Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Ловеч, 23.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря…………......Петя
Маринова...........................................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1450 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, за установяване на вземания за незаплатена топлинна енергия.
Постъпила е искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД –
гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт Б.Ш., срещу М.Г.И. ***, по реда на чл.
422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на вземания в общ размер на
1868.58 лева, от които: 1622.28 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г.,
отразена в общи фактури № **********/31.07.2016 г., № **********/31.07.2017 г.
и № **********/31.07.2018 г., 196.10 лева – мораторна лихва за забава за
периода от 14.09.2016 г. до 12.03.2019 г., 42.83 лева – главница за дялово
разпределение за периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г., и 7.37 лева –
мораторна лихва за периода от 30.03.2016 г. до 12.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от 22.03.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 22.03.2019 г. дружеството
- ищец е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК с вх. № 3021356 срещу ответницата М.Г.И., аб.№ ***за горепосочените
вземания, като по образуваното ч.гр.дело № 1084/2019 г. по описа на Районен
съд-Ловеч искането му е уважено и издадена заповед за изпълнение срещу
длъжника. След дадени указания от заповедния съд за предявяване на иск относно
вземанията си, ищецът предявява настоящия иск в законоустановения срок по чл. 415
ал. 1 от ГПК, за установяване съществуването на вземанията си за консумирана и
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу ответницата за адрес: *****за процесния период.
Ищецът
посочва, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича
вземането му, са следните: ответницата, в качеството си на потребител на
топлинна енергия, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. С оглед на това ищецът счита, че
ответницата е клиент на ТЕ и за нея важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Позовава се и на
разпоредбата на чл. 150 ал. 1 от ЗЕ, че продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
София“ АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от
„Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране,
като същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите. Ищецът уточнява, че с тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. Ищецът изтъква, че ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал.
3 от ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила действащите за процесния период ОУ и
по-конкретно за нея в сила са били ОУ, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008
г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., като в Раздел ХI
от ОУ от 2014 г. – „Заплащане на ТЕ“, чл. 33, съответно чл. 33, Раздел VIII от ОУ от 2008 г., са определени редът и срокът, по който
купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ. С ОУ от 2008 г. било установено, че това е в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на
ответницата за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на месеца, следващ месеца
на доставката на ТЕ. Посочва се, че с изтичането на последния ден от месеца
ответницата е изпадала в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху задължението. Изтъква се, че с ОУ от 2014
г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството. Съгласно ОУ от 2014 г. „Топлофикация София" ЕАД начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
изготвените изравнителни сметки. Посочва се още, че от 12.03.2014 г. (влизането
в сила на ОУ от 2014 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в
интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус,
като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и
извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез
осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в
масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната
уеб-страница на ищеца.
Твърди
се, че ответницата е използвала доставяната от ищеца ТЕ през периода от
м.05.2015 г. до м.04.2018 г. и не е погасила задължението си. На основание чл.
139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършвало по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, се посочва, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се
намира имота на ответницата, са сключили договор за извършване на услугата
дялово разпределение на ТЕ с "Техем сървисис" ЕООД. Твърди се, че съгласно
чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от
"Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края
на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на ТЕ в сградата - "Техем сървисис" ЕООД на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Въз
основа на изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ответницата М.Г.И., че тя му дължи описаните
по-горе вземания, като в негова полза се присъдят и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен
отговор от ответницата, чрез пълномощник адв. И.С., с който е изразено
становище за недопустимост на предявения иск, поради липса на пасивна процесуална
легитимация, тъй като не е налице сключен писмен договор за доставка на
топлинна енергия, при което не е изпълнено изискването на чл. 153 ал. 1, пр. 2
от ЗЕ, за да се приеме, че ответницата е клиент на ищеца и му дължи заплащане
на топлинна енергия. От представения с исковата молба договор за
покупко-продажба на жилище е видно, че то е собственост на Г.Д.И., но не са
представени документи това лице да е починало и ответницата да е негов
наследник. Представена е и искова молба, заведена от ответницата срещу лицето П.Т.К.,
от която било видно, че същият е ползвател на имота към датата на депозиране на
тази искова молба – 16.10.2016 г., а очевидно и към настоящия момент. Поради
това ответницата счита, че той е лицето, което е използвало доставената
топлинна енергия и следва да отговаря по предявения иск, като в тази връзка се
позовава на разпоредбата на чл. 151 ал. 4, изр. 2, пр. 2 от ЗЕ, че задължени за
заплащане на топлинна енергия са само онези лица, които използват доставената
топлинна енергия. Ответницата е направила и възражение, че вземанията за
главница и лихви, възникнали за периода до 22.03.2016 г., са погасени с
изтичане на кратката тригодишна давност, тъй като се касае за периодични
плащания съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, като в този смисъл е
и установената практика на ВКС. С оглед на изложеното, ответницата моли да бъде
отхвърлен предявения срещу нея иск като недопустим, евентуално, като недоказан
по основание и размер, както и като погасен по давност. Претендира и присъждане
на направените разноски по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание, ищецът, редовно
призован, не изпраща представител. В депозирана писмена молба от негов
пълномощник - юрисконсулт И.Г., същият поддържа исковата молба, а по отношение
доводите на ответницата във връзка с лицето П.Т.К., счита, че наемните
отношения между собственика на имота и трето лице не касаят настоящото
производство, доколкото потребител на топлинна енергия е собственик или
ползвател на процесния имот. Претендира присъждане на сторените разноски и
юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК, а в условията на
евентуалност, в случай, че бъдат присъдени разноски на ответницата, моли да
бъдат компенсирани до размера на по-малкото. Прави възражение за прекомерност
на претендираното от ответницата адвокатско възнаграждение.
Ответницата М.Г.И. също не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. В депозирана писмена молба от пълномощника й
адв. С., същият моли да бъде отхвърлен предявения иск по съображенията,
изложени в отговора. Поддържа и искането за присъждане на разноските по делото,
съгласно представения списък.
Третото
лице-помагач на страната на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, редовно призовано,
не се представлява в съдебно заседание. Постъпила е писмена молба от негов
пълномощник, с която счита, че искът е основателен и доказан. Твърди, че
дяловото разпределение за аб.№ 154335 е изготвяно в съответствие с всички действащи
през процесния период нормативни актове. За този период в процесния имот е бил
налице уред за дялово разпределение /разпределител/ с радио дистанционен отчет,
чиито показания се отразявали автоматично в електронната им база данни.
От събраните по делото
доказателства, от данните по приложените ч.гр.дело № 16884/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, ч.гр.дело № 1084/2019 г. по описа на Ловешкия районен съд, както и
от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема
за установено следното:
По повод
подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№
3021356/22.03.2019 г., от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, е било образувано ч.гр.дело
№ 16884/2019 г. по описа на Софийски районен съд, който е прекратил делото и го
изпратил на местно компетентния съд – Районен съд-Ловеч, по постоянен адрес на
длъжника М.Г.И..
С оглед на
това е образувано ч.гр.дело № 1084/2019 г. по описа на Районен съд-Ловеч, който
издал Заповед № 548/04.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК против длъжника М.Г.И., ЕГН **********, тогава непълнолетна, със
съгласието на законния й представител В.Д.И.-майка, за сумите: 1622.28 лева –
главница за незаплатена топлинна енергия, 196.10 лева – лихва за забава за
периода от 14.09.2016 г. до 12.03.2019 г., 42.83 лева – главница за дялово
разпределение, 7.37 лева – лихва за забава за периода от 30.03.2016 г. до
12.03.2019 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
датата на подаване на заявлението – 22.03.2019 г. до изплащане на вземането,
както и сумите: 37.37 лева – разноски по делото за държавна такса и 50.00 лева
– юрисконсултско възнаграждение.
В
Заповедта е посочено, че вземането е за доставена, но неизплатена топлинна
енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *****аб.№
***като дължимата сума за действително потребената топлинна енергия е за
периода м. май 2015 г. до м. април 2018 г., а дължимата сума за дялово
разпределение е за периода от м. февруари 2016 г. до м. април 2018 г.
В
срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, длъжникът М.Г.И. е подала писмено възражение
срещу горната заповед, че не дължи изпълнение на вземането по нея, тъй като е
възпрепятствана от чичо си и води дело за въвод във владение, няма ключ и
достъп до жилището си.
Заявителят е предявил иск за
установяване на вземанията си в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК, поради което се
развива настоящото производство.
По делото не се спори, че процесният имот, с
адрес: *****за който се
отнася доставената и потребена топлинна енергия се намира в топлофицирана сграда в режим на
етажна собственост, както и че за същия имот при ищцовото дружество съществува
партида с абонатен № ***на името на Г.Д.И..
