№ 22654
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110107419 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, срещу П. М. М., с която са предявени в условията на обективно
евентуално съединяване на следните искове:
-кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено по
отношение на страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 14 536,23 лв.,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № *******
от 23.05.2017г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и П. М. М.,
за месечни погасителни вноски с падежни дати от 07.06.2022г. до 07.12.2024г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 06.06.2022г. до окончателното плащане, както
и сумата от 415,90 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 18.02.2022г. до
05.06.2022г.
-в условията на евентуалност кумулативно съединени осъдителни искове за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14 536,23 лв., представляваща
непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ******* от 23.05.2017г.,
сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и П. М. М., за месечни
погасителни вноски с падежни дати от 07.06.2022г. до 07.12.2024г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 06.06.2022г. до окончателното плащане, както и сумата
от 415,90 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 18.02.2022г. до
05.06.2022г.
Ищецът твърди, че на 23.05.2017г. П. М. М. и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД сключили Договор за потребителски кредит № *******, по силата
1
на който на ответника била предоставена заемна сума в размер на 50 000 лв. при
годишен лихвен процент 6,99%, респективно възнаградителна лихва на стойност от 24
299,74 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне обща сума
по кредита в размер на 50 750 лв., представляваща сбор от чистата стойност на
кредита – 50 000 лв. и такса за разглеждане на кредита в размер на 750 лв. Излага, че
въпросната такса за разглеждане на кредита била прихваната от кредитора към датата
на усвояване на кредита – 23.05.2017г. Посочва, че страните постигнали съгласие
процесният кредит да бъде погасен на 120 анюитетни месечни погасителни вноски,
всяка от които на стойност от 625,42 лв. и включваща съответна част от главницата,
лихва, комисионна/такса и съответна част от застрахователна премия. Излага, че
падежът на първата погасителна вноска бил на 07.06.2017г., а на последната –
07.05.2027г. Поддържа, че на 19.11.2018г. по силата на Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 20.12.2016г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД придобил
вземанията, произтичащи от кредитното правоотношение, за което обстоятелство
ответникът бил уведомен на 12.01.2022г. Твърди, че кредитополучателят не е погасил
описаните в исковата молба суми, поради което на 18.02.2022г. е обявена предсрочна
изискуемост на погасителните вноски с падеж от 07.06.2022г. до 07.12.2024г., за което
обстоятелство ответникът бил уведомен. В условията на евентуалност – при
отхвърляне на установителните искове поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост, предявява осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати
процесните суми. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от П. М. М. чрез
назначения му особен представител адв. В. А., с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Възразява, че не е надлежно уведомен за извършената цесия и за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Оспорва дължимостта на
претендираните суми с доводи, че в процесния договор за кредит са налице
неравноправни клаузи. Релевира възражение, че част от вземанията на кредитора са
погасени поради изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковите
претенции.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните в хода на производството писмени доказателства е видно, че на
23.05.2017 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и П. М. М. е сключен
Договор за потребителски паричен кредит № *******, по силата на който на ответника
е отпусната заемна сума в размер на 50 750 лева, от които 50 000 лева стойност на
кредита и 750 лева такса за разглеждане на кредита. Уговорен е плаващ ГЛП в размер
на 6,99%, който съобразно чл. 6, б. „а“ от общите условия се формира от пазарен
индекс, представляващ референтен лихвен процент и фиксирана надбавка, и ГПР –
9,02 %. В чл. 6, б. „в“ е пояснено, че пазарният лихвен индекс е едномесечен или
тримесечен/ шестмесечен SOFIBOR, равен на индекса, публикуван на страница
„SOFIBOR“ на REUTERS в 11:00 часа българско време, два работни дни преди първия
работен ден от всеки календарен месец или календарно тримесечие/шестмесечие и се
прилага до деня, предхождащ първия работен ден на следващия календарен месец,
съответно календарно тримесечие/шестмесечие. Общата дължима сума по договора е
в размер на 75 049,74 лева, платима на 120 месечни вноски, всяка от които на стойност
от 625,42 лева, с падеж 7-мо число на съответния месец. Към договора е приложено
искане за рефинансиране на съществуващ дълг /л. 11/, в което е отправена молба с
2
отпуснатата сума по потребителски кредит № ******* в размер на 50 000 лева да
бъдат погасени задълженията по предходни кредитни правоотношения, както следва:
към „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД сума в размер на 14 336,29 лева, към
„БНП Париба“ – сума на стойност от 14 866,05 лева, към „Банка ДСК“ АД – сума в
общ размер на 8 000 лева за погашение на два кредита, и към „Обединена българска
банка“ АД – сума на стойност от 6 870 лева.
