РЕШЕНИЕ
Номер 1814 13.05.2019
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд петнадесети граждански
състав
На тринадесети май две хиляди и
деветнадесета година
В публично заседание на
двадесет и втори април 2019г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя
Янева
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 1431 по описа за 2019
година
намери за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 215, ал. 1от Кодекса на труда и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
И.Г.А., ЕГН **********,***, твърди, че имал сключен трудов договор №
********** г. с „ВИА
ЛОГИСТИК" ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, бул."Шести
септември" №222, който бил прекратен
по взаимно съгласие на **** г. В ответното дружество работил като «******», като извършвал международен превоз и от **** г. до ***** г. бил командирован в чужбина с МПС - товарен автомобил
„Мерцедес" с рег.№ ******. За този период му се дължи възнаграждение
в размер на 2268лв. /две хиляди двеста
шестдесет и осем лева/ - командировъчни за единична
езда за 42 дни престой извън пределите
на страната - съгласно Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, като на същия се полагат дневни командировъчни пари при
единична езда в размер на 27 евро на ден, дължи му се трудовото
възнаграждение за този
период по трудов договор – 600 лв. за 42 дни или общо дължимите
трудови възнаграждения и командировъчни са 2868 лв., като му
се дължат и служебните
разходи - видно от авансов отчет за извършен международен транспорт и
разходни документа към
него, където водил подробен отчет на извършените от него служебни разходи. Видно от документите,
само един от направените служебни
разходи в размер на 5251,48лв. /пет хиляди двеста петдесет
и един лев и четиридесет и осем
стотинки/, останали разходи
за такси ферибот, винетни стикери, такса ***** и други в
размер на 651,73лв или направените от него служебни разходи във връзка с командировката
в общ размер са 5903,21лв. надхвърлящ
претендираната сума в размер на - 4863,64лв. /четири хиляди осемстотин шестдесет и три лева и
шестдесет и четири
стотинки/. При тръгване получил от ответното дружество 150лв и 150 евро /443,37лв/. По банков път му били преведени за този период 7300лв за разходи, командировъчни и заплата или получил от ответното
дружество за този период 7743,37лв.
Заявява, че към
настоящия момент не са му издължени всички
суми за полагащите му се командировъчни за единична
езда и „Виа Логистик" ЕООД дължи
сума в размер на 1027,84лв. за периода 11.11.2016г. до 22.12.2016г.
Предвид гореизложеното
моли съда да осъди ответника „ВИА ЛОГИСТИК" ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
бул."Шести септември" №222 да му заплати сумата
от 1027,84лв полагащите му
се командировки в чужбина в командировъчните заповеди
за периода 11.11.2016г. до 22.12.2016г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до изплащане на вземането. Претендира и направените по делото разноски.
В
дадения му срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва
исковете по основание и размер. Заявява,
че изложените в исковата молба обстоятелства не отговарят на обективната истина.
Признава, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, въз основа на сключен
трудов договор № ********** г., по силата на който ищецът е бил назначен да изпълнява
длъжността „******". Трудовоправната
връзка е била прекратена на
**** г. със Заповед № ******** г. Въз основа на Заповед № ****** год., ищецът е бил
командирован от ответното дружество, да извърши международен превоз на стоки за периода *********** г. в ****, но фактическият престой на ищеца извън пределите на страната, е продължил до ****** г.,
когато А. се завърнал
обратно в Б. Международният превоз
е бил осъществен с МПС-товарен
автомобил MERCEDESS, с рег.№ ******. Във връзка и по повод изпълнение на служебните му задължения,
ответното дружество е предоставило на А. финансови средства, общо в размер
на 7 743,37 лева, като предаването на сумата от страна на ответника, респ. получаването й от страна на
ищеца, е било извършено по следния начин:
На 11.11.2016 г., преди
да тръгне на път, ответникът лично е получил от касата
на ответното дружество, сумата
от 443,37 лева (в това число 150 лева и 150 евро), за което са били съставени
и двустранно подписани два разходни касови ордера. Това е първото авансово плащане, което ищецът е получил. Отделно от това, в периода
02.12.2016г. - 19,12.2016г., ответникът е направил в полза на ищеца, още четири
банкови превода, на обща стойност 7 300 лева, както следва:
На 02.12.2016 г. - ищецът е получил сумата от 1000 лева; На 13.12.2016 г. - ищецът е получил сумата от 5600 лева; На 14.12.2016 г. - ищецът е получил сумата от 600 лева; На 19.12.2016 г. - ищецът е получил сумата от 100 лева.
