Р Е Ш
Е Н И Е №21
гр. Сливен, 15.02.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
мл.с.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Мария
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №40
по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба против Решение №212/23.11.2018г. по гр.д.№789/2018г. на Новозагорски
районен съд, с което е признато за установено по отношение на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, гр.Пловдив и ЕТ „Д.С.“***, че съществува вземането на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД за сумата от 106,67лв. – главница; 7,61лв. – обезщетение
за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от
12.01.2017г. до 04.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.04.2018г. до окончателното й изплащане против ЕТ „Д.С.“*** за
обект, находящ се в гр.Нова Загора, кв.“Индустриален“, ИТН 2229478, кл. №**********.
С решението са присъдени разноски на ищцовото електроснабдително дружество в
заповедното производство по ч.гр.д.№470/2018г. по описа на НЗРС в размер от
175лв. и разноски в исковото производство в размер на 575лв.
Въззивната жалба е подадена
от ответника в първоинстанционното производство ЕТ „Д.С.“*** чрез пълномощник
адв. П.З. и с нея се атакува решението изцяло.
В жалбата си въззивникът
твърди, че обжалваното решение в частта на мотивите, няма характер на такова.
Подробно посочва, че решението представлява копиране на исковата молба, неговия
отговор, а в правните изводи – писмената защита на ищцовото дружество, както и
копиране мотивите на посочено решение на ЯРС. Районният съд не обсъдил
събраните по делото доказателства, с изключение на заключението на вещото лице
и то в контекста на копираното решение на ЯРС. Твърди, че съдът не е изложил
собствени разсъждения и волята му изобщо не може да бъде изведена, поради
абсолютна неразбираемост на мотивите към него. Диспозитивът на решението се
явявал откъснат от мотивите. По отношение на разноските посочва, че е внесъл
200лв. за вещо лице и неправилно бил осъден да плати отново 200лв. за вещо лице
на ищеца. Липсата на мотиви нарушавало правата му. Поради това моли съда да отмени
решението, като постановено при съществени процесуални нарушения и да го върне
за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на
направените по делото разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – ищеца в
първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
гр.Пловдив чрез пълномощника юриск. П..
В същия срок няма подадена
насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба въззиваемото дружество
оспорва жалбата като неоснователна. Намира първоинстанционното решение за
правилно, законосъобразно и обосновано и моли за потвърждаването му. Счита, че
съдът е обсъдил подробно установената фактическа обстановка и всички събрани по
делото доказателства, като е направил въз основа на тях правните си изводи за
наличие на присъединяване на обекта към мрежата на електроснабдителното
дружество и предоставяне на съответните мрежови услуги. Не било налице
твърдяното копиране на решението на ЯРС, а евентуално сходство между делата. По
отношение на разноските посочва, че правилно му е присъден заплатения депозит
за вещо лице. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника.
С
въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на
доказателства от въззивния съд.
В с.з. въззивникът ЕТ „Д.С.“***, редовно призован, не се явява
и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалният
му представител по пълномощие адв. П.З., който посочва, че поддържа въззивната
жалба и моли за уважаването й.
В с.з. въззиваемата страна „ЕВН България Електроснабдяване”
АД, гр.Пловдив,
редовно призована, не се представлява. По делото е постъпила молба от
представител по пълномощие юриск. П., която посочва, че оспорва въззивната
жалба, като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Поддържа подадения
отговор. Претендира присъждане на
направените пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект,
имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен
съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно,
а с оглед пълния обхват на обжалването –
и допустимо. В тази насока, с оглед
възраженията във въззивната жалба относно твърдението за на практика липса на
мотиви на обжалваното решение, водещо до нищожност на същото, следва да се
посочи, че въззивният съд намира същите за неоснователни. Подробното и почти
буквално пресъздаване на твърденията на страните, съответно съдържащи се в
исковата молба в отговора на същата, макар да утежняват значително съдебния акт
и показват евентуално нежелание съда да синтезира и пресъздаде в по-кратък
вариант становището на страните по спора, не води обаче до нищожност на
постановения съдебен акт. Същият отговаря на законовите изисквания за форма и
съдържание, като мотивите му съдържат анализиране на приложимата към спора
правна регламентация и анализ на конкретната, установена от районния съд
фактическа обстановка. Районният съд е анализирал, обсъдил, макар и
фрагментарно, събраните по делото доказателства, изяснил е фактическата страна
на спора, приложил е съответните правни норми и въз основа на това е достигнал
до съответните, подробно изложени, правни изводи. Съдът не констатира буквално
копиране и възпроизвеждане в обжалвания съдебен акт на приложеното решение на
ЯРС. Случаят в двата казуса макар и сходен, не е аналогичен, като касаещ
различен времеви период има различна правна уредба и правните изводи са
абсолютно противоположни. Изложените в атакувания първоинстанционен акт мотиви
са ясни, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе
нейното съдържание. Не е налице абсолютна неразбираемост, водеща до нищожност
на решението.
С оглед изложеното,
въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и за допустимо.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира,
че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Този състав на въззивния
съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така,
както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно
ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в
материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел
надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на
които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
Изложените във въззивната
жалба оплаквания са неоснователни. Същите касаят основно валидността на акта, с
оглед използваният от съда начин на пресъздаване становището на страните
/подробно и почти дословно/ и бе подробно обсъдено при извършване на служебната
проверка за валидност. Конкретни оплаквания относно законосъобразността и
правилността на обжалваното първоинстанционно решение няма изложени.
Новозагорският районен съд
е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове за установяване дължимостта на вземания за предоставени
мрежови услуги за периода от 19.11.2016г. до 14.12.2017г. за обект в гр.Нова Загора, кв.“Индустриален“, ИТН 2229478, кл.
№**********, в
общ размер на 106,67лв. и за мораторна лихва в размер на 7,61лв., начислена върху
главницата за периода от 12.01.2017г. до 04.04.2018г., за които вземания на
ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу
която длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок. Предявените
искове са с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79 от ЗЗД.
Предявените положителни установителни искове имат за
предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези
искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си да
установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника –
длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите,
които са породили неговото вземане.
Между страните не се спори, че ответникът се явява
потребител на електрическа енергия по смисъла на Закона за енергетиката и
Общите условия на ищцовото дружество по отношение на процесния обект в гр.Нова Загора,
кв.“Индустриален“, с измервателна точка ИТН 2229478, кл. №**********, като партидата е заведена
на неговата фирма като едноличен търговец.
Предмет на главния
установителен иск са вземания на ищцовото дружество – въззивник за цена на предоставени
мрежови услуги – достъп до разпределителната мрежа и предоставена мощност от 15
кВт. Безспорно през процесния период за обекта не е доставена електрическа
енергия и претенция за заплащане на стойност на такава няма.
Направеното от ответника в първоинстанционното производство възражение е
за недължимост на начислените суми, с оглед прекъсване на захранването, поради
извършено в съседния имот строителство и невъзстановяването му /чрез кабела за
15 кВт./. Това възражение, съдът намира за неоснователно.
Видно от събраните по делото писмени доказателства и самата искова
претенция, начислената цена, предмет на установителния иск, е за предоставена
услуга достъп до разпределителната мрежа
и предоставена мощност. Видно от заключението на вещото лице тази услуга
безспорно е предоставена на ответника в процесния обект през целия процесен
период, а стойността е правилно начислена, съобразно определените цени с
надлежни решения на ДКЕВР. Вещото лице, изготвило заключението по кредитираната
от районния съд и от въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза,
изрично посочва, че за обекта е предоставена мощност от 15 kW и макар и в обекта електромерът, отчитащ консумираната
електрическа енергия не е отчел консумация на такава /спор в тази насока няма/,
то на клиента са предоставени мрежови услуги, изразяващи се в достъп до
електроразпределителната мрежа, като заявената и предоставена мощност е
посочената такава от 15 kW. Ответникът
не е подавал заявление за закриване на партидата с номер ИТН 2229478, а и
самият той е заявил пред районния съд, че не желае такова закриване, тъй като
има нужда от това електрозахранване.
Легална дефиниция на понятието „Достъп” се
съдържа в пар. 1, т. 15 от ДР на Закона за енергетиката - "Достъп" е
правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за
пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при
условия, определени с наредба, а легална дефиниция на понятието „право на
достъп” се съдържа в пар. 1 от ДР на Правилата за условията и реда за
предоставяне на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи,
приети от ДКЕВР на 14.10.2013г.- 1. "Достъп" или "Право на
достъп до мрежата" е услуга, предоставяна от оператора и позволяваща на
клиента/производителя да използва преносната/разпределителната мрежа при
условия на сключен договор с оператора и/или след приемане на общите му
условия. Правото на достъп се получава за определен обект, присъединен към
мрежата, съгласно условията на оператора. Достъпът гарантира на ползвателя
получаването на допълнителни и системни услуги, предоставяни от оператора,
съгласно Закона за енергетиката.
Разпоредбата на чл. 28, ал.1 от Правилата
за търговия с електрическа енергия /в редакцията, действаща през процесния
период/ предвижда, че битовите и небитовите крайни клиенти на крайните
снабдители, които използват разпределителните мрежи при публично известни общи
условия, заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния
снабдител. Втората алинея на чл. 28 от ПТЕЕ предвижда, че крайният снабдител
събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос,
достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано
от крайния снабдител количество електрическа енергия. Следователно ответникът,
в качеството си на потребител, дължи на ищеца, в качеството на краен снабдител,
цена за достъп до електро-разпределителната мрежа - част от мрежовите услуги.
Цената за достъп за стопански потребители
не зависи от ползваното количество ел.енергия, а от ангажирания от потребителя
капацитет на мрежата, т.е. дори и ако за даден период клиентът не е ползвал
ел.енергия в обекта си, той ще дължи единствено цена за достъп, тъй като
капацитетът на мрежата и съоръженията е запазен за него. Освен това в Общите условия на ищцовото дружество, понятието
„мрежови услуги” се определя като предоставяне на възможността за ползване на
мрежата /пренос на ел. енергия по разпределителната мрежа/, включително и
допълнителни услуги, извършването на измервания от дружеството, както и
оперативно управление на елементи на електрическите съоръжения. На ответния
търговец му е била предоставена възможността да ползва мрежата за пренос на
ел.енергия до обекта си и са му били предоставени мрежови услуги.
Заплащането на
мрежовите услуги е уредено в чл.29 от ПТЕЕ, като съгласно ал. 1, Мрежовите
услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества
активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско
измерване и/или предоставена мощност
в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Видно от приетите по законовата делегация на
чл. 91, ал. 2 ЗЕ правила от 2013г., мрежовите услуги се заплащат освен върху
използваната /фактурираните количества активна електрическа енергия/, още и/или
и върху предоставената мощност в местата на измерване. Налага се извод, че при
действието на новите правила се дължи заплащане на цената на мрежовите услуги и
в случаите, когато няма реално доставяне и потребление на електрическа енергия,
като може да е предоставена само мощност до местата за измерване. Тоест, чл.
29, ал. 1 от Правилата предвижда две хипотези, при които се дължи заплащане на
мрежови услуги, които могат да са както в кумулативна даденост, така и в
условията на алтернативност.
В настоящия случай, както правилно е установил и
районният съд и го е посочил в мотивите си ясно, в процесния обект на ответния
търговец в измервателната точка ИТН 2229478, макар и да не е била консумирана
електрическа енергия, поради прекъсване на захранващия кабел /показанията на
свид. Дюлгеров/, то заявената мощност е била предоставена, ищцовото дружество е
изпълнило задължението си да поддържа мрежата и да осигури достъп до нея, така,
както е договорено. Следователно е реализирана предпоставката на чл. 29, ал. 1,
предл. второ от ПТЕЕ, като е била предоставяна мощност в мястото за търговско
измерване.
Предвид на изложеното настоящият съдебен състав
приема, че исковата претенция е основателна, тъй като независимо от прекъсване
на подаването на напрежение до обекта на ответника, за последния е била налице
възможност да ползва електрическите съоръжения, т.е. капацитетът на мрежата и
съоръженията да е запазен за него, поради което и за същия възниква задължение
да заплаща мрежови услуги.
Съгласно разпоредбата на чл.42 от ОУ на ЕВН ЕР,
Клиентът заплаща изчислената сума за мрежови услуги на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД, като това следва да стане в сроковете по чл.18, ал.3 от
ОУ на ЕВН ЕС. Ответникът – въззивник не е доказал, а и не е и твърдял заплащане
стойността на предоставените мрежови услуги, поради което следва да се ангажира
неговата договорна отговорност по консенсуалния, двустранен и неформален
договор за продажба на електрическа енергия.
Предвид
изложеното, съдът намира предявеният главен иск по чл.415, ал.1, вр. с чл.124
от ГПК за основателен.
От основателността на главния иск следва и
основателността на акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата за
периода от 12.01.2017г. до 04.04.2018г.
в размер на 7,61лв.
Върху посочената като дължима главница следва да се
признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.04.2018г., съгласно
разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.
Предвид изложеното, предявените положителни
установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК
за установяване съществуване на вземания за предоставени мрежови услуги –
достъп до разпределителната мрежа и за мораторна лихва се явяват изцяло
основателни и като такива следва да бъдат уважени.
С оглед изложеното, щом
правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява
неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен
и законосъобразен в частта относно исковите претенции.
По отношение
на разноските:
С оглед основателността на предявените искове, на
ищеца в първоинстанционното производство се дължат на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски, както и тези, направени в заповедното производство.
По отношение на разноските
за вещо лице, с оглед възраженията във въззивната жалба, следва да се отбележи,
че при присъждане на ищцовото дружество такива в размер на 200лв. районният съд
е процедирал неправилно. Първоначално районният съд е определил общ депозит от
400лв. за СТЕ, по 200лв. за всяка страна, като и двете страни са внесли
определения депозит. След приемане на заключението и въз основа на справката-декларация
на вещото лице, съдът е разпоредил изплащане на вещото лице инж. Божков на
възнаграждение в размер на 200лв. /протоколно определение от 01.11.2018г./. Видно
от приложените платежни документи, на вещото лице са изплатени 200лв. - по
100лв. от внесения от всяка страна депозит. Следователно, от внесения от
ищцовото електроснабдително дружество депозит от 200лв. са изплатени само
100лв. и те следва да му се присъдят като разноски. Останалата част от
неусвоения депозит /100лв./ ищцовото дружество следва да иска за възстановяване
от РС – Нова Загора. Същото важи и за ответния едноличен търговец, който също
може да иска от НЗРС възстановяване на неусвоената сума от 100лв. от внесения
от него депозит за вещо лице.
С оглед на това, като е
присъдил разноски за вещо лице в размер на 200лв., вместо дължимия такъв от
100лв., районният съд е постановил неправилен акт в тази част. Решението следва
да бъде отменено в частта за присъдените разноски за първа инстанция над
размера от 475лв. /над 100лв. разноски за вещо лице/ до присъдения размер от
575лв.
Отговорността за разноски
за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на
въззивника и той следва да понесе своите така, както са направени и да заплати
на въззиваемата страна направените от нея разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 100лв., определен от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25 от НЗПП.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №212/23.11.2018г., постановено по
гр.д.№789/2018г. на Новозагорски районен съд,
в частта на разноските, с която ЕТ „Д.С.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ********* е осъден да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване”
АД, със седалище и адрес на управление: *********,
ЕИК ********* разноски пред първата
инстанция над размера от 475лв. до присъдения размер от 575лв. /за размера
от 100лв. разноски за вещо лице/, като НЕПРАВИЛНО
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №212/23.11.2018г., постановено по гр.д.№789/2018г. на
Новозагорски районен съд в останалите
части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ЕТ „Д.С.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *********, представляван от Д.С.Г. с ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, със седалище и адрес на управление: *********, ЕИК
********* сумата от 100лв. /сто лева/, представляваща
направени във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.