№ 18166
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110102332 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Т. А. Т. срещу „фирма“
ЕАД.
Съдът е сезиран с предявен от Т. А. Т. срещу „фирма“ ЕАД осъдителен
иск с правна квалификация чл. 266, ал. 1 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата в размер на 2775,00 лв., представляваща
възнаграждение по сключен между страните граждански договор №
1/04.01.2022 година за периода от м. юли 2022 г. до м. декември 2022 г., ведно
със законна лихва за периода от 12.01.2024 г. до окончателното плащане на
вземането.
Ищецът твърди, че до 31.12.2022 г. бил служител на ответника, съгласно
граждански договор № 1/04.01.2022 г., заемащ длъжността „шофьор“. Твърди,
че ответникът не е изпълнил задължението си да плаща уговореното
възнаграждение за извършената работа от ищеца за м. юли, август, септември,
октомври, ноември и декември на 2022 г., включително и до момента на
подаване на настоящата искова молба. С оглед изложеното моли за
уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
1
ответника.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото и не изпрати процесуален представител, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК са
ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е
вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и
представените по делото доказателства.
С молба от 26.06.2024 г. процесуалният представител на ищеца е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Ответникът е редовно призован за датата на първото по делото
съдебно заседание (л. 34 от делото). Препис от исковата молба също е връчен
редовно на ответната страна – л. 29 от делото, а ответникът е редовно
уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка
на л. 34 от делото.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал. 1
ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от
представените към исковата молба писмени доказателства, се извежда извод
за вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за
постановяването му, следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло.
Като законна последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е
присъждането на законна лихва върху същата за периода от датата на
депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
2
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК има единствено ищецът. Последният претендира и доказва такива в общ
размер на 112,00 лв. за държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 266, ал. 1 от
ЗЗД да заплати на Т. А. Т., ЕГН ********** следните суми, а именно: 2775,00
лв., представляваща възнаграждение по сключен между страните граждански
договор № 1/04.01.2022 година за периода от м. юли 2022 г. до м. декември
2022 г., ведно със законна лихва за периода от 12.01.2024 г. до окончателното
плащане на вземането.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК да заплати на Т. А. Т., ЕГН ********** разноски в настоящото
производство в общ размер на 112,00 лв.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 от ГПК пред Софийски градски съд в едномесечен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3