Решение по дело №173/2022 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 117
Дата: 4 ноември 2022 г. (в сила от 4 ноември 2022 г.)
Съдия: Пламен Неделчев Димитров
Дело: 20223400500173
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Силистра, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева

Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20223400500173 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба подадена от „ЗД БУЛ ИНС” АД, с
ЕИК ********* и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. “Джеймс Баучер”, №
87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, против
Решение № 155 от 23.03.2022г. постановено по гр. дело № 1261/2021г. на РС – Силистра, с
което първоинстанционния съд осъдил „ЗД БУЛ ИНС” АД с ЕИК ********* и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. “Джеймс Баучер”, № 87, представлявано от
Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплати на Й. Г. В. с ЕГН
********** от гр. Силистра, ул. “Кълъраш” № 21, ет. 8, ап. 23 сумата от 12000 лв.
(дванадесет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди в резултат на ПТП от 03.06.2020г., причинено от Валентин
Сивев Тодоров при управление на лек автомобил Рено, модел Лагуна с рег № СС4011А, по
отношение на който действал договор за застраховка „гражданска отговорност“, сключен с
ответното дружество, заедно със законната лихва върху тази сума от 18.08.2020 г. до
окончателното □ плащане.
Със същото решение районния съд отхвърлил като неоснователен иска за
присъждане на обезщетение над така посочената сума, както и за законна лихва върху него
за периода от 03.06.2020г. до 17.08.2020г.
Съдът осъдил Й. Г. В. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. “Кълъраш” № 21, ет. 8,
ап. 23, да заплати на „ЗД БУЛ ИНС” АД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. София,
район Лозенец, бул. “Джеймс Баучер”, № 87, представлявано от Стоян Станимиров
Проданов и Крум Димитров Крумов, разноски за адвокатски хонорар съразмерно на
отхвърлената част от иска в размер на 576 лв. (петстотин седемдесет и шест лв.), като
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за присъждане на разноски над така посочената сума.
Със същото решение районният съд осъдил „ЗД БУЛ ИНС” АД с ЕИК ********* и
адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. “Джеймс Баучер”, № 87,
представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплати на
1
адв. А. С. Б. адвокатски хонорар за настоящото производство в размер на 678 лв.
(шестстотин седемдесет и осем лв.), както и осъдил „ЗД БУЛ ИНС” АД с ЕИК ********* и
адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. “Джеймс Баучер”, № 87,
представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплати по
сметка на РС - Силистра държавна такса в размер на 480 лв. (четиристотин и осемдесет лв.),
разноски за експертизи в размер на 570 лв. (петстотин и седемдесет лв.) и разноски за разпит
на свидетели в размер на 36 лв. (тридесет и шест лв.)
Въззивникът – „ЗД БУЛ ИНС” АД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр.
София, район Лозенец, бул. “Джеймс Баучер”, № 87, представлявано от Стоян Станимиров
Проданов и Крум Димитров Крумов, желае въззивния съд да отмени атакуваното
първоинстанционно решение, като вместо него да постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове над сумата от 4000 лв. до присъдения размер от 12000 лв. Претендира
съдебни разноски.
Въззиваемият – Й. Г. В. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. “Кълъраш” № 21, ет.
8, ап. 23, в срок чрез процесуален представител депозира писмен отговор на въззивната
жалба, в който излага становище за нейната неоснователност и моли въззивния съд да я
отхвърли, като потвърди атакуваното с нея първоинстанционно съдебно решение. Излага
доводи в подкрепа на становището си. Претендира съдебни разноски и представя списък по
чл. 80 от ГПК.
Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за
допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо правен
интерес от въззивното производство както, и че е спазен преклузивният срок по чл. 259, ал.
1 от ГПК. Разгледана по същество ОС намира въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Атакуваното решение първоинстанционният съд е осъдил ответника „ЗД БУЛ ИНС”
АД, с ЕИК *********, да заплати на ищцата Й. Г. В. с ЕГН **********, сумата от 12000 лв.
(дванадесет хиляди) лева представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат на ПТП от 03.06.2020г., причинено от Валентин Сивев
Тодоров при управление на лек автомобил Рено, модел Лагуна с рег . № СС4011А, по
отношение на който действал договор за застраховка „гражданска отговорност“, сключен с
ответното дружество, заедно със законната лихва върху тази сума от 18.08.2020г. до
окончателното □ плащане, като отхвърлил като неоснователен иска за присъждане на
обезщетение над така посочената сума, както и за законна лихва върху него за периода от
03.06.2020г. до 17.08.2020 г.
Със същото решение съдът осъдил ищцата Й. Г. В. с ЕГН **********, да заплати на
„ЗД БУЛ ИНС” АД с ЕИК *********, разноски за адвокатски хонорар съразмерно на
отхвърлената част от иска в размер на 576 лв. (петстотин седемдесет и шест) лева, и
отхвърлил искането на ответника за присъждане на разноски над така посочената сума.
