационен съд е обезсилил първоначалното въззивно решение,
понеже то е било постановено по нередовна искова молба и делото е върнато
за ново разглеждане. Настоящият въззивен съд е отстранил нередовностите на
исковата молба и сега тя е заведена за признаване правото на собственост на
ищеца спрямо ответника на основание 1/6 идеални части на основание
наследяване и 5/6 идеални части на основание давностно владение върху
процесния имот. Като се имат предвид разясненията в мотивите към т. 4 от
ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС,
настоящият въззивен съд следва да постанови решение по основателността
на въззивната жалба, като има предвид отстранената нередовност на
исковата молба.
От тази гледна точка, въззивната инстанция следва да отмени частично
решението на районния съд в частта, с която е отхвърлена исковата
претенция до 1/6 идеална част от процесния имот и на основание давностно
владение, като вместо това постанови друго решение, с което да признае за
установено, че ищецът е собственик на 1/6 идеална част от процесния имот на
основание наследяване. В останалата част решението по отношение на 5/6
идеални части от процесния имот на основание давностно владение следва да
бъде потвърдено. Като резултат от частичното уважаване на исковата
претенция, както беше посочено, следва да бъде и частично отменен
констативния нотариален акт до размера на 1/6 идеална част от процесния
имот. С оглед изхода на спора следва да бъде постановен и частично
отменителен диспозитив в частта за присъдените на ответника разноски.
По разноските:
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски
пропорционално на уважената, респективно отхвърлената част от исковата
молба. Предвид развилите се производства пред първия въззивен съд и
касационната инстанция, настоящата въззивна инстанция, решаваща спора по
същество, следва да установи отговорността за всички направени до момента
разноски (по арг. от т. 4 и т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълк. дело № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГКТ).
Исковата молба е уважена до размера от 1/6 идеална част от заявените
правни основания за признаване за установено на правото на собственост на
ищеца, поради което ищецът на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК има право
на разноски в размер на 1/6 от сторените от него такива в производствата
пред всички съдебни инстанции. Ищецът доказва сторването на следните
разноски: в производството по ГД № 469/2020 г. на РС Кубрат – 50 лв. за
държавна такса (стр. 52 от делото); в производството пред въззива – 25 лв. за
държавна такса (стр. 14 от ВГД № 94/2021 г. на ОС Разград); в
производството по ГД № 4140/2021 г. на ВКС – 30 лв. държавна такса за
14
допускане на касационно обжалване (стр. 4 от делото) и 25 лв. държавна
такса за разглеждане на касационната жалба (стр. 53 от делото); в настоящото
съдебно производство – 10 лв. за съдебни удостоверения (стр. 33-34 от ВГД
№ 80/2022 г. на ОС Разград). Общият размер на сторените разноски е 140 лв.,
като само 1/6 от тях следва да бъдат присъдени на ищеца с оглед изхода на
спора, или точно 23,33 лв. В останалата част претенцията за разноски е
неоснователна.
Ищецът чрез своя процесуален представил адв. П.Д. претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение по производствата. В Договорите за
правна защита и съдействие пред районния съд, първия въззивен и
касационния съд (стр. 20 от ГД № 469/2020 г. на РС Кубрат; стр. 19 от ВГД №
148/2021 г. на ОС Разград; стр. 38 от ГД 4140/2021 г. на ВКС) е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. за районен съд, 400 лв. за
въззивния съд и 1 000 лв. за касационния съд, като не е посочен начин на
плащане – нито по банкова сметка, нито в брой. В материалите по делата не са
представени платежни нареждани или извлечения от банкова сметка за
постъпили пари по сметка на адвоката. И трите договора за правна защита и
съдействие не съдържат реквизитите на разписки по смисъла на чл. 77 от ЗЗД,
за да удостоверяват заплащане на възнаграждението в брой. Т.е. липсват
доказателства за реално заплащане на адвокатския хонорар. Като се имат
предвид разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк. дело № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГКТ, разноски на ищеца за
адвокатски възнаграждения в производствата не следва да се присъждат.
