№ 1202
гр. Плевен, 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20234430106935 по описа за 2023 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от К. И. против „***“ЕООД
.Твърди се, че 26.06.2017 година на основание чл. 416 във вр. с чл. 410 от ГПК
и Заповед за изпълнение №1024/09.03.2017 година по ч.гр.д.№1650/2017 год.,
с който го е осъдил да заплати на „*** със седалище и адрес на управление
,*** и адрес за кореспонденция в ***, представлявано от *** чрез адвокат
**** СУМАТА:
главница в размер на 23.29лв., представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № **********/15.02.2014г. за отчетен
период от 15.01.2014г. до 14.02.2014г.; лихва в размер на 8.32 лв.,
начислена за периода от 06.03.2014 г. до 24.02.2017 г.;
главница в размер на 22.42лв., представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № **********/15.03.2014г. за отчетен
период от 15.02.2014г. до 14.03.2014г.; лихва в размер на 7.80 лв., начислена за
периода от 03.04.2014г. до 24.02.2017г.; ’
главница в размер на 18.79лв., представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура **********/ 15.04.2014 г. за отчетен
период от 15.03.2014 г. до 14.04.2014 г.; лихва в размер на 6.34 лв.,
начислена за периода от 04.05.2014 г. до 24.02.2017 г.;
главница в размер на 17.59лв., представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № **********/15.05.2014 г. за
отчетен период от 15.04.2014г. до 15.05.2014г.; лихва в размер на 5.77 лв.,
начислена за периода от 03.06.2014 г. до 24.02.2017 г.;
главница в размер на 112.50лв., представляваща незаплатени
1
телекомуникационни услуги по фактура № **********/15.06.2014 г. за
отчетен период от 15.05.2014г. до 14.06.2014 г.; лихва в размер на 35.73 лв.,
начислена за периода от 04.07.2014 г. до 24.02.2.017 г.;
главница в размер на 271.96 лв., представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № **********/15.07.2014 г. за
отчетен период от 15.06.2014 г. до 14.07.2014 г.; лихва в размер на 83.69 лв.,
начислена за периода от 03.08.2014 г. до 24.02.2017 г.; $едно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на взимането ,както и направените деловодно
разноски в размер на 25.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360
лева.
Твърди се, че в резултат на изпълнителния лист по прехвърлено вземане
от „**** "ЕООД на „***’ЕООД последното дружество е образувало изп. д.
№20179060401301 г. по ориса на ЧСИ В. С. pег. № 906 на КЧСИ с район на
действие ОС - Плевен,като е наложен запор в „** „***” АД,”***” ЕАД.
С писмо изх.№ 8063/31.07.2018 год. ЧСИ В. С. е уведомил ищцта за
образуваното изпълнително дело - 201790660401301 и за наложен запор върху
банкови сметки в ** „***” АД,”***” ЕАД .
Със същото писмо ЧСИ е уведомил ищцата,че между „**** "ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.***” ЕИК ***,представлявано от *** -
управител, чрез пълномощника си ***,наричано за краткост „*** и
„***ЕООД , със седалище и адрес на управление гр. ***, вход от ул. ****,
представлявано от *** — управител, наричан за краткост „***” , е сключен
договор, с който цедентът прехвърля на ***а вземането без право на регрес
(вземания от трети физически и юридически лица,описани в Приложение № 1
неразделна част от договора.Като взискател по изпълнително дело съдебният
изпълнител е конституирал ответника-„***”ЕООД, като в уведомлението е
посочено, че между двете дружества е извършена цесия.
Твърди се, че за подобно прехвърляне на вземането ищцата не е
уведомена по предвидения в чл. 99 ал.З от ЗЗД ред, поради което евентуално
извършената цесия в случая няма действие спрямо нея съгласно разпоредбата
на чл. 99 ал.4 т ЗЗД.Цесията не е й била съобщена, в качеството й на длъжник,
от цедента, поради което тя няма действие за него.Също така по отношение на
отразената в изпълнителен лист от 26.06.2017 г. по ч.гр.д. №1650/2017 г. на
ПРС сума - главница и лихва е налице изтекла обща 5-годишна погасителна
давност за главницата и 3- годишна давност за лихвата и същата не е дължима
на това основание, задължението е погасено по давност.Липсва на материално
правна легитимация на ответното дружество да търси изпълнение на
вземането по изпълнителния лист.
