Р Е Ш Е Н И
Е № 307
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 28. 10. 2019 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от 27. 09. 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря НЕЛИ
БОГДАНОВА, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ
т. дело № 132 по описа на ПАС за 2019 г., установи следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му са две на
брой жалби против постановеното по т. дело № 65/2017 г. от Пазарджишкия окръжен
съд съдебно решение.
Едната е подадена от Д.И.В.,
ЕГН **********,*** и е насочена против частите от решението, в които се :
- ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.В., ЕГН **********,***, срещу „П.И.“ ООД, ***, ЕИК ***, иск по чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 265 от ЗЗД за разликата между претендираните от ищеца
26 422, 10 лв. и присъдените 6 018,
42 лв., - ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.В., ЕГН **********,***, срещу „П.И.“ ООД, ***, ЕИК ***, иск по чл. 55,
ал. 1, т. 1 от ЗЗД за сумата от 1 833, 90
лв. представляващи стойността на
договорени по договор за строителство от 10.05.2016 г. с предмет „Преустройство,
реконструкция и надстройка на съществуваща еднофамилна жилищна сграда“ в УПИ № …-…,
кв. … по плана на гр. Б., и допълнително споразумение към него СМР, които са заплатени,
но реално
не са неизвършени и
- Д.И.В., ЕГН **********,*** се осъжда да
заплати на „П.И.“
ООД, ***, ЕИК ***, сумата от 2 344,10
лв.
разноски по съразмерност и компенсация.
В жалбата са
изложени подробни събражения за неправилност и назоконъсобразност на решението
в обжалваната му част, иска се отмяната му и постановане на друго уважаващо
исковете.
Втората жалбае е
подадена от „П.И.“
ООД, *** и е насочена против частта от решението, с кото „П.И.“ ООД, ***, ЕИК *** е осъдено да заплати на Д.И.В., ЕГН **********,***, сумата от 6 018,
42 лв. представляваща сбор от сумата от 4 989, 91 лв. разход за поправка
на некачествено изпълнена от ответника работа по договор за строителство от
10.05.2016 г. за „преустройство, реконструкция и надстройка на съществуваща
еднофамилна жилищна сграда“ в УПИ № …-…, кв. … по плана на гр. Б., и
допълнително споразумение към него и сумата от 1 028, 51 лв., с която
следва да се намали възнаграждението на ответника по същия договор и споразумение
към него.
Във въззивната
жалба са изложени подробни съображения за неправилност на решението иска се неговата отмяна и постановяване на
друго отхвърлящо иска .
Всяка
от страните е изразила становище за неоснователност на изходящата от другата жалба.
Съдът след като
се запозна с акта предмет на обжалване и данните по делото намери за установено
следното:
На 12.04.2017 г. в Пз ОС е
постъпила изходяща от Д.И.В., ЕГН **********,*** против „П.И.“ ООД, *** искова молба.
Към същата по
инициатива на съда са направени 2 на брой уточнения от 26.04.2017 г. и 28.06.2017
г.
След
уточненията в обстоятелствената част на ИМ се говори за сключен на 10.05.2016
г. между ищеца и ответника договор за строителство. Той бил с предмет преустройство,
реконструкция и надстройка на съществуваща еднофамилна жилищна сграда в УПИ № …-…
кв. … по плана на гр. Б. С него ответникът се задължоил да изпълни възложеите
СМР в срок от 66 работни дни от датата на подписване, т.е. до 15.08.2016 г. Дължимото
възнаграждение било определено на 73 210 лв..
Отнсно
плащането на възнаграждението от страна на ищеца е посечно, че живее и работи в
Л., което станало причина част от същото да се изплати чрез преводи от сметката
му в английска банка, както седва:
- на
23.08.2016 г. 3929, 80 евро с равностойност 7686, 13 лв.
- на
25.08.2016 г. 45-7,20 английски паунди с левова равностойност 10 100 лв.,
- на
01.11.2016 г. 2825,87 английски паунда с равностойност 6000 лв.,
- на
07.11.2016 г. 6650 евро с равностойност 13006, 46 лв. и
- на
28.11.2016 г. 1143, 20 евро с равностойност 2235, 93 лв.
Обобщено
е, че по банков път на ответника са изплатени общо 39 028, 52 лв.
Наред
с това се споменава и за извървшвани плащания в брой общо за 55 455 лв.,
както следва:
-
през май 2016 г. 6000 лв.,
-
през юни 2016 г. 7 000 лв.,
-
на 13.06.2016 г.-210 лв. и 23 435 лв. и
-
на 30.06.2016 г. 19 000 лв.
Така
общия размер на плащанията от ищеца към ответника бил равен на 94 483, 52
лв. От тях самият ищец ПРИЗНАВА, че следва да се приспаднат 6 210 лв.,
представляващи стойността на инвестиционния проект на сградата предмет на реконструкция,
за който страните се споразумели, че ще се заплати от ответника, но със средтва
на ищеца. Направен е извод, че остатъка от получените от ответника 88 273,
52 лв. съставлява платена цена на дължимите по договор СМР, както и на
допълнително уговорени такива между страните. За последните е споменато, че
извършването им се е наложило от спецификата на първоначалния стротилен процес
и съставлявали:
-изграждане
на външно В и К,
-механизация
с багер и трамбовка,
-
подливане на бетон К 0,00 дебели стени,
-тухлена
зидария на покривни етажи- К+ 5.80,
-изграждане
на дренажна ситема - 44 л.м.,
-полагане
на основа на бетонна ограда, изграждане на ограда, подливане ъгли с бетон и
зидария,
-извозване
на строителни отпадъци и боклуци,
-изграждане
на вътрешно В и К на първи етаж,
-
циментова замазка - К 2,60,
-изпъление
на различни изкопни работи,
-довършителни
работи по полагане гипсокартон на тавани, полагане на ХPS и мазилка,
бетонова настиклка, подливане на основаи, боядисване с латекс,
- В и К и електро,
-направа
преградни стени таванна конструкция и полагане на OSB в банята и
антерто на първия етаж.
По
отношение на тези допълнителни СМР в ИМ и уточненията е заявено, че са
договорени само видовете на допълнителните работи, но без посочване на тяхната
стойност. Твърди се, че ответниткът след извършването им е съставил КСС, като в
нея те са остойностени и разпределени по това дали са извършвани отвън на
къщата или вътре в обекта. Първите са на стойност 10 950, 90 лв., а
вторите на стойност 14 976 лв. По повод на тези стойности ищецът твърди,
че са неправилно определни едностранно от ответното дряужество и следва да се
определят по средна пазарна стойност към момента на извършването им.
От
страна на ищеца са изложени твърдения, че СМР не са извършени в срок, са некачествени,
не са спазени техническите и нормативни стандарти при изпълнението им, вложени
са некачествени материали, описани са в по- голямо количество от реално
вложеното. Говори се и че определени строителни дейности въобще не са
извършени, но се претендира възнаграждение за тях, както и че ответникът не
съставял актовете, изисквани по Наредба № 3/2003 г. – обр. 7, 12 и 14.
От
съдържанието на първоначалната искова молба и двете уточнения към нея става
ясно, че ищецът първо претендира от ответника заплащане на стойността на
разходите необходими на ищеца да поправи някои некачествено изпълнени работи от
ответника.