Ищецът се е завърнал в страната на **** г.,
видно от приложение 52873 към командировъчна заповед № **** г. Т.е. същият е бил
командирован за времето от ************* г., или общо 42 дни.
Съгласно финансовите условия на Приложение №3 към чл.31, ал.1 от Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС №115 от 03.06.2004г., разходите за командировъчни, които се полагат на служител, са по 54 лева на ден. Следователно, ответникът е имал право на командировъчни пари в размер на 2 268 лева (42 дни по 54 лева на ден = 2268 лева). При определяне на индивидуалните
ставки относно командировъчни
пари на ден, Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС №115 от 03.06.2004г., обн. В ДВ бр.50/11.06.2004г., в сила от
01.07.2004г., препраща към
Приложение №3. С него са определени максималните
размери /ставки/ командировъчни
пари на ден за ****** и при автомобилни
превози, като отчита дали ****** е един или са двама, а именно: „Командировъчни
пари на ден в размери ДО: 27 евро при единична езда и 21 евро при двойна езда, включително квартирни пари".
Гореизложените факти и обстоятелства
се признават в обстоятелствената
част на исковата молба, поради което счита,
че следва да бъдат отделени като безспорни
по делото.
Заявява, че ако е вярно, че докато е бил командирован, ищецът
е имал право на командировъчни
пари, в посочения размер -2268 лева, то не е вярно, че част
от тези пари - 1027,84 лева, не са му били изплатени от ответника. В съответствие с цитираните разпоредби, ******т на
ответното дружество е определил и изплатил
изцяло командировъчните
пари на ищеца, съобразно с фактическия му престой в чужбина във връзка с извършения от него международен превоз.
Освен командировъчните пари, ответникът
е признал и направените от ищеца
служебни разходи от 611,73 лева, въз основа на представен от ищеца финансов
отчет. Тези служебни разходи касаят: дневна винетка за товарен автомобил-21,00 лева; такса за преминаване
на товарния автомобил през ******-37 евро /равностойност
в лева - 72,36 лева/; такса за престой на паркинг-40 евро /равностойност
в лева - 78,23 лева/; фериботна такса Н.-1121 норвежки крони, чиято еврова равностойност
е 124,09 евро /равняващи се на 242,70 лева/ и друга фериботна такса Н.-912
норвежки крони, чиято еврова равностойност е 100,95 евро /равняващи се на 197,44 лева/. Така общият служебен разход, признат от ответника, е равен на 611,73 лева, а не както неправилно е посочено в исковата молба - 651,73 лева.
Следователно, „ВИА
ЛОГИСТИК" ЕООД е заплатил на ищеца, а последният е получил пълния
размер на командировъчните пари за 42 дни фактически престой извън пределите на страната /42 дни по 54 лева на ден = 2268 лева/, така и разходваните
от него средства, свързани с командировката
му, като служител на ответника /611,73 лева/.
Следователно, исковата претенция е изцяло неоснователна.
Нещо повече, ищецът е останал задължен към ответника със
сумата от 4 863,64 лева, представляваща разликата между получения от И.А. служебен
аванс, общо от 7 743,37 лева и полагаемата се на ищеца сума от 2 879,73 лева /2268 лева + 611,73 лева = 2879,73 лева/. Този
невъзстановен остатьк, бил
предмет на самостоятелна искова
претенция на ответното
дружество по гр.д.№ 2821/2017г., по описа на Районен съд-Стара Загора, XIII гр.с, приключило с влязло в сила
Решение от 08.11.2017г. Независимо от първоначалната
квалификация на иска, определена от съда по чл.55,
ал.1, пр.второ от ЗЗД, Окръжният
съд възприел мотивите на първоинстанционния и отхвърлил иска, като прие, че защитата на „ВИА
ЛОГИСТИК" ЕООД следвало да бъде
реализирана по реда на КТ,
а не по ЗЗД. Което не променяло релевантните
по делото факти и обстоятелства, опровергаващи тезата на ищеца.
