№ 717
гр. П., 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20241720101568 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба на А. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П.,
кв. **** срещу „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Г.С.Раковски № 147, aп. 14 с искане да бъде да признато за установено, че чл. 10,
ал. 1 от Договор за потребителски кредит №169027 от 06.06.2022г., сключен между А. Д. П.
и „Макроадванс" АД, ЕИК *********, уреждащ начисляване на неустойка при
непредоставяне на обезпечение е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с
чл.10, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
В исковата молба ищецът твърди, че на 06.06.2022 г. между ищеца А. Д. П., ЕГН
**********, в качеството му на „Кредитополучател“ от една страна и ответника
„Макроадванс“ АД, ЕИК *********, в качеството му на „Кредитор“ от друга страна е
сключен Договор за потребителски кредит №169027 (накратко „Договорът за заем“) при
следните условия:
- 400.00 лева главница;
- 36.99% годишен лихвен процент;
- 49.65% годишен процент на разходите;
6 месечен срок за погасяване;
- 444.25 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя;
- Обезпечение - поръчителство.
Съгласно чл. 20. (1) от Договора за заем ищеца е следвало в срок от 3 (три) дни от
сключването на Договора за заем да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо
1
лице, одобрено от Кредитора. Физическото лице-поръчител следва да отговаря на следните
условия:
физическо лице с брутен осигурителен доход над 1400 лв; работещо по трудов
договор, с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател;
- да няма активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочие над
30 дни;
- да не е страна по договор за кредит сключен с „Макроадванс" АД
В чл. 10(1) от Договора за заем е описано, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора
неустойка. Въпросната неустойка е описана по начин, по който за Потребителя би било
невъзможно да я изчисли, а именно: 3,72 лева (три лева и седемдесет и две стотинки) плюс
0,310% от усвоения размер на кредита, за първия лен на забава и 0,310% от усвоения размер
на кредита за първият лен на забава и 0,352% от усвоения размер на кредита за всеки
следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.
Съгласно погасителния план към Договора за заем, неустойката възлиза на 201.60
лв., разделена на шест вноски, всяка от по 33.60 лв., дължими заедно с вноските за главница
и лихва.
В процесния случай за ищеца е било невъзможно да предостави обезпечение, което
да отговаря на завишените изисквания, дадени от кредитора и въпросната неустойка е
начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с вноските за
главница и лихва по заема. По този начин, в действителност общата сума, която ищеца
следва да върне за използвания финансов ресурс не е очакваната от потребителя сума в
размер 444.25 лева, а значително по-голяма - в размер на 645.85 лева.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за основателност на иска и моли да бъде постановено решение при
признание на иска. Изразява становище, че не е дал повод за образуване на делото поради
което и моли да не му бъдат начислявани разноски.
Районния съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на
страните, по реда на чл.12, чл. 235 и чл. 237 от ГПК, приема за установено и доказано
следното:
Както бе посочено ответника с отговора на исковата молба е признал исковите
претенции.
Ищеца с изрична молба преди първото по делото съдебно заседание е направил
изрично искане съдът да постанови решение съобразно признанието на иска
Предвид на горното, съдът основавайки решението си на така направеното
признание на иска от ответната страна счита, че същия следва да бъде уважен, без
решението да се мотивира по същество.
Както бе посочено, ответното дружество сочи, че с действията си не е дало повод за
2
предявяване на иска, същото го признава, поради което и твърди, че не следва да бъдат
присъждани разноски в полза на ищеца платими от ответника с оглед разпоредбата на чл.78,
ал. 2 ГПК. Съдът не споделя посочените доводи. При уговорена нищожна клауза във вреда
на потребителя, за последния винаги е налице правен интерес от установяване на нейната
нищожност. Това е субективно право на ищеца - да се освободи от нищожна договорна
клауза, предложена от ответното дружество в негова полза, поради което и същия е дал
основание за завеждане на настоящия иск.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, които съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК са в размер на 50 лв. внесена държавна такса. Относно
искането на процесуалния представител на ищеца адв. Д. Г. от АК-Ловеч за присъждане на
адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съдът
приема, че на процесуалния представител на ищеца следва да се определи възнаграждение в
размер на 400 лева за иска за по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, платимо от ответника, с оглед
осъщественото процесуално представителство по предявения иск, на осн. чл. 38, ал. 1 т. 2 от
ЗАдв. във вр. с чл. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ. В трайната си практика ВКС
приема, че съдът не изследва дали е налице соченото основание по чл. 38 от ЗАдв. за
предоставяне на безплатна правна помощ. Достатъчно е да се представи договор за правна
защита и съдействие, в който да е отразено, че правна помощ се предоставя при условията на
чл. 38 ЗАдв., както е в случая. В този смисъл: Определение № 208 от 21.12.2018 г. по ч. гр. д.
№ 2798/18 г., ВКС, 1 ГО, определение № 365 от 17.07.2017 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. №
894/2017 г., определение № 616 от 5.06.2017 г. на ВКС, IV-то ГО., по гр. д. № 5089/2016 г.,
определение № 515 от 2.10.2015 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. № 2340/2015 г., определение №
163 от 13.06.2016 г. на ВКС, I-во ГО, по ч. гр. д. № 2266/2016 г. Не са налице и основания за
определяне на възнаграждение в размер под минималния определен в Наредба № 1 МРАВ.
Действително такова намаление е допустимо, съгласно изведеното от най-новата практика на
СЕС, а именно от: Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз.
Въпреки това съдът намира, че за да се падне под опредения от наредбата минимум следва
да са налице обстоятелства по делото, от които да се изведе несправедливост дори и на
минималния адвокатски хонорар. В случая не са налице такива обстоятелства. Слизането
под минимума следва да бъде не правило, а изключение, като за необходимостта му страната
трябва да изложи убедителни аргументи, което не е сторила. По тези съображения съдът
счете, че по делото няма основание да не бъде приложена Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното съдът
Водим от горните мотиви и на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение „Макроадванс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Г.С.Раковски № 147, aп. 14,
че чл. 10, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №169027 от 06.06.2022г., сключен между
3
А. Д. П. и „Макроадванс" АД, ЕИК *********, уреждащ начисляване на неустойка при
непредоставяне на обезпечение е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с
чл.10, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Г.С.Раковски № 147, aп. 14 ДА ЗАПЛАТИ на А. Д. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. П., кв. **** СУМАТА от 50.00 лв. /петдесет лева/,
представляваща направените разноски от ищеца за заплащане на държавна такса, като
сумата бъде преведена по банкова сметка по чл. 39 от ЗА с титуляр Д. Д. Г., Булстат:
*********, IBAN:BG13UNCR70001525522813.
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Г.С.Раковски № 147, aп. 14 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Г. от АК
Ловеч, със служебен адрес в гр. Троян, ул. „Захари Стоянов“, ет. 4, офис 30, на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/ за оказана
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. по предявения иск, като
сумата бъде преведена по банкова сметка на адвокат Д. Г. от АК-Ловеч с
IBAN:BG09UNCR70001598110798.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4