В
уточнението от 26.04.2017 г. е посоено, че некачествено изпълнените работи и
разходите нужни за отстраняването им са описани и посоени в пункт І, т.1.1,1.2,1.3, в пункт І, т.3, в пункт
ІІ, т. 5,9,10,11,12,13 на исковата молба. Във всеки от тези точки стойността на
разходите за всяко некачествено СМР е индивидуализирана. Направено е и общо
посочване на същите - 16 279, 90 лв.
В
тази връзка следва да се поясни, че в пункт І, 1 се говори за неизпълнение на покривната
конструкция на сградата по проект и използване в същата на кофражни дъски. В
тази връзка се твърди, че за отстранявне
на този недостатък в построената сграда е необходимо разваляне на изградената
конструкция и изграждане на нова на стойност 7 197, 75 лв. Говори се и за
необходимост от подмяна на покривната плоскост с нова за сумата от 952 лв. и покриване
на дъсчената обшивка с битумицирана мушама на стойност 984, 48 лв.
В т.
3 на първоначалната молба се говори за недостатък на строителството изразяващ
се в това, че тухлените зидове оформящи жилищната сграда не били на 90 градуса,
което налагало за изравняване на ъглите стените да се облицоват с гипсокартон
монтиран върху метална конструкция. Разходите зя тази дейност са определни на 3
1157, 67 лв.
В т.
5 на пункт ІІ се говори за некачествено боядивсване с бял латекс на стени и
тавани, което налагало разходи за ново боядисване на стойност 592, 48 лв.
Говори се и за това, че в банята не била изпълнена обшивка на стени с OSВ,
като за отстраняването на този недостък били нужни 130 лева.
В пункт
ІІ, т. 9 се говори , че изградената ел. инсталация не отговаряла на тази по
проект. Разходите за отстраняване на този недостатък са определени на 180 лв.
за премахване на положения проводник, 489, 24 лв. за доставка и поставяне на
предвидения по проект проводник и 868, 74 лв. за шпакловане на каналите след
поставяне на проводника и обръщане на изкривени врати и прозорци.
В п.
ІІ,10 се говори за необходимост от обръщане на изкривени ъгли по врати и
прозорци и колони, отстраняване на изолационен материал и полагане на нов,
полагане на нов такъв за изправяне на ъгли до 90 градуса и боядисване. Разходите
за това са определени на 953, 60 лв.
В
т.11 на п. ІІ се говори за некачествено положена бетонна настилка на кота 2,80,
което налагало полагане на фибран с различна дебелина за подравняване на повърхността
. Разходите за това били 609, 98 лв.
В п.
ІІ, т.12 се говори за необходимост от поставяне на нова на дренажна система на
стойност 1503, 90 лв.
В п.
ІІ, т. 13 се твърди за изпълнение на външната В и К, фитинги и монтаж на тръби различни
от договореното - били предвидени канализационни тръби с ф 160, а били изпълени
такива с ф 110. В тази връзка се твърди, че е нужна цялостна подмяна на тази
канализация на стойност 1005, 50 лв.
Освен
заплащане на разходите необходими за отстраняване на недостатъците от некачествено
изпълнени СМР, ищецът претендира и сума, кото твърди да му се дължи поради
това, че платеното от него възнаграждение следвало да се намали заради лошото
му изпъление.
Намаляване
на възнаграждението се претендира за работата описана в пункт І, т. 2 с оглед
влагането в сградата на бетон различен от договорения, пункт ІІ, т. 2
–неизвършване на подливане на бетон за дебели стени и пункт ІІ, т. 14 лошо
изпълнена връзка с уличната В и К. На тази основа се претендира намяаване на
платеното за тази работи възнаграждение със сумата от 6502, 04 лв.
Ищецът
претендира от ответника и заплащане на сумата от 3 622, 16 лв., с която
следвало да се намали платеното възнаграждение по основния договори и това за
допълнително извършени СМР. Посочено е че тази сума е сбор на сумите 1260 лв. и
2362, 12 лв. Първата от тях представлявала стойността, с която ответникът
неосноватено е завишил стойността на вкл. на ІV етап от основния договор СМР за
потавяне на керемиди с оглед на факта, че поставените такива били с 0,70 ст. Втората
пък е равна на разликата между претендирани от ответника възнаграждения за
допълнително договорените СМР описани в пункт ІІ, т.1, 3, 4, 6 и 7 и дължимите
според ищеца цени на тези СМР определени по среднопазарен принцип с оглед
липсата на първоначална договорка за плащане на претндирането от ответника
възнаграждение.
Така
общата сума, която се претендира от ответника като дължима поради наличие на
предпостваки за намаляване на възнаграждението за извършените СМР е равна на 10 142,
20 лв.
В ИМ
и уточненията към нея е посочено, че се претендира от ответника и заплащане на
сумата от 1833, 90 лв. представляваща стойността
на договорените и заплатени, но неизвършени СМР описани в пункт
І, т. 4, пункт ІІ, т. 3 и пункт ІІІ от исковата молба, за която
ищецът желае връщането й от ответника на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
На
база изложеното е отправено искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца
гореописаните суми.
В отговора на
исковата молба от страна на ответното дружество като цяло е изразено становище
за неоснователност на исковите претенции.
В последствие ответникът
в т. І и ІІ на отговора е изразил становише по твърденията в ИМ направени в т.
І и ІІ на същата за некачествено изпъление на СМР. Така по тези описани в т. І
на ИМ се споменава , че твърденията на ищеца са изцяло произволни и недоказани,
а посочените цени за отстрняване на същите са произволно определени от ищеца и
липсвала яснота за начина на определянето им в количествено и ценово изражение.
По повод твърденията за лошо качество на бетона се споменава, че нямало данни
за компетентността на лицето извършило изпитването на вложения бетон на база,
на което се твърди лошото му качество.
По отношение СМР
описани в т. ІІ на ИМ и предмет на
допълнително споразумение също се говори за липса на яснота за това как ищецът е
направил извод за несътоветствие на вида и количеството на дължимите
допълнителни СМР. Отново се споменава, че той произволно е определил
действителните цени на тези СМР, без да е посочил какви ценоразписи е ползвал
за това.
Оспорено е и
твърдението за несъответствие между извършените СМР и тези дължими съобразно
одобрения инвестиционен проет.
В тази
връзка е посочено, че никъде в
съдържанието на договора за строителство сключен между страните не било посочено, че възложените, респ.
извършените СМР трябвало да съотвестват на какъвто и да е било прокет. Подобно
е твърдението и за допънителтите СМР, като по отношение на тях е заявено,
че нямало и сключен договор.
В т. ІV от
отговора се говори и за неизплащане от страна на ищеца на допънително
извършените СМР. В тази връзка е направено проследявана на факти и
обстоятелства от значение за настоящето дело.
Така е посочено,
че ищецът е придобил собсвеността върху процесния имот по силата на договор за
продажба удостоверен с НА № …, н. дело № …/… г. издаден от Нотариус А. И.
Споменава се, че
на 10.05.2016 г. ищецът сключил с ответника
процесния договор за строителство с приложена към него оферта на обща
стойъност 73 210 лв.
По отношение на
СМР предмет на този договор се твърди, че същите са изцяло и в срок, приети от възложителя без
възражения и са били заплатени от него.
Във
връзка с този договор се споменава за постигната в чл. 2 от същия договорка, че
дължимото възнаграждение за извършените в собствения на ищеца обект се променя
при допълнителни СМР, които не са предвидени в офертата неразделна част от
договора.