Твърди се, че ищцата никога не е сключвала каквито и да е било Договори
за телекомуникационни услуги и не са й предоставяни такива за да й бъдат
издавани фактури за направени разходи , които да послужат като основание за
издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист. Предвид
изложеното у доверителката ми се поражда правен интерес да предяви
2
настоящия иск по чл. 439 от ГПК
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на,,****, че не му дължи отразените в изпълнителен лист от
26.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1650/2017 г. на ПРС суми, както следва:
ГЛАВНИЦА общо в размер на 466.55 лева и мораторна лихва общо в
размер на 67.89 лева както следва за периоди:
главница в размер на 23.29лв., представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № **********/15.02.2014 г. за
отчетен период от 15.01.2014 г. до 14.02.2014 г.; лихва в размер на 8.32 лв.,
начислена за периода от 06.03.2014 г. до 24.02.2017 г.;
главница в размер на 22.42 лв., представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № **********/15.03.2014 г. за
отчетен период от 15.02.2014 г. до 14.03.2014 г.; лихва р размер на 7.80 лв.,
начислена за периода от 03.04.2014 г. до 24.02.2017 г.;
главница в размер на 18.79 лв., представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура **********/ 15.04.2014 г. за отчетен
период от 15.03.2014 г. до 14.04.2014 г.; лихва в размер на 6.34 лв., начислена
за периода от 04.05.2014 г. до 24.02.2017 г.;
главница в размер на 17.59 лв., представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № **********/15.05.2014 г. за
отчетен период от 15.04.2014 г. до 15.05.2014г.; лихва в размер на 5.77 лв.,
начислена за периода от 03.06.2014 г. до 24.02.2017г.;
главница в размер на 112.50 лв., представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № **********/15.06.2014г. за отчетен
период от 15.05.2014г. до 14.06.2014 г.; лихва в размер на 35.73 лв., начислена
за периода от 04.07.2014 г. до 24.02.2.017 г.;
главница в размер на 271.96 лв., представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № **********/15.07.2014г. за отчетен
период от 15.06.2014 г. до 14.07.2014 г.; лихва в, размер на 83.69 лв., начислена
за периода от 03.08.2014 г. до 24.02.2017 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането ,както и направените деловодни разноски по ч.гр.д.
1650/2017 год. на ПРС в размер на 25.00 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лева.
Както и направените разноски по изпълнителното дело в размер на 420
лева и 304.78 лева такси към Тарифата към ЗСИ, дължими към 14.08.2018
год. Претендира разноски.
В срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор,
като е спорил предявения иск.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното
3
от фактическа страна :
Безспорно по делото, че със Заповед №1024 от 09.03.2017г. за
изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист от 26.06.2017г., издадени
по ч.гр.дело№ 1650/2017г. на Районен съд Плевен, е разпоредено: Длъжникът
да заплати на „*** със седалище и адрес на управление ,*** и адрес за
кореспонденция в ***, представлявано от *** чрез адвокат **** СУМАТА
главница в размер на 23.29лв., представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № **********/15.02.2014г. за отчетен
период от 15.01.2014г. до 14.02.2014г.; лихва в размер на 8.32 лв.,
начислена за периода от 06.03.2014 г. до 24.02.2017 г.;
главница в размер на 22.42лв., представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № **********/15.03.2014г. за отчетен
период от 15.02.2014г. до 14.03.2014г.; лихва в размер на 7.80 лв., начислена за
периода от 03.04.2014г. до 24.02.2017г.; ’
главница в размер на 18.79лв., представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура **********/ 15.04.2014 г. за отчетен
период от 15.03.2014 г. до 14.04.2014 г.; лихва в размер на 6.34 лв.,
начислена за периода от 04.05.2014 г. до 24.02.2017 г.;
главница в размер на 17.59лв., представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № **********/15.05.2014 г. за
отчетен период от 15.04.2014г. до 15.05.2014г.; лихва в размер на 5.77 лв.,
начислена за периода от 03.06.2014 г. до 24.02.2017 г.;
главница в размер на 112.50лв., представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № **********/15.06.2014 г. за
отчетен период от 15.05.2014г. до 14.06.2014 г.; лихва в размер на 35.73 лв.,
начислена за периода от 04.07.2014 г. до 24.02.2.017 г.;
главница в размер на 271.96 лв., представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № **********/15.07.2014 г. за
отчетен период от 15.06.2014 г. до 14.07.2014 г.; лихва в размер на 83.69 лв.,
начислена за периода от 03.08.2014 г. до 24.02.2017 г.; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на взимането ,както и направените деловодно
разноски в размер на 25.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360
лева.
