№ 48
гр. Р., 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на девети март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Светослав Тодоров
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Светослав Тодоров Въззивно търговско дело
№ 20234501000035 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Н. Р. С., чрез особения представител адв. К. Д.
срещу Решение *449/18.11.2022г. по гр.д. № 4486/2021г. по описа на Районен съд гр. Р., в
частта му, с която е признато за установено съществуването на вземания за сумите 5451.03
лв., представляваща сбор от 43 броя неплатени месечни вноски за главница с настъпили
падежи в периода от 30.03.2016г. до 30.09.2019г. вкл. по сключено от името на „МТ
Проджект” ЕООД, но за сметка на „Делта Кредит” АДСИЦ (с предишно наименование
„Алфа Кредит АДСИЦ”) Споразумение от 05.05.2010г., заедно със законната лихва, считано
от 30.03.2021г. до окончателното изплащане, 231.62 лв. сбор от 19 бр. вноски за
възнаградителна лихва с настъпили падежи в периода от 30.03.2018г. до 30.09.2019г. вкл. по
споразумението, 204.41 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 30.10.2019г. до
12.03.2020г. вкл. и 390.66 лв.мораторна лихва върху главницата за периода от 15.07.2020г.
до 29.03.2021г. вкл.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на решението, като твърди, че
същото е необосновано и противоречи на материалния, процесуалния закон и съдебната
практика. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната
част, като постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата, в който се оспорва нейната
основателност. Твърди се, че решението е постановено правилно и в съответствие със
1
събраните по делото доказателства и константната съдебна практика. Моли за отхвърляне на
жалбата и потвърждаване на решението в обжалваната му част.
За да се произнесе по спора, съставът на Р.нския окръжен съд съобрази следното:
Производството по гр.д. № 4486/2021г. по описа на Р.нски районен съд е образувано по
искова молба от „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ срещу Н. Р. С., с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване
дължимостта на вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. *720/2021г. по описа на Р.нски районен съд.
В исковата молба се твърди, че между ответницата и „Алфа Банка“ А.Е., действаща чрез
клона си „Алфа Банка – клон България“ е сключен Договор за потребителски кредит –
Ваканция № 589-52/14.01.2008г., по силата на който банката предоставила кредит за текущи
потребителски нужди в размер на 10000 лева, който ответницата се задължила да върне
заедно с начислените договорни лихви разсрочено на 96 ежемесечни анюитетни вноски в
срок до 14.01.2016г. Ответницата не изпълнявала коректно задължението си за заплащане на
дължимите вноски, поради което към 25.03.2010г. непогасената част от вземането на
банката включвало 9606.69 лева главница и 1242.40 лева възнаградителна лихва. Твърди се
още, че на 25.03.2010г. е сключен договор за продажба на вземания, ведно с приложение *, с
който „Алфа Банка“ А.Е. прехвърлило на „МТ Проджект“ ЕООД вземанията си към свои
длъжници, сред които попадали и вземанията към ответницата по Договор за потребителски
кредит – Ваканция № 589-52/14.01.2008г. С договор за прехвърляне на вземания от
29.03.2010г., ведно с приложение * към него „МТ Проджект“ ЕООД прехвърлило на
ищцовото дружество вземанията, придобити по силата на гореописания договор за цесия от
25.03.2010г. Сочи се, че на 05.05.2010г. от името на „МТ Проджект“ ЕООД и за сметка на
ищцовото дружество било сключено споразумение с ответницата, с което същата признала,
че дължи неплатената част от задължението съгласно сключения Договор за потребителски
кредит – Ваканция № 589-52/14.01.2008г., като страните се съгласили ответницата да
изплати задължението си разсрочено за периода от 30.05.2010г. до 30.09.2019г., на 113
ежемесечни анюитетни вноски, при уговорена годишна лихва в размер на основния лихвен
процент, увеличен с надбавка от десет пункта. Поддържа, че споразумението представлява
договор за спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД, с която страните чрез взаимни отстъпки са
преуредили отношенията по между си. В изпълнение на споразумението, ответницата
заплатила по банкова сметка на кредитора обща сума в размер на 380 лева, с което били
погасени в цялост първите две ежемесечни анюитетни вноски съгласно споразумението от
05.05.2010г. с настъпили падежи на 30.05.2010г. и 30.06.2010г., като частично за сумата над
40 лева била погасена третата ежемесечна анюитетна вноска с падеж 30.07.2010г. Ищецът
твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
процесните вземания, по което било образувано ч.гр.д. *720/2021г. по описа на Районен съд
гр. Р. и била издадена заповед за изпълнение. Същата била връчена чрез залепване на
уведомление и на заявителя били дадени указания да предяви иск за установяване
дължимостта на вземанията
2
Постъпил е отговор в срока по чл.131 ГПК, от назначения от съда особен представител
на ответницата. Предявените искове се оспорват като процесуално допустими, но
неоснователни. Въвеждат се възражения за липса на непогасени задължения на ответницата
по договора за потребителски кредит, неизпълнение на задължението на кредитора да
предостави сумата по посочената от ответницата банкова сметка, както и за изтекла
погасителна давност на гтлавницата и лихвите по договора. Оспорва да е налице действащ
по отношение на ответницата договор за прехвърляне на вземания. Споразумението от
05.05.2010г. било нищожно, тъй като било сключено с „МТ Проджект“ ЕООД, което
юридическо лице нямало вземания и не било страна по договора за кредит. Кредиторът не
обявил кредита за предсрочно изискуем и не можел да иска осъждане на длъжника за
всички вноски по кредита, за които не е настъпил падеж, както и за лихвите. Ответницата не
била надлежно уведомена за цесията от цедента. Оспорват се размера на претендираните
вземания. Прави възражение за нарушение на чл.10 ЗПК при сключване на договора за
кредит. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съставът на Р.нския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира
следните фактически изводи:
На 14.01.2008г. е сключен Договор за потребителски кредит – Ваканция № 589-
52/2008г., по силата на който „АЛФА БАНКА“ А.Е. действаща чрез клона си „Алфа Банка –
Клон България“ е предоставила на Н. Р. С. кредит в размер на 10000 лева за срок от 96
месеца.
Към доказателствата по делото са приобщение заверени за вярност копия от договора за
кредит, погасителния план към него и молбата – декларация от Н. С., с която е поискала
сключването на договора.
С договор за продажба на вземания от 25.03.2010г. „АЛФА БАНКА“ А.Е е прехвърлило
на „С. Г. Груп“ ООД портфейл от вземания с общ размер на 1976443.70 евро, сред които и
вземанията към ответницата, възникнали по силата на договор за потребителски кредит
Ваканция № 589-52/2008г. Вземането е описано с три имена, адрес и ЕГН на длъжника,
размер на вземането за главница и лихва, както и договор, по който се претендира.
С исковата молба е представено копие от уведомление за прехвърляне на вземания с
изх.*681/09.04.2010г., с което цедента уведомява длъжника за прехвърлянето на вземанията
по договор за потребителски кредит Ваканция № 589-52/2008г. в полза на „С.Г. Груп“ ООД.
На 26.03.2010г. е сключен нов договор за прехвърляне на вземания, по силата на който
„С.Г. Груп“ ООД прехвърля на „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД портфейл от вземания с общ
размер на 3865587.88 лева. Вземанията са описани с три имена и ЕГН на длъжника и номер
на договора, от който произтичат, като сред тях са посочени вземанията от Н. Р. С. по
договор за потребителски кредит Ваканция № 589-52/2008г.
Уведомление от цедента „С. Г. Груп“ ООД до длъжника за сключения договор за цесия е
представено с исковата молба.
3
На 29.03.2010г. е сключен последващ договор за прехвръляне на вземания, с който „МТ
Проджект“ ЕООД прехвърля на ищцовото дружество, с тогавашно наименование „Алфа
кредит“ АДСИЦ, вземания в общ размер на 7391502.58 лева. Процесните вземания от
ответницата по договор за потребителски кредит Ваканция № 589-52/2008г. са включени в
списъка на прехвърлените в полза на ищцовото дружество вземания.
Уведомление от цедента „МТ Проджект“ ЕООД до длъжника за прехвърляне на
вземанията по договор за потребителски кредит Ваканция № 589-52/2008г. е представено с
исковата молба, като в уведомлението са посочени предходните прехвърляния на вземания.
С договор за събиране на вземания от 06.10.2006г. ищцовото дружество, с тогавашно
наименование „Алфа Кредит“ АДСИЦ е възложило на „Алфа кредит мениджмънт да
извършва редица действия, сред които управление на придобитите от възложителя
вземания.
На 29.03.2010г. е сключен договор за събиране на вземания, с който „Алфа кредит
мениджмънт“ АД възлага на „МТ Проджект“ ЕООД да предприеме действия от свое име, но
за сметка на „Алфа Кредит“ АДСИЦ извънсъдебно събиране на вземания на ищцовото
дружество, които представляват просрочени потребителски кредити на физически лица.
С договор от същата дата „МТ Проджект“ ЕООД възлага на „С.Г. Груп“ ООД да
извършва извънсъдебно събиране на вземания на ищцовото дружество към физически лица,
които са придобити чрез цесия и са с общ размер на 7400916.39 лева.
На 05.05.2010г. е сключено споразумение между „МТ Проджект“ ЕООД, чрез
представителя му „С.Г. Груп“ ООД и Н. Р. С.. Със споразумението страните са постигнали
съгласие относно размерът на дължимите от ответницата суми по договор за потребителски
кредит № 589-52/2008г. и са договорили погасяване на същите в срок до 30.10.2019г.
съгласно погасителен план към споразумението. В споразумението са описани сключените
договори за продажба на вземания.
От заключението на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд съдебно-
икономическа експертиза се установява, че на 14.01.2008г. кредиторът е изпълнил
задължението си да предостави на ответницата сума в размер на 10000 лева. Посочени са
размерите на задълженията на ответницата по договора за кредит към 25.03.2010г., както и
нейните задължения и извършени плащания по споразумението от 05.05.2010г. Изчислен е
размерът на дължимата мораторна лихва за периодите от 30.10.2019г. до 12.03.2020г. и от
15.07.2020г. до 29.03.2021г.