На тази база се
говори за възлагане от инвеститора на изпълнителя на две групи допълнителни
СМР. Първите били на обща стойност от 10 884, 26 лв. и били описани в опис
и цени на допълнителни СМР за обект „Б.“. Твърси се, че същите били изпълнени
изцяло от ответника.
След изпълнението
на тези допълнителни СМР, ищецът възложил на ответното дружество нова група
допълнтелни работи касаещи приземния
етаж. Те били на обща стойност 14 976 лв. Същите са индивидуализирани в
отговора по вид и цени, като се твърди да са изпълнени изцяло.
Говори се и за
възлагане на доставката и монтажа на инсталация за отопление и климатизация от
трето лице-подизпълнител „Т.“ ООД за сумата от 10 000 лв. В тази връзка е
изложено, че за достаката и монтажа на тази инсталация ответникът сключил с
това трето лице на 09.11.2016 г. договор, по който дължимата цена от
10 000 лв. била платена от ответника с фактура от 08.11.2016 г..
На база така
изложеното от страна на ответното дружество е направен извод, че в собствения
на ищеца обект са извършени общо СМР на стойност 109 070, 26 лв. Тази сума
съотнесена с твърденията на ищеца за платени 88 273, 52 лв. навежда изпълнителя
до извод, че за всички извършени СМР му се дължат още 20 796, 74 лв.
Именно отправеното искане заплащане на тази сума според ответника е причината
за предявяване на процесните искови претенции, а не реалното наличие на
некачествено изпълнени или неизвършени СМР. В тази връзка се споменава, че с извършване
на плащания без възражения относно
количеството и качеството на всички основни СМР, а и за част от допълнителните,
ищецът с конклудентни действия е приел същите. В тази връзка на база
разпоредите на чл. 264 от ЗЗД е направен извод, че всички СМР следва да се
счита за приети.
На база описаните
до тук възражения е направено и заключение, че исковите претенции следва да се
отхвърлят.
Ищецът в подадената
в срок ДИМ е взел основно отношение по твърдението, че възложените основни и
допълнителни СМР не следвало да отговарят на съгласувания и одорбен
инвестиционен прокт. В тази връзка е посочено, че се касаело за възложени СМР в
изпълнение на стротилен процес, чието извършване следвало да се съобразява с
нормите на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съгласно
същите за извършване на този процес било задължиетлно изготвянето и
одобряването на инвистиционен проект. Задължение за това в прцесния случай бил
поето от ответника, който се задължил да възложии изработването и одобряването
на такъв за сметка на ищеца. Това водело и до логичен извод, че и обусловените
от този проект СМР би следвло да са съобразени с него.
Ответното дружество е подало
отговор на ДИМ, в който се твърди, че изготвянето на проекта е възложено на
управителя на ответното дружество в качеството на ФЛ и по никакъв начин не
обвързва същото. В тази връзка отново се споменава, че задължения на дружество
за извършване на строежа съобразно одобрения проект в процесния договор липсва.
След извършената
размяна на книжа съдът е изготил доклад, събрал е поисканите от страните и
относими по спора доказатества и е постановил решенето предмет на обжалване.
В него съдът
изхождайки от постановеното по в. т. дело № 267/2018 г. на ПАС, определение №
246 е посочил, че е сезиран с два обективно съединени иска. Първият с
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 265 от ЗЗД за сумата от 26 421 лв. явяваща се сбора от описаните в исковата молба суми
необходими за заплащане
на разходите за поправка на недостатъците от лошото изпълнение и тези , с които се твърди, че следва да се намали
възнаграждението по договора поради изпълнението с недостатъци. Вторият иск е прието, че е за сумата от 1 833, 90 лв. представляваща стойността
на договорени, заплатени, но неизвършени СМР, която според ищеца подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Съответно след
обсъждане на всички събрани по делото доказателства е достигнат до извод, че е
налице сключен договор за извършване на СМР от 10.05.2016 г. по оферта, която е
двустранно подписана от възложител и изпълнител, т.е. е неразделна част от
договора.
По повод на
отношенията във връзка с допълнителните СМР е посочено, че последните са
обективирани в изготвена от изпълнителя КСС, която не е подписана от страните. Липсата
на подпис под тази оферта сътонесено с факта, че страните от своя страна не
оспорват постигнатото съгласие за извършване на сътовените работи е дало
основание на Пз ОС да преме, че с допълнително
споразумение са договорени единствено видовете допълнителните СМР,
но не и тяхната цена. Липсата на такава обаче според първоинстанционния съд
не била основание да се направи извод за липса на договор по причина, че в
случая намирала приложение разпоредбата на чл. 326, ал. 2 от ТЗ.
По отношение СМР
възложени с договора от 10.05.2016 г. е прето, че са извършени с нужното
качество и притежават съответната документална обоснованост. Във връзка с тези
изводи за яснота все пак е посочено, че покривната конструкция не отговаряла на одобрения
проект, но независимо от това претенцията на ищеца за заплащане на разхода за
разваляне на покривната конструкция и изграждането на нова съобразно
предвижданията на проекта била неоснователна. Този извод е направен с оглед на
факта, че изпълнената на място покривна конструкция не е компрометирана, а
несъответствия с проекта са несъществени по смисъла на чл. 154, ал. 3, вр. ал.
2 ЗУТ. Посочено е също, че направената такава даже била по-добра от
предвидената. В тази връзка е прието, че евунтуалното уважаване на искане за
изпъление на покрива по одобрения проект би било злоупотребата с право, което е
недопустимо.
За основателна
обаче е приета претенцията за присъждане на разход за поправката на
новоизградените външни стени изразяваща се в корегиране на същите по начин
даващ възможност да сключват прав ъгъл (90 градуса) с оглед установеното от
приетите експертизи отклонение от тези градуси. По повод размерът на дължимата
сума е посочено, че при липсата на действия по изменение на исковата претенция
тя следва да се уважи за поисканите с ИМ 3 115, 67 лв., а не за посочените
от експертите 11 422, 18 лв.
За основателна е
приета и претенцята за присъждане на разход за поправката (подмяната) на
положената в имота тръба с Ф 110 с такава, която е предвидена по одобрения
инвестиционен проект с Ф 160. Тук пак е посочено, че липсата на изменение
налага искът да се уважи за за сумата по
ИМ в размер на 1 005, 50 лв.
Извод за некачествено
изпълнение е направен и по отношение на положената електроинсталация с оглед на
факта, че са поставени двужилни кабели, които следва да се подменят с трижилни.
Тук отново същата е уважена за описаните с ИМ 868, 74 лв.
По отношение на
сумите, за които се твърди, че подлежат на връщане поради небоходимост от
намаляване на възнагражединето е прието, че основание за намаляване, т.е. за
връщане е налице по отношение на възнаграждението за изграждане на основа на
бетонова ограда. В тази връзка е посочено, че дължимият разход за направата й
възлиза на 197, 51 лв. Това съотнесено с поисканите 437, 50 лв е дало основание
на Пз ОС да приеме, че тук претецията следва да се уважи за 239, 99 лв., а за
радликата до претендираните 287 лв. да се отхвърли.
Предпоставки за
намаляване според съда са налице и във връзка с направата на циментова замазка.
