№ 14673
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110149476 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ ***** от 16 декември 2022 г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на шести декември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 49476 от 2022 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано
е въз основа на Искова молба, вх. № 188505/12.09.2022г. на СРС, уточнена с
Молба, вх. № 201733/28.09.2022г. на СРС, подадена във връзка със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 06.06.2022г.
по ч.гр.д. № 25498/2022г. на СРС.
Ищецът „***********“ ЕАД чрез юрк. П.Н. е предявил срещу Н. Е. М.
и Б. Т. М. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответниците, че същите дължат солидарно на „***********“ ЕАД във връзка
с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град София, ж.к.
"*********, аб. № **************, както следва:
502,29 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.10.2018г.-м.04.2021г. и 31,12 лева за главница за дялово
разпределение за периода м.04.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната
лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (16.05.2022г.) до
окончателното им изплащане;
83,65 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г.-28.04.2022г. и 5,61 лева за законна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.05.2019г.-28.04.2022г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците
съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане с нарочен акт. Ответниците били собственици на топлоснабдения
имот. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията. За насроченото по делото публично
съдебно заседание не изпраща представител. Становище се изразява в писмен
вид.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. Е. М. чрез адв. К. Г. - АК-
София, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 219355/17.10.2022г. на СРС,
с който оспорва предявените искове като неоснователни. Заявява, че не
оспорва размера на начислената топлинна енергия за периода, нейната
стойност и счетоводното отразяване. Сочи, че оспорва единствено
наличието на облигационна връзка за доставка на топлинна енергия с ищеца,
както и че задълженията са погасени по давност. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответницата Б. Т. М. чрез адв. К. Г. - АК-София, е подала Отговор на
исковата молба, вх. № 219360/17.10.2022г. на СРС, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Заявява, че не оспорва размера на
2
начислената топлинна енергия за периода, нейната стойност и счетоводното
отразяване. Сочи, че оспорва единствено наличието на облигационна връзка
за доставка на топлинна енергия с ищеца, както и че задълженията са
погасени по давност. За насроченото по делото публично съдебно заседание
ответниците не се явяват, като се представляват от адв. Г., която оспорва
предявените искове, включително в хода на устните състезания.
Третото лице – помагач „**************“ ЕООД е депозирало молба,
вх. № 255081/21.11.2022г. на СРС, в която изразява позиция за основателност
на предявените искове. За насроченото по делото публично съдебно
заседание не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове, депозираните отговори на исковата
молба и възраженията на ответниците, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице предпоставки за
решаване на делото с решение при признание на иска или с неприсъствено
решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което
е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от Нотариален акт № 153/13.03.1981г., т. ІV, дело № 753/1981г.
на І Нотариус при Софийския районен съд, Н. Е. М. е признат за собственик
на жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
мероприятия по ЗТСУ (отм.), а именно: апартамент в град София,
***************, ведно с припадащите се площи, права и помещения. В
нотариалния акт е посочено, че имотът се дава като обезщетение за
отчуждения със Заповед № ИК-2586/13.08.1975г. на Председателя на
Изпълнителния комитет на Софийския градски народен съвет парцел № 5, кв.
4 по плана на град София, м. "Красна поляна", ул. "**********" № 4. В
нотариалния акт е отбелязано, че припадащите се като обезщетение за
отчуждения имот 5236,00 лева /неденоминирани/ се прихващат срещу цената
на дадения апартамент, като разликата от 6000,00 лева /неденоминирани/ ще
3
бъде плащана в срок от 20 години на равни месечни вноски при 2% годишна
лихва. Видно от Акт за граждански брак № 212/25.06.1978г. на Благоевския
народен съвет в град София, Н. Е. М. и Б. Т. А. /след брака М./ са сключили
граждански брак на 25.06.1978г. в град София. Няма данни този брак да е
прекратен. Видно от Удостоверение, изх. № 68-00-1381/16.10.2014г. на ГИС-
София, жилищната сграда със стар адрес: град София, ул. "Одрин" № 33, бл.
А, вх. А, понастоящем е с адрес: град София, ***********.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се определят
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и
пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между
клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното
дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо
съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на
ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т.
42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма,
макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените
от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи,
облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със
собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови
нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на
ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за
доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или
титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-
гр.д.420/2009г.-ІVг.о.).