Предвид така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Р.нски окръжен
съд формира следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното първоинстанционно
решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение
4
на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора като обсъди доводите на
страните, изложени във въззивната жалба и отговора по нея.
Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен при нарушение на разпоредбите на чл.10 ЗПК, при наличие
на неравноправни клаузи в същият и нищожен поради противоречие с добрите нрави. При
преценка за основателност на тези възражения следва да се съобрази датата на сключване на
договора и съществуващата към него момент правна уредба на договорите за потребителски
кредит. Процесният договор за кредит е сключен на 14.01.2008г., при действието на Закона
за потребителския кредит /обн., ДВ бр.53 от 30.06.2006г., в сила от 01.10.2006г., отм. ДВ
бр.18 от 05.03.2010г., в сила от 12.05.2010г./. В посочения нормативен акт липсва изискване
за размера на шрифта при сключване на договора и за предоставяне на преддоговорна
информация във формата на стандартен европейски формуляр. Договорът съдържа
изчерпателно всички законоустановени реквизити, сключен е в писмена форма и отговаря
на императивните изисквания на действащия към момента на сключването му Закон за
потребителския кредит. В същия са посочени датата и мястото на сключването му, вида на
предоставения кредит, индивидуализиращите данни за страните, срокът на договора,
размерът на получената сума, условията за усвояването му, фиксираният годишен лихвен
процент, годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Правата и задълженията на
страните, както и последиците при неизпълнение на задълженията, са изложени по ясен и
разбираем начин, като по своето съдържание договорът отговаря напълно на чл.7 от ЗПК
/отм./. Неизпълнението на задължението на кредитора да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя също не би довело до нищожност/ недействителност
на договора за кредит, в случай, че бъде установено такова неизпълнение. Размерите на
уговорената между страните договорна лихва – 6.95 % и годишен процент на разходите –
7.17% преценени към момента на сключване на договора, икономическата обстановка в
страната към този момент и срока на договора не обуславят извод за нееквивалентност на
престациите и накърняване на добрите нрави при сключване на договора.
Настоящият съдебен състав не споделя и доводите, изложени във въззивната жалба за
липса на действащ по отношение на ответницата договор за прехвърляне на вземания. В
сключените договори за прехвърляне на вземания същите са описани посредством три имена
и ЕГН на длъжник, както и договор, от който произтичат вземанията, което
индивидуализира в достатъчна степен прехвърляните вземания.
5
Като приложения към исковата молба са приложени уведомления до длъжника от всеки
един от цедентите. С решение №123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. *2/2009 г. ІІ т.о,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, съдът се е произнесъл, че поради отсъствие на
специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от
цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение
на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и
като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Аналогично
становище е застъпено и в решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. №1711/2013 г. на ВКС І т.о.
като в това решение е прието, че изходящото от цедента уведомление, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Уведомяването на ответницата за сключените договори за цесия и новия кредитор е
видно и от подписаното от нея споразумение от 05.05.2010г. Същото не е нищожно, като
сключено с юридическо лице, което не е страна по договора за кредит. Към датата на
сключването на споразумението ищцовото дружество е било титуляр на вземанията срещу
ответника, а третото за спора лице „МТ Проджект“ ЕООД е сключило споразумението с
ответника в изпълнение на задълженията си по договора с ищеца за събиране на вземания,
според който извършва действията от свое име, но за сметка на ищеца. Споразумението,
чиято автентичност не е оспорена от ответника, има характер на договор за спогодба по
чл.365 ЗЗД. С него ответницата е признала качеството си на длъжник по договора за
потребителски кредит № 589-52/2008 и размера на задължението си по същия. С поставяне
на подписите на страните по това споразумение ответникът е признал неизгодния за него
факт на промяна на началния му кредитор с новия цесионер, с което е прекъсната давността
по отношение на вземанията, уговорен е нов размер на дължимите от ответника суми по
договора за кредит и нови план за погасяване на същите. Предоговарянето на условията за
погасяване на задълженията на ответницата, възникнали по договор за потребителски
кредит № 589-52/2008г. и изричното признаване на тези задължения в посочения в
споразумението размер правят неоснователно и възражението за липса на надлежно обявена
предсрочна изискуемост на кредита.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение за процесните вземания е подадено от
длъжника на 30.03.2021г. като към тази дата не е изтекла погасителната давност по
отношение на процесните вземания и възражението в отговора на исковата молба в тази
насока се явява своевременно, но неоснователно.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и решението
следва да бъде потвърдено изцяло.
6
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
претендираните разноски в размер на 615 лева, от които 450 лева внесен депозит за особен
представител и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение *449/18.11.2022г. по гр.д. № 4486/2021г. по описа на
Районен съд гр. Р..
ОСЪЖДА Н. Р. С., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. Р., ул. „Ф.С.“ *, *, *, * ДА
ЗАПЛАТИ на „Делта кредит“ АДСИЦ, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 сумата от 615 /шестстотин и петнадесет/ лева,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7