Исковата молба е отхвърлена до размера от 5/6 идеална част от
заявените правни основания за признаване за установено на правото на
собственост на ищеца, поради което ответникът на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК има право на разноски в размер на 5/6 от сторените от него
такива в производствата пред всички съдебни инстанции. Ответникът
доказва сторването на следните разноски: в производството по ГД №
469/2020 г. на РС Кубрат – 600 лв. за адвокатско възнаграждение, които са
присъдени с обжалваното решение (стр. 72 от делото); в производството пред
първия въззивен съд – 600 лв. адвокатско възнаграждение (стр. 19 от ВГД №
148/2021 г. на ОС Разград); в производството пред касационната инстанция –
600 лв. за адвокатско възнаграждение (стр. 36 от ГД 4140/2021 г. на ВКС); в
настоящото производство по ВГД № 80/2022 г. на ОС Разград – 300 лв. И
четирите договора за правна защита и съдействие имат характерът на
разписки по чл. 77 от ЗЗД, понеже в тях е записано, че заплащането на парите
е в брой и е удостоверено с подписите на страните (по арг. от т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. по
описа на ВКС, ОСГКТ). Тъй като разноските в размер на 600 лв., направени от
ответника пред районния съд, са присъдени с обжалваното решение, което в
частта за разноските също ще бъде частично отменено за горницата над 500
лв. до претендирания размер от 600 лв. Причината за това е
пропорционалното уважаване на част от исковата молба до размера на 1/6,
като тези разноски в размер на 500 лв. няма да бъдат присъждани наново,
понеже са присъдени с решението на районния съд. Отменителният
диспозитив в частта за разноските се отнася само за сумата от 100 лв., която
ищецът не следва да дължи на ответника предвид изхода на спора. Като се
15
има предвид изложеното, ответникът доказва сторването на 1 500 лв. като
разноски по делата, като само 5/6 от тази сума следва да бъдат присъдени на
ответника с оглед изхода на спора, или точно 1 250 лв. В останалата част
претенцията за разноски на ответника е неоснователна.
Изложеното дотук води до извода, че Районен съд Разград е постановил
частично правилно решение, което следва да бъде отменено в една част и
потвърдено в друга част съгласно мотивите на настоящото решение. На
основание изключението по чл. 280, ал. 3, т. 1, in fine от ГПК въззивното
решение подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.
С оглед на горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжен съд
Разград:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260022 от 17.02.2021 г. по ГД № 469/2020 г. по
описа на РС Кубрат В ЧАСТТА, с която е отхвърлена исковата молба с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено спрямо
ответника, че ищецът е собственик на 1/6 идеална част от процесния имот с
идентификатор 72337.401.10 на основание давностно владение, и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установено спрямо
ИЛМ. АЛ. АЛ., с ЕГН **********, с адрес с. Бисерци, общ. Кубрат, ул. „Гео
Милев“ № 1, че Ш. АЛ. АЛ., с ЕГН **********, с адрес с. Бисерци, общ.
Кубрат, ул. „Гео Милев“ № 5, на основание наследяване от И. А. М. с ЕГН
**********, починал на 17.07.1991 г., е собственик на 1/6 (една шеста)
идеална част от поземлен имот с идентификатор 72337.401.10 (седемдесет
и две хиляди триста тридесет и седем, точка, четиристотин и едно, точка,
десет) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-430/19.06.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в землището на село Тертер , общ. Кубрат, обл. Разград, в
местност „Коренеж“, с площ 14 003 кв.м. (четиринадесет хиляди и три десети
квадратни метра), с трайно предназначение на територията „земеделска“, с
начин на трайно ползване „нива“, категория на земята III (трета), с номер по
предходен план 401010 (четиристотин и една хиляди и десет), при съседи
72337.401.9, 72337.401.161, 72337.401.11 и 72337.401.3.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260022 от 17.02.2021 г. по ГД №
469/2020 г. по описа на РС Кубрат В ЧАСТТА, с която е отхвърлена
исковата молба с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено спрямо ИЛМ. АЛ. АЛ., с ЕГН **********, с адрес с. Бисерци,
общ. Кубрат, ул. „Гео Милев“ № 1, че Ш. АЛ. АЛ., с ЕГН **********, с
адрес с. Бисерци, общ. Кубрат, ул. „Гео Милев“ № 5, на основание
давностно владение е собственик на 5/6 (пет шести) идеални части от
поземлен имот с идентификатор 72337.401.10 (седемдесет и две хиляди
триста тридесет и седем, точка, четиристотин и едно, точка, десет) по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-430/19.06.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
16
землището на село Тертер, общ. Кубрат, обл. Разград, в местност
„Коренеж“, с площ 14 003 кв.м. (четиринадесет хиляди и три десети
квадратни метра), с трайно предназначение на територията „земеделска“, с
начин на трайно ползване „нива“, категория на земята III (трета), с номер по
предходен план 401010 (четиристотин и една хиляди и десет), при съседи
72337.401.9, 72337.401.161, 72337.401.11 и 72337.401.3.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 135,
том I, рег. № 00809, дело № 76/2020 г. на нотариус Сейхан Садък с рег. № 004
в НК, вписан в СВ Кубрат под акт № 153, том I, дело № 157 от 17.02.2020 г.,
В ЧАСТТА, с която на ИЛМ. АЛ. АЛ. с ЕГН **********, с адрес с.
Бисерци, общ. Кубрат, ул. „Гео Милев“ № 1, е признато правото на
собственост до размера от 1/6 (една шеста) идеална част от поземлен имот
с идентификатор 72337.401.10 (седемдесет и две хиляди триста тридесет и
седем, точка, четиристотин и едно, точка, десет) по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-430/19.06.2019 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на село Тертер ,
общ. Кубрат, обл. Разград, в местност „Коренеж“, с площ 14 003 кв.м.
(четиринадесет хиляди и три десети квадратни метра), с трайно
предназначение на територията „земеделска“, с начин на трайно ползване
„нива“, категория на земята III (трета), с номер по предходен план 401010
(четиристотин и една хиляди и десет), при съседи 72337.401.9, 72337.401.161,
72337.401.11 и 72337.401.3.
ОТМЕНЯ Решение № 260022 от 17.02.2021 г. по ГД № 469/2020 г. по
описа на РС Кубрат В ЧАСТТА, с която ищецът Ш. АЛ. АЛ. е осъден да
заплати на ответника ИЛМ. АЛ. АЛ. разноски за производството пред
районния съд в размер на горницата над 500 лв. (петстотин лева) до
пълния размер от 600 лв. (шестстотин лева) предвид уважената част от
исковата молба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ИЛМ. АЛ. АЛ. с ЕГН
**********, с адрес с. Бисерци, общ. Кубрат, ул. „Гео Милев“ № 1 да
заплати на Ш. АЛ. АЛ., с ЕГН **********, с адрес с. Бисерци, общ. Кубрат,
ул. „Гео Милев“ № 5, сума в размер на 23,33 лв. (двадесет и три лева и
тридесет и три стотинки), представляващи сторените от ищеца разноски във
всички производства по делото, изчислени пропорционално на уважената
част от исковата молба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Ш. АЛ. АЛ., с ЕГН
**********, с адрес с. Бисерци, общ. Кубрат, ул. „Гео Милев“ № 5 да
заплати на ИЛМ. АЛ. АЛ. с ЕГН **********, с адрес с. Бисерци, общ.
Кубрат, ул. „Гео Милев“ № 1, сума в размер на 1 250 лв. (хиляда двеста и
петдесет лева), представляващи сторените от ответника разноски в
производствата пред въззивните инстанции и касационната инстанция,
изчислени пропорционално на отхвърлената част от исковата молба.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
17
Членове:
1._______________________
2._______________________
18