Не се спори, че в резултат на изпълнителния лист по прехвърлено вземане
от „**** "ЕООД на „***’ЕООД последното дружество е образувало изп. д.
№20179060401301 г. по ориса на ЧСИ В. С. pег. № 906 на КЧСИ с район на
действие ОС - Плевен,като е наложен запор в „** „***” АД,”***” ЕАД.
С писмо изх.№ 8063/31.07.2018 год. ЧСИ В. С. е уведомил ищцата за
образуваното изпълнително дело - 201790660401301 и за наложен запор върху
банкови сметки в ** „***” АД,”***” ЕАД .
Със същото писмо ЧСИ е уведомил ищцата,че между „**** "ЕООД със
4
седалище и адрес на управление гр.***” ЕИК ***,представлявано от *** -
управител, чрез пълномощника си ***,наричано за краткост „*** и
„***ЕООД , със седалище и адрес на управление гр. ***, вход от ул. ****,
представлявано от *** — управител, наричан за краткост „***” , е сключен
договор, с който цедентът прехвърля на ***а вземането без право на регрес
(вземания от трети физически и юридически лица,описани в Приложение № 1
неразделна част от договора.Като взискател по изпълнително дело съдебният
изпълнител е конституирал ответника-„***”ЕООД, като в уведомлението е
посочено, че между двете дружества е извършена цесия.
Ищщцата твърди, че не дължи на ответника процесните суми поради
изтекла погасителна давност и че не е подписвала договор с първоначалния
кредитор.
Искът по чл. 439 ГПК е допустим и по отношение на вземания,
изпълнението, по които е предприето на основание заповед за изпълнение.
Това е така въпреки, че чл.439, ал.2 ГПК предвижда искът да се основава само
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. При
заповедното производство не се провежда съдебно дирене. Въпреки това
обаче заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в
сила и по тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК следва да се
прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че
съдебно дирене не се провежда /така и задължителната практика на ВКС- вж.
Определение № 831 от 17.12.2013 г. по ч.пр. д. № 7393/2013 г. на Върховен
касационен съд/.
Ищцата е уведомена от ЧСИ и уведомяването на длъжника за цесията
има значение за изследване противопоставимостта й на длъжника, който може
валидно да плати на предишния кредитор преди уведомяването.Няма
доказателства за извършено такова плащане, още повече, че преводите се
правят по сметка на ЧСИ.
Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти,
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи
права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и
др/. Всички други възражения е следвало да се поставят по чл.414 от ГПК и
5
производство по чл.422 от ГПК. Защитата на длъжника в заповедното
производство срещу издадена срещу него заповед за изпълнение се
осъществява чрез възражението по чл.414, ал.1 ГПК или съответно по чл.423
от ГПК. След подаване на възражението кредиторът следва да предяви
установителен иск за съществуване на вземането по чл.422 ГПК. Ако
възражение не бъде подадено в предвидения от закона срок или след влизане в
сила на съдебното решение, с което установителният иск е уважен, заповедта
за изпълнение влиза в сила според изричната разпоредба на чл.416 ГПК.
Оспорването на вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение е
допустимо по исков ред в хипотезите по чл.424 ГПК, а именно: при
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото/ оказват влияние върху съдържанието на
правоотношението, обуславящо претендираното вземане/, които не са могли
да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на
възражението по чл.414 ГПК, или с които не могъл да се снабди в същия
срок./Определение№225/27.03.2012г. на ВКС по ч.гр.д.№41/2012г.
Въпросът за погасителната давност, уреден по чл. 110 ЗЗД и сл., важи за
всички правоотношения.В случая вземането на ищците е установено с влязла
в сила заповед, поради което, съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, срокът е
петгодишен, считано от влизане на заповедта в сила, който тече след връчване
на заповедта на длъжникаВидно от приложеното ч.грд. е налице отбелязване ,
че е връчена на 31.05.2017г. и е влязла в сила на 15.06.2017г.Въз основа на
същата през 2017г. с молба от кредитора е образувано изп.производство и е
поискано налагане на запор. Съгласно Тълкувателно решение №2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №2/2013 г., ОСГТК, т.10, Постановлението на
Пленума на Върховния съд №3/1980г. се счита за изгубило сила. Прието е, че
изпълнителният процес е сложен динамичен процес, при който не могат да се
приложат правилата за спиране и прекъсване на давността, приложими за
исковия процес. Поради това в изпълнителния процес давността се прекъсва с
всяко насочване на взискателя към нов изпълнителен способ, а не се спира. От
датата на последното изпълнително действие по изпълнителното дело,
започва да тече нова давност. В същото Тълкувателно решение е посочено и
кои изпълнителни действия прекъсват давността - "прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
6
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др."