Съгласно Постановление на Пленума на Върховния съд № 5/1972г., т. 3,
когато срещу отчужден имот - индивидуална собственост на единия съпруг, е
предоставен друг имот, ако стойността на предоставения имот е по-голяма от
стойността на отчуждения, която разлика ще се доплаща през време на брака,
то съответна на тази разлика част от предоставения имот се придобива от
съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност, а останалата част -
като индивидуална собственост на другия съпруг. В настоящия случай, видно
от нотариалния акт, имотът на Н. М. в град София, м. "Красна поляна", е
отчужден през 1975г., т.е. преди да сключи брак с Б. М.. Следователно този
имот е негова лична собственост, доколкото няма данни и доказателства за
противното. От друга страна предоставеното като обезщетение жилище е на
по-висока стойност, като разликата в цената се предвижда да се изплаща по
време на брака. Затова съответна част от имота се притежава в режим на
4
СИО, а друга - като лична собственост на М.. Съпоставайки посочените в
нотариалния акт стойности на отчуждения и новопридобития имот, съдът
1309
приема, че / части от жилището са лична собственост на Н. М., а
2809
1500
/ части от него са съпружеска имуществена общност на Н. М. и Б. М..
2809
Няма данни за последващо прехвърляне на правото на собственост върху
имота, поради което следва да се приеме, че Н. и Б. М.и са негови
собственици и като такива са страни по облигационното отношение за
доставка на топлинна енергия и дължат заплащането на същата.
Съдът намира, че двамата съпрузи отговарят солидарно в цялост за
задълженията, свързани с доставка на топлинна енергия до имота им,
независимо, че част от него е лична собственост на единия съпруг, а друга -
съпружеска имуществена общност. Отговорността на съпрузите за заплащане
на разноските, свързани с доставката и отчитането на топлинна енергия до
имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, е солидарна
на основание чл. 32, ал. 1 СК (арг. р.1/27.01.2014г.-гр.д.7043/2013г.-ІVг.о.,
р.455/01.11.2012г.-гр.д.928/2012г.-ІVг.о.). Съпрузите отговарят солидарно за
задълженията, свързани със задоволяване на нуждите на семейството. Под
"нужди на семейството" се разбират общите потребности на членовете на
семейството, които според практиката главно са за снабдяване с храна, стоки,
продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот
разходи /включително за оправданите лични нужди на членовете на
семейството/, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна
солидарност, благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от
съпрузите по време на брака /дори и закупуването на недвижими имоти/ с
посочената цел е за нуждите на семейството. В тежест на оспорващия съпруг
е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената
нужда не е семейна (така р.75/30.06.2020г.-гр.д.3594/2019г.-ІІІг.о.,
р.293/19.11.2013г.-гр.д.3267/2013г.-ІІІг.о.). При това положение, доколкото не
се установи дела на Н. М. от имота, притежаван от него като лична
собственост, да се ползва за нещо различно от задоволяване на нуждите на
семейството му, то съдът намира, че отговорността за заплащане на
разходите, свързани със снабдяване с топлинна енергия за целия ползван от
съпрузите имот, следва да се поемат солидарно от тях.
Ответниците не оспорват количеството доставена топлинна енергия,
нейната стойност и счетоводното отразяване на задълженията.
Погасени по давност (тригодишна по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, ТР 3/2011-
2012-ОСГТК) са вземанията за главница за топлинна енергия (147,35 лева)
попадащи в периода м.05.2018г.-м.03.2019г. При това положение остава
дължима главница за топлинна енергия от 354,94 лева за целия имот. За
тази сума предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. За
горницата над 354,94 лева до пълния му предявен размер от 502,29 лева
искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
При това положение, съобразно чл. 162 ГПК и при отчитане на
погасените по давност суми за главница за топлинна енергия, искът за лихви
върху нея следва да се уважи до размер от 59,11 лева, като за горницата над
тази сума той следва да се отхвърли.
5
Останалите предявени искове следва да бъдат уважени в
предявения размер.
Останалите доводи в насока на недължимост на посочените суми,
съдържащи се в отговора на исковата молба, са неоснователни. Следва да се
изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на ответника в
качеството му на потребител (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото
право на разноски имат и ищецът, и ответниците, които своевременно са
заявили претенции в тази насока. Съдът следва да се произнесе и по
разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 54,30 лева за разноски в заповедното производство, с включена
пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена върху
1
50,00 лева, от която всеки ответник следва да заплати по / част.
2
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 199,09 лева за разноски в заповедното производство, с включена
пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена върху
1
100,00 лева, от която всеки ответник следва да заплати по / част.
2
Ответниците не са доказали сторени разноски в заповедното и исковото
производства. Същите са представлявани безплатно от адв. Г. на основание
чл. 38 ЗАдв, поради което на същата следва да се присъди съответен
адвокатски хонорар. В тази връзка следва да се има предвид, с оглед
становището на Съда на ЕС, обективирано в Решение от 23.11.2017г. по
обединени дела С-427/16 и С-428/16, че национална правна уредба, в
частност НМРАВ, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент
не могат под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката да
договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с
наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1
ДФЕС, като тази уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който
би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет
минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и
обосновани при зачитане на общия интерес, то минималните възнаграждения,
определени в НМРАВ, не обвързват съда в преценката си дали заплатеното
възнаграждение е прекомерно, оттам дали е дължимо като разноски по
делото, независимо дали същото е равно, под или над праговете, посочени в
тази наредба. Същите принципи важат и при определянето на
възнагражденията на адвокатите по чл. 38, ал. 2 ЗАдв при предоставена
безплатна правна помощ на страните по делата.
Относно разноските в заповедното производство на длъжниците съдът
намира, че възражението се подава по утвърден образец, не представлява
каквато и да е фактическа, процесуална и професионална сложност и като
6
цяло е бланкетно – достатъчно е подаването му със съдържащо се в него
изявление за недължимост/оспорване на претендираните суми, при това без
каквито и да било мотиви и доводи. Излагането на мотиви и съображения
защо вземането не се дължи и представянето на доказателства към
възражението е без значение за хода на и изхода от заповедното
производство. Затова подходящият размер на адвокатското възнаграждение е
50,00 лева за всеки длъжник, от които, съобразно изхода от делото, в тежест
на ищеца-заявител следва да се възложи заплащането на хонорар от по 13,80
лева за всеки ответник в полза на адв. Г. или общо 27,60 лева. Подходящият
съобразно делото адвокатски хонорар за исковото произвоство следва да се
определи на по 300,00 лева за всеки ответник, от които на адв. Г. следва да се
присъдят по 82,82 лева /общо 165,64 лева/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. Е. М., ЕГН
**********, от град София, и Б. Т. М. , ЕГН **********, от град София,
дължат солидарно на „***********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в
град София, във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент
в град София, ж.к. "*********, аб. № **************, както следва:
354,94 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.04.2019г.-м.04.2021г. и 31,12 лева за главница за дялово
разпределение за периода м.04.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната
лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (16.05.2022г.) до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
главница за топлинна енергия за горницата над 354,94 лева до
пълния му предявен размер от 502,29 лева и за периода м.10.2018г.-
м.03.2019г.;
59,11 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г.-28.04.2022г. и 5,61 лева за законна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.05.2019г.-28.04.2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за лихва
върху главницата за топлинна енергия за горницата над 59,11 лева
до пълния му предявен размер от 83,65 лева.
ОСЪЖДА Н. Е. М., ЕГН **********, от град София, и Б. Т. М. , ЕГН
**********, от град София, да заплатят на „***********“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, всеки
по 27,15 лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д.
№ 25498/2022г. на СРС).
ОСЪЖДА Н. Е. М., ЕГН **********, от град София, и Б. Т. М. , ЕГН
**********, от град София, да заплатят на „***********“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, всеки
по 99,55 лева, представляваща разноски в исковото производство (гр.д. №
49476/2022г. на СРС).
7
ОСЪЖДА „***********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град
София, да заплати на адв. К. П. Г.-Б. от АК-София, личен номер **********,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 27,60 лева, представляваща
адвокатски хонорар за оказана безплатна правна помощ на ответниците в
заповедното производство (ч.гр.д. № 25498/2022г. на СРС), и сумата от 165,64
лева, представляваща адвокатски хонорар за оказана безплатна правна помощ
на ответниците в исковото производство (гр.д. № 49476/2022г. на СРС)
Решението е постановено при участието на „**************“ ЕООД в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8