От
приложения Договор от 25.09.2003 г. се установява, че Столична община е продала
на Г.Д.И., ЕГН **********, недвижим имот – частна общинска собственост, находящ
се в ***** 5 в жилищен блок *****състоящ се от една стая, бокс и обслужващи
помещения.
Представен
е Договор № 3501/13.09.2002 г., сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД, в
качеството на изпълнител, и Етажна собственост с адрес: *****, в качеството на
възложител, с който изпълнителят се е задължил да достави и монтира при
възложителя необходимите уреди за регулиране и отчитане консумацията на
топлинна енергия, както и извършване на индивидуално измерване на потреблението
на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки, а възложителят се
задължил да заплаща извършената от изпълнителя дейност съгласно условията на
договора.
Представен
е и Протокол от Общо събрание на етажните собственици с адрес: ***** от който е
видно, че е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“ с „Техем Сървисис“ ЕООД, като в Приложение № 1 към
протокола се съдържа списък на етажните собственици, в който фигурира и Г.Д.И..
Приложени
са като доказателства и извлечение от сметки за абонатен № *** Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР;
Договор № 144/29.07.2015 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем
Сървисис“ ЕООД при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия по чл. 139в от Закона за енергетиката.
Представени
са 3 броя индивидуални справки за отопление и топла вода, издадени от „Техем
Сървисис“ ЕООД, от които се установява, че клиент Г.Д.И. с абонатен № ***дължи
следните суми за доплащане: за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. – сумата
208.88 лева, за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. – 199.39 лева, а за
периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. – 145.87 лева.
От издадени
удостоверения за наследници съответно с изх.№ 1701/03.12.2019 г. и изх.№ 1766/16.12.2019
г. на Столична община, Район Връбница, е видно, че Г.Д.И. е починал на
08.03.2016 г. и оставил за свой единствен наследник по закон ответницата М.Г.И.,
негова дъщеря.
Ищецът е представил заверено копие от искова молба,
подадена от М.Г.И. до Софийски районен съд на 12.10.2016 г. срещу П.Т.К.от гр.
София по чл. 108 от ЗС, с искане да бъде осъден да й предаде владението на
собствения й недвижим имот, придобит по наследство от баща й Г.Д.И., а именно процесният
топлоснабден имот – *****.
От приетото по делото и неоспорено от
страните заключение по назначената комплексна съдебно-техническа и счетоводна
експертиза с вещо лице със специалност „електронна техника, счетоводство и
контрол“, се установява, че в абонатната станция, захранваща с топлинна енергия
процесния имот с аб.№ ***има монтиран един топломер и с него са извършвани
всички измервания на ТЕ през процесния период. Вещото лице е констатирало, че
за процесния период 2015 г. – 2018 г., след изравнителна сметка от фирмата за
дялово разпределение /ФДР/ „Техем Сървисис“ ЕООД са издадени следните фактури
от „Топлофикация София“ ЕАД за консумирана топлинна енергия на адреса /посочени
в Таблица 1, 2 и 3/. Установява се, че за периода м. 05.2015 г. – м. 04.2016 г.
е издадена обща фактура № **********/31.07.2016 г. за сумата 395.45 лв. с ДДС,
дебитно известие № **********/31.10.2016 г. за сумата 2.70 лв. с ДДС, извършено
плащане – 99.37 лв. с ДДС и дължима сума за периода – 298.78 лв. с ДДС –
неплатена; за периода м. 05.2016 г. – м. 04.2017 г. е издадена обща фактура №
**********/31.07.2017 г. за сумата 555.39 лв. с ДДС и това е дължимата
неплатена сума; за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2018 г. е издадена обща
фактура № **********/31.07.2018 г. за сумата 670.60 лв. с ДДС, както и дебитни
известия № **********/30.09.2018 г. за сумата 80.59 лв. с ДДС и №
**********/30.09.2018 г. за сумата 16.92 лв. с ДДС и дължима сума за периода –
768.11 лв. с ДДС – неплатена, или общо дължима сума за периода 2015-2018 г. –
1622.28 лева с ДДС – неплатена. Законната лихва за консумирана ТЕ за периода м.
05.2015 г. – м. 04.2018 г. е изчислена от вещото лице в размер на 195.53 лева с
ДДС от деня, следващ датата на падеж /срок на плащане/ до 12.03.2019 г. Вещото
лице е установило също, че за периода м. 02.2016 г. до м. 04.2018 г. от
дружеството – ищец са издадени помесечно фактури за дялово разпределение за
сумата от 42.83 лева с ДДС, които са неплатени, а законната лихва върху сумите
за дялово разпределение за периода от 30.03.2016 г. до 12.03.2019 г. е 8.07 лева
с ДДС, изчислена от деня, следващ датата на падеж /срок на плащане/ до
12.03.2019 година. Констатирано е от вещото лице, че „Техем Сървисис“ ЕООД
/ФДР/ разполага с лицензиран софтуер и е вписано в публичния регистър на
фирмите за дялово разпределение към Министерство на енергетиката. Обменът на
данни между абоната и ФДР се осъществява съгласно Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването и Общите условия на договора между „Топлофикация София“
ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение.
Вещото лице, след като е взело предвид отчетите на уредите за дялово
разпределение в имота на ответницата, е дало заключение, че ФДР е извършила
крайните отчети за процесния имот в съответствие с нормативната уредба, а за
сметка на „Топлофикация София“ ЕАД са отчислявани технологичните разходи на ТЕ
в абонатната станция.
При така установената фактическа
обстановка съдът е сезиран с положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК, за установяване дължимост на
вземания за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2018 г., както и суми за дялово разпределение за периода от 01.02.2016 г.
до 30.04.2018 г. и лихва за забава върху главните вземания, предмет на издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответницата, че исковете са недопустими, с аргумент, че тя не е
пасивно процесуално легитимирана да отговаря по тях,
предвид липсата на доказателства, че е клиент на ищеца по повод доставка на
топлинна енергия. Следва да се отбележи, че процесуалната легитимация в процеса следва единствено от
правното твърдение на ищеца относно спорното право, както то е
индивидуализирано в исковата молба, т.е. заявеното от ищеца спорно право
предопределя кои са надлежните страни в процеса. Процесуалната легитимация обуславя допустимостта на иска
и не следва да се смесва с материалноправната, която е свързана с неговата
основателност. Наведените в случая доводи от ответницата са относими не към
процесуалната, а към материалноправната й легитимация. Липсата на пасивна материалноправна легитимация обаче не води до недопустимост
на иска, а е въпрос по неговата основателност.
В случая съдът счита, че исковете
са предявени при наличие на всички положителни, респ. липса на отрицателни
процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно
упражняване, като ответницата е надлежна страна, с оглед изложените твърдения в
исковата молба относно спорното право.
Ето защо, исковете се явяват допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
По така предявените положителни
установителни искове тежестта на доказване се носи от ищеца, който следва да установи вземанията си по основание,
размер и период, а ответницата следва да докаже фактите, които изключват или
погасяват претендираните вземания, включително, че са погасени по давност. В
този смисъл е разпределена доказателствената тежест на страните с доклада по
делото.
Спорният по делото въпрос е дали ответницата
притежава качеството на клиент на топлинна енергия за процесния имот, на адрес:
*****.
Съгласно чл.
153 ал. 1 от ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3.
Следователно, съгласно въведеното
законово правило с разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ в действащата й за
случая редакция /ДВ, бр. 54/2012 г./, собственикът или титулярът на
вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята за клиент на топлинна енергия.
От представения с исковата молба договор за покупко-продажба на
жилище от 25.09.2003 г. се установи, че собственик на процесния имот –
апартамент, намиращ се в сграда-етажна собственост, е лицето Г.Д.И. и на негово
име е открита партида в дружеството-ищец, по която е начислявана доставяната
топлинна енергия. Установи се също, че Г.Д.И. е починал на 08.03.2016 г. и
негов единствен наследник по закон е ответницата – негова дъщеря М.Г.И.. С факта на откриване
на наследството, тя е наследила както активите, така и пасивите, които се
включват в наследството, а и няма данни, нито се твърди да е направила отказ от
това наследство или да е недостойна да наследява. Именно в това си качество и
на основание чл. 60 ал. 1 от ЗН, ответницата ще носи отговорност за заплащане
на възникнали задължения, станали част от наследството на починалия й родител,
без да е необходимо да има отделно сключен между нея и дружеството-ищец договор
за доставка на топлинна енергия, тъй като нейната облигационна обвързаност с
ищеца през процесния период има за свое основание настъпилото наследствено
правоприемство от собственика на имота през този период. Ответницата е
демонстрирала качеството си на собственик на имота по силата на наследствено
правоприемство и с факта на предявения от нея на 12.10.2016 г. иск за защита
правото й на собственост по чл. 108 от ЗС срещу лицето П.Т.К.както и с
възражението си по чл. 414 от ГПК е признала, че води такова дело и няма достъп
до жилището си.
Законът обаче не е поставил като
изискване за възникване на задълженията за
заплащане на ТЕ факта на
обитаване на конкретния имот, т.е. за възникването на задължения за
заплащане на ТЕ е достатъчно да е възникнало
правоотношение с доставчика за
имота, като е без правно значение дали имотът реално се обитава или не от
собственика му. Както се посочи, законодателят в чл. 153 ал. 1 от ЗЕ е поставил
изискване, за да се приеме дадено лице за клиент на
топлинна енергия, то следва да е собственик или вещен ползвател на имота. Ответницата безспорно е собственик
на имота през процесния период по силата
на настъпилото наследствено правоприемство и следователно е клиент на топлинна
енергия по смисъла, вложен в закона. Същевременно няма данни лицето П.Т.К.да е
с учредено вещно право на ползване върху имота, а всички други отношения между
него и собственика са ирелавантни за настоящия спор.
От
изложеното до тук съдът приема, че по делото е доказана материалноправната
легитимация на ответницата да отговаря по процесните искове като наследник по закон на собственика на
топлоснабдения имот и оттук следва и облигационната й обвързаност с ищеца през
процесния период по повод продажбата на топлинна енергия.
Съгласно
чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на облигационното
правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е установено в
приетите като писмено доказателство по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР /сега
КЕВР/ и действащи за процесния период. В чл. 33 ал. 1 от тези ОУ е предвидено,
че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача.
По
делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че през процесния
период дружеството – ищец е доставило до процесния топлоснабден имот топлинна
енергия на твърдяната от ищеца стойност.
Фактът
на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в
заключението на приетата по делото комплексна съдебно-техническа и счетоводна
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и
компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи и останало
неоспорено от страните по делото. Съобразявайки експертното заключение, съдът
приема, че за исковия период в процесния имот е потребена топлинна енергия на
стойност 1622.28 лева, която е останала неплатена, както и неплатена е останала
сумата 42.83 лева за дялово разпределение.
С
отговора на исковата молба ответницата е направила правопогасяващо възражение, че вземанията за главница и лихви, възникнали за
периода до 22.03.2016 г., са погасени с изтичане на кратката тригодишна
давност, тъй като се касае за периодични плащания съгласно разпоредбата на чл.
111, б. „в“ от ЗЗД.
Съдът
намира това възражение за основателно.
В
настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия, респ. за дялово разпределение, има характера на „периодично
плащане“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и спрямо него е приложима
тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните разяснения,
дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че тригодишният давностен срок е приложим и по
отношение на вземането, представляващо законна лихва за забава на месечните
плащания, предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни вземания като последица от
погасяването по давност на главницата.
Според
чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В случая, с оглед установения срок за плащане в чл. 33 ал. 1 от ОУ,
следва да се приеме, че падежът на задълженията настъпва след изтичане на 30
дни от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. По
делото не са представени доказателства за момента на настъпване на това
условие, поради което съдът приема за начален момент, от който е станало
изискуемо вземането датата на издаване на съответната фактура. С оглед на това,
с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – на 22.03.2019 г. е прекъсната давността на всички задължения, включени в
исковия период преди месец март 2016 г.
Ето
защо, съдът приема, че задължението на ответницата за главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 29.02.2016 г. в общ размер на
232.54 лева /съобразно отразеното в Таблица 1 към заключението на вещото лице/,
е погасено по давност.
С
оглед на това, следва да се приеме, че ответницата дължи на ищцовото дружество
доставена топлинна енергия за периода от м. март 2016 г. до м. април 2018 г.
включително, в общ размер на 1389.74 лева.
По
делото не са представени доказателства, доказващи плащане от страна на
ответницата на дължимата сума, а от заключението на експертизата се установи,
че изчислените като дължими суми не са платени за процесния период.
По
изложените съображения, главният иск за установяване дължимост на вземане за неплатена топлинна енергия следва да бъде уважен до размера
на сумата 1389.74 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението /22.03.2019 г./ до окончателното й изплащане,
а за разликата до пълния претендиран размер от 1622.28 лева и за периода от 01.05.2015
г. до 29.02.2016 г., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан,
поради изтеклата погасителна давност.
Както беше посочено по-горе,
задължението за заплащане на сметките е с определен срок /чл. 33 от ОУ/ и се
извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата /чл. 86 ал. 1 от ЗЗД/. Предвид
изхода по главния иск, акцесорният, обусловеният от него иск за заплащане на
обезщетение за забава, се явява основателен за претендирания период от
14.09.2016 г. до 12.03.2019 г., който не е покрит от давност. По отношение на
неговия размер и предвид разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД, че с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла, съдът намира, че за отоплителния сезон
2015/2016 г. лихвата за забава следва да се изчисли върху непогасената по
давност главница от 66.24 лева /като разлика от общото задължение от 298.78
лева за период 01.05.2015 г.-30.04.2016 г., отразено в Таблица 1 към
заключението/. Забавеното плащане на задължението от 66.24 лева поражда
отговорност в размер на законната лихва от 14.09.2016 г. до 12.03.2019 г. в
размер на 16.76 лева, който размер съдът установи чрез използване на общодостъпния електронен калкулатор – „calculator.bg“, като разпечатка от това изчисление
е приложена по делото. Към тази сума следва да бъде добавена сумата в общ
размер от 120.48 лева, начислена лихва за забавено плащане на останалите
задължения, включени в исковия период - колона 11 от Таблица 2 и 3 към
заключението - 83.93 лв. + 36.55 лв.=120.48 лв./.
С оглед на
изложеното, искът за обезщетение за забава се явява основателен и доказан до
размер на сумата 137.24 лева, а за разликата до пълния претендиран размер от
196.10 лева следва да бъде отхвърлен.
По отношение претенцията за
дялово разпределение, следва да се отбележи, че от данните по делото се
установява, че през исковия период тази дейност е осъществяване от ФДР - „Техем Сървисис“ ЕООД, което е извършвало реален
отчет на индивидуалния разпределител в процесния период през всеки един от
отоплителните сезони, за които са предявени вземанията в настоящето
производство. От заключението на вещото лице и приложената към него Таблица 5
се установява, че дължимата в случая сума за дялово разпределение за периода от
м. февруари 2016 г. до м. април 2018 г. е в размер на 42.83 лева /по 1.57 лв.
на месец в периода м. февруари 2016 г. – м. май 2017 г. и 1.61 лв. на месец за
остатъка от периода - м. юни 2017 г. - м. април 2018 г./. Лихвата за забава
върху сумата в общ размер 42.83 лева за период от 31.03.2016 г. до 12.03.2019
г. е изчислена от вещото лице в общ размер на 8.07 лева, като се установява, че
лихвата върху дължимата сума от 1.57 лв. за м. февруари 2016 г. е 0.46 лева.
По изложените вече по-горе
съображения предявеното вземане за незаплатена сума за дялово разпределение за
периода преди 22.03.2016 г., т.е. за периода от 01.02.2016
г. до 29.02.2016 г., е погасено по давност. С оглед на това, искът за вземане
за дялово разпределение следва да бъде уважен до размер на сумата 41.26 лева
/42.83 лв. – 1.57 лв. = 41.26 лв./, ведно със
законната лихва върху уважения размер, считано от датата на подаване на
заявлението /22.03.2019 г./ до окончателното изплащане, а за разликата до
пълния претендиран размер от 42.83 лева и за периода от 01.02.2016 г. до
29.02.2016 г., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, поради
изтеклата погасителна давност.
Относно лихвата за забава, след
изваждане на лихвата за м. февруари 2016 г. в размер на 0.46 лв. от установения
общ размер от 8.07 лева, се получава сума в размер на 7.61 лева, т.е. сума в
по-голям размер от претендирания по исковата молба, който е 7.37 лева. В този
смисъл и с оглед диспозитивното начало, искът за
обезщетение за забава върху приетото за основателно вземане за дялово
разпределение следва да бъде уважен в претендирания размер от 7.37 лева за
периода от 30.03.2016 г. до 12.03.2019 г.
С оглед изхода на процеса по частично уважаване на исковете,
ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски по производството,
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК,
както и разноските в заповедното производство съгласно т. 12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също съразмерно
уважената част на претенциите, а от своя страна, ответницата има право да й
бъдат присъдени направените разноски по производството, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Ищецът
не е представил списък по чл. 80 от ГПК.
От приложените вносни бележки е видно, че
ищецът е направил следните разноски по исковото производство: 37.37 лева –
държавна такса и 440.00 лева – депозит за вещо лице, а в заповедното
производство: 37.37 лева – държавна такса.