В този
смисъл исковите претенции се считат за неоснователни и се моли същите
да бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
Не се спори
между страните, а и от представения препис от трудов договор № ******* г. се
установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение в периода
от ************* г., когато трудовото правоотношение било прекратено по взаимно
съгласие на страните, за което била издадена Заповед № ******* г. на
работодателя. Ищецът заемал длъжността „******“.
Ищецът
твърди, че е бил командирован от работодателя по маршрут Б. - държави – членки на Европейския съюз за
периода ******* г. Липсва спор и относно обстоятелството, че ищецът се завърнал
в страната на **** г. Сочените обстоятелства се признават от работодателя –
ответник, като същият заявява, че изплатена на ищеца по силата на Заповед № **** от **** г. на работодателя, за периода
********* г., е сумата от 7743,37 лв., включваща командировъчни пари в
размер на 2268лв., 611,73лв. – служебни разходи. Остатъкът от 4863,64лв. от
изплатените на ищеца суми бил недължимо платен от работодателя.
Със Заповед № **** от **** г. ищецът е бил командирован за периода **********
г. в страни от Европейския съюз, но ищецът се
завърнал в страната на **** г., като определените командировъчни пари са общо в
размер на 2286 лв., като
на основание представения от ищеца при завръщането в България отчет, дружеството е признало разход в размер на
611,73 лв. С два разходни касови ордера
от 11.11.2016 г. ищецът е получил служебен аванс общо
в размер на 150 лв. и 150 евро, като на база на представените от ищеца отчети
дружеството е признало направени разходи общо в размер на 611,73 лв., включващи
дневна винетка за товарен
автомобил-21,00 лева; такса за преминаване на товарния автомобил през ******-37 евро /равностойност
в лева - 72,36 лева/; такса за престой на паркинг-40 евро /равностойност
в лева - 78,23 лева/; фериботна такса Н.-1121 норвежки крони, чиято еврова равностойност
е 124,09 евро /равняващи се на 242,70 лева/ и друга фериботна такса Н.-912
норвежки крони, чиято еврова равностойност е 100,95 евро /равняващи се на 197,44 лева/. Заявява, че
размерите на командировъчните пари са определяни съобразно действащата
нормативна уредба, а именно Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, като са съобразени максималните размери, залегнали
там, а именно 27 евро при „единична езда“ и 21 евро при „двойна езда“.
От
заключението на съдебно- счетоводната експертиза, което съдът възприема като
обективно, изготвено с необходимите знания и опит и неоспорено от страните, се
установява, че със Заповед № ****
от **** г. на работодателя, ищецът е командирован за периода ****** г. вкл. за
42дни, като са начислени по 54лв. дневно за „единична езда“ в общ размер от
2268лв. На ищеца са били изплатени 150лв.
и 150 евро – аванс командировка с РКО от 11.11.2016
г. , като са били преведени по банков път
на 02.12.2016 г. – 1000лв., на 13.12.2016 г. – 5600лв., на 14.12.2016 г.
– 600лв. и на 19.12.2016 г. – 100лв., с основание за превода „аванс
командировка“ или в общ размер 7743,37лв. Сумата от 2268лв. е осчетоводена от
ответника по партидата на ищеца. Съгласно представен в счетоводството на
ответника отчет - сметка, извършените от ищеца служебни разходи във връзка с
командировката са в размер общо на 611,73лв., като заедно с дължимите
командировъчни пари в размер на 2268лв. общата сума възлиза на 2879,97лв.
Разликата между изплатената сума от работодателя в размер на 7743,37лв. и
посочените суми възлиза на 4863,64лв.
Спорен между страните се явява фактът дали направен от ищеца разход за
теглене на МПС, управлявано от ищеца по време на командироването му, което било
излязло от пътя и за което била заплатена сумата от 23963,50 крони, заплатени с
банкова карта в полза на лицето, осъществило репатриране с МПС, се явява
служебен разход. Работодателят е отказал да признае това плащане, като не е
осчетоводил същото. От представената фактура за пътна помощ, издадена от „Халигдал Тунгбилбергинг“ АС /Н./
на **** г., се установява, че с управляваното от ищеца МПС е настъпила
злополука – излизане от пътя при Ю., като за теглене на МПС от мястото на
произшествието – национален път 7 при Ю. до ****** била заплатена с банкова
карта сумата от 23963,50 норвежки крони. Работодателят не оспорва
обстоятелството, че е превел по банковата сметка на ищеца посочената сума, за
да бъде заплатена в полза на репатриращата компания. Ищецът е включил тази сума
в отчета след завръщането си от командировката. Ответното дружество –
работодател е претендирало тази сума в левова равностойност в размер на
4863,64лв. от ищеца с иск по чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД, който иск е отхвърлен с
влязло в сила съдебно решение, постановено гр.д. № 2821/ 2017 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора. Съгласно разпоредбата на чл.297 от ГПК, влязлото в
сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички
съдилища, учреждения и общини в Република България.
