НОХД № 270/2018 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимия Р.И.Д. ***, ЕГН: **********
за престъпление по чл.343 б, ал.1 от НК за това, че на 29.07.2018 г. в гр.
Панагюрище е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Нисан
Патрол“ с рег. № **********, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда, а именно 1,86 на хиляда, установено по надлежния ред, чрез извършена
проба с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“ с фабр. № 0085.
Производството
пред първата инстанция е по общия ред.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура-гр.Панагюрище поддържа изцяло повдигнатото обвинение. Излага
съображения по същество. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен и
налагане на наказание лишаване от
свобода за срок от една година при първоначален общ режим, глоба в размер на
500 лева, както и лишаване от правоуправление за срок от 14 месеца.
Подсъдимият се явява в съдебно
заседание лично и с упълномощен защитник. Дава обяснения по обвинението и чрез
защитника си пледира за оправдателна присъда. Твърди, че на инкриминираната
дата не е управлявал лек автомобил.
Районният
съд,като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК,прие за установено следното:
На 28.07.2018 г. подсъдимият Р.Д. посетил дискотека
„Маскарад“ в гр. Панагюрище. До дискотеката подсъдимият отишъл с лек автомобил „Нисан
Патрол“ с рег. № **********, който паркирал на паркинга на заведението.
Подсъдимият не заключил автомобила. Оставил якето си на предна дясна седалка,
за да не поема от цигарения дим в дискотеката.
В
дискотеката подсъдимият решил да консумира алкохол. По този повод той дал
ключовете за автомобила на свидетелката Д.П., с която живеели в една жилищна сграда.
Около
02,00 часа, вече на 29.07.2018 г. св. Д.П. си тръгнала от дискотеката.
Прибирайки се, св. П. оставила ключовете за автомобила, дадени й от подсъдимия
на пирон, намиращ се до прозорец след входа на жилищната сграда, където
обикновено живущите си оставяли ключовете за автомобилите.
Около
05,30 часа на 29.07.2018 г. подсъдимият напуснал дискотеката. Тъй като навън
било студено той решил да отиде до автомобила си, за да вземе якето си. Отворил
незаключената шофьорска врата, седнал на шофьорската седалка и посегнал към
якето си, за да го облече. В този момент на място пристигнали свидетелите Г.П.
и Л.К. ***. Свидетелят П. издърпал подсъдимия от автомобила и му поискал
документите за проверка. Казал му, че трябва да го провери за алкохол. Тогава
подсъдимият казал, че проверка за алкохол не е необходима, тъй като не е карал
автомобила. В крайна сметка подсъдимият бил изпробван с техническо средство
Алкотест „Дрегер 7510“ с фабр. № 0085, което отчело 1,86 промила алкохол. След
това подсъдимият бил отведен в управлението на РУ Панагюрище, където му бил
съставен АУАН и издаден талон за медицинско изследване. Подсъдимият отказал да
подпише документите. На подсъдимия бил извършен личен обиск, като му били
иззети мобилен апарат и синджир от жълт метал
(протокол за обиск на лице на л. 37 в делото).
Така
описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на неопроверганите по
несъмнен начин обяснения на подсъдимия и показанията на св. Д.П., които се
намират в синхрон помежду си.
Съдът
не се убеди до степен на несъмненост в достоверността на показанията на полицейските
служители – свидетелите П. и К.. Същите дадоха показания в смисъл, че били засекли
подсъдимия да излиза с лекия автомобил „Нисан Патрол“ с рег. № ********** от паркинга на
дискотека „Маскарад“. Със светлинен и звуков сигнал паркирали служебния
автомоби на входа на паркинга, при което подсъдимият включил на задна скорост,
движил се около един метър, след което автомобилът му изгаснал. Тогава
свидетелите П. и К. слезли от патрулния автомобил. Отишли до подсъдимия и го
поканили да го изпробват за алкохол, тъй като бил във видимо нетрезво
състояние. Подсъдимият доброволно дал проба. Наложило се полицаите да избутат
автомобила на подсъдимия, за да не пречи на движението, след като освободили
скоростния лост.
Няма спор по делото, че свидетелите П. и К. не са
намерили ключовете за автомобила на подсъдимия, включително и при извършения му
личен обиск. В този смисъл обясненията на подсъдимия, че не е имал в себе си
ключове за автомобила остават неопровергани. Те се намират в пълен синхрон
както с показанията на св. П., така и с приетия по делото протокол за обиск на
лице на л. 37 в делото. Макар че свидетелите П. и К. твърдят, че не си спомнят
да са търсили ключ за автомобила, частта от показанията им, в която твърдят, че
се е наложило да избутват автомобила на ръце, за да го вкарат в паркинга, по
косвен начин потвърждава, че подсъдимият не е имал ключ за автомобила.
Подсъдимият, отричайки да е управлявал автомобила
на инкриминираната дата, неколкократно релевира искане да бъдат изискани
видеозаписите от камерите на служебния автопатрул (с рег. № ** **** **), твърдейки
че по този начин ще се докаже невинността му. Съдът, предвид събраните
противоречиви доказателства, уважи това искане, но на по-късен етап се
установи, че същото не може да бъде изпълнено. Видно е от приетото по делото
писмо на Директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР (л. 35 в делото),
от извършената проверка в АИС ВПК не са се установили видеофайлове от дата 29.07.2018
г., записани от служебен автомобил с рег. № ** **** **, тъй като срокът за
съхранение на видеофайловете в системата бил 30-дневен, след което се
извършвало тяхното автоматично заличаване. По този начин показанията на
полицейските служители П. и К. останаха непроверими с друго обективно
доказателство, каквото би била експертизата на видеофайловете, записани на
служебния автомобил за инкриминираната дата. Ето защо съдът намери, че не може
да се довери изцяло на показанията на свидетелите П. и К., тъй като ако беше
направил обратното би означавало да даде на показанията на полицейските
служители една предварително определена доказателствена сила, което е
недопустимо.
При това положение за съда остана съмнението относно
главния факт на доказване - управлявал ли е действително подсъдимият на
инкриминираната дата лекия автомобил „Нисан Патрол“ с рег. № **********, така
както твърдят свидетелите П. и К.. Съмнението на съда се подсили от безспорно установения
факт, че свидетелите П. и К. не са намерили ключовете за автомобила на
подсъдимия, включително и при извършения му личен обиск. Освен това не намира
разумно обяснение отказът на подсъдимия да подпише АУАН и ТМИ, след като
полицейските служители твърдят, че той доброволно е дал пробата за алкохол. Не
убягна от вниманието на съда и факта, че подсъдимият е поддържал версията си,
че не е управлявал автомобила, тъй като дал ключовете си на св. П., още от
началото на процеса. Същият е бил разпитван на досъдебното производство още на
03.08.2018 г., т.е. само пет дни след инкриминираната дата и въпреки, че е дал
показания, идентични с тези които дава в съдебно заседание, прокурорът не е
намерил за необходимо навременно, т.е. в рамките на 30-дневния срок за
съхранение, да изиска видеозаписите на служебния патрулен автомобил, за да
осигури единственото в случая обективно доказателство за проверка на
достоверността на оформилите се две драстично различни версии - от една страна
версията на полицейските служители П. и К., а от друга страна тази на
подсъдимия и на св. П..
По изложените съображения, при липса на годни
доказателства, които да обосноват несъмненост на обвинението, съдът не може да
сподели тезата на прокурора за житейската неприемливост на обясненията на
подсъдимия. Противното би означавало съдът да постанови осъдителна присъда,
почиваща на съмнения и предположения, което е недопустимо.
По тези съображения, Панагюрският районен съд
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: