Решение по дело №10184/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 октомври 2020 г.
Съдия: Мария Добрева Василева Данаилова
Дело: 20207060710184
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е
№ 198

гр. Велико Търново, 14.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА



Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                                 МАРИЯ ДАНАИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                        ИВЕЛИНА ЯНЕВА   РОСЕН БУЮКЛИЕВ

при секретаря сВ.ф.и участието на прокурора Светлана Иванова, разгледа докл***аното от съдия Данаилова касационно НАХД № 10184/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.

С Решение № 260036 от 09.07.2020г. по НАХД № 845/2020г. по описа на Районен съд Велико Търново е потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство Серия Г № 0007961 на ОДМВР - В. Търново, с който на Б.К.М., ЕГН: **********, за административно нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 и чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложено административно наказание глоба в размер на 250.00 лв.

           В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от Б.К.М. ***, чрез ***. Б.З. от ВТАК. Поддържаните касационни основания са, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия материален закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН.  Абсолютно недопустимо намира да се сочат едновременно за едно нарушение две административнонаказателни разпоредби, което според него представлява едновременно нарушение и на материалния закон, и на процесуалните правила, тъй като нарушителят не може да разбере в какво точно е обвинен. Като допълнително съображение за отмяна излага, че в преписката по първоинстанционното дело липсва протокол за използване на АТС, който протокол, съгласно специалната наредба, е абсолютно задължителен. Моли да се отмени процесното решение и респективно отмени  незаконосъобразния и неправилен ЕФ. Претендира разноски за две съдебни инстанция в размер на 750лв.

 

 

Ответник касационна жалба - ОД на МВР В. Търново, представлявано от директора Д.М., чрез ***С.Г., заема писмено становище за неоснователност на жалбата. Вмененото нарушение било безспорно установено и обоснован е извода на съда с оглед анализа на събраните доказателства. Моли да се отхвърли касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на ***окатското възнаграждение.

 

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за основателност на жалбата. Решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон - посочената в ЕФ правна квалификация е непрецизна. Посочени са едновременно разпоредби на две отделни нарушения, които са самостоятелни основания за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя. В конкретния случай нарушението е констатирано с АТС и основанието за налагане на наказанието е разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, във вр. с чл. 638, ал. 1 от КЗ, а не посоченото в Електронния фиш. Смесването на двата състава  нарушавало правото на защита на наказаното лице, тъй като същото не би могло да разбере в какво точно нарушение е обвинено. Поради това предлага да се отменят решението и ЕФ.

 

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство, а по същество е основателна.

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на наличните в делото доказателства, въззивният съд установил следното: На 27.09.2019год., в 13.39 часа, в гр. В. Търново, ул. "Стефан Стамболов" до № 54, в посока ул. "Независимост" с АТСС САИРН m*SPEED 2 D е установено и заснето управление на МПС л.а. "Киа Сеед" с рег. № ***, за което собственикът не е сключил застрахователен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“, като за административно нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 и чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложена глоба в размер на 250 лева. Нарушението е установено с техническо средство АТСС САИРН m*SPEED 2 D. Тази фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото документи, вкл. представените с административната преписка доказателства за годността и техническата изправност на АТСС, снимковия материал, регистър за собствеността на автомобила, датата на връчване на фиша.

 

За да потвърди електронния фиш районният съд е приел, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, като от формална страна същият съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. По приложението на материалния закон, съдът е изложил аргументи за съответствие на установената фактическа обстановка по посочената в ЕФ. Позовал се е на чл. 638, ал. 1,  т. 1 от КЗ, съгласно който на наказание подлежи собственик на МПС, който не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „гражданска отговорност“. В електронния фиш фигурирала и нарушената норма на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, поради което същият се явявал законосъобразен и с него отговорността на жалбоподателя била правилно ангажирана. Изпълнено било изискването за генериране на справката по автоматичен начин, което предпоставяло издаването на електронен фиш за съответното нарушение на основание  чл.638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от КЗ. Наказанието е в точно определения и предвиден от закона размер, поради което не подлежи на изменение.

 

 

Настоящата инстанция намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл. 483, ал. 1 от КЗ вменява задължение да бъде сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на всяко лице, което е собственик на МПС, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като неизпълнението му е скрепено със санкция по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ. Алинея четвърта на същата разпоредба предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство е установено управление на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, се налага санкцията по алинея първа. Неизпълнение на задължението на собственика на МПС да сключи договор за ГО, който състав на нарушение се явява довършен независимо от това дали МПС е в движение или в престой или паркирано. Съответно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.

От систематичното тълкуване на нормите на  чл. 638, ал. 4 КЗ, чл. 638, ал. 1 КЗ следва, че за да  бъде реализирана отговорността на дееца с електронен фиш по вменения административен състав следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав: 1. Наказаният субект да е собственик на процесното МПС; 2. За процесното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка гражданска отговорност; 3. Да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в страната, независимо кой е бил неговия водач; 4. Управлението да е установено с АТСС, по реда предвиден в ЗДвП, тоест по реда на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда аз използване на автоматизирани технически средства за контрол и правилата за движение по пътищата. В този смисъл настоящата инстанция изцяло споделя становището на представителя на ВТОП, че в конкретния случай са посочени разпоредби на две отделни нарушения, които са самостоятелни основания за ангажиране на административно- наказателната отговорност на нарушителя, като допуснатото смесване на двата състава е довело до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като то не е могло да разбере в какво точно нарушение е обвинено.

На следващо място, основателно съдът намира съображението в касационната жалба, че липсва протокол за използването на АТСС в изпълнение на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. При липсата на такъв протокол последващите действия на контролните органи, се явяват предприети при съществени нарушения на разпоредбите, регламентиращи условията, реда и начина на използване на мобилни АТС и системи за контрол на правилата за движение.

Настоящият касационен състав намира, че с оглед на гореизложеното следва да бъде отменено решението на ВТРС и се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени обжалвания ЕФ.

 

При този изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на направените от него разноски. Съгласно чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на ***окатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е 300 лв. при интерес до 1000 лв. Основателно е при това е възражението на ответника за прекомерност на платения общо ***окатски хонорар от 750лв., от които 400лв. пред ВТРС и 350 лв. пред ВТАдмС по договори за правна защита и съдействие от 21.05.2020г. и 15.09.20г., поради което същият следва да се намали на общо 600лв. за двете съдебни инстанции.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с 221, ал. 2 и 222, ал. 1 от АПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 260036 от 09.07.2020г. по НАХД № 845/2020г. по описа на Районен съд Велико Търново и вместо него постановява:               

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0007961 на ОДМВР - В. Търново, с който на Б.К.М., ЕГН: **********,*** за административно нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 и чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложено административно наказание глоба в размер на 250.00 лв.

ОСЪЖДА ОД на МВР Велико Търново да заплати на Б.К.М., ЕГН: **********,*** сумата от 600лв. (шестстотин лева), представляващи разноски за две съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

 

                                                                             2.