Ето защо съдът намира, че тази сума се явява разход, който следва да се поеме
от работодателя и да бъде признат като служебен разход на ищеца, тъй като касае
придвижването на автомобила от мястото на произшествието до мястото за
ремонтирането му. Именно собственикът следва да поеме разноските по
преместването на МПС от мястото на злополуката до мястото за ремонт.
При така
установените факти, както и предвид обстоятелството, че от заключението на
съдебно – счетоводна експертиза се установи, че дължимият размер на
командировъчни пари е 2268лв., съдът достига до следните изводи:
Преведените
от работодателя по банкова сметка *** възлизат общо на 7743,37лв. Служебните
разходи, посочени по – горе възлизат на 5251,48лв. – разноски за репатриране и
611,73лв. – заплатени други разходи - дневна винетка за товарен автомобил-21,00 лева; такса за преминаване
на товарния автомобил през ******-37 евро /равностойност
в лева - 72,36 лева/; такса за престой на паркинг-40 евро /равностойност
в лева - 78,23 лева/; фериботна такса Н.-1121 норвежки крони, чиято еврова равностойност
е 124,09 евро /равняващи се на 242,70 лева/ и друга фериботна такса Н.-912
норвежки крони, чиято еврова равностойност е 100,95 евро /равняващи се на 197,44 лева/. Ищецът претендира заплащане и на допълнителна сума от 40лв., която
в отчета е посочил като «автоход», но липсват представени доказателства за заплащане на сочената сума. Липсва спор между страните, че работодателят е изплатил и трудово възнаграждение в размер
на 600лв. Следователно, неизплатеният
остатък за дневни командировъчни пари възлиза на
987,84 лв./ 8731,21лв.-7743,37лв./, поради което и съдът намира претенцията
на ищеца за частично основателна
до посочения размер. За разликата
до пълния предявен размер
от 1027,84лв. искът ще се отхвърли като неоснователен.
Предвид
уважаване на главния иск, ще се уважи и акцесорната
претенция за заплащане на обезщетение за забава, считано от датата на
предявяване на иска.
Ищецът претендира разноски, като същите се констатираха в размер на 350лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение, като съразмерно на уважената част от иска
на същия ще се присъди сумата от 336,38лв.
Ответникът
претендира разноски, като съразмерно на отхвърлената част от иска на същия ще
се присъди сумата от 18,77лв.
Предвид
освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такси и разноски и на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса
в размер на 50лв. и разноски за ССЕ в размер на 30лв. по сметка на ПРС.
Мотивиран от
горното, ПРС - ХV гр. състав,
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА “Виа логистик” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул.”Шести септември” № 222А, представлявано от ****** А.И.Г.,
на основание чл.215, ал.1 от Кодекса на труда, да заплати на И.Г.А., ЕГН **********,***, сумата
от 987,84лв./ деветстотин осемдесет и седем
лева и 84ст./, представляваща неизплатено обезщетение по чл.215 от Кодекса на труда за
дневни командировъчти пари за „единична езда“ за командироване
на ищеца за периода ****** г. в страни от Европейския съюз, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване
на иска – 25.01.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, както и
разноски в размер на 336,38лв./триста
тридесет и шест лева и 38ст./ - заплатено адвокатско възнаграждение, като за
разликата над уважения до пълния претендиран размер
от 1027,84лв. ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА И.Г.А.,
ЕГН **********,***, да заплати на “Виа логистик”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Шести
септември” № 222А, представлявано от ****** А.И.Г., сумата от 18,77лв./осемнадесет лева и 77ст./ -
разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА “Виа логистик” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Шести септември”
№ 222А, представлявано от ****** А.И.Г., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 50лв./петдесет лева/ - държавна такса и
сумата от 30лв./тридесет лева/ -
разноски за съдебно – счетоводна експертиза.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