Тук е посоено, че са поискани 1837 лв., а релано са били дължими 1048, 48 лв.,
т.е. възнаграждението подлежи на намялаване с 788, 52 лв. Именно в този размер
е уважане претенцията, а за разликата до пълният претендиран размер от
1 048, 48 лв. тя е отхвърлена.
За неоснваелни
поради недоказване на неточно изпъление в качествено или количествено отношение
са прети останалите претенции по исковата молба
На тази база искът
по 265, ал.1 от ЗЗД е бил уважен за общата сума от 6081, 42 лв. включваща
(4 989, 91 лв. разходи за поправка и 1 028, 51 лв. платено, но
подлежащо на намаляване на възнаграждени). За разликата до 26 422, 10 лв.
той е бил отхвърлен.
Отхвърлена като
неоснователна е претенцията с основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за сумата от
1 833, 90 лв. По отношение на същата е
споменато, че липсват каквито е и да е доказателства за налачието на
договорени, заплатени, но количествено неизвършени СМР.
Недоволни от
така постановеното решение са останали и двете старни и са подали жалбите
станали причина за започване на настоящето производство.
В жалбата си
ищецът оспорва изводите на Пз ОС досежно обстоятелсвото, че сумите, които
следва да се присъдят на ищеца за отстарянавне на недостатъците, респ. с оглед
намаляване на възнаграждението следва да са съобразени с посоченото от него за
всеки вид работа в исковата моба. В тази връзка се казва, че според него не се
касе за необходимост от увеличаване на всяка една от тези претенции по реда
предвиден в ГПК при условие, че общата сума търсена на това основание е 26 422, 10 лв., а общо дължимите според
вещото лице суми били 19 464, 95 лв. Оспорени са и изводите на Пз ОС, че не
следва да се присъжда сума равняваща се на разходите за привеждане на
покривната контрукция във вид по одобрения инвестицонен прокет. В тази връзка
са изложени доводи за неправилно приложение на разпоредбите на 154 от ЗУТ, като
е посочено, че с оглед същите се касае за съществено отклонение. Направен е анализ
и за характера на отклоненията от проекта и е повторено твърдението, че е нужно
покривът да се изпърлни съгласно същия.
Оспорен е и
извод на Пз ОС за неоснователност на претенцята по чл. 55 от ЗЗД, като тук е
посочено, че съдът не се е съобразил със събраните по делото доказателства при
направата на извода за липса на договорени, но неизпълнени СМР.
В жалбата на ответника
се оспорва осъдителната част от решението, като изложените съображения за неправилност и
незаконосъобразност се базират на твърденията за неправилна интерпретация на
доказателствения материал и неправилно приложение на материално правните разпоредби
от значение за случая. Съответно доводи в тази насока са изложени за всяка една
част от решението, в което се правят изводи за липса на необходимост от присъждане
на суми за отстраняване на разходи или такива поради намаляване на възнаграждението
поради недобро изпълнение на СМР в качествено и количествено отношение.
Така описаните жалби и разпоредбата на чл. 269 от ГПК изискват съдът да
извърши произнасяне за валидността и допустимостта на решението служебно, а
досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на
тази преценка ПАС, намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно
(нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от
ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен
вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е
постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в
случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на
българските съдилища.
В случаят,
нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.
Недопустимост,
видно от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК е налице, когато е извършено произнасяне
въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск.
Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е.
във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на
предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В
случая в обстятелствената част на исковата молба се излагат доводи за наличие
на сключен договор за СМР и допълнително споразумение към него за възлгане на
допълнителни СМР. Твърди се, че някои от възложените по основния договор ,
респ. по допълнителното споразумение и
платени СМР са изпълнени с недостатъци в качествено и количествено отношение.
Така за някои от тези недостатъци са изложени доводи, че в патримониума на
възложителя е възникнало правото да иска осъждането на изпълнителя да му
заплати разходите необходими за поправката им. За други се твърди наличие на основание
за намаляване на договореното възнаграждение, като се претендира ответника да заплати
сумата за това намаляване. За трети СМР се твърди, че са договорени, но въобще
не са извършени, което дава основание да се иска на основание чл. 55, ал.1, т.1
от ЗЗД връщане на платеното за тези работи, като получено без основание.
По
повод на така описаните претенции Пз ОС, както се спомена по- горе изхождайки
от постановено
по приложеното в. т. дело № 267/2018 г. на ПАС, определение № 246 е приел, че е
сезиран с два обективно съединени осъдителни иска. Единият с
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 265 от ЗЗД за сума явяваща се сбора от описаните в исковата молба суми
необходими за заплащане
на разходите за поправка на недостатъците от лошото изпълнение и тези, с които се твърди, че следва да се намали
възнаграждението по договора поради изпълнението с недостатци. Вторият е с основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за сума представляваща стойността
на договорени, заплатени, но неизвършени СМР, която според ищеца подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
По този повод
настоящия състав на ПАС счита, че претенциите за заплащане на разходите за
поправка на недостатъците, респ. за осъждане на изпълнителя да заплати сума
равняваща се на частта от платеното му възнаграждение подлежаща на намаляване
поради изпъление на СМР с недостатъци са отделни искове. Това обаче не влияе
върху допустимостта на първоинстанциония съдебен акт независимо от факта, че в
него формално е разгледан един иск по чл. 265 от ЗЗД. Това за ПАС е така по
причина, че при произнасянето си този съд е разгледал наведените от ищеца факти и обстоятелства за
всеки твърдян недостък, т.е. прозинесъл се е по всяка една от исковите
претенции, с които е сезиран, като всяка от тях е индивидуализирана по раззмер.
Индивидуализация на исковете по чл. 265, ал.1, т.2 и т.3 т ЗЗД по размер е
направена и в постановените от съд диспозитиви.
Казаното
сочи, че въззивният съд съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши
спора по същество като потвърди или измени изцяло или отчасти същото. При
извършване на тази преценка, той ще е обвързан от посочените в жалбата
съображения за неправилност.
От ИМ е видно,
че съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно оснвание чл. 265,
ал.1, от ЗЗД, ал.1, т.2 и 3 от ЗЗД и чл.
55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищецът реално твърди да е сключил
с ответника договор
за СМР и допълнително споразумение към него.
Договорът е от 10.05.2016 г. и с
него Д.И.В. е възложил на „П.И.“ ООД, *** извършването на преустройство,
реконструкция и надстройяване на съществуваща еднофамилна жилищна сграда в УПИ
№ …-…, кв. … по плана на гр. Б.
Съответно от
страна на ищеца се говори за възникнала необходимост от извършване на
допълнителни СМР и постигнато между страните съгласие за извършване на същите,
при което обаче не е определена цената на същите.
По повод на тези твърдения ПАС намира
за нужно да спомене, че договорът
за строителство е свързан с поемане на задължение да се изработи нещо срещу
заплащане на определено възнаграждение, т.е.
той е подвид на договора за изработка.
В чл. 266 от ЗЗД във връзка с този тип договори
от страна на законодателя е предвидено, че плащането на възнаграждението за
извършената работа следва да стане от поръчващия при приемане на същата.
Въпросите с приемането от своя
страна са уредени в чл. 264 от ЗЗД, където е казано, че поръчващият е длъжен да приеме
извършената съгласно договора работа и че при приемането той трябва да прегледа работата
и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно. По отношение на недостатъци от този тип е предвидено, че поръчващият трябва
да извести изпълнителя веднага след откриването им. Предвидено е също, че при липсата на възражения относно начина на изпълнението
следва да се счита, че работата е приета.
