РЕШЕНИЕ
№ 2867
гр. София, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря Д. П. Ц.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110205041 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-
008500/11.05.2022г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на Н. И. И., ЕГН: ********** са му наложени: 1.).
административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 (двадесет и четири) месеца за административно нарушение по
състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и 2).
административно наказание парична „глоба“ в размер на 10.00 лева з а
админисративнонарушение по състава на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП вр. чл. 183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
В депозираната въззивна жалба се инвокират подробни съображения
против издаденото НП. Твърди се, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални
нарушения. Релевират се доводи за липсата на административни нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Представлява се от защитник, които инвокира допълнителни съображения в
подкрепа на изложените такива от въззивната жалба. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна е редовно призована, но не изпраща процесуален
1
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се
релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН на 17.03.2023 г., считано от датата на
връчването на НП на 06.03.2023г., от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят Н. И. И. е правоспособен водач на МПС, считано от
03.05.2017 г. За административни нарушения по ЗДвП е бил санциониран с
парични глоби по силата на издаден един брой електронен фиш и три влезли
в сила наказателни постановления. Съгласно влязло в сила на 17.05.2021г.
споразумение, ползващо се с последиците на влязла в сила присъда, по НОХД
№ 1225/2021г. по описа на СГС, НО, 9-ти състав жалбоподателят И. имал
наложени наказания по НК, кумилирани по реда на чл.23, ал.1 от НК, за
извършени престъпления в съвкупност по съставите на чл.354в, ал.1, пр.2,
алт.3 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.354а, ал.2, изр.2 вр. ал.1, изр.1, пр.4,
алт.4 вр. чл.20, ал.2 от НК – а именно било му наложено общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца,
отложено за ефективно изпълнение с пет годишен изпитателен срок и
наказание парична глоба в размер на 5000.00 лева. Изпитателният срок по
наказанието „лишаване от свобода“ изтичал на 17.05.2026г.
На 15.04.2022г., около 09:47 часа жалбоподателят И. управлявал лек
автомобил „Ф. Г.“ с рег. № *******, собственост на П. М. А. с ЛНЧ:
***************, в гр.Б., в района срещу магазин „Ф.“ по улица „С. С.“
срещу № 138 с посока на движение от ул. „И. ш.“ към ул. „В.“. Населеното
място гр.Б. било обозначено с табели Д11 и Д12. По същото време и в същия
район в гр. Б. патрулирали полицейски служители от МВР – СДВР – единият,
от които бил свидетелят Т. Г. Ц. . Свидетелят Ц. спрял за проверка по ЗДвП
движещият се автомобил на жалбоподателя И. (който бил сам в МПС в този
момент) в гр.Б., в района срещу магазин „Ф.“ на ул. „С. С.“ срещу № 138. На
съдействие били извикани служители от СДВР-ОПП в лицето на свидетеля П.
Д. Д. и колегата му И. Г. Ф.. Проверката спрямо жалбоподателя И. следвало
да бъде за употребата на алкохол и наркотици като водач на МПС, тъй като
според свидетеля Ц. имало данни за употреба на алкохол. Свидетелят Ц.
възприел на разстояние от около половин – един метър, че жалбоподателя И.
лъхал на алкохол, както че се държал неадекватно. Жалбоподателят И.
2
отказал доброволно да бъде тестван за алкохол с техническо средство
„Алкотест“ 7510 дрегер ARPM – 0394 чрез свидетеля Донев. Същият не носел
при представеното СУМПС за проверка и контролния талон към него.
Основанието да откаже проба за алкохол било, че жалбоподателя И. бил
осъден с влязла в сила присъда, при което е следвало да изтърпи присъдата
си, ако даде проба за алкохол. Това обстоятелство било възприето от
свидетеля П. Д. Д.. Свидетелят Ц. съставил по случая докладна записка от
15.04.2022г., в която посочил, че жалбоподателя И. му признал, че до около
02.00 часа – 03.00 часа на 15.04.2022 г. бил употребил значително количество
алкохол (независимо, че за този факт свидетелят Ц. при разпита му пред съда
заявява, че няма спомен). Колегата на свидетеля Ц. – свидетелят П. Д. Д. като
автоконтрольор към СДВР-ОПП съставил талон за медицинско изследване №
086031 от 15.04.2023 г. и го връчил на жалбоподателя И.. Последният го
подписал без възражения. С този талон се предписвало жалбоподателят И. да
посети до 45.00 минути УМБАЛ „Св.А.“ гр.С. и да предостави кръвна проба
за изследване за наличие на употребен алкохол. Спрямо последният бил
съставен АУАН № GA № 616510 от 15.04.2022 г. от свидетеля П. Д. .. Кръвна
проба не била предоставена от жалбоподателя И.. На местопроизшествието се
появила свидетелят Б. С. И., която транспортирала жалбоподателя И. с
автомобила й до дома им.
Въз основа на съставения АУАН серия GA № 616510 от 15.04.2022 г. е
постановено от административно-наказващия орган НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-008500/11.05.2022г. издадено
Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със
заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на
Н. И. И., ЕГН: ********** са му наложени: 1.). административно наказание
парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и
четири) месеца за административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от
ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и 2). административно наказание
парична „глоба“ в размер на 10.00 лева з а админисративнонарушение по
състава на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП вр. чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите Т. Г. Ц. (служител на СДВР към МВР) и П. Д. Д. (на
длъжност автоконтрольор към СДВР-ОПП), въз основа на които е
издадено обжалваното НП. Съдът кредитира събраните писмени
доказателства и показанията на свидетелите Ц. и Донев изцяло, като
корелиращи на изложената фактическа обстановка и на останалия
доказателствен материал като предвид липсата на противоречия в тях, както и
поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не
следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от
събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
3
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-
късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са
пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които
първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В
тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г.,
III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което
установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за
всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество
други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на
умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на
последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се
запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-
нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.
Независимо от изложеното, съдът счита, че показанията на свидетелите
Т. Г. Ц. (служител на СДВР към МВР) и П. Д. Д. (на длъжност
автоконтрольор към СДВР-ОПП) следва да бъдат кредитира в цялост.
Показанията им носят достоверна, логична, точна и доказателствено
обоснована в рамките на останалия писмен доказателствен материал
доказателствена информация – талон за медицинско изследване, докладна
записка от 15.04.2022г., справка за съдимост, справка картон на водача по
ЗДвП, заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО, справка от
АПИ, протоколи от съдебни заседания. Свидетелят Ц. е очевидец на факта, че
жалбоподателя И. е правоуправлявал като водач по ЗДвП лек автомобил „Ф.
Г.“ с рег. №*********, собственост на П. М. А. с ЛНЧ: **********, в гр.Б., в
района на магазин „Ф.“ по улица „С. С.“ срещу № 138 с посока на движение
от ул. „И.. ш.“ към ул. „В.“. Свидетелят Ц. е очевидец на възприетото от него
състояние на жалбоподателя И., че последния е лъхал на алкохол и е имал
неадекватно поведение. Това е възприето от свидетеля Ц. от разстояние от
около половин – един метър до жалбоподателя И., спрямо който се намирал
пряко. Освен това, този факт косвено се потвърждава и от факта на
отразените данни в докладната записка на свидетеля Ц. от 15.04.2022 г., че
жалбоподателя И. е самопризнал да е бил употребил до към 02.00 часа – 03.00
часа на същата дата значително количество алкохол. Дори свидетелят Д. да не
пресъздава поведението и държането на жалбоподателя И. и дали е лъхал на
алкохол, поради липсата на спомени и множеството случаи в практиката му
по ЗДвП, то показанията на свидетеля Д. доказват, че жалбоподателя И. е
имал мотив да не дава проба за алкохол с техническо средство „Алкотест“
7510 дрегер ARPM – 0394, а именно влязлата в сила срещу него присъда (по
споразумение) по НОХД № 1225/2021г. по описа на СГС, НО, 9-ти състав.
Съдебното минало на жалбоподателя И. се доказва от служебно изисканата за
4
него от съда справка за съдимост. Същата служи за проверка на показанията
на свидетеля Д. и тя ги потвърждава изцяло. Датата на възведеното
административно нарушение от 15.04.2022г. попада в пределите на
изпитателния срок на наложеното наказание „лишаване от свобода“ по
посоченото НОХД № 1225/2021г. по описа на СГС, НО, 9-ти състав. Ако
жалбоподателя И. бе дал проба за алкохол с посоченото техническо средство
и/или кръвна проба, е могло да се установи престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК при съответните предпоставки (при положителна проба над 1.2 промила).
Това от своя страна обуславя правният интерес на жалбоподателя И. да не се
самоуличава в престъпление и да не участва в проверката спрямо него за
употреба на алкохол като водач на МПС. От друга страна, ако
жалбоподателят И. е искал да докаже, че е нямало данни за употребен
алкохол в кръвта му като водач на МПС, е могъл да даде проба за алкохол
и/или кръвна такава. Това не е сторено от него, независимо от изтъкнатите
житейски причини за малко време до изтичането на предписанието от 45
минути съгласно показанията на свидетеля Б. С. И.. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля И.. Същата е съпруга на жалбоподателя И..
Показанията й са изцяло защитни. Същата не е очевидец на събитията.
Логично е свидетелят И. да защитава своя съпруг с оглед това последният да
не са самоуличава в престъпление и/или в административно нарушение.
Показанията й, обаче, противоречат на показанията на свидетелите Ц. и Д.. За
съда няма основание да се съмнява в обективността, независимостта и
непредубедеността на показанията на свидетелите Ц. и Д.. Същите са
служители на МВР. Те са изпълнявали добросъвестно и акуратно
задълженията си по служба. Липсва превишаване на правомощия или
злоупотреба с такива от тяхна страна. Прилагали са своите правомощия на
полицейски органи по ЗМВР и ЗДвП. Липсват в показанията на свидетелите
Ц. и Д. тенденциозност, преиначеност или недобросъвестност. Показанията
им са логични, хармонични, добросъвестни, конкретни, взаимодопълващи се,
независими, обективни, безпристрастни и непредубедени във висока степен.
В показанията им липсва преиначаване на фактите или придаване на друг
смисъл, какъвто не притежават. Същите спомагат за изясняването на
обективната истина и фактите по делото, водещи до безспорна доказаност на
извършените от жалбоподателя И. административни нарушения, за които е
ангажирана отговорността му.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие, съдът намира, че АУАН и
НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията
по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН - издадени са от надлежни органи и в
рамките на техните пълномощия, като констатираните нарушения по всеки
отделен пункт от НП са изчерпателно описани в акта за установяване на
административните нарушения и в наказателното постановление. Описаните
5
деяния като административни нарушения са субсумирани правилно под
съответните норми на материалния закон. АУАН и НП са надлежно връчени
на нарушителя с оглед гарантиране на неговите права и правото му на защита.
Поради тези причини съдът намира, че административно-наказващия орган
и/или актосъставителя не са извършили съществени процесуални нарушения
при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно
постановление и приложения към него АУАН, като обратните съображения
на жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и
недоказани. Решаващата инстанция на СРС приема, че обстоятелствата,
описани в АУАН, съставен срещу жалбоподателя И. са разбираеми и ясно
отразени, при което за съдебният състав не възникват затруднения да разбере
волята на актосъставителя Донев, още повече, че жалбоподателя И. е бил
наясно фактически с описаните в акта обстоятелства, докато е бил на
местопроизшествието и знаейки за елементите на всички административни
нарушения, които е бил извършил и с които се е запознал при съставянето на
АУАН. В тази насока, същият е подписал АУАН без възражения. Съдът
намира, че жалбоподателя И. е бил наясно за какво е наказан и
административно-наказателно обвинен, и не са създадени никакви
предпоставки за нарушение на правото му на защита, доколкото в конкретния
случай не са налице и последващи пречки за жалбоподателя да се запознае по
негова инициатива със съдържанието на съставения АУАН и да разбере в
какво е „обвинен“ чрез получаване на екземпляр от него, което е било
сторено.
Съдът приема, че административните нарушения на жалбоподателя Н. И.
И. по чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП са доказани и установени.
1.). По отношение на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП , за
което на жалбоподателя И. е наложено административно наказание парична
глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП,
решаващата инстанция на СРС приема, че то е доказано и установено по
безспорен начин.
Установи се, че на инкриминираната дата и място на 15.04.2022г. в гр. Б.
на улица „С. С.“ в района на магазин „Ф.“ срещу номер 138 с посока на
движение от ул. „И.. ш.“ към улица „В.“ жалбоподателят И. не носел и не
предоставил на свидетеля П. Д. Д. като автоконтрольор към СДВР-ОПП в
рамките на извършваната от него проверка по ЗДвП своя КТ към СУМПС.
Ако жалбоподателят И. бе носил със себе си своя КТ към СУМПС, АУАН
срещу него за това нарушение е нямало да бъде съставен. Случаят не е
маловажен, както заявява свидетеля Д., установил този факт за неносения и
непредставения от жалбоподателя И. КТ към СУМПС. Основанието за съда
да приеме този извод е обремененото съдебно минало на жалбоподателя И. и
факта, че вече той е бил наказван за нарушения по ЗДвП с влезли в сила
санкционни актове. Това потвърждава извода, че жалбоподателя И. е
недисциплиниран водач на МПС и нарушава трайно ЗДвП.
Административното нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП не се отличава по
никакъв начин от обществената опасност на административните нарушения
от същия вид, извършени при същите факти, условия и обстановка. Правилно
6
е индивидуализирано наказанието за извършеното нарушение
по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП съгласно санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 1 и пр.2 ЗДвП, а именно „глоба“ в размер на 10.00 лева. С оглед на
това обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно в
тази си част.
2.). Настоящият съдебен състав намира на основание събраните по делото
писмени доказателства и гласни доказателствени средства от разпитите на
свидетелите Ц. и Д., че се доказва от обективна страна вмененото в
административно-наказателна отговорност на жалбоподателят Н. И. И.
административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП
Съдът приема, че въпреки употребата на алкохол, намирайки се в
„пияно“ състояние, жалбоподателят И. е управлявал на 15.04.2022г., около
09:47 часа лек автомобил „Ф. Г.“ с рег. № **********, собственост на П. М.
А. с ЛНЧ: ***********, в гр.Банкя, в района на магазин „Ф.“ по улица „С. С.“
срещу № 138 с посока на движение от ул. „И. ш.“ към ул. „В.“. „Пияното
състояние“ или следите (симптомите) от употребата на алкохол могат да се
докажат с всички допустими законови доказателствени средства и
доказателства. Жалбоподателят И. лъхал на алкохол. Свидетелят Ц. като
служител на ЗМВР е възприел този факт. Съдът посочи, че това се доказва
косвено и от докладната записка на свидетеля Ц. от 15.04.2022г., в която е
посочено, че жалбоподателя И. е самопризнал за употреба на значително
количество алкохол във времето до 02:00 часа – 03:00 часа на 15.04.2022г.
Жалбоподателят И. е имал мотив да откаже да предостави проба за алкохол с
дрегер и/или кръвна проба, съгласно кредитираните показания на свидетеля
Д. Този факт се изведе и от обремененото съдебно минало, доколкото датата
на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП попада в пределите
на изпитателния срок на наказанието „лишаване от свобода“ на
жалбоподателя И., наложено му с влязлата в сила срещу него присъда (по
споразумение) по НОХД № 1225/2021г. по описа на СГС, НО, 9-ти състав.
Жалбоподателят И. по Конституция и по закон няма задължение да
самоуличава в престъпление, каквото е престъплението по състава на чл.343б,
ал.1 от НК към инкриминирания момент и място. Отказът му да бъде
проверен за употреба на алкохол като водач на МПС с техническо средство
„Алкотест“ 7510 дрегер ARPM – 0394 е доказано по безспорен и абсолютен
начин. Липсата на предоставена кръвна проба на жалбоподателя И. е част от
правото му да откаже да бъде проверен по ЗДвП като водач на МПС
правоуправлявал ли го е след употреба на алкохол, което, обаче законът
императивно забранява, независимо дали е престъпление или
административно нарушение.
От субективна страна съдът счита, че установеното като доказано
административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП е извършено
при субективна форма на вината – пряк умисъл. Жалбоподателят И., знаейки,
че управлява своето МПС след употреба на алкохол, преследвал е тази цел,
осъзнавал е обществената опасност на своето поведение, бил е в „пияно
състояние“ след консумация на алкохол, противоправно отказвайки да бъде
тестван за концентрация на алкохол в кръвта с техническо средство дрегер,
7
като е съзнавал, че извършва извършва умишлено състава на нарушението по
чл.174, ал.3 от ЗДвП и доколкото е бил в съзнание и възприемащ фактите от
случая. Също така, нарушителят е съзнавал обществено-опасния характер на
деянието си, знаел е, че не бива да управлява МПС след употреба на алкохол,
чието установяване с точност е отказал чрез съдействие да установи по
регламентирания от закона ред, но независимо от това и въпреки знанието на
правилото на чл.174, ал.3 от ЗДвП с оглед своята придобита правоспособност
като водач на МПС е нарушил пряко установените от ЗДвП запрети, с което е
целял настъпването на обществено-опасните последици за всяко от деянията
си.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв.“.
Съдът намира, че посочената по-горе норма съдържа два самостоятелни
и алтернативни състава на административно нарушение, един от които е
отказът за тестване с техническо средство дрегер, без значение дали
жалбоподателят желае да даде кръвна проба за установяването на алкохол в
кръвта му чрез химическо изследване. Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП ясно
сочи, че се наказва водач, който „ откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или
с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози“.
Т.е. според самия закон за движение по пътищата, с посоченото
наказание от 2000.00 лева глоба и 2 години лишаване от правоуправление на
МПС се наказва както водач, който откаже да бъде тестван с техническо
средство, така и този, който откаже да даде кръвна проба или не изпълни
даденото му предписание навреме.
В случая, водачът е наказан за това, че е отказал да му бъде направено
изследване с техническо средство тип дрегер, поради което с този отказ е
осъществен съставът на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП от обективна
страна. Именно в тази насока, и административно-наказващият орган е
8
определил за извършеното административно нарушение, а и събраните по
делото гласни доказателствена средства по делото от показанията на
свидетелите Ц. и Д., какото и събраните по делото писмени доказателства
обосновават и доказват, че че жалбоподателя И. е наказан за отказ да бъде
изпробван с техническото средство дрегер за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му (чрез този способ), като неизпълнението на
задължението на жалбоподателя И. касателно даването на кръв са факти,
обосноваващи по еднопосочен начин високата тежест на извършеното
административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или
кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да
бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените
в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача
на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение
на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол/наркотични вещества в кръвта му.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа т.нар. алтернативни
способи за приложение за доказване на алкохолна коцентрация и отказ
на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва
състава на едно и също по вид административно нарушение.
Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона способи за
приложение за доказване на алкохолна коцентрация – чрз отказ от изпробване
с техническо средство или чрез неизпълнение на предписание за медицинско
изследване или доказателствен анализатор, се осъществява едно и също
нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В тази насока е Решение № 984
от 02.06.2017 г. на АдмС – Бургас по к. а. н. д. № 973/2017 г.
Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност
водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на
алкохол/наркотици или упойващи вещества.
Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за
това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал. 1
от ЗДвП например.
В конкретния случай от приложените по делото доказателства, събраните
гласни доказателствени средства (за кредитираните такива) от показанията на
свидетелите Ц. и Донев и от приложения по делото талон за медицинско
изследване се установява, че въпреки че е бил поканен – жалбоподателят И.
противоправно е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол, както и въпреки че му е бил издаден талон за
медицинско изследване – не се е явил в МБАЛ „Св.Анна“ гр.София в рамките
на определеното време и същият чрез отказа си да изпълни предписанието от
връчения му талон, без да има обективна невъзможност да не го изпълни, е
показал с поведението си, че няма да предостави, дори и кръвна проба за
9
анализ, представляващ отказ, и предвид устният му отказ да даде проба на
техническото средство „Алкотест“ 7510 дрегер ARPM – 0394.
Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на
наказателното постановление, отправеното „обвинение“ по чл.174, ал.3 от
ЗДвП е индивидуализирано в степен позволяваща на жалбоподателя И. да
разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива
признаците на вмененото му нарушение, поради което и административно-
наказателната му отговорност е ангажирана правилно в съответствие с
приложимия материален закон.
Съдът намира, че административно-наказващия орган правилно е
приложил материалния закон като е наказал жалбоподателя с наказанията по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, които в дадения случай са правно лимитирани от
закона като основание и размер. Наказанията, предвидени от закона за
нарушенията, са в правилно индивидуализиран размер, поради което за съда
не съществува възможност да ревизира същите, като ги намали.
Настоящият състав приема, че по отношение на извършеното деяние по
чл.174, ал.3 от ЗДвП не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като описаното нарушение по всеки от тези състава е свързано
пряко и непосредствено с осигуряването на безопасни условия за движение на
водачите и на останалите участници в движението. При това извършеното
нарушение по всеки отделен състав по съществен начин засяга и застрашава
обществените отношения, като среща широк, отрицателен, административен
и обществен отзвук, с оглед на големия обем на деяния от този вид.
Наложените на жалбоподателя административни наказания по чл.174,
ал.3 от ЗДвП са определени в предвидения размер, предвиден в закона за
извършеното нарушение, което обективира извод, че същите са съобразени с
разпоредбите на чл. 27 и чл. 12 от ЗАНН и не са налице основания за
изменение на обжалваното НП.
В заключение относно размера на наложената глоба и лишаване от
правото да се управлява МПС в определеният срок спрямо санкционираното
лице, съдът намира, като инстанция по фактите, че това административно
наказание по 174, ал.3 от ЗДвП изпълва целите на административното
наказание по чл.12 от ЗАНН, съответно е на обществената опасност на
установеното административно нарушение, завишената обществена опасност
на личността на дееца като опасен водач на МПС и причинените от него
вреди в обективната действителност по засягане на държавното управление
на обществените отношения, регулирани от ЗДвП, като наказанието е
определено при правилно приложение на материалния закон.
Настоящият съдебен състав отчете причините за извършване на
деянието по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а те са изключително ниска правна култура
и липсващо правосъзнание, противоправен и явен, дори престъпен стремеж
на жалбоподателя И. към демонстративно незачитане на правилата на ЗДвП,
нереспектиран по никакъв начин от императивните правила на ЗДвП по
чл.174, ал.3 от ЗДвП, и с оглед правилата на чл.174, ал.3 от ЗДвП,
недопускащи управление на МПС, след управление на алкохол, които
10
административни нарушения и дори престъпления от подобен вид са
изключително ежедневно често срещано безнаказано явление в страната ни,
както и при явно незачитане на установения обществен ред и правопорядък,
обусловени от принципите на правовата и демократична държава.
С оглед на всичко гореизложеното съдът счита, че подадената жалба се
явява неоснователна, поради което обжалваното НП в цялост следва да се
потвърди като законосъобразно и обосновано.
В заключение съдът не споделя изводите на въззивния жалбоподател от
жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота обслужват
упражняваната защитна функция в процеса и като най-заинтересована страна
да избегне инициираното срещу него административно – наказателно
обвинение, като счита, че с приемане на неоснователността на тезите от
въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна
се опровергават обратните по съображения доводи на жалбоподателя от
жалбата му, поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не
следва отново да им се противопоставят аргументи за тяхната
неоснователност, с цел процесуална икономия.
Съдът не дължи произнасяне по разноските, с оглед липсата на тяхната
дължимост в полза на страните и предвид изхода на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, СРС, НО, 9-ти
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-
008500/11.05.2022г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на Н. И. И., ЕГН: ********** са му наложени: 1.).
административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 (двадесет и четири) месеца за административно нарушение по
състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и 2).
административно наказание парична „глоба“ в размер на 10.00 лева з а
админисративнонарушение по състава на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП вр. чл. 183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11