От приложения по делото Сертификат № ******* е видно, че в полза на
финансовата институция е сключен договор за застраховка „Кредитна протекция
Плюс“ /л. 13/, предоставяща покритие срещу застрахователните рискове смърт,
настъпила в резултат на злополука или заболяване, трайна намалена или изгубена
работоспособност вследствие на злополука или заболяване и временна
неработоспособност в резултат на злополука или заболяване. Уговорено е
застрахователна премия в размер на 6,02 % от първата месечна погасителна вноска по
кредита, дължима ежемесечно.
По делото са представени рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.12.2016г. /л. 17/ и индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19.11.2018г. /л. 19/, сключени между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ АД. Същите са приложени в непълен вид,
респективно – първа и последна страница. Приобщено е и приложение № 1, в което
под № 253 е посочен Договор № ******* от 23.05.2017г. с кредитополучател П. М. М.
и обща дължима сума от 49 359,19 лева. В допълнение към него е представено и
пълномощно с упълномощител Ивайло Главчовки като изпълнителен директор на
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, учредяващо представителна власт в полза
на „Агенция за събиране на вземанията“ АД да уведомява от името на цедента всички
длъжници, вземанията срещу които са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от
19.11.2018г. /л. 25/.
Като писмено доказателство е прието писмо от „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания“ АД, адресирано до П. М.
М. /л. 28/, в което се съдържа уведомление до кредитополучателя за извършеното
прехвърляне на вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит №
*******, в полза на ищцовото дружество. Посочено е, че актуалният размер на
задължението към 12.01.2022г. възлиза на 55 844,38 лева, като е отправена покана за
заплащане на сумата в 15-дневен срок от получаването на писмото. Отбелязано е, че
при неизпълнение на задължението в указания срок ще бъдат предприети всички
допустими от закона действия като образуване на гражданско и иницииране на
изпълнителен процес.
От материалите по делото се установява, че връчването на уведомителното
писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД е възложено на ЧСИ Й. Ц. по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ.
Представена е разписка, в която се съдържат сведения на връчителя, че адресът е
3
посетен на 21.01.2022г. /петък/ около 11:30 часа, на 02.02.2022г. /сряда/ около 09:30
часа и на 18.02.2022г. /петък/ около 08:30 часа, като длъжникът не е открит, но живее
на адреса по сведение от живущите в съседния апартамент. На 18.02.2022 г. е залепено
уведомление по чл. 47 ГПК на входната врата, като липсват сведения адресатът да се е
явил в двуседмичния срок за получаване на книжата. Представено е и известие за
доставяне /л. 32/, от което се установява че препоръчаната пратка до П. М. М. е
върната като непотърсена.
Поради необходимостта от специални знания за установяване размера на
непогасените суми по въпросния договор за потребителски кредит е допусната и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице
ответникът е усвоил сумата по отпуснатия му кредит, като е рефинансиран
съществуващ дълг в размер на 50 000 лв. Усвоеният кредит е в общ размер на 50 750
лв., от които 50 000 лв. чиста стойност на кредита и 750 лв. такса разглеждане на
кредит. По сметка на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД са заплатени парични
средства на обща стойност от 7 000,24 лв., а след датата на договора за цесия –
19.11.2018 г. има извършени плащания в размер на 5 659,95 лв. Вещото лице е
достигнало до извод, че остатъкът от задължението възлиза на 83 0131,19 лв., който
включва: 47 299,83 лв. – главница и 36 359,67 лв. – мораторна лихва за периода от
19.11.2018г. до 01.10.2025г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква
освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на
възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск
в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между
вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. В
настоящата хипотеза процесуалните предпоставки са налице, поради което правният
спор следва да бъде разгледан по същество.
От заявените в исковата молба фактически обстоятелства се налага извод, че
съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
240 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, евентуално съединени с
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД, вр. с чл.
240 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Основателността на исковите
претенции е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от
ищеца на следните материални предпоставки: сключването на валиден договор за
4
цесия с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, по силата на който „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД вземането си към ответника, че е упълномощен от стария кредитор да съобщи на
длъжника прехвърлянето, респективно че е съобщил прехвърлянето, съществуването
на валидно облигационно правоотношение между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и П. М. М. – договор за потребителски кредит с посочените
уговорки, за чието заплащане се е задължил ответникът, усвояването на заемната
сума, респективно предаването на заемополучателя, че е настъпил падежът на
задължението за връщане на процесните суми, както и настъпването на предсрочната
изискуемост. По възражението за изтекла погасителна давност следва да установи
фактите, които обуславят спиране или прекъсване на погасителната давност.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на ответника е
да проведе насрещно доказване на посочените по-горе обстоятелства, а при
установяването на фактическия състав на вземанията – че задълженията са погасени.
По възражението за изтекла погасителна давност следва да докаже началния момент,
от който тече давността, и периода, за който е текла.
От събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства се
установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит с
описаното в исковата молба съдържание. При преценката за валидния характер на
облигационното правоотношение обаче следва да се държи сметка, че
кредитополучателят е физическо лице, по отношение на което не се твърди, а и не са
налице данни същото да е действало в рамките на своята професионална или
търговска дейност. В тази връзка, договорната връзка между страните попада в
приложеното поле на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на нея са приложими не само
специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а
наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Нещо повече, при извършване
на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от
наличието на посочени от ответника основания, доколкото нормите, уреждащи
нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид
действието на чл. 6, § 1 от горната Директива 93/13/ЕИО. В този смисъл е и съдебната
практика на СЕС, обективирана в Решения по дело Oceano Grupo Editorial - C-240/98,
дело Salvat Editores – С-244/98, дело Mostaza Claro – C-168/05, Pannon GSM – C-243/08,
Banco Espanol de Credito SA – C-618/1.При това положение, следва да се извърши
цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на процесната сделка.
С разпоредбата на чл. 11 ЗПК е регламентирано задължителното съдържание
на договора за потребителски кредит, като по аргумент от чл. 22 ЗПК неспазването на
изискванията по чл. 11, т. 7-12 ЗПК се санкционира с нищожност на договора,
доколкото последните са призвани да обезпечат информираността и правото на
5
свободен избор на стоки и услуги от потребителя. Сред посочените реквизити на
договора за кредит от основополагащо значение е годишният процент на разходите –
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съобразно чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР предоставя информация на
кредитополучателя за общите разходи по кредита – настоящи или бъдещи, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Изчисляването му се
извършва като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите
задължения в съответствие с първоначално определените срокове.
Съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
При анализа на събраната доказателствена съвкупност настоящият състав
намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, тъй като годишният процент
на разходите не е посочен по ясен и разбираем начин. В раздела, описващ параметрите
на договора е отбелязана само стойността на ГПР – 9,02 % и общата дължима сума от
75 049,74 лв., като нито от съдържанието на договора, нито от приложените към него
общи условия може да се направи извод какви елементи са инкорпорирани в ГПР. Не
става ясно дали в тази величина са включени таксата за разглеждане на кредит,
застрахователната премия, респективно таксата за откриване и поддържане на
разплащателна сметка. Съдът счита, че и трите посочени компонента по естеството си
представляват разходи по кредита и следва да бъдат включени в ГПР, поради
следните съображения: от твърденията в исковата молба, а и от представения по
делото договор е видно, че още към момента на сключването му е предвидено
заплащането на такса за разглеждане на кредита в размер на 750 лв., която такса е била
удържана от кредитодателя още към момента на усвояването на сумата. При това
положение е несъмнена връзката на процесната такса с кредитното правоотношение,
като последната е била предварително известна за кредитора, и обуславяща
възникването на кредитното правоотношение, поради което следва да се включи в
ГПР. Тези съждения са меродавни и досежно дължимата застрахователна премия,
която е включена в погасителния план на договора за кредит и подлежи на плащане
ведно с погасителните вноски. От чл. 2 от общите условия пък е видно, че усвояването
и погасяването на кредита се осъществява посредством разплащателна сметка при
ищцовото дружество. Следователно, услугата по откриване и поддържане на
разплащателна сметка за усвояването и обслужването на кредита е задължителна за
6
възникването на кредитното правоотношение, поради което също следва да бъде
включена в ГПР.
Разбираемото и ясното посочване на ГПР с описание за инкорпорираните в него
компоненти е от особено съществено значение за интересите на потребителите, тъй
като чрез регламентацията му се цели да се уеднакви изчисляването и посочването му
в договора, за да се ориентира потребителя при избор на финансов продукт и да му
позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Тази цел няма как да бъде
постигната, когато бъде отбелязано само стойностното изражение на годишните
разходи, доколкото липсва прозрачност какви разходи са включени в кредита. В този
смисъл е и съдебната практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение
от 20.09.2018г. по д. С-448/ 2017г., според която при посочване само на
математическата формула на ГПР, без да са предоставени необходимите за
изчисляването данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може
да се счете, че потребителят е достатъчно информиран с условията по изпълнението на
бъдещия договор, като в разглеждания случай дори и формулата не е отбелязана. При
това положение, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на
лихви и разноски при посочване само % на ГПР, без отбелязване на взетите предвид
допускания и без описание на разходите по кредита, отразява тежестта на такова
нарушение и има възпиращ и пропорционален ефект / в този смисъл Решение от
09.11.2016г. по д. С-42/15 на СЕС, Решение от 21.03.2024г. по д. № С-714/22 на СЕС,
Решение от 13.02.2025г. по д. С-472/23г. на СЕС/. При недействителност на сделката,
по аргумент от чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, без
да дължи лихви или други разходи по кредита.
Основателността на исковата претенция е обусловена обаче не само от
сключването на договор за кредит, но и от предаването и усвояването на заемната
сума. От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че кредитополучателят е
усвоил сумата от 50 000 лв., от които 35 663,71 лв. са насочени за погасяване на
предходни задължения на ответника, както следва: 14 866,05 лв. към „БНП Париба“,
8 000 лв. към „Банка ДСК“ АД, 6 870 лв. към „Обединена българска банка“ АД и
5 927,66 лв. към „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. С остатъка от 14 336,29 лв.
е рефинансиран договор № *******. При съблюдаване правилото на чл. 202 ГПК
съдът цени експертното заключение като обективно, компетентно изготвено и
предоставящо пълни и обосновани отговори на формулираните задачи.
Доказателствената му стойност не се разколебава от останалата доказателствена
съвкупност, като заключението е прието и неоспорено от страните. Ето защо,
настоящият състав счита за доказан този елемент от фактическия състав на исковата
претенция.
Доколкото с исковата молба се претендира установяването на непогасена
7
главница за месечни погасителни вноски с падежни дати от 07.06.2022 г. до 07.12.2024
г., обявени за предсрочно изискуеми, то следва да бъде извършена проверка дали
процесното задължение е обявено за предсрочно изискуемо. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление
само на една от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми, и няма автоматично действие. Предсрочната
изискуемост поражда действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването /в този смисъл т. 18 от ТР № 4 от 18.08.2004г. по т. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че последното плащане в погашение на договора за кредит датира от
30.06.2020 г., поради което следва да се приеме, че обективният факт на неплащането
на паричното задължение се е проявил в обективната действителност.
С исковата молба са въведени твърдения уведомяването на длъжника да е
настъпило на 18.02.2022г. с получаването на Уведомителното писмо с изх. №
УПЦ/УПИ-С-УКФ-******* от 12.01.2022г. за извършеното прехвърляне на вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № *******, от „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Не
съществува нормативна пречка уведомяването на длъжника за настъпване на
предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит да се осъществи чрез
покана за доброволно изпълнение до него или в уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
стига волеизявлението на кредитора да е възпроизведено недвусмислено и конкретно
спрямо вземането и задълженото лице. Уведомлението за обявяване на предсрочна
изискуемост следва да е ясно и недвусмислено в същата степен, както и извлечението
от счетоводните книги /в този смисъл Определение № 656 от 14.07.2016г. по т.д. №
2609/2015г. на ВКС, I т.о./. Извлечението от счетоводните книги следва да съдържа
достатъчно информация за вземането – данни за длъжника и кредитора, за договора за
кредит, за дължимия размер на кредита – главница и лихви, кои вноски не са
заплатени, кога е настъпил техният падеж. Отразените данни в извлечението от
счетоводните книги следва да се преценяват във връзка с твърдението кога са спрели
плащанията, кои вноски не са погасени и с представените от заявителя договор за
кредит и доказателства за уведомяване на длъжника /в този смисъл Определение №
461 от 28.06.2010г. по ч.т.д. № 272/2010г. на ВКС, II т.о./.
В настоящата хипотеза се установява, че в уведомителното писмо е
предоставена информация за размера на задължението към 12.01.2022г., както и
8
покана в 15-дневен срок от получаването да бъде погасена дължимата сума.
Отбелязано е, че в случай на неплащане в посочения срок срещу ответника ще бъдат
предприети „всички допустими от закона действия: образуване на гражданско дело,
снабдяване с изпълнителен лист, стартиране на изпълнително производство пред
съдебен изпълнител, налагане на възбрана, запор на заплата и банкови сметки, опис и
продан на имущество“. Не се откриват данни за непогасените падежирали вноски, кога
е настъпил техният падеж, нито пък разбивка на задължението по отделните пера. При
това положение, не може да се приеме, че отправеното до ответника изявление
отговаря на критериите за яснота и недвусмисленост на изявлението. Нещо повече, от
начина, по който е формулирано, въобще не става ясно, че е налице неизпълнение от
страна на потребителя. Следователно, не е налице втората предпоставка за
упражняване на потестативното право по чл. 60, ал. 2 ЗКИ - предсрочната изискуемост
да е обявена за длъжника.
За прецизност на изложението следва да се отбележи, че дори да се приеме, че
уведомителното писмо удовлетворява критериите за яснота и недвусмисленост, то
отново не може да се приеме, че ответникът е бил уведомен за предсрочната
изискуемост. От една страна, не може да се приеме, че проведената процедура за
връчване на книжа чрез разлепяне на уведомление е осъществена надлежно от
връчителя при ЧСИ Й. Ц.. От съдържанието на приобщената разписка е видно, че в
разрез с чл. 47, ал. 1 ГПК трите посещения на адреса са извършени все в присъствени
дни. От друга страна, фактическото изпращане на пощенската пратка до адресата и
нейното връщане със сведения, че не е потърсена, също не може да се приравни на
връчване на обявлението за предсрочна изискуемост. Аргумент в тази насока може да
бъде изведен от факта, че в процесния договор за кредит липсва предвидено
задължение в тежест на потребителя при промяна на своя адрес да уведоми кредитора,
нито пък страните са постигнали съгласие за т.нар. фингирано връчване, при което
опитът за връчване на съобщение при положена дължима грижа се приравнява на
фактическо получаване на съобщението.
В исковата молба се съдържа особено искане, в случай че се установи
неуведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на задължението,
същият да бъде уведомен с исковата молба. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването . Ако
изявлението на кредитора се съдържа в исковата молба по чл. 422 ГПК, може да се
приеме, че предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че
счита кредита за предсрочно изискуем, и същият се обявява на длъжника с връчването
на препис от исковата молба, то моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с
получаването на преписа от ответника по иска. На основание чл. 47, ал.6 ГПК при
изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК с оглед охрана интересите на
9
ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и
от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /в този
смисъл Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г. на ВКС, I т.о./.
Гореизложените съждения обосновават основателност на предявената искова
претенция досежно погасителните вноски с ненастъпил падеж към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Отделно от това,
следва да се държи сметка, че предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /в този смисъл ТР № 8 от 02.04.2019г. по т.д. № 8/2017г. на ОСГТК на
ВКС/, каквато се явява и настоящата хипотеза доколкото към края на съдебното
дирене в настоящата инстанция – 28.10.2025г. е настъпил падежът на претендираните
погасителни вноски.
На последно място следва да бъде разгледан въпросът относно
материалноправната легитимация на ищеца. От съвкупната преценка на
доказателствения материал може да се направи обоснован извод, че вземането за
непогасената главница, произтичащо от процесния договор за кредит, е валидно
прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Съобщаването на длъжника
за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на сделката и правата
преминават към цесионера от момента на нейното сключване. Значението на
уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД се свързва с това, че стабилизира правата в лицето
на цесионера и задължението не би могло да бъде изпълнено валидно другиму. В
константната си съдебна практика ВКС възприема, че правнорелевантно за действието
на цесията е съобщаването от цедента на длъжника, освен ако старият кредитор не
овласти новия. /в този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на
ВКС, II т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 204 от 25.01.2018г. по т.д. № 2230/2016г. на ВКС, I т.о., Решение № 137
от 02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на III т.о./ В разглежданата хипотеза
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е упълномощил цесионера да съобщи
извършеното прехвърляне на длъжника. Както вече беше обсъдено, не може да се
приеме, че уведомителното писмо, съдържащо уведомление за цесията и за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, е връчено надлежно на ответника. Когато в
исковата молба е обективирано изявление на кредитора – ищец, че уведомява от името
на праводателя си – цедент, за прехвърляне на вземането му и след като самото
уведомление е приложено към исковата молба, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник за цесията /в този
10
смисъл Решение № 148 от 02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение
№ 25 от 03.05.2017г. по гр. д. № 60208/2016г. на ВКС, II г.о., Определение № 50649 от
06.12.2022г. по т.д. № 977/2022г. на ВКС, I т.о./. При съобразяване на горепосочените
съждения следва да се приеме, че и този компонент от фактическия състав, пораждащ
претенцията на ищцовото дружество, се е проявил в обективната действителност.
По аргумент от чл. 23 ЗПК при недействителност на кредитното
правоотношение в тежест на потребителя е да заплати единствено чистата стойност на
главницата, поради което и предявеният иск за присъждане на главницата е установен
по основание. При определяне на размера обаче следва да бъдат съобразени
извършените от длъжника плащания. Според експертното заключение непогасеният
остатък от задължението по договора за потребителски кредит възлиза на 47 299,83 лв.
– главница и 36 359,67 лв. – мораторна лихва за периода от 19.11.2018 г. до 01.10.2025
г. Платените суми от кредитополучателя суми в погашение на задължението са на
обща стойност от 12 660,19 лв. /сбор от 7 000,24 лв. заплатени преди цесията +
5 659,95 лв. заплатени след цесията/. Сумата от 7 000,24 лв. е послужила за погасяване
на: 355,10 лв. - месечни застраховки в периода от 07.06.2017г. до 07.03.2018г., 3 055,68
лв. – възнаградителна лихва, 3 450,17 лв. – главница, 80,86 лв. – наказателна лихва,
както и сумата от 59,43 лв. – законна лихва за забава. Сумата от 5 659,95 лв. е
послужила за погасяване на: 2 020,16 лв. – договорна лихва, 2 972,31 лв. – съдебни
разходи, 667,51 лв. – мораторна лихва. Доколкото предмет на настоящото
производство е сборът от главници за периода от 07.06.2022г. и по делото не са налице
данни за плащания в този период, то дължимата главница възлиза на 14 536,23 лв.
Доколкото обаче от експертното заключение се установи, че част от заплатените суми
са разпределени за погасяване на договорна и наказателна лихва, за разноски и за
застрахователната премия, главницата следва да бъде намалена със сбора на тези суми.
Аргумент в тази насока може да бъде изведен от Решение по съединени д. С-
154/15, д. С-307-15, д. С-308/15 по описа на Съда на Европейския съюз. В посоченото
решение е възприето, че за постигането на целите на Директива 93/13/ЕИО е
необходима външна намеса, като съдилищата трябва да разполагат с адекватни и
ефективни средства. За да е напълно ефективна предвидената потребителска защита,
не е достатъчно съдът, който е констатирал служебно неравноправния характер на
дадена уговорка, просто да прогласи нейната нищожност, а да може да изведе всички
последици от това заключение – обявената за неравноправна договорна клауза трябва
принципно да се счита, че никога не е съществувала, така че тя да не породи правни
последици за потребителя. В тази връзка, установяване по съдебен ред на
неравноправността на подобна уговорка поначало трябва да води до връщането на
потребителя в правното и фактическо положение, в което той би се намирал при
липсата на тази клауза. От тук следва задължението на националния съд да изключи
действието на неравноправната договорна клауза, която налага плащането на суми,
11
оказали се недължими, по принцип поражда съответния реституционен ефект по
отношение на тези суми. Да се възприеме, че платените суми, разпределени за
погасяване на лихви и такси суми, не следва да се приспаднат, а за тяхното
възстановяване потребителят би следвало да предяви кондикционна претенция би
осуетило както потребителската защита, предоставена с Правото на Европейския съюз,
така и би противоречало на принципа за неоснователно обогатяване.