Правомощията на поръчващия при отклоняване от поръчката или
при изпъление на същата с недостатъци
са уредни в чл. 265 от ЗЗД. В тази
разпоредба е посочено, че в тези случаи пред поръчващият са налице няколко възможности:
- да иска поправяне на работата
в даден от него
подходящ срок без заплащане,
- да иска заплащане
на разходите, необходими за поправката,
- да иска намаление на възнаграждението,
- да развали договора
ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че
работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение.
Посочено е също, че тази група права се погасяват в шест
месеца, а при строителни работи в пет години.
При едно систематично и логично
тълкуване на изброените текстове на ЗЗД следва извод, че при изпълнение на
възложените задачи, възложителят следва първо да извърши действия по оглеждане
на извършеното и приемане на същото. При възражения относно обема и качеството
на изпълнението той може да упражни някое от предвидените в чл. 265 от ЗЗД
права. При липсата на спор досежно основателността на възраженията изпълнителят
следва да се съобрази с избрания от възложителя способ за отстраняването им,
т.е. да отстрани сам за своя сметка недостатъците, да се съгласи да заплати
разходите необходими за отстраняването им от трето лице или да се намали
първоначално договореното възнаграждение. Респективно при постигане на съгласие
за размера на разходите необходими за отстраняването вместо реално плащане на
същите е възможно те да се приспаднат от крайния размер на дължимото
възнаграждение.
При наличие на спор по въпроса за
това са или не са налице недостатъци е логичен извода, че до доброволно плащане
няма да се достигне. Тогава пред изпълнителя е налице възможността да
претендира осъждането на възложителя да му заплати дължимото възнаграждение, а последния
под формата на възражение следва да упражни някое предвидените в чл. 265, ал.1,
т.2 и 3 от ЗЗД права, които съответно ще доведат до извод за наличие на
предпоставки за намаляване на възнаграждението, т.е. до присъждане на по-малко
такова от исканото с иска по чл. 266 от ЗЗД.
По процесния казус обаче не сме
изправени пред такава ситуация. Това е така по причина, че самият ищец твърди
да е заплатил на изпълнителя изцяло възложената работа по основания договор, а
и част от тази по допълнителното споразумение, за която са твърди, че има
недостатъци. По тези причини в случая реално се иска осъждането на изпълнителя
да заплати суми равняващи се на разходите , които ще се платят на трети лица за
отстраняване на всеки един недостатък , респ. на сумите, с които следва да се
намали полученото възнаграждение поради извършване на работата с недостатък.
Така изложеното съпоставено с казаното
в чл. 266 от ЗЗД, че плащането следва да се извърши след приемане на работата
води до логичния въпрос дали в случая такова не е налице, което пък е основание
за приложимост на текста на чл. 264, ал.3 от ЗЗД при даване отговор на въпроса
е или не е налице недостатък.
Това за ПАС би било възможно ако
по делото имаше представени доказателства за предаване на извършената работа,
т.е. на процесната жилищна сграда от изпълнителя на възложителя и съответно такива
за липса на данни за направа от страна
на последния за възражения за лошо изпълнение по отношение на всички видими
СМР.
В случая данни за такова
предаване липсват, което изключва възможността плащането да е основание да се
презюмира и приемане на работата без възражения. По този повод следва да се
посочи, че в договор от 10.05.2016 г. / чл. 3/ е уговорено плащането да е на
части /поетапно/ преди започването на всеки етап. Самите етапи на строителство
са 4 и са определени в подписана от двете страни оферта неразделна част от
договора Това от своя страна изключва възможността да се говори за приемане на
нещо, което въобще не е построено.
Реално в исковата молба от страна на ищеца се говори
за лошо изпълнение на възложената работа в количествено и качествено отношение.
Неизпълнението в качествено
отношение се свързва с доводи, че някои
от възложените на ответника СМР са изготвени в отклонение от одобрения за процесната сграда инвестиционен проект.
Защитната теза на ответника пък е свързана с това, че никъде в сключените между
страните договори не се говори за поето задължение построеното да е съобразено
с проекта.
По повод на това нужно да се
спомене, че в случая предмет на възложените СМР е преустройство, реконструкция и надстройяване на съществуваща еднофамилна
жилищна сграда в УПИ № …-…, кв. … по плана на гр. Б. Съгласно разпордлбите на глава
VІІІ от ЗУТ за започчването и извършването на строежи от този тип задължиетлно
е нужно изготвяне на инвестиционен проект и издаване на разрешение за
строителство. Това съотнесено с факта, че извършване на процесните СМР е възложено на ответника в качечството му
на търговец води до извод, че той съобразно чл. 302 от ТЗ при изпълнието им следва
да положи грижата на добрия търогвец. Тя предполага всички възложени СМР да са
изършени така, че построеното да може да се ползва от страна на възложителя.
Това не би било невъзможно ако строителсвото не е извършено съобразно одобрения
инвистицоинне проект и издаденото разрешение за строеж /чл. 175 и сл. от ЗУТ/.
По тази причина е логичен и извода, че ответника изхождайи от грижата на добрия
търговец следва задължително да съобразява построеното от него с одобрения
инвестиционен прокет независимо, че формално за това няма изрична уговорка в
договора за строителство.
По повод на това изискване е нужно да се спомене,
че в разпоредбите на чл. 154 от ЗУТ се говори за съществени и несъществени
отклоения от инвестиционния проект. Те съобразно ал. 1 на чл. 154 от ЗУТ са
възможни ПРИ ПРОМЯНА НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ НАМЕРНИЯ. Същите с оглед разпоредбите
на ЗУТ са приоритет на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ, т.е. собственикът на имота или носителят на
ограничено право на строеж върху същия. Това води до извод, че при липса на
желание у този субект за изменение на инвестиционните намериня строителството
на дадена сграда следва да се извърши съобразно одобрения инвестиционен проект.
До този извод се достига и от анализа на разпоредбите на чл. 174 и сл. от ЗУТ.
В тях се говори за изготвянето на екзекутивна документация, т.е. на
документация отразяваща несъществените отклонения от инвестиционния проект. От
съдържанието на тези текстове е видно , че същата подлежи на ЗАВЕРКА от
възложителя. Липсат на такава сочи, че той не е съгласен с тези отклонения и
води до извод за липса на надлежно изготвени екзекутиви. Това от совя страна е
пречка да се пристъпи към съставяне на акт по чл. 176 от ЗУТ и респективно към
въвеждане на съответния обект в експлоатация и издаване на разрешение за
ползването му.
Всичко това се
споменва, за да е ясно, че по смисъла на ЗУТ дали едно отклонение е съществмено
или несъществено е единствено от значение за това какви дейстивя следва да се
предприемат за „узаконяване“ на същото по смисъла на ЗУТ, т.е дали чрез
изменение на проекта или изготвяне на екзекутив. По тзи причина ПАС счит, че
даденото в чл. 154 от ЗУТ определение само по себе си не може да се ползва като
база за формиране на извод е или не е налице неизпъление по един договор за
стротилество. Реално такова би било
налице ако следстиве на отклонението не
може да се въведе обекта в експлоатация, т.е. да се издаде разрешение за
ползването му. Това при налачие на отклонение от проекта и липса изготвени
екзукетиви при несъществено такова или измемение на прокета по съответния ред
при съществено ще е невъзможно. Ето защо
всяко отклонение, което не е отразено по сътоветния ред в проекта води до извод
за лошо изпъление на възложената рбота и небоходимост от привеждане на същата в
нужния съобразно изискванята на ЗУТ вид.
