Определение по дело №147/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 435
Дата: 14 април 2021 г. (в сила от 14 април 2021 г.)
Съдия: Стефан Илиев
Дело: 20211000600147
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 435
гр. София , 12.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600147 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.
Образувано е по жалба на осъдения П. Й. К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода”
в Затвора Бобов дол, срещу определение № 260017 от 12.01.2021 г. постановено по ЧНД №
627/2020 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, с което е оставено без уважение
искането за условното му предсрочно освобождаване.
Жалбата има следното кратко съдържание:
Осъденият твърди, че отказът на окръжния съд да го освободи условно предсрочно е
неправилен. Оспорва изводът на съда, че се е самонаранил, понеже бил мотивиран за това си
поведение от отказа на ИСДВР Х. да го пусне навън докато имал бъбречна криза. Твърди, че
няма наказание и работи от 5 месеца като отговорник на кухнята, както и че съдейства на
администрацията.
Като се запозна с материалите по делото , настоящият състав на Софийският апелативен съд
намери следното:
Жалбоподателят П.К. е постъпил в Затвора гр. Бобов дол на 10.11.2017г., където изтърпява
наказание по присъда № 11347 от 30.11.2018 г. по НОХД № 2488/2017 г. на Районен съд
Благоевград. Осъден е да изтърпи наказание 2 години лишаване от свобода при
първоначален „общ" режим, за престъпление по чл. 149, ал.1 вр. чл. 54 от НК, за деяние
извършено на неустановена дата в периода от месец юни 2016г. до 15.09.2016г. в гр.
Благоевград, на поляна в района на ж.п. линиите в кв. „Грамада", извършил действия с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на малолетната В.
С. М.. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което е бил задържан за
1
срок до 72 часа с постановление на Районна прокуратура Благоевград и с мярка за
неотклонение „задържане под стража", считано на 13.10.2017г.
С Решение № 3153 от 11.07.2019г. по ВНОХД № 56/2019г. на Окръжен съд Благоевград
присъдата е изменена в частта, относно размера на наложеното наказание, като то е
увеличено на 4 години лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на 11.07.2019г.
Начало на наказанието е започнало на 13.10.2017г. Съгласно становището на Началника на
Затвора в Бобов дол, осъденият е изтърпял фактически 03 г. 01 м. 24 дни, от работа е
спечелил 04 дни – всичко 03 години, 01 медец и 28 дни, като му остават 10 месеца и 2 дена.
Към 12.01.2021 – датата на разглеждане на делото пред Окръжния съд остатък е възлизал на
8 месеца и 27 дни.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е била в средни стойности - 63 точки, с
дефицитни зони: настоящо правонарушение - блудствени действия спрямо непълнолетно
лице, извършено умишлено, чрез принуда; настоящото правонарушение ескалира по
сериозност в сравнение с миналите; жертвата е в категорията на уязвими лица, има
индикации за риск от сериозни вреди; криминално минало: осъждан в миналото за кражби;
първото му престъпление е като непълнолетен; за пореден път изтърпява наказание
лишаване от свобода; отношение към правонарушението - категорично не приема вината за
извършеното престъпление, не признава вредата която е причинил на жертвата; счита
присъдата и съдебния процес за несправедливи; има добре изразени криминални нагласи;
жилищно устройване: има собствено жилище, но не живее в него, а постоянно сменя
жилищата; умения за мислене - способността му да разпознава и да решава проблемите не е
добра; не разбира вижданията на другите хора
Рискът от вреди е определен като висок на база извършеното правонарушение,
криминалното минало и безкритичното отношение към правонарушението, но в настоящата
ситуация е среден.
Към момента на разглеждане на делото пред първата инстанция оценката на риска от
рецидив не е намалявана. Не показва мотивация за постигане на положителни резултати
съгласно изготвения план на присъдата. Заема нисък социален статус в общността. Към
служителите има привидно уважително отношение, което е по - скоро социално желателно с
цел облекчаване и съкращаване на престоя му в изолация. Лишеният от свобода счита себе
си за несправедливо осъден, отрича участие в деянието и не осъзнава неправомерното си
поведение, т.е. не приема отговорността и вината за извършеното престъпление и не изказва
съжаление относно проявеното от него криминално поведение и към жертвата.
Осъденият не е награждаван за целия си престой в условията на изолация. В момента няма
действащо дисциплинарно наказание. Наказван е бил през 2018 г. за държане на мобилен
телефон и за препятстване на наблюдението в спалното помещение от страна на надзорно-
охранителния състав, като понастоящем наказанията са заличени поради изтекла
2
погасителна давност. Има регистрирани откази да приема предлаганата му от
администрацията храна на 13.03.2020 г., както и регистриран случай на самонараняване. Не
извлича поука от грешките си, омаловажава извършените нарушения на ЗИНЗС и
ППЗИНЗС. Не е заменен режимът на изтърпяване на наказанието от общ в лек режим и не е
проследено поведението му в условията на свобода по време на месечен отпуск по режим.
К. е бил включван е в трудов процес като отговорник по събиране на спалното бельо в
групата за обвиняеми и подсъдими на затвора гр. Бобов дол. След преместването му в ЗООТ
„Самораново" е назначен като социален асистент на друг л.св. за период от около 3 месеца.
Краткия период на трудова ангажираност не дава достатъчно доказателства за положително
отношение към труда.
Като съпостави изложените в определението на КОС доводи с изложените в жалбата на
осъдения, апелативният съд намира за основателни изводите на първата инстанция, че е
налице само първата предпоставка за прилагане на института на условното предсрочно
освобождаване - осъденият да е изтърпял фактически в настоящия случай не по-малко от 1/2
от наказанието си, но не е налице втората предпоставка да е дал достатъчно доказателства за
поправянето си. Съгласно чл.439 а НПК доказателства за поправянето са всички
обстоятелства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. Преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от
поведението му по време на престоя в пенитенциарното заведение въз основа на всички
събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от
мнението на затворническата администрация.
Липсата на наложени и действащи дисциплинарни наказания от 2018 г. е индиция за
положителна промяна на осъдения, но това е недостатъчно за неговото условно предсрочно
освобождаване, тъй като спазването на реда е задължение за осъдените, а не привилегия за
допускане на УПО.
Констатираните дефицитни зони, свързани с отношението към извършеното
правонарушение - категорично неприемане вината за извършеното престъпление и
причинената на жертвата вреда, приемане на присъдата за несправедлива, липса на умения
за мислене - неразпознаване на проблемите и неразбиране вижданията на другите хора,
както и непроменената от началото на изтърпяване на присъдата до настоящия момент
оценка на риска от рецидив мотивират съда на собствено основание да приеме, че е
необходимо работата с К. да продължи в оставащия немалък период от наказанието му от 8
месеца 27 дни по правилата на прогресивната пенитенциарна система за постигане целите в
плана на присъдата от 20.08.2020 г. и за преодоляване на констатираните дефицитни зони и
на визираните в чл.36 НК цели на наказанието. В подкрепа на изложеното за непосилната в
достатъчна степен индивидуална превенция е поведението на К., свързано с обявяване на
гладна стачка и отказ от приемане на храна с цел да му се обърне внимание на 13.03.2020 г.,
както и опита му за самонараняване от 1.09.2020 г. Това свидетелства за неповлияно в
3
положителна посока поведение от престоя му в затвора.
Не е премината прогресивната система за изтърпяване на наказанието - не е заменен режима
му от общ на лек режим и не е проследено поведението му в условията на свобода при
ползване на награда или на месечен отпуск по режим. Необходим е плавен преход и
адаптация към живота на свобода. К. е настанен в ЗООТ“Самораново“ на 9.08.2019 г. и е
необходимо да се проследи поведението му в условията на лек режим, какъвто до момента
не му е наложен.
Ето защо апелативният съд счита, че възраженията на осъдения в писмената му жалба не се
възприемат като основателни, поради което определението на първоинстанционния съд
следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийският апелативен съд,
трети наказателен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260017 от 12.01.2021 г. постановено по ЧНД № 627/2020
г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането за
условното предсрочно освобождаване на осъдения П. Й. К. с ЕГН: ********** изтърпяващ
наказание 4 /четири/ години лишаване от свобода в Затвора в град Бобов дол.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: /1. /2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4