Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Плевен, 22.03.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански
състав, в публично съдебно заседание на 25.02.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА
НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА
гр.дело №8778
по описа за 2018 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по искове с правно основание чл.327
ал.1 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД и искове с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от ЕТ „Н.Т.И С.С.В.” ЕИК, *********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от П.И.В., чрез пълномощника адв.М.А.Б.,***,
с адрес за призоваване: *** против „В.и к.Д.” АД, ***, в която се твърди
следното: ответникът дължи на ищеца сумата от 7864.68лв. по фактури с
№1290/03.01.2017г. за 3692.64лв. и №1393/10.08.2017г. за 4218.24лв., за
закупени материали, предадени с Приемо-предавателни протоколи, и след
приспадане на Кредитно известие №01418/04.10.2017г. за 46.20лв. към фактура
№1393/10.08.17г.
С длъжника са проведени множество
разговори, при които многократно
обещавал да извърши плащане, но без резултат. На същия е
изпратена покана за изпълнение на задължението, в отговор на която с
Писмо с изх.№4945#1/01.11.2018г. е предложено да се сключи споразумение за
разсрочване на плащането. Реално не се
стигнало до сключване на такова споразумение и не е налице извършено плащане на
задължението на ответника.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение,
с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 9142.68лв,
от които главница 7864.68лв. като задължение по фактури №1290/03.01.2017г. за
3692.64лв. и №1393/10.08.2017г. за 4218.24лв. за закупени материали и след
приспадане на Кредитно известие №01418/04.10.2017г. за 46.20лв., ведно със
законната лихва; лихва за забава в размер на 1278.00лв.
Претендират се и направените разноски
по делото.
Искането и петитума на исковата молба
са уточнение с допълнителна молба, депозирана в съда на л.37 от делото.
В срока по чл.131 от ГПК не е
депозиран писмен отговор от ответната страна. След изтичането на срока е
постъпило писмено становище, с което
исковете се оспорват, като се
твърди, че не са налице доказателства за това, че действително ищецът е
доставил, респ. последният приел отразените в процесните фактури стоки.
В о.с.з. ищецът се представлява от адв.Б.,
която поддържа исковете и навежда доводи
в о.с.з.
В о.с.з. ответното дружество се
представлява от юркс.П., който оспорва исковете, поддържайки изложеното в
отговора.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По
исковете с правно основание чл.327 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД:
В случая се касае за продажба между
търговци и съгласно чл.327 ал.1 от Търговския закон ТЗ/ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В
случая с допълнителна молба /л.37 от делото/ ищецът е уточнил, че процесните
стоки са доставени предварително на ответника, поради което падежът на
задължението за заплащане на тяхната цена е датата на издаване на двете
фактури. По това изявление на ищеца ответната страна не е ангажирала становище,
като единственият довод, въз основа на който се оспорва исковата претенция на
ищеца остава твърдението, че стоките не са получени от ответника. Представените
от ищеца доказателства, разгледани във
вр. с установеното от заключението на ВЛ В.В. обосновават основателността на
предявените искове. Видно от изявлението на ищеца /още в исковата молба/ е, че
е извършено приспадане на задължението на ответника към ищеца с Кредитно
известие №01418/04.10.2017год. за 46,20лв. към
фактура №1393/10.08.2017год. Също така с исковата молба е представен отговор на ответника към ищеца - изх.№ ВиК/01.11.2018год.
/л.22 от делото/, който и предвид съдържанието му се явява извънсъдебно
признание на процесното задължение. Заявено е от страна на ответника /чрез изп.директор/, че е налице
желание за уреждане на отношенията чрез сключване на споразумение за разсрочено
плащане на задължението. Ищецът е представил и Приемо-предавателни
протоколи /л.66 и л.73 от делото/, удостоверяващи предадени от ищеца и получени
от ответника стоки. Писмените документи не са оспорени от ответната страна. От
приетото и неоспорено заключение на вещото лице /л.81 и сл. от делото/ се
установява, че процесните фактури и
кредитно известие са осчетоводени от ответното дружество като доставка
на материали и задължение към доставчик - ищецът, начислен е ДДС на покупките.