Съответно първоинстанционният съд осъдил ответника „ЗД БУЛ ИНС” АД с ЕИК
********* да заплати на адв. А. С. Б. – представлявал ищцата адвокатски хонорар за
първоинстанционното производство в размер на 678 лв. (шестстотин седемдесет и осем)
лева, и осъдил „ЗД БУЛ ИНС” АД с ЕИК *********, да заплати по сметка на РС - Силистра
държавна такса в размер на 480 лв. (четиристотин и осемдесет) лева, разноски за експертизи
в размер на 570 лв. (петстотин и седемдесет) лева и разноски за разпит на свидетели в
размер на 36 лв. (тридесет и шест) лева.
За да обоснове жалбата си въззивникът се позовава на твърдяна от него липса на
събрани и обсъдени от районния съдия първични доказателства установяващи механизма на
процесното ПТП довело до телесните увреди на ищцата. В жалбата се твърди, че по делото
липсват доказателства относно това дали ищцата въобще е пострадала от ПТП, както и за
промени в психичното й състояние.
ОС не кредитира наведените в жалбата аргументи, а изцяло споделя мотивите на
2
първоинстанционния съд, като препраща към тях по реда на чл. 272 от ГПК. След, като се
запозна с цялата преписка по гр.д. № 1261 от ГПК, въззивния съдебен състав установи, че
така изложените в подкрепа на атакуваното решение мотиви са обусловени от правни
изводи изведени от множество събрани в хода на процеса доказателства.
На първо място районният съдия е взел предвид съставения на мястото на ПТП, АУАН
№ 231447 от 03.06.2020 г., който възпроизвел установената от контролните органи
фактическа обстановка. Въз основа на акта нарушителят бил наказан с наказателно
постановление от 25.06.2020г., към настоящия момент влязло в сила.
Отделно от това релевантните факти относно процесното ПТП били потвърдени от
разпитаните по делото свидетели Георги Курдов, служител на КАТ, съставил протокола за
ПТП, извършителя Валентин Тодоров и Христо Стефанов, управлявал автомобила, спрял
пред пешеходната пътека за да изчака преминаването на ищцата.
Така установената фактология била потвърдена и от заключението на вещото лице
изготвило назначената по делото САТЕ, според което пътният инцидент е настъпил по
средата на пешеходната пътека тип „зебра“. От заключението станало ясно, че при
пресичането видимостта на пешеходеца към лекия автомобил Рено Лагуна е била
ограничена от спрения автомобил, изчакващ преминаването му през пешеходната пътека.
Получените от ищца травматични увреждания са установени от представените в
първоинстанционното производство медицински документи. Представено е удостоверение
за съдебномедицинско освидетелстване, извършено от съдебен лекар на 05.06.2020 г., от
което се установяват контузии по главата и тялото на ищцата, контузия на дясната
подбедрица с кръвонасядане, контузия на лявата подбедрица с кръвонасядане и контузия на
десен лакът с охлузна рана.
От показанията на разпитания по делото свидетел Веселин Великов се установява
наличието на стресово състояние у ищцата след ПТП. Изложените от свидетеля Великов
данни били потвърдени и от показанията на свидетелката Еметула Салим, и Марияна
Костадинова, които я посещавали през първата седмица на заболяването и имали
наблюдения върху последващия процес на възстановяване. Категорично е изразеното
становище на вещото лице изготвило назначената от съда СМЕ според, която вследствие на
злополуката ищцата е претърпяла мозъчно сътресение, получила тъпа травма на меките
тъкани, придружена с разкъсване на мускулни влакна и на множество малки кръвоносни
съдове на голяма мекотъканна маса, лекостепенно главоболие и охлузна рана на десен
лакът.
Освен свидетелските показания за установяване на посттравматичните физически и
психически увреждания на ищцата първоинстанционния съд заключил и от заключението на
вещите лица по назначената комплексна СППЕ, които направили извод за наличие на
посттравматично стресово разстройство с тревожно - депресивна симптоматика.
Съобразявайки изложеното ОС приема, че единственият въззивен аргумент изтъкнат в
подкрепа на коментираната жалба изразяващ се в твърдение за липса на събрани от
първоинстанционния съд доказателства в подкрепа на мотивите му е неоснователен. От
всичко гореизложено може да се заключи, че правните изводи на районния съдия
обусловили обжалваното решение се базират на солиден доказателствен материал, събран
по надлежния процесуален ред и всестранно обсъден и анализиран. По тези съображения
ОС приема въззивната жалба за неоснователна, което го мотивира да я отхвърли.
Предвид изхода на делото и направеното искане съдът намира, че следва да осъди
въззивника да плати на въззиваемия направените във второинстанционното производство
деловодни разноски в размер на 730 /седемстотин и тридесет/ лева, определени съобразно
обжалвания интерес и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 155 от 23.03.2022г. постановено по гр. дело №
1261/2021г. на РС – Силистра.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС” АД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. София,
район Лозенец, бул. “Джеймс Баучер”, № 87, да заплати на адв. А. С. Б. адвокатски хонорар
за настоящото производство в размер на 730 /седемстотин и тридесет/ лева
Решението подлежи на касационно обжалване при наличието на предпоставките по чл.
280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4