Видно от приложеното заверено ксерокопие на изп. дело, че още с
образуването на изп. дело, взискателят е посочил способ за изпълнение, от
когато тече нова петгодишна давност.Видно от изп. дело, че са извършвани
действия от съдия- изпълнителя, които прекъсват давността запори- през
2018, 2020г.Подадена е нова молба от взискателя за опис през 2023г.,
постъпвали са доброволни плащания през 2019г. и 2020г.Като по този начин е
прекъсвана давността и е започнала да тече нова петгодишна давност.
Разпоредбата на чл. 116, б. „в” от ЗЗД, повелява, че давността се прекъсва
с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам за себе си, тъй като
той е законодателно предназначен да способства за реализацията на
неудовлетворени по доброволен начин притезания. Същият съществува само
доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи.
Доказателство за успешното поддържане на висящността на
изпълнителното производство са множеството изпълнителни действия,
съответно - подадени надлежно искания за извършването на такива, които са
били подчинени на общата идея да се насочи изпълнението спрямо
секвестируемите имуществени права на длъжниците, чрез избора на
оптималния изпълнителен способ, посредством който да бъдат събрани
съдебно установените парични суми в полза на кредитора. В тази насока е и
7
възприетото становище в мотивите на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015г. по тълк. д. № 2 / 2013г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, че
„при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.“ Ефектът на
прекъсване течението на давностния срок настъпва „независимо от това дали
прилагането на избрания изпълнителен способ е поискано от взискателя, или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя“.При всички случаи действието , което прекъсва давността, е
действието на носителя на материалното право, а не действието на
компетентния орган, движещ производството и извършващ действия на
принудително изпълнение.
При това положение съдът приема, че към датата на ИМ, не е изтекла
петгодишната давност и искът следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
С оглед изхода на процеса, се дължат разноски в полза на ответника в
размер на 400лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А. И., ЕГН********** против
„***“ЕООД – ***, ИСК с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, за признаване
за установено, че не дължи на ***“ЕООД – ***, сумата: главница в размер
на 23.29лв., представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по
фактура № **********/15.02.2014г. за отчетен период от 15.01.2014г. до
14.02.2014г.; лихва в размер на 8.32 лв.,
начислена за периода от 06.03.2014 г. до 24.02.2017 г.;
главница в размер на 22.42лв., представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № **********/15.03.2014г. за отчетен
период от 15.02.2014г. до 14.03.2014г.; лихва в размер на 7.80 лв., начислена за
периода от 03.04.2014г. до 24.02.2017г.; ’
главница в размер на 18.79лв., представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура **********/ 15.04.2014 г. за отчетен
период от 15.03.2014 г. до 14.04.2014 г.; лихва в размер на 6.34 лв.,
начислена за периода от 04.05.2014 г. до 24.02.2017 г.;
главница в размер на 17.59лв., представляваща незаплатени
8
телекомуникационни услуги по фактура № **********/15.05.2014 г. за
отчетен период от 15.04.2014г. до 15.05.2014г.; лихва в размер на 5.77 лв.,
начислена за периода от 03.06.2014 г. до 24.02.2017 г.;
главница в размер на 112.50лв., представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № **********/15.06.2014 г. за
отчетен период от 15.05.2014г. до 14.06.2014 г.; лихва в размер на 35.73 лв.,
начислена за периода от 04.07.2014 г. до 24.02.2.017 г.;
главница в размер на 271.96 лв., представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № **********/15.07.2014 г. за
отчетен период от 15.06.2014 г. до 14.07.2014 г.; лихва в размер на 83.69 лв.,
начислена за периода от 03.08.2014 г. до 24.02.2017 г.; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на взимането ,както и направените деловодно
разноски в размер на 25.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360
лева,
за които суми са издадени Заповед №1024 от 09.03.2017г. за
изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист от 26.06.2017г., по
ч.гр.дело№1650,2017г. на Районен съд, Плевен, поради погасено по давност
право на принудително изпълнение на вземанията, които са предмет на
изпълнително дело 20179060401301 на ЧСИ В. С., рет.№906, с район на
действие – ПОС, както и направените разноски в изп. дело в размер на 420лв.
и 304,78лв. такси, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК К. А. И., ЕГН********** ДА
ЗАПЛАТИ на „***“ЕООД – ***, направени разноски в размер на 400лв. за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен Съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9