При ищеца е отразен приход от продажби, отчетен в счетоводството му по Кредита
на сметка 701/1 Приходи от продажба на продукция в размер 6273,90лв. и по Кредита на сметка 702 Приходи
от продажба на стоки в размер 280лв.,
общо 6553,90лв. Установява се също така от заключението на вещото лице, че
материалите – резервни части за водомери, са заприходени в Склад №15 Водомерен
сервиз ВиК-Добрич съгласно складова разписка от 30.01.2017год. Установява се,
че заприходените резервни части съответстват на описаните в Приемо-предавателен
протокол за доставка на резервни части от 23.12.2016год. - по складова разписка
от 30.01.2017год. По втората складова разписка е налице различие относно броя
на стикерите, като е отчетено издаването на кредитно известие към фактурата от
10.08.2017год. Установява се, че процесните фактури и кредитно известие,
издадени от ищеца на ответника са отразени в „дневниците за покупки“ и СД по
ЗДДС на ответника за съответния данъчен период, за който са издадени; ползван е
данъчен кредит в общ размер 1310,78лв. От заключението се установява, че
размерът на процесното задължение е както следва: по процесните фактури за
претендирани главници – 3692,64лв. и 4172,04лв. /каквато е и претенцията
на ищеца по размер/ и съответно за двете лихви – 718,01лв. и 557,43лв.
С
оглед изложеното, обосновава се извод, че претенцията на ищеца по двата иска е
основателна и изцяло доказана и следва да бъде уважена. Следва да се присъди
законната лихва.
По
исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД:
Търговската продажба се характеризира с родовите признаци на продажбата:
тя е вид транслативен, двустранен, консенсуален, неформален, възмезден и
комутативен договор. Правилото на чл.327
ал.1 ТЗ е диспозитивно и дава
възможност на страните да уговарят друго в договора относно това - кога да бъде
платена покупната цена. Но ако не са уговорили друго, купувачът е длъжен да
плати цената при предаването на стоката. В случая ищецът твърди, че цената е платима
при издаване на фактурите и ответникът
не е оспорил това. След като не е не е платено на датата на падежа на вземането, на основание чл.86 ЗЗД, купувачът дължи на продавача законна лихва
върху неплатената цена. Купувачът има основно две задължения: да плати цената
на стоката и да я получи. Купувачът, който не е изпълнил
задължението си да плати покупната цена в определения от закона момент изпада в забава и дължи покупната
цена, заедно с лихвите. В тежест на купувача/ответната
страна по делото/ е да докаже, че е изпълнил задължението си да заплати цената
на доставката в срок, без да е изпаднал в забава. При продажба на вещи,
определени „по своя род”, както в процесния случай, индивидуализацията им, при
отсъствие на изрично постигнато между съконтрахентите съгласие, се счита за
осъществена с предаването на вещта от продавача - така Решение №655 от 16.10.2008г. на ВКС по т.д.
№280/2008г., IIо.,
ТК, докладчик съдията В. А.. Предвид направеното изменение на размера на исковете,
същите следва да се уважат изцяло, а именно за сумата 718,01лв. и за сумата 557,43лв.
При този изход на делото ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които са в
общ размер 1540,71лв. Представен е Списък на разноските съгласно чл.80 от ГПК,
а ответната страна не е възразила относно размера на същите – изрично
протоколирано в о.с.з.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
на
основание чл.327 ал.1 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД „В.и к.Д.” АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ
„Н.Т.И С.С.В.” ЕИК, *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от П.И.В., пълномощник адв. М.А.Б.,***, с адрес за призоваване: *** сумите,
както следва : 3692.64лв.
- дължима главница, представляваща цената на
доставени и незаплатени стоки, за което е издадена фактура №1290/03.01.2017г. и
сумата 4218.24лв. - дължима
главница, представляваща цената на доставени и незаплатени стоки, за което е
издадена фактура №1393/10.08.2017г., ведно със законната лихва върху посочените
главници, считано от датата на подаването на исковата молба в съда - 04.12.2018год.
- до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД „В.и к.Д.” АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ
„Н.Т.И С.С.В.” ЕИК, *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от П.И.В., пълномощник адв. М.А.Б.,***, с адрес за призоваване: *** сумата 718,01лв. - лихва за забава върху главницата от 3692,64лв.
за периода от 03.01.2017год. до 03.12.2018год., както и сумата 557,43лв. - лихва за забава
върху главницата от 4172,04лв. за периода от 10.08.2017год. до 03.12.2018год.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „В.и к.Д.” АД, ***
ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Н.Т.И С.С.В.” ЕИК, *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от П.И.В., пълномощник адв. М.А.Б.,***, с адрес
за призоваване: *** разноски по делото в общ размер 1540,71лв.
Решението
може да бъде обжалвано чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: