О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
1436
гр.Бургас, 04.06.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав,
в закрито заседание, на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева ч.гр.д. №1048 по описа за 2020г. на
Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано по повод молба, с вх. № 6883/15.05.2020г., подадена от адв. Васил Ничев, пълномощник на заявителя „Теленор България“ ЕАД, ЕИК:*********, със
съдебен адрес:***, с която се
обжалва Изпълнителен лист №4152/09.10.2019г., издаден от РС Бургас по ч.гр.д. №7339/2019г.
срещу длъжника А.Т..
В молбата се твърди, че на
10.02.2020г.,
чрез упълномощено лице, заявителят е получил изпълнителния лист. Счита, че в
него е допусната очевидна фактическа грешка в частта за разноските, тъй като в
депозираното заявление е претендирана сумата от 360 лв., адвокатски хонорар, а
в изпълнителния лист е посочена сумата от 120 лв. Иска се поправка на очевидна
фактическа грешка в частта за разноските на издадения изпълнителен лист, на
основание чл.247 от ГПК.
При условията на евентуалност, ако съдът
прецени, че не е налице очевидна фактическа грешка, молбата следва да се счита
за частна жалба до БОС, с която се обжалва изпълнителен лист №4152/09.10.2019г.,
издаден по ч.гр.д. №7339/2019г. в частта за разноските. Изложени са
съображения, че претендираното адвокатско възнаграждение е изчислено, съобразно
правилата на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и е в минималния размер, предвиден в чл.7, ал.7 от Наредбата.
Сочи се още, че сумата е платена при подписване на договора и начислена във
фактура №6494/16.08.2019г.
Иска се от съда да укаже на РС Бургас да
допълни разноските по изпълнителния лист до пълния размер от 360 лв.,
представляващи адвокатски хонорар. Ангажирани са доказателства.
С Разпореждане №4141/19.02.2020г.,
районният съд е дал указания на заявителя да уточни изрично дали молбата е за
поправка на очевидна фактическа грешка или представлява частна жалба, като в
последния случай следва да внесе и дължимата за това държавна такса.
С молба от 12.03.2020г., в дадения срок,
заявителят е уточнил, че подадената молба представлява частна жалба срещу
издадения изпълнителен лист. Внесена е и дължимата държавна такса.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната
жалба и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена на
17.02.2020г., т.е. в законоустановения срок. Настоящият състав намира, че
същата е насочена срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, тъй
като самият изпълнителен лист не подлежи на самостоятелно обжалване. Изхожда от
надлежна страна, за която обжалваният акт поражда неблагоприятни правни
последици. Поради това, частната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по съществото на спора подадената частна
жалба, се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството по
ч.гр.д. №7339/2019г. на Районен съд Бургас е образувано по заявление на „Теленор България“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
срещу длъжника А.Н.Т., за следните суми: 116,21 лв.
главница,
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски по делото, възлизащи на 360 лв. - адвокатско възнаграждение, като е посочено, че вземането
произтича от Договор за мобилни услуги,
сключен между страните на 21.09.2015г.
На 11.09.2019г., съдът е издал
Заповед №3385 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, за сумата от
116,21 лв., представляваща сбор от неплатени месечни абонаментни такси за
мобилни услуги, лизингови вноски и използвани услуги по сключения между
страните договор, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 145 лв., представляваща
направените съдебно-деловодни разноски, от които 120 лв., адвокатски хонорар и
25 лв. – държавна такса.
На 18.09.2019г. е връчена заповедта по чл.410 от ГПК на
длъжника А.Т., лично.
В законоустановения срок не е подадено възражение
срещу нея от длъжника, поради което на основание чл.416 от ГПК, заповедта е
влязла в сила.
На 08.10.2019г., районният съд е издал разпореждане за
издаване на изпълнителен лист въз основа на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, за което е разпоредил да се направи отбелязване върху нея.
Видно от материалите по делото, изпълнителен лист е
получен от представител на жалбоподателя на 10.02.2020г.
Както беше посочено по-горе, изпълнителният лист не
подлежи на самостоятелно обжалване, поради което съдът намира, че частната
жалба е насочена срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист.
Съгласно чл.407 от ГПК, разпореждането, с което се
уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен
лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя
тече от връчването на разпореждането, а за ответника - от връчването на
поканата за доброволно изпълнение. Разпореждането се издава въз основа на
издадената заповед по чл.410, за която заявителят е уведомен.
Съображенията, обаче, с които се оспорва издаването на
изпълнителен лист могат да бъдат само тези по чл.406 от ГПК. В частната жалба
не са изложени съображения по чл.406 от ГПК, а се изразява недоволство срещу
присъдените разноски в по-нисък от претендирания размер.
Оплакванията си по отношение на разноските,
жалбоподателят би могъл да заяви в частна жалба срещу самата заповед за
изпълнение в частта ѝ за разноските – аргумент от чл.413 от ГПК, съгласно
който заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в
частта за разноските. Заявителят е разполагал с възможността да обжалва
заповедта за изпълнение в частта за разноските, но не може да въвежда такива
оплаквания производство по обжалване на
разпореждане за издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения, частната жалба се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.
№6883/15.05.2020г., подадена от адв. Васил Ничев, пълномощник на заявителя
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК:*********, със съдебен адрес: гр. София, п.к. 1606,
ул. Шандор Петьофи“ №10, с която се обжалва Изпълнителен лист
№4152/09.10.2019г., издаден от РС Бургас по ч.гр.д. №7339/2019г. срещу длъжника
А.Т..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.