От споменатото
до тук е безспорно, че от страна на ищеца се твърди лошо изпъление на някои от
възложените работи с догоора от 10.06.2016 г., респ. лошо изпълние на накои от
допълнително възложените работи.
По отношение на
последните, както и по- горе бе споменато от твърденията на ищеца и ответника е
безспорно, че те са постигнали съгласие за извършването им. Липсват данни за
това, че е налице съгласие за цената, на която това следва да стане. Това съобразено
с даденото в чл. 258 от ЗЗД определение за договора за изработка налага да се
даде отгоор на въпроса дали при липса на договорено възнаграждение може да се
говори за наличие на валидно сключен договор от този тип.
На пръв поглед
отговорът би следвало да е отрицателен още повече, че от страна на законодателя
в ЗЗД не е предвидена възможност да се презюмира налачието на съгласие за
размера на възнаграждението при липса на договорка за същото. Тук следва да се
посочи, че такова предвиждане липсва и в разпоредите уреждащи въпросите в
договора за продажба по ЗЗД. Не така стоят обаче нещата при търговската
продажба. При нея законодателят в чл. 326 от ТЗ изрично е предвидил, че ако цената не е определена и не е уговорено
как ще бъде определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която
обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока
при подобни обстоятелства. Това и близостта между продажбата и изработката с оглед
на факта, че при единия се продават вещни права, а при другия трудов резултат
сочи, че тук по аналогия правилата на чл. 326, ал.2 от ТЗ следва да намират
приложение и при договорите за изработка, които имат характер на търговска
сделка. В случая това е така и по отношение на допълнително възложените СМР
следва да се приеме, че цената на същите е равна на тази платима обикновено към
момента на сключване на сделката.
С оглед тези
особности преценката за това са или не са налице предпостваки за заплащане на разходите необходими за
поправката или за връщане на вече получено възнаграждение поради наличие на основания за
намаляването му ще следва да се прави отделно за СМР-та дължими по договора от
10.05.2016 г. и тези, които са допълнително възложени.
С договора от 10.05.2016 г.
ищецът е възложил на ответното дружество извършването
на преустройство, реконструкция и надстрояване на съществуваща еднофамилна
жилищна сграда в УПИ № …-…, кв. … по плана на гр. Б.
Същото видно от подписаната от двете стани
оферта е разделено на четири етапа:
1 етап - демонтажи на покривна
конструкция, жилищен етаж, част от каменни зидове и навеси,
2 етап - направа на фундаменти,
колони, шайби и ст.бетонна плоча на кота - 0, като е посочено, че това включва
кофраж, арматура, бетон по одобрен проект,
3 етап - зидария, кофраж, арматура и ст. Б.
плоча на кота - 2, 75 по одобрен проект,
4 етап - зидария, кофраж, бетон,
дървена покривна конструкция и керемиди.
Във всеки от тези четири етапа са
включени механизация и транспорт.
При съпоставянето на съдържанието
на исковата молба, приложения по делото инвестиционен проект и описаните в
офертата неразделна част от договора 4 етапа става ясно, че лошото /некачествено/
изпълнените СМР дължими по договора от 10.05.2016 г. са свързани с покривната конструкция на сградата - пункт І.1, с
изграждането на тухлените зидове на жилищната сграда по начин, който не оформя
90 градуса помежду им - пункт І.3, с изкривените ъгли по врати и прозорци и
колони пункт - ІІ.10 и с некачествено положената бетонва настикла на кота 2,80
- пункт ІІ.11.
Съответно
по повод на тези некачествено изпъленин СМР-та претенциите на ищеца са за
заплащане на разходите нуни за отстранване на съответните недостатъци.
За
даване отговор на въпроса е или не е налице твърдяното лошо изпълнение пред
първата и въззивната инстанции са назначени няколко технически експертизи.
Първоначално
е била назначена обща техническа такава / основна и допълнителна на в. л. С. И./
за даване отговор на въпроса е или не е налице твърдяното некачествено изпълнение
и определяне на сумите нужни за отстраняване на същото или на тези, с които
възнаграждението следва да се намали . Съответно за получаване на отговор дали
изградените стени сключват ъгъл от 90 градуса или не е назначена и геодезическа
експетиза. Повторна такава е била назнаена от ПАС, която е дала отговор на
въпроса и за ъглите, които са сключвали външните стени на процесната сграда
преди започване на преустройството й.
По отношение
на покривната конструкция допълнително е поставена задача на в.л. инженер
конструктор. Съответно изготвеното от него заключение е било оспорено и е
назначена тройна експертиза за отговор на поставените му въпроси.
По
отношение на така изградената покривна конструкция в заключениета на в.л. С. И.,
в това на инж. конструктура П. И. и на тройната експертиза се прави еднозначен
извод, че същата е изпъленена в
отклоенние от предвжиднатия на одобрения инвестиционен проект. В заключениетя
си И. и в.л. от разширената експертиза като цяло говорят за несъществени
отклонения. И. говори за необходимост от подмяна на компрометирани покривни
елемнти и греди. В тройната експертиза пък се споменева, че липсва нужда и от
такава подмяна, като се прави извод, че с оглед отклоненията от конструкцията
предвидена с инвестиционния проект е нужен екзекутив.
По-
горе стана ясно, че изготвянето на екзекутив и осъществевяне на строежа в отклонение
от проекта е ВЪЗМОЖНО само при съгласие на възложителя-собственик. В случая
видно от съдържанието на исковта молба такова безспорно липсва и за отвеника
строител е налице единствено задължението да изпълни покрива по прокет. В
случая е без значение дали изпълненият прокрив е по-добър или по- лош от този
по прокета по простата причина, че за въвеждането на обекта в експлоатация, т.е.
за издаването на разрешение за ползване ще е от значение не здравината на конструкцията,
а това дали тя е съобразена с проекта. Такова безспроно липсва, което навежда
ПАС до извод, че претенцията за заплащане на разходите необходими за привеждане
на покрива във вид съотвестващ на проекта е основателна.
Размерът
на тези разхои даден от в.л. И. в експертизата на стр. 200 от делото на Пз ОС е
11 159, 73лв. В исковата молба видно от разбивката в пункт І, т.1.1,1.2 и
1.2 ищеца претендира сумата от 9 133, 75 лв. и именно тази сума следва
да се присъди, а не сочената от вещото лице. Тук за яснота с огед наличието на
възражания по повод идентични изводи на Пз ОС по отношение на друг вид СМР
следва да се посочи, че разходът за всеки вид недостатък е самостятелна по вдид
претенция. По тази причина водеща при присъждането му е именно сумата посочена в
ИМ, а не това дали общите стойносит на нужните според в.л. разходи и тези посочени
в исковата молба се покриват или не.
Втората
група разходи са свързани с това, че изградените външни стени на сградата
сключавт ъгли различни от 90 грдуса, т.е. претендира се сумата необходима за
отстраняване на този проблем и получаване на прав ъгъл при пресичането на всяка
от тези стени. По повод на този въпрос е нужно да се спомене, че от приетите по
делото геодезически експертизи е безспорно, че сключваните ъгли от стените са
по- големи или по-малки от 90 градуса. Безсорен и факта, че ъгли различни от 90
градуса са сключвали стените и на страта сграда. Последното би било от зачение,
ако същите при възложеното преустройства са запазваха. В случя обаче видно от
обяснителната записка към одобрения инвестиционен проект това не е така. Съгласно
същата /стр. 45 от делото на Пз ОС/старата жилищна сграда подлежи на
разрушаване до зидовете на кота 0. Релано върху тях се изграждат нови зидове и
следва да се изливат нови стоманобетонни плочи и шайби. Това е видно от очертаните
разпределиня на кота 0 и кота 2,80 в проекта. От легендата към същите следва
извод, че в пресечните си точки стените са изцяло нови и при изграждането им следва
да се спази ъгъл на пресичане от 90 градуса. Изложеното прави претенцията за
заплащане на разходите за оформяне на ъглите по начин образуващ 90 градуса основателна. Видно от заключението на в.л. И.
на ср. 234 от делото на Пз ОС за това ще са нужни 11 422, 18 лв. С исковта молба в
пункт І, 3 обаче се претендира сумата от
3 115, 67 лв. и именно тя следва да се присъди при условие, че
действия по увелечение на иска не са предприети.
Другите
две групи некачествено извършени СМР, за които се претендират разходи за отстраняването
им са свързани с поправка на изкривените ъгли по врати, прозорци и колони /пункт
ІІ.10 на ИМ/ и с некачествено положена бетонова настилка на кота 2,80 /пункт
ІІ.11/. Видно от съдържанието на експертизата на стр. 200 от делото на ПЗ ОС
констатации за некачествено изпълнени работи от този тип липсват, което сочи,
че разноски за отстарянавен на същите не ще са необходими и не следва да се
присъждат.
По
отношение на СМР възложени с допълнителното спарузуемине от страна на ищеца се
претендира заплащане на разходи за отстарянваен на некачественото им изпъление
досежно:
-
некачествено боядивсване с бял латекс на стени и тавани, което налагало разходи
за ново боядисване на стойност 592, 48 лв. Говори се и за това, че в банята не
била изпълнена обшивка на стени с OSВ, като за отстраняването на
този недостък били нужни 130 лева.
Видно
от приетите по делото заключения данни за такъв тип лошо изпълнение и за
разходите необходими за отстраняването му липсват, което прави несонователна
претенцията за заплащане на такъв разход.
Не
така стоят нещата досежно вложените от ответника материали в ел. инсталацията
на сградата. Видно от заключението на в.л. И. на стр. 200 от делото на Пз ОС
ел. кабелите на същата следва да са трижилни, а са поставени двужилни. Това
води до логичен извод за некачествено изпълнение, като нужните суми за
отсрянавне на този недостатък видно от заключението са 3 768, 59 лв. С исковата молба общо претедираната сума за
това е равна на 1537, 98 лв. и за
този рамер тази искова претенция следва да бъде уважена.
По
отношение твърдението, че ищецът ще следва да извърши разходи за нова дренажна система
от съдържанието на заключението на в.л. И. е видно, че същата е изпълена ,т.е.
такива не ще се наложи да бъдат извършени.
Не
така стоят нещата относно твърдението за нужда от нови разходи във връзка с
изпълнението на външната В и К. Видно от заключението на вещото лице ответникът
е изпълнил външното В и К с тръби с диаметър различен от дължимия по прокет ,
който при това е по- малък от дължимия. Това води до логичен ивод за нужна от
подмяна на положените тръби с тези, които е следвало да бъдат по проект. Стойността
на тази подмяна видно от заключението на стр.334 от делото е равна на 3067, 23
лв. С исковата молба се претеддират обаче 1005,
50 лв. и за тази сума искът ще следва да се уважи.
Така
на база изложеното следва извод, че претенцията за осъждане на ответника да
заплати разходите нужни на ищеца за отстраняване на недостъците от лошото му
изпъление следва да се уважи за общата сума от 14 792, 90 лв.
Следваща
група претенции на ищеца са свързани с искане, ответникът да бъде осъден да му
заплати суми имащи характер на платено възнаграждение дължимо по основните и
допълнитено възложените СМР, за които обаче се твърди, че подлежи на намялаване
поради изпълнеието им с недостъци.
Намаляване
на възнаграждението по отношение на работи дълживи по основания договор е
свързано с твърдението, че в сградата е вложен бетон различен от договорения.
По
този повод е нужно да се спомене, че от приетите по делото експертизи извод за
лошо качество на вложения бетн и по- ниска стойност на същия не може да се
направи, което прави тази претенция неоснвателна.
Следващата
група работи, за които се претендира намаляване на възнаграждението изцяло
касаят такива възложени с допълнтелното споразумение.
По
повод на това следва да се посочи, че формално правото да се иска намаляване на
едно вече договорено възнараждение води до предизвикване на правна промяна в
едно възникнало правоотношение и е потеставино по своя характер. При формиране
на извод за наличие на същото в патримониума на възложителя е логично да се
приеме, че той не дължи съответното възнагражедние, респ. в случаите на плащане
на същото да се приеме, че ответникът следва да му го върне. Основателността на
тази претениця обаче за ПАС е обусловена от наличието на безспорни доказателства
за плащане на възнаграждението, за което се иска частично връщане.
В
случая видно от казаното до тук между страните единствено не подлежи на спор,
че ищецът изцяло е заплатил на ответника сумата от 73 210 лв. дължима за
СМР възложени с договора от 10.05.2016 г. Релано видно от признанието на самия
ищец той е платил част от дължимото възнагражедине за допълтилно уговорените СМР
като една от причините за това е именно спора за размера на същото с оглед
приложимостта на чл. 326, ал.2 от ТЗ. Това и липсата на яснота в представените
по делото платежни документи за това извършените плащания по допълнителното
споразумение кои точно СМР касят е пречка да се направи извод, че за описаните
в ИМ има плащане, което поради признато право на намялаване на възнаграждението
подлежи на връщане. По тази причина ПАС счита, че осъдителната претенциия основаваща
се на твърдение за наличие на право на намаляване на възнаграждението поради изпълнение
на възложената работа с недостатъци не следва да бъде уважена по причина, че не
налице яснота дали същата е платена.
Ето
защо претеницята на това основание за общата сума от 10 142, 20 лв. следва
да ес отхвърли като неосвонателна.
Неснователна
е и претеницята за осъждане на ответника да заплати сумата от 1833, 90 лв. като
получна без основание с оглед на факта, че ищецът бил заплатил на ответника суми
за извършване на СМР, а той не бил ги извършил. Това е така по причина, че
постигането на съгласие за извършване на определени по вид СМР срещу
възнаграждение предполага сключване на договор за изработка. Това от своя
страна сочи, че плащането на възнагреждението е на основние този договор, т.е.
не може да се твърди, че същото е без основание. Реално при наличие на пълно
неизпъление за възложителян е налице възможност за разваляне на договора и
искане за връщане на даденото по него на отпаднало основание. В случая данни и
твърдеиня в тази насока липсват. От друга стран следва да се посочи, че по
делото липсват и данни за твърядното незипълние.
На
база иложеното за ПАС следва извод, че претенцзята по чл. 265, ал.1, т.2 от ЗЗД
следва да се уважи в размер от 14 792, 90 лв., а за разликата до пълиня
такъв следва да се отхвърли. Това от своя страна сочи, че решението на Пз ОС
отхвърлящо претенцията за сумата над 14 792, 90 лв. следва да се потвърди.
То следва да се потвърди и в частта присъждаща на ищеца на това основание
сумата от 4 989, 91 лв. Съответно то ще следва да се отмени в частта
отхвърляща този иск за сумата от 9 082, 99 лв. и вместо това да се
постанови друго уважаващо същият и за този размер.
Претенцията
за връщане на платено възнаграждение от 10 142, 20 лв. поради наличие на
предпоставки за намаляването му на основание чл. 265, ал.1, т.3 от ЗЗД следва
да се отхвърли изцяло.
Това
от своя страна налага отмяна на осъдитнето решение на Пз ОС за сумата от 1028,
51 лв. и постановнае на друго отхвърлащо иска за този размер, като в останала
си част решението по този иск ще се потвърди.
На
отхврялен поделжи и искът с основание чл. 55, ал.1, т.1 от ЗЗД за сумата от 1833, 90 лв., което сочи, че в тази му част
решението на Пз ОС следва да се потвърди.
По
отношение на разноските ПАС счита, че с оглед на факта, че Пз ОС е присъдил
такива по компенсация вместо да индвидуализира дължмите такива по съразмерност
на всяка от страните решението ще следва да му се отмени и да се определят
такива по съразмерност за всяка от страните общо за двете инстанции.
Така
общо направените от ищеца разноски за двете инстанции са 5674, 52 лв., от които
по сързмерност се дължат 3017, 90 лв.
Тези
на ответника пред двете инстанции са 6293, 80 лв., от които по съразмерност се
дължат 2 998, 79 лв. В случая при определяне на същите съдът намира за
неоснователно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възражение
за въззивната инстаниця с оглед на това, че същото е съобразено с Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от
това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 65/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд
решение, в частите, с които се:
ОСЪЖДА „П.И.“ ООД, ***, ЕИК *** да
заплати на Д.И.В., ЕГН **********,***, сумата 4 989, 91 лв. разход за поправка на
некачествено изпълнена от ответника работа по договор за строителство от
10.05.2016 г. за „преустройство, реконструкция и надстройка на съществуваща
еднофамилна жилищна сграда“ в УПИ № …-…, кв. … по плана на гр. Б., и
допълнително споразумение към него,
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.В., ЕГН **********,***, срещу „П.И.“ ООД, ***, ЕИК *** иск по чл. 265,
ал.1, т.2 от ЗЗД за разликата между
претендираните 16 279, 90 лв. и дължимите според ПАС 14 792, 90 лв. представляващи
дължими от ответника на ищеца разходи за поправка на некачествено изпълнена от
ответника работа по договор за строителство от 10.05.2016 г. за „преустройство,
реконструкция и надстройка на съществуваща еднофамилна жилищна сграда“ в УПИ № …-…,
кв. … по плана на гр. Б., и допълнително споразумение към него.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.В., ЕГН **********,***, срещу „П.И.“ ООД, ***, ЕИК *** иск по чл. 265,
ал.1, т.3 от ЗЗД за сумата от
9 113, 69 лв. представляваща разликата между претендраните 10142, 20 лв. и
присъдените от Пз ОС 1028, 51 лв. всички те равянващи се на сумата, с която
следва да се намали поради изпълнеие на СМР с недостатъци платеното от ищеца на
ответника възнаграждение по договор за строителство от 10.05.2016 г. за
„преустройство, реконструкция и надстройка на съществуваща еднофамилна жилищна
сграда“ в УПИ № …-…, кв. … по плана на гр. Б., и допълнително споразумение към
него.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.В., ЕГН **********,*** против „П.И.“ ООД, ***, ЕИК ***, иск по чл. 55,
ал. 1, т. 1 от ЗЗД за сумата от 1 833, 90
лв. представляващи стойността на
договорени СМР по договор за строителство от 10.05.2016 г. за
„преустройство, реконструкция и надстройка на съществуваща еднофамилна жилищна
сграда“ в УПИ № …-…, кв. … по плана на гр. Б. и допълнително споразумение към
него, които са заплатени, но не са неизвършени.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 65/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд
решение, в частта, с която се ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.И.В.,
ЕГН **********,***, срещу „П.И.“ ООД, ***, ЕИК *** иск по чл. 265, ал.1, т.2 от ЗЗД за сумата от 9 133, 75 лв. представляващи дължими от ответника на ищеца разходи
за поправка на некачествено изпълнена от ответника работа по договор за
строителство от 10.05.2016 г. за „преустройство, реконструкция и надстройка на
съществуваща еднофамилна жилищна сграда“ в УПИ № …-…, кв. … по плана на гр. Б.,
и допълнително споразумение към него и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „П.И.“ ООД, ***, ЕИК *** да заплати на Д.И.В., ЕГН **********,*** на
основание чл. 265, ал.1, т. 2 от ЗЗД сумата от 9 133, 75 лв. представляващи дължими от ответника на ищеца разходи
за поправка на некачествено изпълнена от ответника работа по договор за
строителство от 10.05.2016 г. за „преустройство, реконструкция и надстройка на
съществуваща еднофамилна жилищна сграда“ в УПИ № …-…, кв. … по плана на гр. Б.,
и допълнително споразумение към него.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 65/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд
решение, в частта, с която се ОСЪЖДА „П.И.“ ООД, ***, ЕИК *** да заплати на Д.И.В., ЕГН **********,*** на
основание чл. 265, ал.1, т. 3 от ЗЗД сумата от 1028, 51 лв., с която следва да
се намали поради изпълнеие на СМР с недостатъци платеното от ищеца на ответника
възнаграждение по договор за строителство от 10.05.2016 г. за „преустройство,
реконструкция и надстройка на съществуваща еднофамилна жилищна сграда“ в УПИ № …-…,
кв. … по плана на гр. Б., и допълнително споразумение към него, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.В., ЕГН **********,***, срещу „П.И.“ ООД, ***, ЕИК *** иск по чл. 265,
ал.1, т.3 от ЗЗД за сумата от1028, 51
лв., с която следва да се намали поради изпълнеие на СМР с недостатъци
платеното от ищеца на ответника възнаграждение по договор за строителство от
10.05.2016 г. за „преустройство, реконструкция и надстройка на съществуваща
еднофамилна жилищна сграда“ в УПИ № …-…, кв. … по плана на гр. Б., и
допълнително споразумение към него.
ОТМЕНЯ постановеното
по т. дело № 65/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд решение, в частта, с която Д.И.В., ЕГН **********,*** се осъжда да
заплати на „П.И.“
ООД, ***, ЕИК ***, сумата от
2 344,10 лв. разноски по съразмерност и компенсация.
ОСЪЖДА „П.И.“ ООД, ***, ЕИК *** да заплати на Д.И.В., ЕГН **********,*** разноски по
съразмеронст за двете инстанции в общ размер от 3017, 90 лв.
ОСЪЖДА Д.И.В., ЕГН **********,*** да заплати
на „П.И.“
ООД, ***, ЕИК *** разноски по
съразмеронст за двете инстанции в общ размер от 2 998, 79 лв.
Решението подлежи на
обжалване в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.