Следователно, дължимата главница за периода от 07.06.2022г. до 07.12.2024г. в
размер на 14 536,23 лв. следва да бъде намалена със сбора на сумите, разпределени за
погасяване на недължимите суми, който възлиза на 8 484,11 лв. До остатъка от
5 556,59 лв. исковата претенция се явява основателна.
Що се касае до акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, настоящият състав
намира следното. При съобразяване на специалната норма на чл. 23 ЗПК,
установяваща изискуемост на вземане за чистата стойност на кредита и при
недействителност на договора за потребителски кредит /отричането на валидността на
част или дори на целия договор няма да изключи задължението на потребителя да
върне чистата стойност на кредита/, следва извод, че целта на защитата на
потребителя не е отричането с обратна сила на договарянето в цялост, а само
изключване на обвързаността на потребителя с породени от такова договаряне
задължения, накърняващи баланса на интересите на насрещните страни. Това
тълкуване е съответно и на общия принцип на закрила на потребителя срещу
обвързване с отделни клаузи, наложени му от недобросъвестния кредитор, като в
резултат на обявената недействителност отпада само възмездността на кредит,
сключен в рамките на търговската дейност на кредитора, а се съхранява сделка със
съдържание на безвъзмезден заем - / вж. решение № 3432 от 28.11.2022 г. по в. гр. д.
№ 3194/2022 г. на СГС, III-Б състав, решение № 20099 от 06.12.2023 г. по гр.д. №
28804/2021 г. по описа на СРС, 182 с-в./ В този смисъл остатъчното задължение на
потребителя е именно за връщане на главницата по получения кредит, а не за
реституция на дадената сума по повод несъществуващ /недействителен/ договор - /в
този смисъл решение № 50174 от 26. 10. 2022 год. на ВКС по гр. дело № 3855/2021 г.,
IV г. о./.
В случая страните са сключили договор за потребителски кредит, като заемната
сума е следвало да бъде върната на месечни погасителни вноски. Както беше
изследвано по-горе вземанията по договора за потребителски кредит са обявени за
предсрочно изискуеми на 01.04.2025г., към който момент обаче претендираните
погасителни вноски за периода от 07.06.2022г. до 07.12.2024г. са станали изискуеми.
Отделно от това, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано в
съда на 06.06.2022г., от което се налага извод, че периодът на претендираната
мораторна лихва съвпада с периода на законната лихва, поради което акцесорната
12
искова претенция се явява неоснователна.
Предвид основателността на главната искова претенция, следва да се приеме, че
не се е осъществило вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалния
осъдителен иск, поради което съдът не дължи произнасяне по него.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4 от
18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски възниква в полза и на двете страни. В установения срок ищецът е представил
списък по чл. 80 ГПК. По делото са представени доказателства за осъществяване на
следните разноски: 631,44 лв. – държавна такса, 400 лв. – депозит за назначаване на
особен представител, 300 лв. – депозит за изготвяне на ССчЕ, 299,04 лв. – държавна
такса в заповедното производство и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение и в исковото
производство. При съобразяване фактическата и правна сложност на делото,
изобилието от съдебна практика досежно банковите кредити, както и обема на
извършените от служителя на ищцовото дружество процесуални действия, настоящият
състав намира, че в полза на ищцовото дружество се дължи сумата от 200 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство. Предвид уважената част
от исковите претенции в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 698,79 лв.
Ответникът е представляван от особен представител в настоящото производство,
поради което разноски не му се дължат.
Мотивиран от изложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 с-в
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99
ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, че П. М. М.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес:
*******************************************, дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис № 4, сумата от
5 556,59 лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски
кредит № ******* от 23.05.2017 г. за месечни погасителни вноски с падежни дати от
07.06.2022 г. до 07.12.2024 г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени с Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 19.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 06.06.2022г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ установителния иск за разликата над 5 556,59 лева до пълния предявен
13
размер от 14 536,23 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис № 4, срещу П. М. М., ЕГН: **********,
със съдебен адрес: *******************************************, установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че П. М. М. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от
415,90 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 18.02.2022г. до
05.06.2022г.
ОСЪЖДА П. М. М., ЕГН: **********, със съдебен адрес:
*******************************************, да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис № 4,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 698,79 лева, представляваща деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14