По отношение претендираното от него
юрисконсултско възнаграждение следва да се отбележи, че такова е присъдено в
заповедното производство в размер на 50.00 лева, като в частта за разноските
заповедта не е обжалвана от нито една от страните. В исковото производство
възнаграждението следва да се определи по реда на чл. 25 ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. чл. 78 ал. 8
от ГПК. Имайки предвид конкретната фактическа и правна сложност на
делото, която не е висока, проведените три на брой съдебни заседания, както и
действително извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия, съдът
намира, че за исковото производство следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв. С оглед на това и при съобразяване
уважената част от исковете, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски по делото за двете производства в общ размер на сумата 560.52
лева.
От своя страна, ответницата е представила списък на
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 420.00 лева,
договорено на основание чл. 38 ал. 1 от Закона за адвокатурата /ЗА/ по приложен
договор за правна защита и съдействие от 01.10.2019 г. По направеното
възражение от ищеца за прекомерност на така претендираното адвокатско
възнаграждение, съдът, при спазване разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, счита,
че същото е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, поради което следва да бъде определено в по-нисък размер при
спазване на чл. 36 от ЗА, т.е. не по-малко от минимално определения размер в
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което в случая, с оглед материалния интерес, се определя в
размер на 360.80 лева /чл. 7 ал. 2, т. 2 от Наредбата/ и в този размер следва
да бъде взето предвид при присъждането му по съразмерност.
При
съобразяване отхвърлената част от исковете, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат И.Т.С. от САК, като
процесуален представител на ответницата, сумата 56.57 лева, представляваща
възнаграждение за оказаната й безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗА, като искането до пълния претендиран размер от 420.00
лева адвокатско възнаграждение следва да бъде отхвърлено.
Тъй
като в полза на ответницата не се присъждат разноски /няма данни за направени
такива/, не са налице условията за извършване на компенсация с присъдените
по-горе в тежест на ищеца.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, по отношение на М.Г.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1680, обл. София град, район „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23 Б,
представлявано от Кремен Владимиров Георгиев, сумата 1389.74 лв. /хиляда триста осемдесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки/ -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м. март 2016 г. до м. април 2018 г. включително, за абонатен № ***ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението /22.03.2019 г./ до окончателното й изплащане,
както и сумата 137.24 лв. /сто тридесет и седем лева и
двадесет и четири стотинки/ – обезщетение за забава върху главницата за периода
от 14.09.2016 г. до 12.03.2019 г., като искът за главница за разликата до
пълния претендиран размер от 1622.28 лева и за периода от 01.05.2015 г.
до 29.02.2016 г., както и искът за обезщетение за забава за разликата до пълния
претендиран размер от 196.10 лева, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и
недоказани.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, по отношение на М.Г.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1680, обл. София град, район „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23 Б,
представлявано от Кремен Владимиров Георгиев, сумата 41.26 лв. /четиридесет и един лева и двадесет и шест стотинки/
– дължима сума за дялово разпределение на топлинна енергия за имот, отчитан под
абонатен № ***за периода от м. март 2016
г. до м. април 2018 г. включително, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
/22.03.2019 г./ до окончателното й изплащане, както и сумата 7.37 лв. /седем лева и тридесет и седем стотинки/ – обезщетение за забава за
периода от 30.03.2016 г. до 12.03.2019 г., като искът за главница за дялово
разпределение, за разликата до пълния претендиран размер от 42.83 лева и за
периода от 01.02.2016 г. до 29.02.2016 г., ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.Г.И., с горните данни, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД, с горните данни, сумата 560.52
лв. /петстотин и шестдесет лева и петдесет
и две стотинки/, представляваща разноски по делото за исковото и заповедното
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с
горните данни, да заплати на адвокат И.Т.С. от
САК, с адрес: ***, пл. „Райко Даскалов“ № 4, ет. 1, ап. 1, сумата 56.57 лв. /петдесет и шест лева и петдесет
и седем стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на ответницата М.Г.И.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, като искането до пълния претендиран
размер от 420.00 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1
от ЗА, ОТХВЪРЛЯ.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Проф. Георги Павлов“ № 3.
БАНКОВА
СМЕТКА *** "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ"
ЕАД за превод на
съдебни вземания:
*******Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.дело № 1084/2019
г. по описа на РС-Ловеч, за съобразяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: