№ 2089
гр. В., 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20223110113185 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от „Р.“ ЕООД срещу Ю. П. К. и И. Г.
И. с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че „Р.“ ЕООД е собственик на ½ ид.ч. от следния недвижим
имот, придобит с Договор за замяна на недвижим имот с движима вещ, обективиран в НА с
номер **, том *, рег. номер *****, дело **** от ***г. на нотариус с рег. номер *** на НК, а
именно – жилищна сграда – еднофамилна, с ид. номер *** по КККР на гр. В., на адрес в гр.
В., ул. „С.Р.“ *** както и на 61 кв.м. ид.ч. от ПИ с ид. номер ***, в който е разположена
сградата, целия с площ от 252 кв.м.
Излага се в исковата молба следното: Ищецът е собственик на ½ ид.ч. от следния
недвижим имот, придобит с договор за замяна на недвижим имот с движима вещ, а именно
– жилищна сграда – еднофамилна, с ид. номер *** по КККР на гр. В.. През м. август 2022г.
при искане за издаване на скица от СГКК – В. към АГКК дружеството ищец е получило
отказ за издаване на такава, тъй като за процесните ид. ч. е налице друг собственик. В
последствие при разговор между представляващата дружеството Н.М. и И. И. (бивши
съпрузи), ответникът заявил, че е прехвърлил имота на Ю. К.. Н.М. и И. И. са били в брак за
периода от 1991г. до 2008г. От брака си имат две деца – М. И. и М. И.. На 04.08.2008г. И. И.
дарил собствения си имот, описан в исковата молба, на двамата си сина, представлявани по
време на сключване на договора за дарение от своята майка. Единадесет години по – късно
М. и М. прехвърлят правото на собственост върху ищцовото дружество. На 17.12.***.,
месец след прехвърляне на собствеността, в АВ, СВ – В., е вписана искова молба с правно
основание чл. 227, ал. 1, б. В ЗЗД, с която ответникът И. И. е поискал от ВРС да отмени
направеното от него дарение в полза на синовете си, поради недаване на издръжка, от която
имал нужда. С решение по гр.д. с номер ***/***. дарението е били отменено на посоченото
основание. Една година по – късно И. И. е прехвърлил правото на собственост върху
процесните ид.ч. от имота срещу задължение за гледане и издръжка на ответницата Ю. К.,
като си запазил пожизненото и безвъзмездно право на ползване. Сочи се, че ответниците
водили преговори за предоставяне на имота за строителство и съответно да сключат договор
за строеж.
В срока за отговор на исковата молба ответниците не са подали такъв.
1
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от НА за дарение на недвижим имот с номер **, том *, рег. номер
****, дело *** от ****г., че на 04.08.2008г. И. Г. И. е дарил на малолетния си син М. И. И. и
на непълноления си син М. И. И. собствения си недвижим имот, придобит по дарение,
находящ се в гр. В., община В., кв. А., ул. „С. Р.“ ***, представляващ ½ ид.ч. от жилищна
сграда, състояща се от входно антре и четири стаи, с обща ЗП от 60 кв.м. и ¼ ид.ч. от
дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 252 кв.м.
Служебно известно е на съда, че с Решение от 27.10.2008г., постановено по гр.д. с
номер ***/***. по описа на ВРС, е прекратен сключеният между Н. И.а и И. И. граждански
брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
Видно от НА за замяна на недвижим имот с движима вещ с номер **, том *, рег.
номер *****, дело **** от ***., на ***г. М. И. и М. И. прехвърлили собствената си ½ ид.ч.
от жилищна сграда, състояща се от входно антре и четири стаи, с обща ЗП от 60 кв.м. и ¼
ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 252 кв.м., с ид.
номер *** по КККР на гр. В. на „Р.“ ЕООД. В замяна на прехвърлената собственост „Р.“
ЕООД е прехвърлило на М. и М. И.и движима веще, а именно хлебопекарна Тефал по
фактура от 05.11.***. и е била доплатена сумата от 6000,00 лв.
С решение от 08.09.2020г., постановено по гр.д. с номер *** по описа на ВРС за ***.
е отменено дарение, извършено с НА номер **/**.**.****г., том *, н.д. ***/****г., с който
И. И. е дарил на синовете си собствения си недвижим имот, придобит по дарение, находящ
се в гр. В., община В., кв. А., ул. „С. Р.“ ***, представляващ ½ ид.ч. от жилищна сграда,
състояща се от входно антре и четири стаи, с обща ЗП от 60 кв.м. и ¼ ид.ч. от дворното
място, в което е построена сградата, цялото с площ от 252 кв.м. Исковата молба по делото е
била вписана в АВ на 17.12.***.
Установява се от НА за прехвърляне на ид.части от недвижими имоти срещу
задължение за гледане и издръжка, че на 03.09.2021г. И. И. е прехвърлил на Ю. П. К. ¼ ид.ч.
от ПИ с номер *** по КККР на гр. В., ведно с ½ ид.ч. от построената в имота сграда,
състояща се от входно антре и четири стаи, с обща ЗП от 60 кв.м. с ид. номер ***., срещу
задължението на Ю. К. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя И. И..
Последният си запазва пожизненото и безвъзмездно право на ползване върху описаните
имоти.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В чл. 225 ЗЗД е посочено, че с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и
безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Следователно чрез НА за дарение на
недвижим имот с номер **, том *, рег. номер ****, дело *** от ****г., на 04.08.2008г. М. И.
И. и М. И. И. са станали собственици на имот, находящ се в гр. В., община В., кв. А., ул. „С.
Р.“ ***, представляващ ½ ид.ч. от жилищна сграда, състояща се от входно антре и четири
стаи, с обща ЗП от 60 кв.м. и ¼ ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата,
цялото с площ от 252 кв.м.
Безспорно се установи, че това дарение е било отменено по силата на влязло в сила
решение по гр.д. с номер *** по описа на ВРС за ***. ВРС е отменил дарението, извършено
с НА номер **/**.**.****г., том *, н.д. ***/****г., с който И. И. е дарил на синовете си
собствения си недвижим имот, придобит по дарение, находящ се в гр. В., община В., кв. А.,
ул. „С. Р.“ ***, представляващ ½ ид.ч. от жилищна сграда, състояща се от входно антре и
четири стаи, с обща ЗП от 60 кв.м. и ¼ ид.ч. от дворното място, в което е построена
сградата, цялото с площ от 252 кв.м. Исковата молба по делото е била вписана в АВ на
17.12.***. Отмяната на дарението има обратно действие. С отмяната на дарението отпадат
правата на дареното лице. Съгласно чл. 227, ал. 5 ЗЗД обаче отмяната на дарението не засяга
правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди вписването на
2
исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.
Следователно, ако имотът е бил отчужден преди вписването на исковата молба за отмяна на
дарението, третите лица запазват правата си върху подарения имот, освен ако дарителят
успешно проведе иск по реда на чл. 135 ЗЗД.
По делото се установи безспорно, че с НА за замяна на недвижим имот с движима
вещ с номер **, том *, рег. номер *****, дело **** от ***., на ***г. М. И. и М. И.
прехвърлили собствената си ½ ид.ч. от жилищна сграда, състояща се от входно антре и
четири стаи, с обща ЗП от 60 кв.м. и ¼ ид.ч. от дворното място, в което е построена
сградата, цялото с площ от 252 кв.м., с ид. номер *** по КККР на гр. В. на „Р.“ ЕООД. В
замяна на прехвърлената собственост „Р.“ ЕООД е прехвърлило на М. и М. И.и движима
вещ, а именно хлебопекарна Тефал по фактура от 05.11.***. и е била доплатена сумата от
6000,00 лв.
От изложеното може да бъде направен обоснован извод, че отчуждаването на имота в
полза на настоящия ищец от дарените М. И. и М. И. е станало месец преди вписване на
исковата молба, дала началото на производството за отмяна на дарението, обективирано в
НА номер **/**.**.****г., том *, н.д. ***/****г., с който И. И. е дарил на синовете си
собствения си недвижим имот, придобит по дарение, находящ се в гр. В., община В., кв. А.,
ул. „С. Р.“ ***, представляващ ½ ид.ч. от жилищна сграда, състояща се от входно антре и
четири стаи, с обща ЗП от 60 кв.м. и ¼ ид.ч. от дворното място, в което е построена
сградата, цялото с площ от 252 кв.м. По силата на чл. 227, ал. 5 ЗЗД „Р.“ ЕООД запазва
правата си спрямо имота. Ответникът И. И. е можел да предяви насрещен иск по реда на чл.
135 ЗЗД или да поиска обезщетение, но е избрал да има изцяло пасивно процесуално
поведение, поради което няма и правно действие, което да се противопостави на законовата
норма.
С оглед на това предявеният иск се явява основателен и следва да бъде изцяло
уважен.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на
ищеца сторените разноски в производството в размер на 1848,90 лв., доколкото липсва
каквото и да било възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Р.“ ЕООД, ЕИК ***, от една
страна и Ю. П. К., ЕГН **********, и И. Г. И., ЕГН **********, от друга, че „Р.“ ЕООД,
ЕИК ***, е собственик на ½ ид.ч. от следния недвижим имот, придобит с Договор за замяна
на недвижим имот с движима вещ, обективиран в НА с номер **, том *, рег. номер *****,
дело **** от ***г. на нотариус с рег. номер *** на НК, а именно – жилищна сграда –
еднофамилна, с ид. номер *** по КККР на гр. В., одобрени със Заповед номер РД – 18-
73/***г. на ИД на АГКК, на адрес в гр. В., ул. „С.Р.“ *** със ЗП от 60 кв.м., както и на 61
кв.м. ид.ч. от ПИ с ид. номер ***, в който е разположена сградата, целият с площ от 252
кв.м.
ОСЪЖДА Ю. П. К., ЕГН **********, и И. Г. И., ЕГН **********, да заплатят в
полза на „Р.“ ЕООД, ЕИК ***, сторените разноски в производството в общ размер от
1848,90 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – В., подадена
в двуседмичен срок от получаването му от страните.
3
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4