Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 16.04.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен
състав, в закрито заседание на шестнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
разгледа докладваното от съдия М. Евтимов ч.гр.дело № 5048 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба вх. № 3007/21.03.2019 г. на Я.К.К.-длъжник по изпълнително дело № 20197860400133
по описа на ЧСИ М.М., с рег. № 786 на
КЧСИ, срещу насочването на
принудително изпълнение върху описания в жалбата недвижим имот с твърдения за неговата несеквестируемост,
обективирано в постановление за налагане на възбрана
изх. № 02684/11.03.2019 г. В жалбата са изложени аргументи за неправилност на обжалваното
изпълнително действие. Жалбоподателят моли да се отмени изпълнителното действие.
Взискателят „Банка ДСК“ ЕАД не е взел становище по допустимостта и основателността на
жалбата.
Частен съдебен изпълнител М.М. е дал обяснения във връзка с извършеното изпълнително действие, като
счита, че жалбата е недопустима.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с
доказателствата по делото, както и с обясненията на частен съдебен изпълнител М.М., прие следното:
Жалбата е процесуално
допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена
срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435,
ал. 2, т. 2 ГПК.
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо. Принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на
длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект (т. 1 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК на
ВКС). Според чл. 444, т. 7 от ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху
жилището на длъжника-физическо лице, ако той и никой от членовете на
семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това,
дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника
и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет,
надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 3
от Закона за собствеността.
В настоящия случай длъжникът-жалбоподател, върху когото лежи тежестта на
доказване, не е ангажирал доказателства има ли той членове на семейството, с
които живее заедно, и дали той и нито един от членовете на семейството му нямат
друго жилище. По делото е приложена справка само от Службата по
вписванията-София, но не и от останалите служби по вписванията в страната за
наличието, респ. липсата, на друго жилище на длъжника.
Предвид горното въззивният съд намира, че
обжалваното действие на ЧСИ М.М. е правилно и
законосъобразно и няма основания за неговата отмяна, поради което жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Претенция за разноски не е заявена, поради което
съдът не се произнася по този въпрос с решението си.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 3007 от 21.03.2019 г., подадена от длъжника по изпълнително дело № 20197860400133 по описа на ЧСИ М.М.,
с рег. № 786 на КЧСИ – Я.К.К., като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.